Историята накратко? За да получите ранно копие за тест на играта, вие трябва да подпишете и договор за това. Но в случая не говорим за стандартния Non-Disclosure Agreement (NDA), който общо взето ви забранява да говорите за даден продукт преди определена дата. Тук говорим за нещо малко по-различно… а именно споразумение какво да се включва в дадено ревю и какво – не.

Забранено е например да се говори за бъговете на Middle-Earth или да се посочват негативни неща относно заглавието. В договора е споменато също, че трябва да се говори предимно за Nemesis системата и това колко са разнообразни противниците и по-малко за останалите елементи (не, че в Shadow of Mordor има чак толкова любопитни неща освен тази механика).

Както можем да се досетим, това влиза изцяло в дефиницията на платеното ревю. И забавното е, че дори даден автор може да бъде осъден, ако наруши договора си – например се впусне в критики за някои от гличовете в паркур елемента на Middle-Earth: Shadow of Mordor да кажем. Или пък доста скучните мисии от сингъл кампанията, които се усещат повече като задължение, отколкото като някакво удоволствие. Поне в САЩ... макар че в България нито някой ще ти предложи подобен договор, нито пък ще тръгне да завежда дела отвъд океана.

И така, можем да зададем въпроса – продажници ли са онези, които правят подобни ревюта? Или самите компании, които предлагат пробни версии на игрите си срещу подобни абсурдни споразумения (и други облаги) трябва да бъдат винени? Или истината е някъде в средата?

Честно казано, колкото и да е лесно да се каже „Човек трябва да има морал, идеали, ала-бала“, то в един момент сметките трябва да се платят. И тогава всички високи ценности някак отиват с една идея на заден план. В крайна сметка, мнозина могат да се поддадат на изкушението, ако има такова... въпреки че даването на рушвет е ситуация с две страни. И разпространител, който го предлага е не по-малко виновен...

Другата страна на нещата е чисто и просто да сте на работа в някоя медия – което ми се е случвало на мен. Тогава си имаш ръководители, главни редактори. Възлагат ти да напишеш дадена статията и ти „намекват“ кои са важни и кои не. Например са ми казвали – „От тази компания ще търсим реклама, тъй че недей много да плюеш тоя телефон“.

И в крайна сметка правя това, което ми е заръчано. На работа съм. Имам трудов договор. Да, трябва да напиша ревю, което някой може да прочете и да се почувства подведен след това... не е идеална ситуация. Всъщност е шибана. Но в крайна сметка другият вариант е просто да си хвърлиш предизвестието за напускане и толкоз.

Е, аз не съм писал баш продажни ревюта. За щастие главният редактор ми даваше възможността да кажа част от негативните страни на даден продукт, за да бъде предупреден главния потребител. Например традиционното за HTC – отвратителния живот на батерията.

И все пак ми е ясно как стоят нещата. Известно ми е, че доста хора в западни медии са на трудов договор в тях и нямат особено влияние върху нещата. А някои YouTube личности, които се издържат със стриймовете си... също се изкушават.

В резултат бих казал, че немалката вина е на онзи, който дава пари под масата. Или дори да не са директни финансови средства, то дори едно пробно копие, предоставено 2 седмици по-рано може да донесе завишена популярност на даден сайт/YouTube канал. В такива случаи "подкупващият" винаги изглежда най-черен.

Все пак ако си сигурен в играта си – има ли смисъл да сключваш договори? Да даваш реклама срещу положително ревю (тоест рушвет). В крайна сметка конкретно Middle-Earth: Shadow of Mordor ми хареса. Отзивите като цяло са доста позитивни из интернет. Да, бойната система е на Batman Arkham, а пък паркурът – на Assassin’s Creed. Но има и нещо ново на масата, което си е страхотно. Защо им е нужно на Warner Bros. да си петнят имиджа? Или такава е корпоративната етика – правиш го защото можеш и защото така е написано в някое упътване тип „How to be an evil corporation for Dummies”.

Пък и лошото, когато се дават пари е, че винаги някой ще се навие да ги вземе. В една ситуация или друга. Дори и останалите да не са взимали рушвети – други медии отново ще пострадат. Ако голям сайт А е казал, че Middle-Earth е хубава игра, понеже го мисли, а другият – понеже е сключил договор с Warner Bros. и трябва да говори само за добрите елементи – то и първата страница може да бъде обвинена, нали?

Което пък вреди и на онези, които дават рушветите. Защото геймърите стават по-мнителни и става по-малко вероятно да се подведат по сладки приказки.

Разбира се можем да хвърлим и клеймо върху онези, които приемат рушветите. Ако са самостоятелни хора и имат избор, де – имаш ли договор за някоя компания, то е ясно, че финансовият интерес почти винаги е най-важен за шефовете... В крайна сметка, човек сам разваля имиджа, ако се хвърли „в продажност“. И може единствено да изгуби фенове.

Все пак има и точни медии и личности... доста. Например Total Buscuit – известен и като The Cynical Brit – е отказал да подпише договор за Middle-Earth: Shadow of Mordor. В резултат той не е получил пробно копие за играта около 2 седмици преди пазарния дебют. Което стана при доста медии... и можем да имаме едно наум колко от тях са подписали споразумението да не казват нищо лошо за екшън заглавието. С други думи, винаги си имаме точните хора.

Но това, което винаги ми е интересувало е... толкова ли са прости големите корпорации? Или жителите на западните страни? Че да се връзват по ревюта, които са изпълнени с хвалебствия и звучат като излезли директно от рекламния отдел на дадена компания-разработчик или пък разпространител на даден продукт?

Дори и да се направи платен материал, то пак трябва да има минуси за дадена игра. Особено ако има много такива и се набиват на очи. Именно критиките правят едно нещо реалистично. Тъй като всичко има дефекти – и хората, и филмите, и игрите. Нищо не е перфектно.

Ако се изсипят куп суперлативи... става подозрително. Нереалистично. Губи не само онзи, който ги изсипва, но и другият, който му плаща. Защото не е лесно да се вярва в супер ултра дупер положителните думи. Когато се каже „това е тъпо, ама пет други неща са яки“, човек ще си каже – „Ами бива, пет към едно“. Ако се каже „Всичко е велико“, вече отиваме на платен материал.

Всъщност като споменах по-рано за технологичната сфера – у нас кажи-речи е прието ревютата за смартфони и таблети да са почти винаги перфектни. Ей богу, рядко можеш да видиш някоя джаджа да е скапана. Макар че съм хващал някои в ръце – направо ти иде да ги разбиеш в пода. Да се чуди човек как става това. Поне на мен когато не ми даваха напътствия какво да има в определено ревю, то си казвах истинското мнение, че даже и на фирмите, които ми даваха телефон/таблет за тест. Някои ме гледаха странно, де. И кисело. Явно не бяха свикнали.

В крайна сметка една разумна корпорация би трябвало и да си „заръчва“ подобни ревюта. Даеба, никой няма да се откаже от игра, понеже „има някакви бъгове“ или пък малки проблеми. Всяка има такива. Какво пречи това да се спомене?

Но в крайна сметка може да се каже, че винаги е добре да имаме едно наум за прекалено ранните ревюта. Онези, които почти винаги са налични в западните медии. Понякога с дни, а понякога и със седмици по-рано от пазарната премиера на даден продукт. Вероятно е да са били намесени договори, в които се казва какво трябва да има в едно ревю и какво не. Това трудно може да осигури обективност.

От друга страна обаче, с цялата си задкулисност, водещите разпространители по-скоро могат да си вкарат автогол. Понеже всеки знае що е то торент и как се ползва. И е достатъчно хората да бъдат излъгани определено количество пъти... че да пробват „демото“, преди да извадят кинти.