Провокиран от един чат, тази сутрин, преди работа, взех, че се замислих над горния въпрос. И тук започвам да се нервирам, че последната сериозно зарибила ме игра е от преди 4-5 години, а редовно преиграваните са на по 10 и повече.
Имaло едно време...
Първият ми досег с компютър беше в зората на демокрацията, някъде между 89-та и 92-ра, в мазето на централната сграда на Български пощи. До него се стигаше с един асансьор с два ключа в двете му страни, така че да не може да бъдат завъртяни едновременно от един човек. Соцът още не си беше отишъл от там. Единственото, което помня е как безразборно щраках по клавиатурата (нещо като в момента на писането на този текст) и се кефех на движещото се и мигащо зелено правоъгълниче на черен фон. После се оказа, че някои са играли мултиплейър-класики като Scorched Earth по това време, но аз не бях от тях.
Дойде времето и на телевизионните игри. Атари, Нинтендо, Сега Мега Драйв 2 и куп евтини китайски имитации. Колко часове за учене сме загубили с останалите дечурлига от квартала в поредната Contra, Super Mario, Mortal Kombat, Ninja Turtles или “танкчетата”. Още полудавям при вида на смеещото се куче от Duckhunt. Това проправи пътя към съвременните “конзоли” и първия PlayStation, който си беше малка революция. Вече не бяха дискети, а мега-модерните дискове. Протрихме прага на един приятел от отсрещния блок, а той непрекъснато се разправяше с майка си как “тука не е хан”.
И тогава дойде ерата на компютърните клубове. По същество те представляваха вмирисани на пот и цигарен дим дупки, изпълнени с викове и обиди по адрес я на нечия майка, я на някого от присъстващите и неговата некадърност в нещо си. За пръв път играх GTA, a краката ми трепереха от това дали като натисна “Enter” няма да гръмне компютърът, наплашен от филми като “WarGames” и “Хакери”. “Шефе” се равнявашe на “Ваше Величество”. А всъщност се отнасяше за пича на смяна в момента. Бягахме от часовете, за да се забием в близкия възтесен гараж и да пуцаме BroodWar, Delta Force, Quake 2, Warcraft 2, Half-Life, Diablo, Fallout, Heroes, Dune, C&C и после да обсъждамe с часове кой какъв левак е, и как ще “ти играя 1 на 1 пък ще видиш”.
После забивахме, или поне така си мислехме, мацки в mIrc-ата, но геймингът в България вече набираше серизна скорост. Появиха се и първите списания по темата, сергиите с пиратски дискове на “Славейков”, по-луксозните компютърни клубове, първите мащабни турнири и по-известни кибер-отбори и играчи. Видяхме зараждането на CS. Излязоха Quake 3, продълженията на Unreal, появи се Battlefield, Call Of Duty, Warcraft 3. Бягането от часовете и обсъждането след това продължиха с пълна сила.
Някъде тук историята придоби неочакван обрат. Компютрите поевтиняха, достъпът до интернет - също. Малко по малко започнаха да залязват и клубовете, и списанията, и сергиите. Горе-долу същото се случи и с игрите.
На килограм
Разказвам ви всичко това, защото е определящо за виждането ми на “старо куче” (от въпросния чат) за игрите. Изброените до момента заглавия зарибяваха с геймплей. Комботата в Mortal Kombat, биенето на Диабло, бързите рефлекси в Quake предразполагаха към часове, дори денонощия, разнообразие, неочаквани моменти, нерви, смях и облекчение в опити за усъвършенстване и надцакване. Project Black Mesa, The Edge, Arreat summit, D-day, The Hunters* са ме научили на какво ли не – английски език, история, стратегическо мислене, отборна игра, бързо осмисляне на ситуацията и какво ли още не. И то не защото се наблягаше на тези умения, а защото съответните игри имаха огромна доза преиграваемост и съм откарал часове с тях.
Сега всичко се прави на килограм. Call of Duty се превърна в посредствен шутър-сапунен сериал, Diablo 3 не може да се мери по величие с дядо си, колкото и кръпки да му правят, Wolfenstein e близо 50GB инсталационен диск с 3-5 оръжия и малоумен AI, Mass Effect продължи и завърши потресаващо зле, Fallout избяга от концепцията на vault dweller, който тепърва открива The Wasteland и се опрости неимоверно. Мога да дам още сума ти примери, които убиват цялото изкуство в това забавление. А именно да зарибиш някого до такава степен, че продукта ти да стане култов. Точно това превърна първия StarCraft в национален спорт в Корея и постави основите на кибер-спорта.
Днес е важно да е цветничко и шареничко, да гърми и трещи, пък дали има някакво усилие и/или мисловна дейност – майната му. По-добрите игри остават в категорията “става, ама...”. Нищо култово, доближаващо се до поп-иконите от миналото.
Може и аз да греша. Може и аз да съм сбъркан. Може пък и публиката това да иска. Лесен продукт, така че да не си напрягаме мозъчните клетки излишно. Все пак това е “развлечение”. Да, ама мен не ме кефи. Точка. Искам предизвикателство. Искам свят с много възможности. Хардуерът отдавна го позволява, така че причината не е там. Искам 1-2 сериозни и качествени продължения, а не сапунени епизоди с геймплей на максимална трудност общо 3-5 часа. Искам зарибяваща история, искам да се слея с героя си. Докато не го получа ще си преигравам старите цъкалки, които макар и да са ми втръснали все още ме изненадват понякога с някой детайл.
*Съответно от Half-Life, Quake 2, Diablo 2: Lord of Destruction, Battlefield/Call of Duty и всяка друга WW2 базирана игра, Starcraft.
Още по темата
Действително вече не е баш същото, тъй като се набляга на турбо боклуци от рода на Watch Dogs, чиято рекламна кампания беше по скъпа от самата игра. И все пак SC2 държи фронта, HL2 беше достоен наследник и ако сме късметлии новият UT ще покаже на малките лапенца какво е истински агресивен шутър.
Лично аз пробвах Battlefield 3, дето с масло и мед го къпаха. Врътнах един 30 минутен мач и сега мисля да го трия. Това беше последният шанс от моя страна за military шутърите. Отказвам да играя игра която ме ограничава в избора на оръжие, което трябва първо да отключа и има наглостта да ми предлага билети за да ги отключа на момента...
Modern gaming in general.
Често тея пичове напускаха след това. 
Та и аз ще се изкефя на нещо от "старата" школа. Ама как да я има старата школа? Няма прогресия, няма скилове, пъркове, подпъркове, няма отключване на оръжия... явно на някои хора ще им стане скучно да не могат да изциклят като телета и да се сдобият с еквивалента на BFG в Call of Duty, докато ти се разхождаш с прашка.
П.С. Отключването на оръжия в Battlefield е досадно, обаче там има едно нещо друго - като ъпгрейднеш с убийства някой от началните снайпери например и може да ти служи още много дълго време. Последния път като играх с втория снайпер си бях конкурентен през цялото време, макар и да имаше хора със супер високи нива и по-яки пушкала. Не се чувствах сакат като Call of Duty, където баланс няма. В последното нали може човек да си отключи спокойно всяко оръжие, та там всички търчаха с 3-4 еднакви картечници от сигурно 50-60 оръжия... бездарникът си е бездарник.
Всъщност, аз не съм огромен фен на Battlefield още откакто се зароди поредицата. Помня голяма мания беше в тея компютърни клубове, за които се говори в статията горе. Ама в днешно време, ако ти се пуца шутър... трябва да е Battlefield.
Малко ми е тъжно да го призная, но в огромна степен съм съгласен с White Fang, не съм сигурен дали е заради темповете и посоката, в която се развива индустрията или заради това, че възгледите, разбиранията и нуждите ни са се променили, но гейм изживяването със сигурност, поне за мен, не е със същият интензитет и не носи същия excitement, както в доброто старо време
Но това предполагам е неизбежно, и засяга и гейминга, както всичко останало - филмите, музиката, street-life-a, комуникацията между младите, начина им на обличане и себеизразяване...нищо не е статично и разбира се не е същото а дали е по-добро и не, зависи явно от наблюдателя и от периода на време, който той е имал възможност да наблюдава... Пропуска се обаче защо се стигна дотук. Въпреки, че не съм геймър много обичам да гледам ревюта на игри. Един от любимите ми критици е Angry Joe. В ревюто си на последния Street Fighter показа на преден план един от основните проблеми на днешните игри - маркетинговия модел и начина по който се правят пари. Вече купуваш една игра и оттам насетне трябва да се бръкнеш допълнително за различни DLC пакове - дали ще е ново ниво, ново оръжие, playable character във fighting game и т.н. Другия проблем за мен e pay2win и in-game purchases модела на много мултиплеър игри. В момента цъкам неангажиращи браузер mmorpg и в момента в който играта почне да ми харесва малко повече, идва противник от клас Spoiled brat екипиран с Credit Card of Rich Daddy, който ти вкарва +50USD per month damage и просто нямаш шанс. Игрите от миналото изискваха време и майсторство. Сега, не стига че за да ти е интересен single player-a много често трябва да набиваш пари за DLC, ами и трябва да цакаш за да имаш някаквъв шанс в multi-то.Същевременно, когато си пусна новата Fifa, изпадна в реваншизъм и продължа да играя до 5 часа сутринта, отебавайки всичко, което трябва да свърша в даден ден... се уверявам, че съм си все същия тип като едно време. Че не съм пораснал особено, поне ако говорим за игрите. И съответно виня индустрията за това, че не може да ме спечели. Не себе си и старостта си.
Всъщност, за мен има едно разковниче - че геймингът вече е мейнстрийм. Истински мейнстрийм. Разпространителите постоянно бележат ръст в приходите си, всяко следващо конзолно поколение се продава още по-добре. Което е хубаво, но както винаги - по-голяма аудитория значи и по-ниски претенции. По-посредствени игри минават за окей. Точно както е в киното, в музиката.
Разликата е, че в едно обзоримо минало - примерно преди 11-12-13 години, имаше предимно хардкор аудитория. И тогава нещата, които не бяха особено читави се критикуваха до откат. Сега пак ги има тея хора, както ги има и сред феновете на филми примерно, но са прекалено малко на фона на общото цяло. А щом нещо посредствено се продава, то ще продължи да се разработва отново и отново и отново, нали? Базова логика.
Е, не всичко е черно, има и добри игри. Наистина добри става дума. Може би и помията е прекалено много и някак омазва и измества спектъра от по-добрите игри.
Реално, StarCraft II е прекалено близък до първата част, за да я наречем "нова игра". По-скоро е попроменено старо. Dota 2 е подобрена игра на 10 години. Skyrim си е... Skyrim, но излезе през 2011-та, което си е преди три години, както и да го гледаме.
А ако видим примерно какво се е случило през 2000 година... съвсем друго си е.
Между другото, и аз се зарибявам много по Fifa всяка година точно от реваншизъм, даже и вчера поиграх едно 7-8 часа на Fifa World... макар че си е голямо дърво тая игра в сравнение с новите. Ама да си кажа честно, Fifa Ultimate Team не ме радва особено, в един момент сякаш само си плащаш договорите и вдигаш фитнеса на футболистите, докато някой ти излиза с Меси, Кр. Роналдо и други назобени бичмета и само търчи наляво-надясно, без да прави нищо смислено и пак има голям шанс да те бие...
Между другото съм печелил първа дивизия с обичайните отбори, не Fifa Ultimate Team. Там нямам нерви. На конзолите, де, нивото на PC е доста по-ниско, ако говорим за умения на играчите (вероятно и доста от тях играят с клавиатура, което си е чист хендикап).
10167395