Както винаги, когато става дума за подобни филми или пък книги, то тези идеи ни изглеждат съвсем далечни. Фантасмагории, които няма как да се случат в обзоримо бъдеще. Но дали всъщност не вървим с бързи крачки към тези дни?

Защо пиша тези редове ли? Понеже започнах да се замислям относно една нова джаджа – умните очила Glass на Google. За какво става дума?

Както можете да се досетите (и видите от снимката над статията), става дума за чифт очила. В дясната си част, те имат малък полупрозрачен дисплей. Който позволява на потребителите да го използват в движение, без да си нарушават концентрацията си прекалено много.

Така с Glass например е възможно човек да си пусне навигация, докато се опитва да намери дадена сграда в чужд град или дори държава. Вместо да се взира през 30 секунди в телефона си. Също така, могат да се разглеждат снимки, гледат клипчета и какво ли още не, всичко това в движение.

Заедно с това, Glass има и по-интересни екстри. Например предна камера с възможност да разпознава лица или предмети. Сещате се – в операционната система Android на Google има куп приложения, които например сканират баркодове и ви дават информация за даден продукт. Е, това ще е вградена екстра в Glass.

Плюс това, камерата на очилата ще има и по-традиционни възможности – като например правене на снимки и клипчета.

Всичко това изглежда много интересно към момента, нали така? Вероятно се чудите защо обрисувам някакви мрачни картини за тъмното бъдеще, когато големите корпорации ни следят нон-стоп? В крайна сметка, очилата Glass изглеждат като много любопитна джаджа, която да подобри значително ежедневието на всеки, който е маниак на тема технологии, нали?

Главният проблем е един. Цялата информация, която събираме чрез Google… ще се съхранява във виртуалното пространство. В сървърите на компанията. Да, устройството си има 16 GB пространство за съхраняване на данни. Но то няма да е основният носител.

И какво излиза в крайна сметка? Всички онези, които си купят Glass ще дадат на Google личен, неприкосновен досег до живота си. Ще покажат децата си, приятелите си, а ако са по-невнимателни – дори и бог знае какви лични данни!

Не, че това са неща, които вече не са известни на множество големи корпорации. Да дадем за пример Facebook например – там има достатъчно снимки и детайли за приятелите и роднините ни, че дори и за това какви са вкусовете ни за филми, музика, храна.

Не, че Google съхранява малко данни за нас – напротив. Адски много са. Всяко едно търсене, което правим... и което издава в малка или голяма степен що за хора сме – това се пази от Google. Дори не е някаква тайна – как мислите, че Google почти винаги „познава“ какво искаме да намерим в интернет? Да, точно така – чрез запомняне на навиците ни. Примерно аз ако търся редовно информация за игри, то Google дава сериозен приоритет на тези резултати.

Нашето поведение в интернет се следи. Това съм го покривал и в предишна моя статия. Не смятам, че само това е повод за някакви огромни притеснения. Напротив, на мен не ми пука особено. Не страдам от параноя във виртуалното пространство.

Но от друга страна, Glass вече е стъпка в неособено положителна посока. Тъй като ще даде на една компания като Google прекалено непосредствен, личен, близък достъп до живота на даден човек. Ще се види кои са му личните приятели, къде яде най-редовно. Каква марка кашкавал си купува. Коя му е любимата бира.

Детайли, които кажи-речи ги няма никъде. Ето, аз имам някакви „приятели“ във Facebook – но повечето от тях са далечни познати. Дори и по-лошо. Имам „приятели“ във Facebook, които не съм поздравявал по улицата даже... нито пък те мен. Бивши съученици, с които житейските ни пътища са се разделили преди 15 години. Ние не сме си никакви. Буквално.

Но един сайт няма как да знае дали те са ми близки от мои авери, с които пием редовно бирата си, но те не пишат във Facebook. Каквито приятели всъщност имам и то много. Контакт в интернет – почти нулев. Но се виждаме често.

Да, но джаджа като Glass ще „види“ ясно кои са ни приятелите. При наличния GPS, то ще бъдем следени къде ходим... по всяко едно време, когато тази функционалност е включена. А най-лошото е, че адски голямо количество данни се съхраняват в сървърите на една компания.

Google.

Ето, например преди няколко години избухна скандал с Apple. Оказа се, че цялата лична информация, събрана чрез GPS-а на техните смартфони прилежно се съхранява. Къде прекарваме времето си, какъв ни е обичайният маршрут през деня.

Окей. Това е едно парченце от пъзела. Всъщност, точно Apple има и достъп до други, но да кажем, че това е най-важното. Но не е достатъчно да се направи един психологически профил на човек с тази информация.

Facebook, от своя страна, има директен достъп до нашите приятели, снимките ни. Къде сме завършили, немалка част от интересите ни. Това също е скъпоценно инфо... но пак липсва пълната дълбочина.

Докато при всяка следваща услуга на Google, то виждаме как една-единствена компания започва да знае прекалено много за нас.

Основната им услуга знае какво търсим в интернет. В детайл. Всичко. Но не само това. Браузърът на Google в момента има изключителна популярност... самият аз го използвам нон-стоп. Дали и чрез него не се събират лични данни... напълно вероятно... Да, това често бива маскирано под думите „Тези данни се използват, за да подобрим програмата си“... но фактите са си факти. Някъде из сървър на Google, всичко се пази.

Но услугите на търсачката не се изчерпват дотук. Имаме YouTube. Имаме Gmal. Имаме най-популярната операционна система за мобилни телефони Android. Услуги, които помагат на Google да навлезе дълбоко в личния ни живот.

Дали и тези очила няма да са прекалено много? Според мен – да. Струва ми се много притеснително една-единствена компания да има толкова много информация за нас. Да, Facebook знае много, Apple знае много, също така и Microsoft… но картинката при Google е най-пълна. Което никак, никак не е хубаво.

Представете си например, че някои по-пикантни детайли за това какво сте търсили в интернет бъдат разгласени... можете ли с ръка на сърцето да кажете, че няма нищо, което да накара околните да не ви помислят за много странни... психопати, убийци, изроди?

Да, има едно уж хубаво нещо в случая. Засега, Google минава що-годе за „добрата“ компания. За пичовете. За хората от народа, както се казва. Добродушни, дори леко дебилни. Такива, които няма да навредят на потребителите, няма да използват личните им данни за лошо.

Но все пак. Нещата започват „да се нареждат“, тъй да се каже. Без да изпадам в ненужни теории на конспирацията, то нека да спомена за Wi-Fi скандала с участието на Google преди 3 години. Когато се оказа, че колите на услугата им StreetView са събирали информация от незащитени безжични мрежи. Умишлено. Имало е специално написан алгоритъм, който да прави това.

В крайна сметка, тези автомобили просто пътуват и снимат, нали така? Как може „случайно“ да са събрали тези данни?

А, да, всъщност забравих ли да спомена, че Google знае къде живеем и има снимка на блока или къщата ни? Докато пиша тези редове си пуснах моя адрес в StreetView – сградата, в която живея е много добре видима от всички възможни страни...

Разбира се, може би всичко това, което посочих е просто празна параноя. Кой ли знае. А и в крайна сметка, все още има адски много хора, които не са в интернет постоянно. Да, аз живея във виртуалното село, много други хора – също. Но това не важи за мнозинството.

С други думи, ще минат години, докато глобалната мрежа стане неотменна част от животите на всеки.

Но това се случва стъпка по стъпка. Колко тийнейджъри и младежи като цяло не са в нета нон-стоп? Доста малко. Повечето живеят във виртуалното пространство. А доста водещи компании днес целенасочено събират личните данни за всекиго. Представят всякакви услуги, които да са „постоянно свързани“ с интернет. Това е новата мода. Нещо задължително.

Нещо доста дистопично.