Средното образование несъмнено е най-важното в живота ни. Висшето ни дава някаква специализация, но в първите 12 години обучение се полагат тъй важните основи на общата ни култура. Учим всякакви неща, пък ако запомним една четвърт от тях – пак добре. История. Литература. География. Физика. Химия. И много други.

Но не е ли време за един нов предмет, започвам да се питам аз? „Добре дошли в шибания истински свят“, например? Как звучи това като име на образователна дисциплина? Малко грубо, малко профанско? Може би е добре да се олекоти названието?

Май да. Но къде на шега, къде насериозно смятам, че е добре бъдещите поколения да знаят каква помия ги очаква в един момент от живота им. Да бъдат предупредени за нея.

От една страна с цел да я преживеят по-лесно. Да се подготвят психически. Да знаят, че ако не положат нужния труд, ще страдат. И след години ако вече са станали пълни деграданти, поне да се сетят – „Абе, даеба, наистина ни предупредиха преди години за това“.

Тъй като колкото и да е лошо положението у нас, немалко родители успяват да осигурят на отрочетата си стабилно детство. С малки или по-големи жертви.

Но доколкото едно нормално детство е едно от най-важните неща за човек – спор няма – то друго важно нещо е преходът от него към реалния живот. Понеже виждам доста хора – по-близки приятели и по-далечни познати – за които нещата не се случиха много лесно. Навлизането в реалността.

Напротив, започва да се прокрадват някои тенденции към алкохолизъм от рода „пия, за да забравя“, крайно изнервяне или откровено обезумяване. Хора, които ги знаеш като печени пичове, но започнат ли да бачкат по 8-9 часа на ден – или повече – се превръщат в нещо друго. Което не е много красиво.

Може би защото не са получили нужното предупреждение. Че енергията свършва бързо, особено психическата. Когато поредния каун в работата, особено в шефски дрешки, ти вдъгне кръвното.

И най-вече – че мечтите в един момент увяхват. И човек започва да мисли далеч по-малко идеалистично.

Всъщност, един подобен нов учебен предмет може и да се нарича „Цинизъм“ като за по-кратко. Нещо, което е доста нужно в днешно време, за да оцелее човек. И тук далеч не говоря само за България – моите първи шамари от интриганти на работното място и шефове, които очакват да работиш до кръв и пак след 4 месеца не ти знаят името бяха в САЩ. Тъй че нещата са що-годе еднакви. Независимо от държавата.

Разбира се, не съм от хората, които смятат, че средното училище трябва да отговаря за всичко в този свят. Тъй като много родители очакват това. Не само децата им да станат бъдещи нобелови лауреати, но и заедно с това да бъдат научени на морал, мъжество, етика и др. И ако се случи поредната изцепка на отрочетата им, веднага погледът се обръща към преподавателите – „Ама вие сте виновни“. В крайна сметка, майка ми е учителка и историите, които ми е разправяла не са малко, някои от които откровено ме оставят с отворени уста. За това колко абсурдни са очакванията към преподавателите.

Но все пак смятам – къде насериозно, къде на шега – че един предмет „Добре дошли в шибания истински свят“ или накратко „Цинизъм“ трябва да има. Най-малкото, защото модерните родители не намират достатъчно време да кажат на децата си какво ги очаква. А ако това се случва в училище, все нещо ще влезе в главите на новите поколения, докато циклят на смартфона или се излежават на чина.

И най-важното – един подобен предмет би могъл да подсказва какво да изучават в университета бъдещите висшисти. И тук съм изцяло сериозен – хората трябва да са наясно какво ги очаква в този аспект.

Нашите родители са израснали в други времена, когато до някаква степен висшето образование е означавало нещо. И те още си мислят, че положението е същото. Нищо, че тапиите се раздават като бонбонки. До такава степен, че са се обезценили съвсем.

В резултат, смислените специалности са малко. Тези, за които човек не си е прахосал и времето, и парите. Тези, за които се търсят хора. И в които можеш да се реализираш.

Не е задължително да е висше, каквото харесваш. По дяволите, всеки може да влезе една Политология или Културология. Учиш повърхностно всякакви неща. И накрая какъв излизаш? Никакъв. Човек, който е чел Уикипедия за кеф няколко години. И е висшист. Супер.

Новите поколения наистина трябва да знаят какво е положението. Да влизат в jobs.bg и останалите ни сайтове за търсене на работа ежедневно в продължение на 5-6 месеца. Пък после да си правят сметки какво да учат.

Това не е нещо, което повечето родители правят. Напротив – дори и синът/дъщерята да влезе в най-пропадналите колежи се вдига шумотевица до небето.

„Ей го бре – детето висшист ще става“.

Какво ще завърши? Няма значение. Нали е виШо. Все ще си намери работа после.

Да, ама не. Дори и човек да изкара от леките следвания, пак липсата на работа ще го пречупи. Пък после ще имаме повече от обичайното – „Ама то защо държавата не ми намира работа, нали имам образование“. Имаш. И какво от това? Когато се влезе без труд нещо безсмислено, то не те очаква нещо по-хубаво.

Ето това е нещо, което трябва да се изучава в училище. „За домашно – гледайте jobs.bg, направете доклад какво се търси в България и какво – не“. Това е нещо, което със сигурност ще отвори очите на някои хора.

Които традиционно разсъждават около завършването си на 12 клас: „Това звучи интересно“. Грешка.

В реалния живот няма „интересно“. Има „полезно“. С „интересното“ – охрана, продавач на вестници, куриер. Не казвам, че има нещо лошо, напротив. Бачкал съм подобни неща. Срамен труд няма. Но човек трябва да знае предварително, че „интересното“ рядко влиза в сила.

Всъщност, аз също влизам в тази графа хора. Влезли да учат „интересното“. Не се оплаквам от държавата, че не осигурява позиции за моята специалност. Напротив. Знам, че аз съм си виновен, че комунизмът у нас е останал единствено в политиката и държавната администрация, но не и частния сектор.

Новите поколения също е добре да знаят това.

„Добре дошли в шибания реален свят“ или накратко „Цинизъм“ – започва да ми се струва все по-логично. Не е нужно да е важна част от учебната програма – 1-2 часа седмично в заключителните гимназиални години стигат. Просто новите поколения да си знаят. Да са с една идея по-подготвени за това, което ги чака. Не само у нас. Дори и да отидат в Америката или Европата, никой няма да ги замеря с пачки по стотачки. Да им пусне червения килим и да се държи с тях като кралски особи.

Пък кой ли знае – може би ще има по-малко изфирясали младежи? Които все по-често се обръщат не само към алкохола, но и към амфетите и коза за техни постоянни придружители в живота? Само заради изненадващия шамар, който изведнъж настъпва?

Разбира се съм наясно, че всичко това няма да се случи. Животът добре ме е научил на цинизъм. Прекрасно даже. Да не говорим, че новите поколения са пределно наясно с уличните правила в днешно време. Няма нужда някой да им ги разяснява.

Но все пак ми се струва, че по някои теми като висшето все още витаят митове. На които мнозина вярват. Че може би ще им се отворят едва ли не магически врати пред тях... напротив. Това не става почти винаги... и трябва да се знае!