Наскоро преигравах, за кой ли път, Warhammer 40k: Dawn of War - сериите. След като заситих глада си за тази вселена, се поразрових с надеждата да намеря още нещо в този необятен и мрачен свят. Да, ама не. Попадна ми само Space Hulk от 2013-та година. Най-високата настройка е Fantastic. Не, че е толкова фантастична, но работи дори и на средна компютърна конфигурация. Терминаторите ви имат 10-тина реплики, които се повтарят периодично, музика има само в основното меню. И все пак не доскучава.  Истината е, че хванах печелившата стратегия още в трите „тренировъчни“ мисии. На “Hard” нещата стават с една идея по-сложни, но отново са преодолими. Интересното настава в добрия стар HotSeat - режим. Зелено, биещо на сиво. Макар и с противоречиви чувства, Space Hulk ми хареса и си откарах 3-4 дни на нея. Създателите можеха да се постараят и повече, но въпреки това се е получил добър продукт.

В интерес на истината се чудя от къде точно да започна с това ревю. По същия начин се чудех и какви оценки да поставя по-горе. В общи линии това е положението и в Space Hulk. Чудиш се дали ти харесва или не, дали да я довършиш или да я изтриеш безвъзвратно и да забравиш за нея.

Самата игра е базирана на едноименния boardgame от 1989-та година. Явно Games Workshop, които държат правата за Warhhamer-игрите, се опитват да запълнят отворилата се дупка от фалита на THQ и раздават лицензи на всеки. По скромното ми мнение, Space Hulk до момента е най-успешният представител на тази тенденция. Играта определено носи мрачната нотка на 40-тото хилядолетие в себе си. Но това се постига най-вече с тъмните тонове в дизайна на нивата. Няма я обречеността в името на Императора, няма ги вражеските орди, няма ги и епичните видеа от Dawn of War.

Но нека да започна отначало. Историята не е нищо впечатляващо. До родната планета на Blood Angels Chapter, се появява Sin of damnation. Този космически мастодонт, формиран от останките на стотици катастрофирали кораби, реещи се из космоса, е добре познат на „Кървавите ангели“, тъй като именно на него преди половин хилядолетие те губят близо хиляда от своите братя. Този удар по генофонда оставя черно петно в репутацията им и това е перфектният момента да изкупят вината си пред Императора. Така десантът започва. А с него и първите три тренировъчни задачи.

Кампанията се състои от всичко на всичко 12 мисии. Задачите ви се свеждат до няколко – изгори тази стая, избий еди-си-колко противници, стигни от А до Б, вземи артефакта и стигни до В. Това, обаче го осъзнавам в момента на писане на ревюто. По време на играта не ми е направило никакво впечатление, може би заради разнообразните карти. Или пък заради еднаквата тактика, която ползвах почти навсякъде. Не, че и играта не ви го показва в някои от loading-скрийновете – “Overwatch! Overwatch! Overwatch!”. С това се изчерпва всичко. С една дума – терминаторите ви стрелят по всичко живо, което мърда в коридора пред тях. Това е почти непобедима тактика, независимо колко гадини има пред вас. И то по време на хода на враговете. Като стана въпрос за тях – наричат се Genestealers. И идват точно в...ъъъъъъ.... една разновидност. Да, втората, малко по-здрава гад се появава в последните две мисии. Как от цялото тиранидско многообразие, създателите от Full Control се спряха точно на два гада, не ми е ясно. И не преувеличавам. Ако си мислите, че зергите са много, то се запознайте с първообраза им – тиранидите.
И това е причината тази игра да остави толкова противоречиви чувства в мен. Предполагам, че това е и причината да получава основно средни оценки навсякъде. От всички възможности, които предлага Warhammer 40k, разработчиците са се спрели на... това?!?!

AI-то е малоумно и се хвърля срещу вас без много-много да го мисли. Повечето мисии минах с лекота благодарение на въпросния Overwatch и 1-2 Command Point-а против засичането на оръжията. Няма никакво значение дали терминаторите ви ще умрат в мисията или не. Защото, ако са нужни за следващата, те магически възкръсват. Наистина, вселената на Warhammer 40k предполага, че мъртвите могат да бъдат клонирани от генофонда на Blood Angels, но това, заедно с порастването на зародиша едва ли става за 24 часа. Всяка мисия започва с предварително избрани герои и въоръжение, на вас се пада само честта да изберете бойния ред. Толкова ли не можеше аз да избере с кои бойци да изпълня конкретната задача? То пък и едни терминатори... Уж тая броня им е дадена да държат на бой и да са непобедими, а то един шамар и падат на земята мъртви. А и за какво изобщо са им тия melee оръжия при положение, че са абсолютно безполезни?

Ревюто започна да придобива остра хейт-нотка, а не е това целта. Истината е, че Space Hulk се придържа изключително много към първообраза си, а именно играта със зарчета. Разглезеното ми и несвикнало на този вид забавление геймърско портфолио гледа по друг начин на нещата. Както казах – играта ми хареса. Първоначално се чудех защо липсват ключови от гореизброените елементи, но после ми просветна и след кратък Google search нещата си дойдоха на мястото. Все едно в „Монополи“ да имате работници, копаещи злато. Не става, просто не е същото. Не съм играл оригинала. Някак е разбираемо с оглед на факта, че този тип игри навлизат на пазара ни по-сериозно през последните години. Като добавим и цената от около 250$ в ebay, нещата си идват съвсем на мястото. Съдейки обаче по изгледаното в интернет мога да кажа, че авторите са се справили блестящо. Пренасянето на картоненото табло на екрана е повече от добро, да не кажа отлично. Space Hulk се придържа към първообраза си и затова понася известни критики като горната, но и това му е чарът.

Именно поради тази причина играта става интересна, когато играeте срещу жив човек. Смятах, че играейки с Genestealers съм предварително обречен. Напротив – те предлагат съвсем различни тактики, които сериозно могат да затруднят дори и най-закоравелия в битка терминатор. Минусът е, че играта поддържа максимум двама играчи. Или поне версията, която аз играх. Гледам, че има още няколко DLC-та, едно от които предлага до 4-ма играчи, но не мисля, че си заслужават финансовия разход. И без това, според мен, цената на Space Hulk е силно надута в Steam – над 40 лева, с DLC-тата – над 60. Просто не си заслужава.

Получи се кратко ревю. Точно като Space Hulk. На мен с преиграването на някои от мисиите ми отне около 8-9 часа. В заключение мога да кажа, че ако си падате по походовите тактически игри - това е задължително заглавие. Ако сте краен фен на Warhammer 40k вселената – пропуснете го, по-скоро ще останете разочаровани. Ако пък искате нещо неангажиращо за разцъкване и загуба на време, Space Hulk е именно това.