Тези дни отново се метнах до университета в последен напън да завърша висшето си образование. Най-накрая. И отново се замислих – докато чаках пред една врата в продължение на 2.5 часа, тъй като явно уж най-престижният нашенски университет е решил, че няма нужда от компютри в 21 век за обработка на информацията – замислих се колко тъпа и безсмислена е концепцията на най-високия образователен ценз у нас.

Реално, висше у нас не съществува. Освен някаква шепа специалности в шепа университети. Всичко останало е плява. Която цели единствено да вземе парите на студентите. Което съответно и значи, че всички се държат до последния момент. Независимо  дали са грамотни или не. Независимо дали са прости, изключително тъпи или направо малоумни.

И, разбира се, когато дойде време за финален щурм, то се раздават дипломи на всички. И после ще има хвалби – „вижте колко човека завършиха при нас”. Качеството не е важно – единствено количеството.

И също като в икономиката при прекомерното печатане на пари, така и в образованието... подобна тактика води до намаляване на стойността. А в момента повечето тапии в България са просто безсмислени хартийки.

Защо се е стигнало дотам ли? Защото всички са нехайни, разбира се. И държава, и университети. Търси се далаверката на дребно и нищо повече.

Ето, държавата. Колко колежа е одобрила? И някакви псевдо университетчета? Всяка година се пръква нов. Дето само чака някой заблуден заек да се появи на вратата и ХОП, веднага го прилапва. Да се пишат двойки, да се оставят хора да поправят годината? Ти луд ли си, така се губят пари!

Няма такова нещо – „Ето, колеги, хванете, препишете, изкарайте поне тройка, та и вие да имате висше, а и ние – работа”. Това е веруюто.

Според мен, в малка страна като нашата, заведенията, осигуряващи висше или „почти висше” са прекалено много. Повече от половината трябва да се закрият. Поне да спрат да се бълват тонове безсмислени тапии. Като първа стъпка. Задължително. А не да се случва противоположното – да се отварят нови и нови колежи и т.н. И ежегодно да излизат хиляди прависти, счетоводители, икономисти и т.н.

И второ, което ми се струва почти невъзможно... класическите университети да вдигнат стандартите си. Такива от рода на СУ. Дето се бият в гърдите като най-големите, най-великите, най-фантастичните.

А в тях положението е смешно. В моята специалност, дето уж се влиза с високи оценки, просто ми се е плакало какви хора получават шестици. Тъпи, та вдлъбнати, не могат да напишат 10 реда без 5 драстични правописни грешки. Това „й”, това да знаеш къде се пишат най-елементарните запетайки... няма такива филми, братче. Хуманитарна специалност!

И тея хора какво – един ден ще почнат да си пишат мотивационни писма и CV-та и ще се чудят защо никой не им се обажда. Пък накрая ще обвинят СУ – „Дипломата им не струва”.

Реално, в случая наистина университетът е виновен. За това, че е позволил на неграмотен хуманитар да излезе от него. Това е все едно инженер, който не може да сметне 2+2.

Защото един работодател ще погледне тапията и ще каже... „Добре, как се случва това. КАК?”. И нормално ще обвини СУ... така и трябва!

Просто защото университетите трябва да поемат своята отговорност. Трябва да пускат само онези хора, които да рекламират положително дадено учебно заведение. Както е в САЩ. А не противното – някой профан да се хвали с елитното си висше, изкарано с общата култура от гимназията.

Макар че всеки у нас гледа парите. Държавата си взима разни рушветчета, та да отвори поредния колеж. Дори и най-големите ни университети се интересуват само от парите, които влизат в тях. И се стига до създаване на абсурдни специалности, с които човек няма как да си намери работа никога. Важното е парите да текат, нали?

А с всяка следваща година, висшето образование се обезценява. Не съм особено сигурен долколко се гледа изобщо какво си завършил в университета. Аз лично не бих, ако бях в позиция да наемам служители за нещо. Просто бих следил какъв стаж има някой. Дори не бих гледал образованието.

И ми се струва, че в идните години това ще се случва все по-често. Ще стане ясно, че времето, прекарано в университета, е почти безвъзвратно загубено. Поне при ? от специалностите. За съжаление, изискването на висше е почти задължително за всеки работодател... нищо, че то реално по никакъв начин не показва какво може човек и какво – не...