Последното нещо, което липсва на големите медийни гиганти днес е финансов ресурс. Независимо за кое изкуство говорим – музика, кино, телевизия, дори и игри. Има доста огромни корпорации с внушителни парични средства.

Но човек може да се запита – защо не се случва често да виждаме някакви гениални продукти? Нещо специално, нещо размазващо? Защо най-често дори и големите хитове са доста посредствени откъм сюжет и сценарий? И разчитат повече на визуални трикове и маркетинг, отколкото нещо повече?

При положение, че едно от най-важните неща в днешно време – парите – не са особен проблем?

Колкото и пъти да се замислям на тази тема се уверявам, че отговорът на тези въпроси е един – вдъхновение. Нещото, което няма как да се опише с думи или да се измери с количествени методи. Но според мен винаги се усеща дали присъства в един продукт или напротив.

И това е разделителната граница. Вдъхновението. Между нещо професионално, изключително качествено, изпълнено на най-високо ниво...

...и нещо гениално.

Присетих се за тази тема покрай игра, която си пуснах наскоро. The Wolf Among Us. Продукт без особени претенции, напротив. Нито бюджетът е висок, нито пък виждаме реклами навсякъде за него. Нищо подобно на масово рекламирани хитове с кампании, на подобни на филмови блокбъстъри. Като BioShock Infinite, The Last of Us, Grand Theft Auto V. Игри с бюджети единствено за реклама възлизащи на доста десетки милиони долари. Ако говорим за Grand Theft Auto V – почти сигурно сумите, дадени само за маркетинг за над 100 милиона долара.

Но това, което отличава малката и независима игра The Wolf Among Us е нотката на вдъхновение. Човек усеща, че сценаристите са вложили частица от себе си в тази игра, също както и художниците. Да, жанрът може и да не се понрави на всеки. Но пък вдъхновението вероятно ще се усети.

Елемент, който не видях в BioShock Infinite. Или The Last of Us. Или Grand Theft Auto V. Не усетих, че хората, създали тази игра са дали частица от себе си за нея. Напротив. Сториха ми се като едно и също нещо.

Страхотни игри откъм визуално представяне. Откъм озвучаване. С професионален сценарий. Безупречен диалог. Но в крайна сметка изглеждат... като едно заучено технично изпълнение. Като един екип от професионалисти, които просто си вършат работата. Без да влагат нещо от себе си. От 9 до 6. С един час обедна почивка. И после вкъщи. Идеалните персонажи на хартия. Точни диалози, развитие на сюжета по учебник. Но нищо повече. Че да ги определим като „гениални“.

И не говоря единствено за гейминга. Все по-рядко ми се случва някое изкуство да ме вкара в онова прекрасно състояние на почти нирвана. В което нещата са толкова перфектно наредени, че човек изцяло се отделя от обичайния свят. Дали ще се потопим в игра или филм. Или литературно произведение – няма значение. Все по-рядко се случва.

Претенцията заменя истинската емоция. И техническото представяне се поставя на преден план. Логично е защо – тези неща се купуват с пари. Също както и мащабните рекламни кампании, гарнирани с отлични оценки от всякакви видове медии.

Но не и вдъхновението. Което никога не идва по часовник. Някой деец на изкуството може да е супер продуктивен. Да създаде няколко гениални филма, музикални албума или игри за броени години. Може и да попадне в такава дупка, че да не го видим.

Защо пиша тези редове ли? Просто ми е омръзнало думите да се хвърлят напосоки. Както се случва прекалено често. „Гениален“ и „уникален“ вече не значат нищичко. Изчерпани са от субстанция много отдавна. Тъй като се използват за какво ли не.

Всяко лято имаме поне по няколко подобни филма. Гениални. Повечето от които са типичните техничарски изпълнения. Които човек забравя за година-две. А не нещо като The Prestige например, който отново гледах наскоро. И при който любовта към детайла и актьорската игра са на такова ниво, че спокойно могат да се използват всякакви суперлативи. Без да изглеждат смешно.

Същото важи и за гейминга. BioShock Infinite вече е нещо забравено от мен. Великата уникална игра. The Last of Us – също. И Grand Theft Auto V върви по този път. А ако чете как се хвалят тези продукти, ще си рече човек, че ще ги сънуваме с години.

За сметка на това един The Walking Dead на малката компанийка Telltale има моменти, които ясно помня и до днес. Същото важи и за новия The Wolf Among Us. Още е рано да хвърлям суперлативи за тази игра. От рода на гениално.  

Но едно е сигурно – вдъхновение има. Което прави разликата. Вдъхновение, което не се купува с пари. Със стотиците милиони бюджет на Grand Theft Auto V. Вдъхновение, което създава запомнящите се продукти, а не просто поредното техничарско изпълнение.