Какво означава AAA игра? Ако направим справка в Wikipedia, това ще да е заглавие, което превъзхожда останалите продукти в три направления – иновации в геймплея, отзиви на професионалните журналисти и финансов успех. Всъщност, в последно време тези три неща нямат чак такова значение – определено за AAA продукт се определя нещо с високи претенции и още по-сериозен бюджет.

Но дали този тип продукти вече не изживяха златните си дни, особено с възхода на независимата сцена и някои тежки сблъсъци с реалността на някои компании? И дали тъй наречените AAA игри няма да стават все по-голяма рядкост?

Всъщност, дори и в момента популярността им намалява драстично. От интервю на Тим Суини, шефът на Epic по-рано тази година става ясно, че в момента се разработват около 2/3 по-малко високобюджетни игри. Въпреки че настъпи новото конзолно поколение и би било логично да очакваме именно бум на AAA заглавията. Но такъв няма.

Защо се случва това обаче?

В интерес на истината, за мен е изненавдащо, че дори толкова дълго време се разработваха високобюджетни игри в огромни количества. Защото до една степен това е нещо, което може да съществува в други видове медия – например Холивуд. Но не и гейминга.

Защо ли?

Киното например е традиция от доста десетки години. Хората са си избрали някои си дни – събота ли, четвъртък ли, неделя ли, сряда ли – и си отиват към салоните. Няма значение имат ли някаква идея какво да гледат, нямат ли. От 4-5 филма, все ще си изберат един. Така изглежда малко вероятно някой евентуален блокбъстър да не си избие бюджетът. Заради това Холивуд постоянно бълва подобни ленти.

В гейминга не е баш така. Не, че мнозина от нас не са направили игрите част от живота си. Напротив, прекарваме много време пред тях. Но пък ако нямаш нищо за цъкане, няма да си купиш даден продукт само заради принципа, нали? Не. Напротив, понякога се случва прилични игри да не записват продажби без явна причина. И хоп, нещо потъва изведнъж. Може и да има висок бюджет, маркетинг, ала-бала. И какво от това?

Гейм индустрията е друга ракия, не е като киното. И разни други браншове. Но интересно, доста водещи кадри в нея не осъзнават това... може би защото са ветерани от „развлекателната“ индустрия като цяло.

Е, когато някой продукт с бюджет от 100-200 милиона долара потъне с гръм и трясък, човек се научава, нали?

Всъщност, самата концепция на това просто да наливаш в една яма и да се надяваш в определен момент да изскочи нещо златно ми е доста странно. Просто не се знае колко време ще е нужно. Дали ще са налични добри идеи. Как ще се получат нещата. Дали екипът ще е споен или ще изскочи конфликт.

Креативна индустрия е геймингът все пак. И трудно може да се направи нещо на килограм като в Холивуд. Където огромно количество филми са copy&paste с различни актьори... даже и ефектите се повтарят.

Изобщо не говорим и за чисто техническата част на нещата в гейминга, при която могат да изскочат хиляда проблема от едното нищо. Вече добивам и личен опит и виждам как от най-минималното нещо изскачат бъгове при една игра и край... ходи ги гони! Тъй че и това е титаничен фактор. Не можеш просто да налееш парите и да кажеш – „До есента всичко да е готово“.

Правят се тези опити, да. Но често имаме бъгави недоразумения, които се разбиват по нос в пода.

Така в крайна сметка беше логично да се премине към по-разумния модел. На игри, разработващи се от малки екипи, дори и в рамките на големи компании. Със страст и креативност. Пък когато се поувеличи мащаба – да се намесят повече хора и да добавят допълнителното съдържание.

Да, така не може да се зароди нещо титанично, огромно, мащабно. Като например Grand Theft Auto V. Тази игра от самото начало до самия си край трябва да се прави от доста стотици хора. Няма как иначе. Но това е едно от изключенията, за които знаеш, че спокойно можеш да си дадеш парите. Че милионите са били хвърлени правилно, целенасочено.

В поредния шутър на килограм става точно обратното. Ефекти, графика, озвучаване – отиват луди пари за тях. И геймплеят – 4-5 часа бум-бам по терористите и финални надписи. Малко Call of Duty-like мулти и край. Има ли нещо чудно, че този тип игри загиват?

Определено бъдещето е в малките, правени със страст заглавия. Всъщност, не знам защо геймингът изобщо някога се измести от тях. Може би с възхода на гиганти като EA, Activision и прочее. Които държат пълния креативен и финансов монопол над студията си и не им дават и капчица възможност за самостоятелни действия. Е, има и изключения като Take-Two… но са малко.

В крайна сметка, дебютът на Xbox One и PlayStation 4 дава началото и на друг интересен етап от гейм индустрията – независимите игри. Всъщност, по-точно е да кажем възраждането им отново. Дали това не е нещо, което всички чакаме?

Да, може би графичният детайл няма да е чак толкова великолепен. Или пък озвучаването. Или кът сцените. Дори и мащабът вероятно ще пострада. Но какво от това, стига да се завърнем към едни времена, в които геймплеят да се цени повече от всичко друго?