Някога не можех да повярвам, че това е възможно. Да нямаш достатъчно часове от 24-те в денонощието, за да свършиш всичко, което искаш. Смятах, че всеки, който се оплаква от подобно нещо чисто и просто не може да си оразмери умело деня.

Уви, в последно време все повече това положение започна да става реалност за мен. Просто да нямам време. Да имам толкова неща да свърша за денонощието плюс едни 8-9 часа сън... че кажи-речи да не ми остане почти никакво свободно време. Дори напротив, в последния месец и кусур дори не смогвам да отида и за някоя тренировка във фитнеса, което усещам как се отразява пагубно на тонуса ми.

Но идеята на тази статия е друга – не оплаквания. А да се запитам – добра или лоша е тази липса на време?

На пръв поглед отговорът може и да е напълно прост – това да имаш по около 2-3 часа на ден за разпускане е лошо. Точка. Което вероятно е така... но само донякъде.

Тъй като съм забелязал едно нещо и това е фактът, че свободното време може и да има доста отрицателни последици върху човек. Особено ако е прекалено много и няма как да бъде уплътнено адекватно. Да, правиш разни неща, но някак всичко омръзва прекалено бързо, а пък малките удоволствия от рода на това да удариш 5-6 бири (малки ли казах??) някак не се усещат толкова добре.

А като имаш да вършиш работи, въпреки че е доста възможно да влезеш в един доста неприятен цикъл, от който излизането не е много лесно, то поне доста неща ти правят истински кеф. Когато знаеш, че имаш 2-3 часа, то някак и бирата е по-сладка, и гледането на някой сериал или филм например – по-приятно от обичайното.

Пък и в крайна сметка, много от пороците се пораждат от безделничество, ами не от преработване. Тъй като човек се чуди с какво да разнообрази нещата. И в случая мога да се съглася с нашенската поговорка „Залудо работи, залудо не стой”. Просто вършенето на нещо помага на човек да цени повече всяка свободна минута.

Но това, разбира се, е едната страна. Другата е, че все пак работата... трябва да се свърши. А човек не всеки ден е в кондиция за това. И така в резултат при наличен махурлук от предния ден или пък някой лек грип може да ти отнеме 2-3 часа повече за справяне с ежедневните задачи, което значи и почти никакво свободно време и лягане вечерта... само за да станеш и да продължиш с работата идния ден.

Което си е обратният полюс – постоянно бачкане е зле не само за физическото, но и за психическото състояние на човек. И дори в края на месеца да грейне някое красиво число в банковата сметка, то жертвите винаги ще са били прекалено сериозни, за да бъдат оправдани.

И както винаги се достига до извода, че трябва да има баланс. Колко банално. Но и същевременно винаги истина. Баланс между това човек да има време за излизане с приятели, да изпие спокойно 2-3 бири вечер вкъщи, да си почине добре с това да не му остава прекалено много свободно време за вършене на глупости. А глупостите биват вършени по този начин – когато човек по един или друг начин изпадне в позиция на бездействие и безвремие.

Но за съжаление, в днешно време балансът е труден за откриване. Кой знае дали и възможен. Или работиш активно за някоя кауза, или пък тъпчеш на едно място в професионален аспект, но пък от друга страна успяваш да вкараш повече важни неща в менюто си като спорт и излизане с приятели. Но в крайна сметка, осъзнаването на един проблем е първата стъпка за разрешаването му... а когато осъзнаем, че нещо ни липсва, независимо за какво става въпрос, то трябва да намерим начин да го намерим.

Да, за съжаление повече време няма. Повече от 24-те часа в денонощието. И 7-те дни в седмицата. И всичко това трябва да бъде разделено по такъв начин, че да се запази баланса. Но най-важното е човек да се опита да подобри положението, да не следва рутината. Тъй като наистина тя убива. Вкарва те в един коловоз и така до последната гара...