Наскоро забелязах, че тази медия е успяла да хване някакъв арабийски европроект. За финансиране, възлизащо на доста сериозни суми. Окей, супер – трябва да печелим нещо от този Европейски съюз, нали? А ако се развива интернет пространството, още по-добре. Страхотно даже.

Разбира се, NetInfo моментално започнаха да наемат програмисти, дизайнери и други подобни хора, които да им модернизират изгледа на сайтовете. Вероятно сте забелязали новия дизайн на водещи техни уеб страници като Vesti.bg – по мое мнение изглеждат много по-добре от преди. Гледам из наши портали за търсене на работа – NetInfo си търси още специалисти в сферата.

Лошо няма. Хубавият дизайн е нещо изключително важно. Добре е да го има. Но това, което ме шашардисва е следното – макар и много пари да се влагат във външния вид, същото не може да се каже за съдържанието. Което очевидно остава на заден план. И в случая не говоря нямам намерение да говоря за някакви периферни технически грешки. Които се случват, макар че в подобни огромни по размер медии са недопустими. Става дума за по-драстични неща. Като снимката под тези думи. Която предизвиква цялото ми възмущение.

Обикновена спортна статия, нали? На пръв поглед, да.

Но нека се опитаме да направим някаква връзка между заглавието и целият текст долу. Виждате ли някъде да е написано името Иван Иванов? Защо е провалил отбора си Базел? Какво, по дяволите, се е случило?

Не. Единственото шибано нещо, което интересува не само феновете на футбола, но и всеки българин липсва – как, по дяволите, е сгафил нашия сънародник? Какво е сбъркал? Защо е получил червен картон? Какво е станало? Някакво обяснение на ситуацията?

Липсва. Всъщност, заглавието на статията няма нищо общо с текста. Името, споменато в нея, дори не фигурира в основния текст. Иван Иванов.

Което ме кара да се запитвам – защо из нашите ширини не се залага на съдържанието? Ето, идват големите кинти на NetInfo, веднага хвърлят пари по цяла сюрия програмисти. Но като гледам, или липсват редактори, или пък хора над тях, които да им гледат статиите. И се получават подобни безобразия. Безумия.

Което е явно доказателство, че на много места чисто и просто не се интересуват от самото съдържание. Включително и в тази водеща медия. А уж говорим за основата – това са новинарски сайтове, нали? Е, явно не всички смятат така.

Естествено, аз разсъждавам от своята гледна точка. Че съдържанието трябва да е на първо място. Но все пак, аз съм просто писач. А не дизайнер дизайнер, рекламист или шеф. И все пак мога да се запитам - какво значение има красотата, ако няма прилични статии?

Всъщност, за пример бих могъл да дам Reuters. Грозноват сайт, да не кажа доста. За сметка на това статиите са стандарт за това как трябва да изглежда журналистически материал. Всяка една новина е изчерпателна, пише се с часове от един или повече хора. Събитията са представени в пълен детайл. Дори и човек да не е запознат с дадена случка, след прочитането на новина в Reuters ще е наясно. Сякаш е прочел пет. Естествено, има и други подобни медии. Bloomberg, The Wall Street Journal и т.н.

А у нас? Положението е полярно противоположно. Ако някой водещ сайт те дари със статия, която е повече от 5-6 изречения, човек трябва да хвърля капи от радост.

И не, не искам Sportni да бъде Reuters. Но пък като има тези позиции пред най-популярната българска поща - защо да не се възползва от тях? С едни 2-3 думи да напишат как се е развил даден мач. Даеба, да хванат и преведат статия от западните сайтове ако трябва. А не да преразказват резултати... тях можем да ги видим за секунда.

Но това всъщност не е много изненадващо. Редовно в България се залага на дизайна. Не, че се получава често добре - просто се хвърлят големите пари за него. И за разни други неща – оптимизация за търсачки, наемане на рекламисти и т.н. Само ако видим из нашите сайтове за търсене на работа какво става – търси се всичко друго, но не и хора, които да пишат статии. Толкова ли много автори имат всички сайтове?

Не мисля. Просто всичко се върти около кухите посещения и измисления брой кликвания. Нека хвърлим хиляди левове за експерти да оптимизират сайта за търсения в интернет... а после на какво ще се натъкнат хората? Например статията от горе?

Все тая. Нали има посещения.

Същото е и с други неща. Станах свидетел как месец и кусур се търси рекламистка на пожар, а няколко седмици не се качваха почти никакви статии в сайт. Кому е нужно съдържание, нали така? Важното е да се търси реклама... дори и когато липсва основата на един сайт.

Разбира се, вероятно си има причини за всичко това. Гледал съм как онези, които дават реклама разглеждат уеб сайтовете – хвърлят едно око отгоре-отгоре. Присъствал съм на определено количество срещи – рядко се гледат самите статии. Може да си плюл кръв докато ги пишеш, а може и да си ги претупал за 5 минути. Ефектът често е еднакъв.

Може би и заради това няма медии тип Reuters в България. Май за един сайт се сещам, в който се залага на подробни статии и нещата не се претупват. В повечето други - малки или големи - се гледат само числата. Посещения и импресии. А самите статии? Все тая.

Което е жалко. Трудно е да се развива нашето интернет пространство при това положение. А както съм казвал много пъти - българският език е най-красивият от всички. Който каквото ще да говори. И въпреки че английският може би ми е станал като роден след толкова години работа с него, след толкова филми и сериали, които съм изгледал, то пак предпочитам да чета новини на български. Друго си е на нашия език.

Но стига да има качество. А не претупване. Дори и от най-големите сайтове.

Е, поне трябва да им призная на Sportni - след стотици гневни коментари под новината си, подобни на моя, вкараха от кумова срама едно изречение за Иван Иванов. И все пак човек може да се запита - няма ли да е добре да вложат някой и друг лев за автори на статии? По дяволите, за цената на един програмист с опит можеш да си наемеш сигурно петима писачи на пълен работен ден...