В тази средна рубрика на сайта си – всъщност и във всички останали – вкарвам авторски материали. Но тук-таме срещам някои интересни статии в интернет, които е по-добре просто да преведа. Една от тях е на сайта Lifehacker с название „Защо трябва да преосмислим 8-часовият работен ден“. Нещо, което ми хареса като размишления. И съм донякъде съгласен, поради която причина ще преведа статията с тук-таме леки съкращения.

Попитайте средният човек колко е дълъг работният му ден. Най-вероятно, отговорът ще бъде 8 часа. Как това се е превърнало в стандарт? Ползотворни ли са тези 8 часа на ден за продуктивността или трябва да преосмислим числото? Тук ще се опитаме да намерим отговор на този въпрос.

Едно от нещата, които е претърпяло най-малка промяна в нашия живот днес е „оптималното работно време“. Всички хора, на които задаваме въпрос какво трябва да е то отговарят около 8 часа. Официалните статистики за САЩ потвърждават това – средният американец си изкарва хляба за средно 8.8 часа дневно. (Вероятно и много българи.)

И въпреки това, за много от нас е очевидно, че не задължително за повече време може да се свърши и увеличено количество работа. Поне ние сме открили това за нас. И така, колко точно време трябва да сме заети? С истории за успешни хора, които са работели между 4 часа седмично и 16 часа на ден, много трудно е да знаем оптималното количество. И вместо да гадаем, което често не ни се получава, ние погледнахме в изследвания относно работното време и как то може да бъде оптимизирано с цел откриване на щастие и успех.

Но първо въпросът – как са се установили изобщо тези 8 часа?

По време на Индустриалната революция през късния 18 век, най-важното за фабриките е било да работят постоянно. 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. За да бъдат нещата възможно най-ефективни, хората е трябвало да работят повече. Всъщност, 10-16 часа всеки ден са били нещо съвсем нормално. Но този продължителен труд не е бил достатъчно стабилен в дългосрочен план и човек с името Робърт Оуен е започнал тъй наречената си 8-часова кампания. Неговият слоган е бил лесен за запомняне... 8 часа работа, 8 часа забавление, 8 часа сън.

Но е отнело доста време, докато това бъде реализирано. Един от първите бизнеси, които прави това, е Ford Motor Company през 1914 година. Компанията не само намалява стандартния работен ден до 8 часа, но заедно с това удвоява заплатите на своите служители. Това е бил същински шок за много индустрии. Но за тяхна изненада, този ход на Ford довежда до сериозен скок в продуктивността и печалбите на компанията се удвояват в рамките на две години. Това окуражава и други дружества да въведат по-къс 8-часов работен ден като стандартен за своите служители.

Ето това са фактите. 8-часовият работен ден не е издържан от научна гледна точка. Не е размишлявано много относно него. Това е просто едновековен стандарт, създаден с цел оптимално функциониране на фабриките.

Управлявайте енергията си, не времето си

Колко точно часа работим дневно днес е все по-малко вероятно за днешната креативна икономика. Вместо това, правилно е да се фокусираме върху енергията си, поне според автора Тони Шварц.

Той обяснява, че за разлика от машините, хората действат по различен начин. Нашият ден не е линеен, а цикличен. За да сме ефективни, ние трябва да следваме природата си.

Най-важното нещо, което трябва да се разбере е това, че мозъците на повечето от нас не могат да се концентрират върху една задача за повече от 90-120 минути. След това са нужни 20-30 минути почивка, за да отпочинем и достигнем висока производителност за следващата си задача отново.

Така вместо да мислим „Какво мога да направя за 8-часов работен ден“, мисленето трябва да се промени на „какво мога да свърша в рамките на 90-минутна сесия“.

Няколко съвета за подобрен работен ден

Планирайте нещата, за да можете да почивате. „Най-здравият човек не е онзи, който действа най-бързо, а онзи, който е оптимизирал времето си“, казва Тони Шварц. В много време забравяте за почивките, докато планирате работния си ден. Правете го предварително.

Намерете си собствени цели, за да направите дадена задача по-релевенатна. Да, някои от нас може и да имат трудности в концентрацията, особено ако няма належащи крайни срокове. Добавянето на собствени награди в този случай показва съществени подобрения в извършването на дадени дейности, поне според изследователя Кейсуке Фукуда.

Разделете деня си на 90-минутни прозорци. Вместо да го гледате като 8 или 10-часов, приложете четири или пет по-малки работни интервала. Това ще ви позволи да свършите задачите си по-лесно.

Като цяло, що-годе интересно четиво. Което показва, че тъй наречените „скатавки“ у нас всъщност са съвсем легитимен начин за увеличаване на производителността! Въпреки че фактически 8-те часа труд спадат на около 6, че и по-малко. А и в интерес на истината, самият аз никога не съм се замислял колко по-добре е да се работи със сериозно темпо час и половина-два, а след това да се почива известно време. Винаги съм обичал да си върша задачите възможно най-бързо и рано. Но пък често след четвъртия час здраво напрежение... просто прегарям и производителността ми спада драстично. Което понякога води до продължаване извън 8-часовия работен ден, само защото не съм оптимизирал енергията си.

Разбира се, в тази статия не става дума за възможността някой шеф да осъзнае, че 8-часовият ден не е възможно най-добрият. Пределно ясно е, че това никога няма да се случи. Особено пък в България. Но пък идеята е да си вършим нещата възможно най-бързо – ако е възможно – и в другото време да си почиваме... на работа. Поне аз така разбирам нещата. Което не е баш скатавка... май. Стига да си свършиш нещата навреме. И да си достатъчно свеж за следващия работен ден.

Да, има някои факти в работния живот – ако човек може да свърши нещо за 5 часа, вместо 8, то на следващият ден ще му се дадат задачи за 11 часа... които да свърши за 8. Никога в живота си не съм показвал максималната си производителност и нямам намерение да го правя... особено в България. Това е самоубийство.

Също така е ясно, че има някои работни сфери, в които няма как да се покриеш... от които и аз съм бил част. Особено ако има определено количество физическа работа за свършване – просто времето е доказало, че X тухли се носят за Y време. И толкоз.

Но пък менталната работа е онази, която е по-коварната. Тъй като физически може и да станеш по-силен и издръжлив. Но мозъкът не се тренира лесно. А по мое мнение, мисловната дейност е по-тежка от физическата. И са нужни усилия за да оптимизираме така работния процес, че да не се чувстваме премазани в края на работния ден.