Игри, които не са баш игри. В които акцентът не е на геймплея. Напротив, бива оставян някъде на заден план. Като вместо това се разчита на изцяло филмови похвати.

Страхотна атмосфера. Напрегнати диалози или монолози, озвучени от високопрофилни холивудски гласови актьори. Професионално режисирани сцени, пряко контрастиращи с някогашните „говорещи глави“ от близък план.

Но почти забравен геймплей.

Дали всичко това няма да е нещо доста отрицателно за индустрията? Когато едно изкуство – гейминга – бъде заменено с друго такова – филмовото? Или пък в един момент всички тези кинематични игри ще загубят инерция?

Надявам се да е второто. И то не защото не обичам киното като изкуство, напротив. Винаги съм се наслаждавал на хубавите филми, колкото и малко да са те в последните години. Също така съм огромен фен на сериалите. Но пък ако става дума за игри.. то очаквам именно това! Геймплей. Не филм.

Всъщност, бих могъл да направя сравнение с нецензурираните американски сериали. В които всеки епизод има софт порно и веещи се безпричинно голи цици. Нещо, което ме дразни. Защо ли? Много просто – ако ми се гледа порно, ще си пусна порно. Това е. Простичко. Какъв е смисълът от нещо като секс, ама не баш секс?

Същият въпрос мога да задам и за игрите. Защо ми е да гледам нещо като филм, ама не точно? Да играя нещо като игра, ама не точно?

В крайна сметка, The Last of Us колкото и добра кинематична игра да беше, то не може да се сравни с голямото кино. И ако някой голям режисьор я види, вероятно ще си каже – „Ауу, колко сладко, виж я тази игра, почти като филм е“... сякаш говорим за някое дете, което е направило опит да свърши нещо като възрастен... и малко се е получило, ама не изцяло.

С други думи, по мое мнение самата гейм индустрия си вреди, преплитайки се с киното. Тъй като основният плюс на игрите – геймплеят – остава на заден план. За да се гони нещо с дългогодишни традиции като киното...

Естествено, за самите разработчици има плюсове да се правят подобен тип игри. Първо, че не е нужно да се мъдрят каквито и да е иновативни механики откъм геймплей. Ето, нека дадем за пример The Last of Us или пък друг хит от тази година - BioShock Inifnite. Какво имаме като геймплей? Едно голямо нищо. Малоумно AI и в двете игри, банални шутинг механики. В The Last of Us има и що-годе нелепо промъкване и туйто.

Но пък за разлика от геймплея, дори и без особено старание може да се постигне качествен диалог и прилична кинематография. В крайна сметка, Холивуд бълва стотици високобюджетни филми годишно. Добри актьори в САЩ – с лопата да ги ринеш, също както и режисьори. Не говоря за такива, които могат да получат Оскар. Става дума за хора, които имат уменията да озвучат, да снимат един продукт на задоволително, професионално ниво.

С други думи, по-лесно е да си осигуриш кинематичност, отколкото качествен геймплей. Тъй като една уникална игра е същото като филм за Оскар – нещо изключително. Впечатляващо в един или друг аспект. Нещо, което не се разработва всеки ден.

Разбира се, има и нещо друго при кинематичните игри – критиката винаги се попикава по тях. Незнайно защо. „Аууу, то е като филм, страхотно, 10/10“... явно от много професионалисти в областта, геймингът се възприема като някакво много по-долнопробно изкуство от киното. И щом „нещо прилича на филм“ се започва – „Уау, не мога да повярвам, боже мили“...

Доколкото няма как да сравня обективно киното и гейминга, тъй като са две индустрии със съвсем различен мащаб, съвсем различно реноме, съвсем различни суми пари играят в тях... то ми се струва тъпо професионалист, посветил кариерата си на едната сякаш прикрито да възхвалява другата. То и не е толкова прикрито всъщност. Има ли прилична кинематичност в дадена игра и направо можем да усетим как пикнята от кеф потича по гащите на някой, пишещ ревю.

В крайна сметка, всичко това вреди. Тъй като най-важният акцент на гейминга се измества.  А именно -  какви са механиките на самата игра. Да не говорим, че при новото конзолно поколение, което ще отвори съвсем нови врати за развитие на графиката и детайлността при персонажите, реализма на емоциите... можем да очакваме още много филмови елементи.

Естествено, възможно е нещата да се развият „по положителен начин“. С други думи, единствено кинематичността да не е достатъчна, за да получи игра висока оценка. Изискванията да се качат драстично... и в крайна сметка да се залага и на геймплея.

Дано да се случи това.

Е, ще я видим тази работа. Засега, нещата ми изглеждат що-годе притеснителни. Да, едва ли всяка игра с висок бюджет ще бъде с дисбаланс в полза на филмовите елементи. Но ако това количество се увеличи... хич няма да е добре. Тъй като 2013 показва една лоша за мен тенденция... двете най-успешни заглавия досега да акцентират повече на кино елементите си, отколкото на геймплея - BioShock Infinite и The Last of Us. Наистина мога да се надявам това да е изолирано явление... и то не защото е лошо да има такива игри. Нека да има. Проблемът е друг... че получават ненужно високи оценки. Докато някое експериментално заглавие с интересни идеи бива принизено до земята... в резултат иновацията бива изтиквана назад... за да видим поредния прилив на холивудски актьори за игри, които не са баш игри.