Но с всяка следваща година се уверявам в едно – бързината и качеството много често остават на заден план. И ако има едно нещо, което е важно, за да се задържи един човек в дадена компания, да бележи прогрес и да му предлагат повече работа – то това е саморекламата.

Ако мога да го кажа това като най-мека дума. Иначе бих казал гъзолизане. Подмазване. Лицемерно хихикане. Изплитане на мрежа от интриги зад чуждите гърбове.  Симулация за вършене на работа в точния момент и скатаването във всички останали.

Всичко това може да те докара много по-далеч.Почти винаги. В почти всеки един момент. Във всяка една държава дори.

Да. Тук няма да прибегна до традиционното из нашите географски ширини „България е най-шибана“. Напротив. Същите неща ми се случваха в САЩ. Едни и същи трикове, различен континент, манталитет, обстановка... всичко си работи еднакво.

Милите думи към шефовете. Симулацията за работа, когато се види зад ъгъла как шефът се подава и тръгва да влиза в работното място. Клюките зад гърбовете на останалите. И разбира се, трагично ниво на дейност, когато шефът го няма.

Всъщност, може да звуча като Captain Obvious в тоя случай. „Да бе, наистина ли подмазвачите достигат по-далеч“. Това всички го знаем.

Все пак, винаги съм си мислел, че ако се раздаваш на определено ниво, то това ще се забележи. Че няма да е нужно да се мазниш. Че можеш да се утвърдиш в дадена фирма.

В моя опит – това не е истина. Пределно ясно ми е, че нещата не винаги се развиват по този начин. Напротив, със сигурност има много шефове на фирми, които гледат в детайл кой как се справя. И не им минават евтини номера.

Но в най-честия случай, положението е съвсем различно. Колкото по-дълбоко стигне езика в аналното отверстие – толкова по-добре.

Защо това е така, всъщност?

Кой ли знае. Реално погледнато, може би говорим за най-проста психология. Когато даден човек не ти е приятен или ти е антипатичен, то всяка издънка се помни дълго време. Докато ако някой ти прави мили очи и се е изградил като социална персона, то дори и най-големите гафове се забравят.

Което е нормално. Тези човешки качества ни позволяват да прощаваме по-лесно сериозни обидни действия от най-блзики приятели и роднини. Тъй като ако помним всяко едно лошо нещо, то отдавна щяхме да сме изчезнали като животински вид.

Само дето една работа не е като среща с приятел за по бира. Или пък семейна вечеря, в който някой роднина се напива и ви казва в очите болезнени неща. Работата е нещо, в което трябва да има само и единствено обективност. Кой колко е свършил. Точка. Това кой колко е мил и драг, стига да не е работа с клиенти – и стига човекът да не е някой вмирисан, некъпещ се социопат – не би трябвало да има значение.

Но уви, има. Тъй като или повечето супервайзори и шефове са прекалено плоски, че да се подведат по лафчетата на посредствени позьори... или ги мързи да си свършат достатъчно добре работата и да видят кога се върши работа и кога само се претендира за същото.

Може би компилация от двете.

Да, ясно ми е, че човек винаги се самозалъгва, че е по-ценен в глобалната схема на нещата, отколкото е в реалност. И често смятаме, че сме по-бързи и по-работливи от останалите. Което нерядко може да е просто илюзия.

Все пак, помня много добре как след 2 години в предишната ми фирма, големият шеф си нямаше дори най-малката идея какво всъщност върша. Какви са ми функциите. За две шибани години. А беше непосредствен ръководител и трябваше поне това да знае.

Съвсем наскоро пък позволих да бъда залъган от думи тип „Трябва ни точен човек, да няма проблеми, че много сме си патили преди“. Е, бях подобен човек, но когато дойде време за повишение, преди мен на опашката (което не знаех, че я има) изскочи друг човек.

Тъй че смятам, че съм донякъде прав в размишленията си. Разбира се, напълно възможно е просто това да е моят късмет... кой ли знае.

Какъв ми е крайният извод? Глупаво е човек да смята, че само по заслуги ще се издигне в корпоративния свят. Не само у нас. Почти винаги най-важно е как ще се рекламираш. Как ще се представиш. Колко ще кажеш (излъжеш?), че си свършил като работа, качество.

Реалността? Тя е за хората, които не могат да изкривят фактите в своя полза. И реалността не във всички случаи е особено добра към всекиго.