Двете клипчета имаха небивала популярност преди години в YouTube, като е много вероятно да сте попадали на тях поне един път. Както обикновено, когато става дума за мемета, то в основата на успеха никога не е отделната личност, която ги е качила първоначално в интернет. Напротив. Популярността на подобни клипчета, снимки и дори фрази идва от всеки един човек, споделил ги един или повече пъти. Докато се превърнат в своеобразна „зараза“ и всеки ги е мяркал поне един път в живота си.

Въпреки това, Торес – авторът на Nyan Cat и Шмит – създателят на Piano Cat – лицензират тези две клипчета като притежавана от тях интелектуална собственост. И завеждат дело срещу Warner Bros. заради това, че популярните котки са използвани в играта Scribblenauts Unlimited. Торес и Смит твърдят, че нямат нищо против безплатното разпространяване на Nyan Cat и Piano Cat, но когато се използват в продукти, носещи печалба за дадена компания... то те трябва да бъдат компенсирани. Финансово, естествено.

Съответно и тук възниква въпросът – чие притежание са меметата? Тези тъй популярни клипчета и картинки, които виждаме ежедневно из интернет? Дали Торес и Шмит оправдано търсят финансово обезщетение от Warner Bros.?

Самият аз не съм особено сигурен. От една страна ненавиждам компании от типа на Warner Bros. Които много често изкривяват етичните норми и правят каквото си искат, скрити зад армиите си адвокати. Също така, когато едно съдържание е създадено с цел безплатно разпространение, то използването му в продукт, носещ финансова изгода по принцип изглежда някак неморално.

От тази гледна точка е много лесно бързо-бързо да изкараме Warner Bros. задниците. Макар че реално, тази медийна корпорация – и много други – са се утвърдили като такива заради безсрамието си много отдавна.

Но от друга страна – ако наистина Торес и Шмит получат пари за своите мемета, то дали те ще се разплатят на всички онези, които са ги направили популярни? На всички хора, които са споделяли Nyan Cat на свои приятели, за да достигне близо 100 милиона гледания в YouTube например?

Тук навлизаме в една друга територия, която започва да показва сцената в различна светлина. А именно – Торес и Шмит позволяват на всички да популяризират съдържанието им, без да говорят за авторски права. Един вид безплатна реклама. Но пък от друга страна искат да получат всички пари, когато някоя компания от рода на Warner Bros. го използва.

Общо взето, това прилича малко на подхода, който самите медийни корпорации практикуват... само че наобратно. „Пичове, вие направихте безплатен маркетинг на нашите мемета, сега ние ще вземем парите за това“.

Наистина може да се поспори и от трета перспектива – споделянето на Nyan Cat и Piano Cat може да се сравни с разпространението на линк за някоя песен да кажем. В този случай авторът си получава всички пари, когато тя бъде използвана като част от саундтрака за филм, нали така? Но пък няма проблем да споделим YouTube линка от нея където пожелаем? Защо това да не важи за двете котешки мемета?

Тук за мен идва следния ключов момент – статусът на тези две клипчета. Дефиницията им – мемета.

Ако погледнем всеки един онлайн речник, то ще се уверим, че биват обяснени по що-годе един и същи начин.

„Идея, стил, държание, чието използване се разпространява от човек на човек в рамките на определена култура“.

„Единица културна информация като например идея, която се разпространява вербално или чрез действия от едно съзнание в друго“.

„Идея или елемент от социалното държание, предавано чрез поколенията в една култура чрез имитация“.

„Мемето служи като единица, носител на културни идеи, символи или практики, които могат да бъдат предадени от едно съзнание в друго чрез писане, реч, жестове, ритуали или други свързани с имитацията феномени“.

Това са определенията на Marriam-Webster, Answer.com, Collins Engish Dictionary и Wikipedia за това що е туй меме. Както можем да се уверим, самият статус на тези феномени е такъв. Те съществуват чрез предаването им от уста на уста, от форум на форум и от сайт на сайт.

Ако Торес отговряше сам-самичък за Nyan Cat, ако това клипче не се беше превърнало в меме... щеше ли да се стигне един ден до това Warner Bros. да го използва в своя игра? Естествено, че не.

А дали всички онези, които са преработвали Nyan Cat и Piano Cat също не заслужават някаква компенсация за интелектуалния си труд? Дали Торес и Шмит предвиждат да им дадат пари за това, ако осъдят Warner Bros.?

Да, ясно е, че няма как това да се случи. Тъй като говорим за милиони хора, които са добавили нещо в някаква форма към тези две клипчета. Един ги е превърнал в gif-чета. Което пак си е интелектуален труд. Друг ги е разбъзикал с помощта на Photoshop, трансформирайки ги в различни забавни картинки. Всичко това директно спомага за популяризирането на меметата.

Не само тези две конкретно... ами абсолютно всички картинки и клипчета, които ни заливат отвсякъде, докато сървираме спокойно из интернет.

Следователно не можем да направим сравнение с една песен например. Тя си е регламентирана ясно, всички знаят какво точно представлява. Композиция, собственост на нейния автор. Която се разпространява с некомерсиална цел в своя оригинал.

Но мемето е нещо различно. Когато човек качва такова нещо в интернет, то той трябва да е наясно каква е дефиницията. Нещо, което се разпространява чрез имитация от човек на човек. При което много хора добавят, модифицират елементи. Докато оригиналът не се промени тотално.

Не мисля, че за нещо такова е морално да се искат пари. Да, всеки от нас иска да спечели кинти по някакъв начин. Но в конкретния случай, това не е правилният път.

Отделен въпрос е, че Nyan Cat всъщност представлява комбинация между котка и сладкиш с марка Pop-Tart. И можем да се запитаме дали Торес има лиценз за използването му... щом смята да го използва за комерсиална цел, получавайки пари от Warner Bros.?

Друг проблем при съдебното дело е фактът, че нито Nyan Cat, нито пък Piano Cat са регистрирани като търговски марки към 2009 година, когато се появява първата Scribblenauts игра. Това се случва едва през 2010-та. Съответно можем да се запитаме... дали Торес и Шмит не са ги регистрирали двете мемета единствено с идеята да получат компенсация от Warner Bros.?

Особено като се има предвид, че двамата могат да разчитат на морална подкрепа от интернет обществеността, която традиционно ненавижда всички медийни гиганти? Включително и самият аз...

Е, поне аз в този случай не съм съгласен с малките хора, борещи се срещу огромната корпорация... тъй като го правят с нейните оръжия. А това не е оправдание. Че си „малък човек“. Нещата опират до етика.

В случая, не виждам особена вина на Warner Bros. Те са поредните, които се възполват от две мемета. Клипчета, които отдавна са надскочили рамките на своите оригинали. Да, правят това с цел печалба, което не е много добре... но дали те са първите?

Дали Nyan Cat и Piano Cat не са били използвани безброй пъти в сайтове и различни други места, създадени с цел печалба? Аз съм убеден, че това е истина!

А и в крайна сметка, Крис Торес и Чарли Шмит трябва да са доволни, че са успели да влязат в историята на интернет, изписвайки имената си със златни букви... дори и да става дума за две дебилно-забавни клипчета с котки. Много други не са имали тази привилегия. Дори и без да са спечелили пари от това.