От известно време, телевизорът до мен бива включван единствено по повод на някое спортно събитие. Я футболен мач, я турнир по тенис, снукър или всякакви други спортове. Но от доста дълго време не съм превъртал да видя какво е положението сред иначе любимите ми научнопопулярни канали. Това направих на няколко пъти в последните дни.

И бях откровено изненадан от това, което можеше да се види сред тях. При повечето буквално човек трябва да чака с часове, докато започне някакво предаване... в което да има нещо научнопопулярно. В повечето случаи се залага на разни пробити реалити буламачи или пък продукции, изобилстващи от близки кадри на ревящи муцуни.

Пускаш си някой канал за животинския свят – по-голямата част от времето гледаш всякакви хора. Подсмърчащи, сълзливи, драматизират нон-стоп за щяло и нещяло. Тук спасили улична котка, там поправили зъба на някой див лъв. И всичко това в продължение на часове – едно предаване, второ, трето, пето. А пък някакъв акцент на самите животни – за социалната им структура, живота им, поведението им... сещате се, онова, за което човек си пуска подобен канал на първо време.

Не по-розово е и състоянието на други телевизии. В които преди десетилетка се редуваха какви ли не интересни предавания, които обогатяват личната култура на човек. И тук-таме за цвят имаше някоя продукция като Myth Busters.

Сега какво е положението? Точно обратното. По десет предавания, в които разни типове тунинговат мотори или автомобили. Тършуват из изоставени складове и опитват да намерят нещо ценно. Или пък купуват разни стари предмети.

Това ли е „научнопопулярното“? Да, хубаво, можеш тук-таме да научиш някой интересен факт. Но само дотам.

Естествено, за History няма какво изобщо да говоря. Дори и човек да пусне по Коледа най-извратеното порно пред цялата си фамилия, пак ще направи нещо по-хубаво, отколкото да гледа тази абсурдна телевизия. Която наистина има някаква стойност като комедиен канал с безумните си предавания за мащабни битки с извънземни по време на Първата световна война, рептилски конспирации и тем подобни глупости. Но ако в един момент човек се замисли, че има и хора, които вярват на всичко това... става леко тъжно.

Та с оглед на всичко, което изписах досега идва и големият ми въпрос – цени ли се изобщо познанието в днешно време? Или фактът, че можем да намерим абсолютно всичко, което ни интересува с няколко натискания с мишката в интернет е изкривило фокуса на научнопопулярните телевизии?

Поне според мен това е самата истина. Понеже по друг начин не мога да си обясня това, което се случва в телевизионния ефир. Другият вариант е хората съвсем да са спрели да се интересуват от научнопопулярни предавания и да им се гледат само реалити буламачи.

Но при всички положения, тенденцията е доста неприятна. Да, наистина всичко се намира лесно в интернет. А покрай мобилните телефони, всички факти са на няколко секунди от теб. Няма значение какво знаеш и какво не. Можеш веднага да подкараш Google и си готов.

На теория изглежда, че при това положение не е нужна особена лична култура или пък гледане на научнопопулярни телевизии, нали?

Може би да. Но в крайна сметка, личната култура не би трябвало да е нещо, с което човек да се похвали пред останалите. „Ей, виж какви неща знам“. Всъщност, това знание е ценно, тъй като развива мозъка. Предлага му някаква гимнастика. Позволява по-лесно човек да разбира нови неща, тъй като вече има изградени някакви базови връзки в главата си.

Това не е нещо, което може да се открие в Google с няколко натискания на смартфона или персоналния компютър. И определено е нещо, което помага на човек в живота. Малко любопитство, интерес към множеството различни елементи, от които е изграден нашия свят.

Някога научнопопулярните телевизии предизвикваха човек да се запали по нещо ново. Независимо какво е то. С някое зарибяващо, любопитно предаване. А сега какво? Безумни конспирации, извънземни, изкарани от лудницата говорители, ревящи пикли с контузени животни в ръцете си и разни тлъсти янки в лъскавите им заложни къщи. Страхотно.

Всъщност, в такива случаи се уверявам, че е време да се премине към изцяло дигитално бъдеще. Човек да плаща пари в интернет и там да следи каквото му допада. Кой ли пък знае, така може да се образува и някой изцяло научнопопулярен канал... тъй като най-разпространените такива с всяка изминала година западат все повече.