Преди няколко години група служители заведоха дело срещу Apple, Google, Pixar, Intel, Adobe и други водещи технологични компании. Тези добре известни гиганти бяха обвинени в картелни споразумения, свързани с работниците им.

А именно: уговорки за това какъв да бъде таванът на заплатите, за да не реши някой талантлив кадър да се премести от една компания в друга. Не само това, но са били сключени и още по-скандални неофициални споразумения – чисто и просто тези 5 и още други водещи гиганти да не наемат свои служители!

Което е абсолютно незаконно, освен че е тотално неморално. Не само се нарушава правото за свободно търсене на работа, но и така се обезкървяват по-малките компании. Нали се сещате – когато титаните не взимат свои кадри, то свежата кръв идва от по-малки фирми! Които съответно нямат шанс никога да се конкурират с тях по какъвто и да е начин!

Защо пиша тези редове чак сега? Просто досега това беше „поредното заведено дело в САЩ“. Но съвсем наскоро бяха разкрити документи, показващи, че подобни картелни споразумения наистина съществуват! Това става ясно от разкрити разговори и електронни писма, представляващи кореспонденция между Стив Джобс и президентът на вече загиналата компания Palm. Оказва се, че вторите наели някои водещи кадри на Apple. Част от диалогът изглежда така:

Едуард Колиган (президентът на Palm): „Вашето предложение да се съгласим да не наемаме работници помежду си, без да се съобразяваме с желанията им, не само е грешно, най-вероятно е нелегално“.
Стив Джобс: „Вашият отговор не е задоволителен за Apple. Сигурен съм, че осъзнавате асиметрията между финансовите ресурси на нашата и вашата компании. Моят съвет е да погледнете нашето патентно портфолио, преди да вземете последното решение по този казус“.

В случая, Apple открито заплашва Palm, че ще заведе дело за нарушени патенти, ако не се съгласят да спрат с наемането на техни служители. Плюс очевидната заплаха, че ще ги задушат финансово с огромния си паричен ресурс.

Не само това, но и останалите технологични гиганти сключват същите политики! Примерно мнозина вярват, че Google едва ли не са „добрите пичове“, само дето и те са част от картела! Сключил устни споразумения с Apple, Intel и други титани да ограничи възможността служителите спокойно да преминават от една фирма в друга.

Пиша тези редове, давайки за пример още едно нещо като доказателство – „добри“ корпорации няма. Независимо от това какъв имидж се опитват да поддържат. Независимо от всичко.

Тук нападката ми не е само към Apple – компания, срещу която съм написал няколко статии вече, защото ми е неприятна. Тук включвам и Google, които що-годе ме кефят... но ето, че изобщо не са им чужди мръснишки тактики. Както и още други гиганти – докато се развива това съдебно дело, то ще научим кои още са били част от картела.

И пак повтарям – тук не говорим за някакво фриволно дело на произволна група хора. Говорим за факти като телефонния разговор, проведен между Стив Джобс и Едуарт Колиган. Говорим за email кореспонденции между Apple, Google, Intel, Pixar и други!

В този ред на мисли – защо някои хора си мислят, че големите компании работят за тях? Ето това ми е основната чуденка. Защо хората си мислят, че нещо се случва с мотиви, различни от двете най-важни неща в света на бизнеса – властта и парите? Понеже подобни кореспонденции показват за какво става дума.

Дори и „пичовски“ компании като Google си участват в картели като стой та гледай. Може да имат всякаквите екстри в офисите, може служителите им да взимат добри пари. Но когато нямаш възможността да търсиш развитие другаде, то не си ли просто един заключен в клетката си плъх? Да, може да говорим за фешън затвор. Гарниран с добра заплата и страхотен офис. Но пак си е затвор!

А от друга страна – какво остава за нас, потребителите? Щом водещите компании спокойно си нарушават законовите права на служителите – онези, които имат непосредствена роля в реализирането на печалбите им? Ние -овцете, които трябва да бъдем залъгани да купим?

Всъщност, именно тук играе роля „имиджът“. Да бъдем залъгани. Да си помислим, че сме нещо повече, че някой се интересува от нас. Всъщност, това си е типично човешко качество. Надеждата, че не си просто един от 7-те милиарда на планетата. Че имаш някаква значимост. Че някой голям и известен е разработил нещо специално за теб, едва ли не.

Но това не е така. И споровете „кои са печените, кои са измекярите, кои са иноваторите“ и т.н. са безсмислени. Всички са еднакви. Google, Intel, Pixar, Adobe. И други. Може из медиите да се джафкат, но в офисите си врътват по един телефон и се разбират да не си наемат служителите. Защо трябва да сме им фенове, да ги защитаваме? Да се псуваме по форуми и на живо?

Най-добре е просто да разглеждаме отделните продукти като такива и това е. Няма значение чии са. Ще си купя ли iPhone, ако цената му не е космическа и ако може да държи на бой? Да, защо не? Apple не са ми приятни, но какво от това? Аз си купувам продукт, не си купувам членска карта за партия, не ме кръщават в секта. Днес имам Galaxy, утре може да имам iPhone. Вдругиден – телефон на Sony, LG или пък HTC. Защо не?

Ама да им се кланям на всички тези компании – не, мерси. Предпочитам да поема ролята си на овчица, която трябва да бъде залъгана и толкоз. Вместо да съм фанатик, който си мисля, че някой корпоративен гигант се интересува от него.