Винаги се замислям за това и дали спомените ми за някои велики игри от миналото не са изкривени. Именно и поради тази причина реших да основа една рубрика, за която си мисля от много време.
Ретро.
Стари игри, които помня с добро. И преигравам в днешно време, чудейки се дали ще ми се сторят толкова яки, колкото някога. Имам много идеи какво да има тук, но първото заглавие в рубриката ще бъде Need for Speed 5: Porsche Unleashed. Защо ли?
Бих казал, че рейсингът е един от най-пострадалите жанрове покрай модернизацията на гейминга. И поне на мен рядко ми се случва нещо ново да ми хареса. Да, тук таме има сериозни симулатори, които да задоволят хард феновете. Но не и нещо като някогашните... хибриди между симулатор и аркада. Тоест нужно е да се внимава в едно състезание, да се натискат спирачки доста преди завой след дълга права. Има щети и колата занася лесно. И все пак, има аркаден елемент в управлението – не е баш симулатор.
Играта, която представя това в пълна сила е Need for Speed 5. Особено сравнено с днешните жалки представители на рейсинг жанра. Или поне повечето от тях. И последните няколко дни, в които преиграх това заглавие мога да кажа едно – да, то е велико. И ще остане вечно в гейм историята. А пък феновете на рейсинга могат да го играят и до днес.
Причините?
Първо, управлението. Автомобилът ви не е шибан къс бетон, като в почти всички модерни игри. Не завива като камион, не се усеща тежък. На ниска скорост може да... вземе много остър завой. Но пък на висока трябва да се внимава - всяко по-рязко движение наляво или надясно означава загуба на контрол, сблъсък в стена и големи проблеми в дадено състезание.
Загуба на контрол ли казах? Да, Need for Speed 5: Porsche Unleashed е безпощаден. Ако не успеете да овладеете автомобила с висока скорост – което всъщност си е цяло постижение – то ви очакват няколко завъртания на 180 или дори 360 градуса. Ситуацията от модерните игри, в която колата ви „удобно“ застава под ъгъл 90 градуса към пътя, за да се върнете възможно най-бързо в състезанието? О, не, няма такова нещо.
Хм, да, имате рестарт, ако загубите контрол и се преобърнете. Колата ви се преражда в средата на пътя. Стационарна. Летящ старт няма. И трябва да запали. Като всъщност й отнема едни шибани 4-5-6-7+ реални секунди (от реалното време на реалния живот), за да ускори до 100 километра час – в зависимост от модела. Да – говорим за реалните му спецификации. Което ви бави още повече, докато успеете да се върнете в надпреварата. За разлика от модерните игри, в които дори и най-големият таралясник набира от 0 до 100 км/ч за 2-3 секунди и спира като болид от Формула 1.
В резултат грешките в Need for Speed 5 имат огромна цена. И да се преродите, и да не се преродите е все едно. Губите много много секунди. Най-важно е чистото каране. Ако решите да рискувате – можете спокойно от претенденти за първото място да се окажете на 5-6-то. От 8 възможни.
А споменах ли, че изкуственият интелект е съвсем по-различен от модерните игри? Да, това е истината. Най-вече поради една причина – никога не се телепортират магически зад вас!
Карате чисто? Няма проблем – взимате 10, 15, 20, 30, 40, 50, 100 секунди преднина. Играта няма да ви ги отнеме. Няма да телепортира лошковците зад вас, че да треперите до последния момент. В Porsche Unleashed вие сами сте си враговете. Особено ако станете арогантни в един момент. И решите да се борите за рекорда на пистата. И се блъснете преди края. И ви задминат.
Да, случва ми се прекалено често това!
Но както противниците не ви настигат магически, така и вие тях. Сбъркате ли дори един път на по-трудна писта, ще трябва да се молите да завършите на трето място. Или четвърто. Две грешки често струват скъпо.
Особено ако са съпътствани с тежки удари в някоя стена. Които осезателно вредят на автомобила ви! Случи ми се в едно състезание – онова специално, в което се печели Porsche 935 Moby Dick – да се нашия лошо в края в една стена. Както колата вдигаше спокойно над 300 километра в час, така след удара не можеше да мине 230 км/ч. А не беше най-лошият възможен удар! Прошка няма и лесно няма! (Апропо, завърших на второ място и не спечелих безплатния Moby Dick).
Но какво друго прави Need for Speed 5 велик?
Може би пистите. Които могат да изненадат всекиго, дори и да ги знае наизуст след множество изигравания. И до днес тази игра ми е в ДНК-то след толкова много изигравания, знам къде точно са най-коварните завои... все едно играя 14 години в миналото. И дори до днес пак правя грешки на някои от тях.
А може би настройките на автомобилите правят Need for Speed 5 велик? Не говорим единствено за елементарните ъпгрейди на окачване, спирачки, скоростна кутия и други. Иде реч и за детайлите – включително и налягането на гумите!
Или може би режимите? Да, те също са силни.
Единият основен – Factory Driver – ви вкарва в обувките на тестов пилот в Porsche… който трябва да премине куп интересни предизвикателства. Всъщност става дума за слаломи, състезания за време и др. Но е хитър начинът, по който са представени. Няколкото пилота, които постоянно ви предизвикват плюс киселия шеф Дитер са много по-запомнящи се, отколкото персонажи в „истински“ игри със сюжет. Пък и някои автомобили, които получавате като награда изглеждат страхотно!
Основният режим е Evolution – или кариерата ви. Там сюжет няма – просто се състезавате. Имате три ери, от които можете да отключвате, купувате и продавате автомобили. Но заедно с тях има и множество странични състезания, някои от които адски трудни!
Да, на кариерата може да й липсва блясък, но за сметка на това има тръпка. Куп интересни състезания, които ви карат да преигравате... отново и отново и отново. Тъкмо сте минали класическата ера и вече сте в края на златната, в която вече имате много мощни автомобили като Carrera RS? А защо да не се върнете към класиките за някое по-бавно и лежерно турнирче?
Искате нещо по-тежко от типичната кариера, която не е прекалено трудна? Някои от дългите предизвикателства като ралито на Monte Carlo с множество обиколки ще ви изстискат. А както се спомена, грешките струват скъпо в Porsche Unleashed. А също така и поправката на автомобила ви след даден етап, ако го сгърчите някъде!
Да, удоволствието пред Need for Sped V за мен изобщо не беше намаляло. След толкова години. Напротив. И препоръчвам на всеки, който иска да цъка качествено рейсинг заглавие, но се чувства незадоволен от модерните помии да пробва това.
Графиката – особено на автомобилите – е нелоша като за 2014 година. Да, пейзажите са ужасни. Но пък пистата и онова, което виждате най-често не е чак толкова зле.
А най-важното е, че удоволствието от шофирането е налице. Дори и да сте сами на първа позиция. На 20 секунди преднина пред втория. Пак има тръпка. Дали няма да загубите контрол над автомобила. Дали няма да прахосате 15 секунди просто така – да, много е лесно. Не е истина от колко време не бях усещал... тръпка... от рейсър...
И не защото съм елитарен. Не защото съм хипстър и казвам, че нещо щом е старо е яко. Да, има минуси. Има бъгове. Драстични. Но управлението различава Porsche Unleashed от модерните помии. Лесно е и е трудно в един и същи момент. Усещате как автомобилът ви трепери с 300 км/ч и всяко грешно движение означава тотал щета. Както трябва да бъде.
300 км/ч в модерните игри? Хах, това е скоростта преди да се натисне нитрото и да се влезе в хиперпространството...
Като за заключение мога да кажа две-три неща. Първо, от Options деактивирате Lens Flare от графичните настройки. Спира един много досаден краш на картата Normandie. Който се случва почти всеки път – още от началото на играта. Второ, от Options/Display избирате Config 1. Не е най-красивият възможен... но спира друг много досаден краш. Вярвайте ми – случиха ми се тези неща, четох из нета, поправиха се.
И така, като за край казвам само едно – Need for Speed 5: Porsche Unleashed е велик. Играйте го.
[gallery ids="31630,31629,31628,31627,31626,31625,31624,31623,31622,31621,31620,31619,31618,31617,31616,31615,31614,31613,31612,31611,31610,31609,31608,31607,31606,31605"]
Още по темата
Когато разбрах за новото NFS се изкефих на макс
Когато разбрах от приятел, че е само с поршета спря да ми пука
Когато го пробвах не можех да спра да го играя.
Страхотна игра, макар че ненавиждам поршетата, играта има всичко което ми харесва в едно NFS.
Красиви писти
Техно саунд
И както каза ти много добър баланс между симулатор/аркада. Точно както NFS3/4
Горещо я преоръчвам на всеки, дори да не харесва Порше.
Плюс яката мелодиика след съзтезание:
http://youtu.be/EzIUwt9M_p8
Но все пак се чудя - защо NFS 4 и NFS 5 бяха забравени и се започнаха помиите... от Hot Pursuit нататък само надолу надолу надолу.
Иначе малко се забатачи NFS с Hot Pursuit 2, която въобще не е лоша игра, но беше малко стъпка назад по отношение на опции, пипкане, showcase и прочее. Да не говорим че пистите бяха невероятно малко.
Когато Fast and Furious яхна вълната, ЕА последваха съвсем логично и пуснаха Underground, който макар всеки да го харесва, според мене му липсваше духа на старите NFS та. Плюс факта, че караш само през ноща малко ми писваше. От друга страна страхотен саунд, супер повече опции за пипане на автомобила, но за сметка на това малко еднообразни карти и никакви расови бегачки.
В този период Electronic Arts станаха ЕА и постепенно започнаха да си губят cool аурата ставащи все по корпоративни и корпоративни. Продължиха вълната с Underground 2 където се уляха с украските, тунинга и общо взето не изживя славата на първата част. Most Wanted донесе нов хайп, но омръзваше страшно много.. поне на мене. Един и същ град, едни и същи шефове - 15 или 20 на брой. Комични и ненужни игрални синематици и т.н. Малко воля за преиграване.
Оттам нататък просто стана един фест дето да се пускат там NFS-та за да се поддържа статуковото. Спря да им дреме за нещата, които правеха един NFS да е NFS и общо взето е като меню в McDonalds.
1. Като фен на дрифт спорта няма как да не започна именно с това. И в реалността, и в нормалните игри, които са правени 1:1 с реалността, когато караш кола със задно и тя поднесе единственият начин да я удържиш е да въртиш волана в обратната посока. Примерно, правиш десен завой, задницата поднася наляво и има само една техника за удържане - въртиш волана също наляво. Е, ама в тази игра това не работи и ако го направиш 100% си се увъртял и шибнал в нещо твърдо и неразрушимо. В Поршето са направили техниката точно по обратния начин - ако ти поднесе, въртиш в посока на завоя, който правиш, а това е един от начините за удържане контрола върху кола с 4х4 предаване.
Ако решиш нарочно да поднесеш някоя кола - успех с това. Няма да се подчини изобщо и ще вземеш завоя все едно с на релси. И естествено ще задрифти точно, когато не трябва и не искаш да дрифти. Следователно - нулев реализъм при дрифта.
2. Нулев реализъм и при управлението. Малко по-рязко да завиеш и веднага почва да се върти като пумпал. Най-трагично е положението при последните 3 Поршета - GT1, GT2 и GT3. Тези трите като че ли вървят в права линия на някаква магия и на права отсечка дори лекичко да чукнеш бутона за някоя посока, директно става въртележка. И това са ос*али. Ако истинско Порше се държеше така в реалността, катастрофите щяха да са много повече на брой.
3. Никаква мисъл, че играчът ще кара коли със задно предаване. Половината коли, когато им дадеш газ в завой недозавиват все едно са предно.
4. Така наречената warp speed също си е ивала майката и тук, че и в следващата - НФС 6. Караш с 250, караш с 300, а имаш чувството, че караш с 50 км/ч.
Едно време имаше онлайн игра с коли, в която с над 250 км/ч вече имаш различно усещане за това какво се случва и с каква скорост се случва, а при 430 км/ч пък се изискваше светкавична преценка и реакция. За съжаление разработчиците сами си прее*аха играта и сега съм в очакване някой ден да я възродят. А такава игра никой никога няма да направи. Докато съм жив въпросната игра ще ми липсва. Защото там и дрифтенето беше на ниво.
За Underground си прав, но там ме дразни най-вече AI-то и това как те настига магически. Винаги съм ненавиждал този елемент... карам чисто, но компютърът като е зад мене и добива супер мощност на автмобилите. Е, не беше като в модерните игри, в които директно се ТЕЛЕПОРТИРА лошия зад тебе, поне в Underground трябваше да те настигне. И имаше шанс да се разбие в трафика. А и саундтракът меко казано къртеше - между другото дори и до днес имам 6-7 песни от него на телефона... включително и целият саундтрак на Unreal Tournament плюс няколко култови парчета от Quake 2.
П.С. Като се замисля Underground си беше хубава игра, понеже представяше различна гледна точка. Играх я с кеф някога, няма да крия. Лошото е, че с години чаках да се появи Need for Speed 5, в който да няма само поршета... онова конкретно управление, което за мен е просто прекрасно. Но това NFS не дойде.
А в Underground 2 беше по-добре, защото в опциите си избираш easy, medium и hard, но дори и на hard там опонентите не те настигаха магически. Там пък беше проблем да ги хванеш, защото много употребява азота и ако караш без азот или нямаш - нямаха хващане. Аз затова си ги пусках на medium и обикновено успявах да им дръпна 15-20 сек. напред. На easy им дърпах с по 50-70 сек. и все бях сам на пътя.
Като се замисля и това може да се добави към списъка с неща, които не ми харесват в Поршето - няма опция да си избираш колко трудни да са ти противниците и съответно не е интересно така. В Поршето винаги са бавни и ако намалиш, бият спирачки все едно ги е страх, че ще ги напляскаш, ако те задминат.
Ако говорим за режима на кариерата - тоест Evolution - там основната "кампания" така да се каже е като цяло лесничка. Обаче нали има и един куп странични турнири. Тамън оня ден изиграх един от тях - на Monte Carlo пистите, ако се сещаш. Сцепи ми гъза компютърът (беше на ниво Expert турнира, тоест последната трудност). В един момент си казах - пф, нещо съм объркал, влязъл съм с по-слаб автомобил, компютърът има по-хубаво порше. Нъцки. Аз бях направил най-бързата обиколка, но 2-3 грешки и то не чак толкова големи - за по няколко секунди - ме загробиха. Та и там има предизвикателство... и то сериозно. Ама не е в основната кампания, де. Там ако си купиш най-хубавия модел за даден клас и го ъпгрейднеш и си недосегаем. Буквално. Но допълнителните турнири могат да те изпотят. А и Factory Driver... съм го минавал над 10 пъти някои предизвикателства буквално наизуст ги знам и пак оня ден откарах 1 час, докато мина една-единствена тегава мисия.
Иначе за горния ти коментар - прав си за нещата, които казваш. Особено като се загуби контрол - трябва просто да знаеш "системата" на играта. И да, няма нищо общо с реалността. Дето се вика, и един картинг да караш, законите на физиката си остават все едни и същи. А също така и задното предаване никакво го няма... но пък и Need for Speed 5 и например Colin McRae 2 винаги са се считали за сим аркади или нещо такова. Някаква средна граница между двете. Управлението не е реалистично и това е ясно на всички, но все пак има някои елементи от симулаторите - трябва да се набие спирачка на разумна дистанция преди завой, щетите оказват СЕРИОЗНО влияние върху автомобила и винаги има риск да се загуби контрол (тоест не е баш аркада, където щети няма, спирачката я се ползва, я не, а пък автомобилите са като камиони и просто не могат да занесат).
Между другото за чувството за скорост не съм изцяло съгласен - наистина между 200 км/ч и 300 км/ч някак няма особена разлика... но в първите състезания с таралясниците от 50-те години едвам се движи околната среда. На завоите можеш да нарисуваш картина. Толкова бавно се взимат. А по-нататък на същите места направо прелиташ. Е, може би аз изиграх прекалено бързо играта и така ми се струва.
Като цяло си има много трески за дялане тази игра, ама много. И все пак тази и някои други от тази "ера", тъй да се каже ги помня само с добро и ги преигравам сравнително редовно. Просто не харесвам и то дълбоко не харесвам как изглежда рейсингът днес. Дразни ме и това, че или има супер симулатори за крайните фенове с воланите в домовете си, или хипер, турбо аркади. А балансът... изчезна. Златна среда между двете, което мисля, че носи най-голямото удоволствие.
А аз ако успея да си намеря мода, който преди време правих за Поршето, ще ти го шерна. Имам подобен мод и за НФС 6. В двата мода бях променил масата на колите и се държаха доста по-различно, съответно и дрифтенето (и/или невъзможността да задрифти) беше коренно променена. В НФС 6 примерно екзотичните коли се държаха като залепени за пътя както би трябвало да бъде, а последните 3 Поршета се държаха по същия начин. Тоест, далеч по-реалистично от това, което програмистите са си мислели, че е реално.
Мисля че задълбаваш много NFS то. То никога не се е опитвало да минава за симулатор. Просто беше аркадна игра с привкус на симулатор, хем да е мааалко кежуъл, хем да не е просташки лесна. NFS си беше NFS. Кефиш се на колите и на сценария. Колкото до симулатори има еххе предостатъчно, но аз не си падам по тях, а точно по дозата която NFS някога имаше. За съжаление днес се пробват да направят и двете: максимална аркадност и симулатор, ама не им се получава много, много.
10167395