Чета днес някаква статия. Новинарска. На някакъв човечец му избили чивиите, хванал нож и заклал 4-ма души (за щастие, без фатални последици). Причината? Бил се напил, чукнал колата на негов съсед, докато паркирал. Онзи му се разбучал и употребилият спирт изфирясал, замерил чуждия автомобил с ютия от дома си, след това се върнал с няколко ножа и почнал да реже гумите на всички коли наоколо. И пробол няколко човека, които тръгнали да го спират.

„Ето докъде ни докара Бойко Борисов”, биха били дежурните коментари. „Заради финансовата безизходица, хората полудяха”.

Уви, поне от информацията в статията, нещата не ми изглеждат такива. Напротив, въпросният ножар бил програмист с жена, деца, апартамент. Идилия, а? Но защо такъв човек избива дивото в някакъв момент и почва да коли?

Стрес. Да, банален отговор, вероятно се очакваше нещо по-драматично? Но няма да говоря за самия стрес, а за това как се натрупва у нас. И как повечето българи... просто отказват да се борят с него. С психическото напрежение.

То се счита за нещо едва ли не несъществуващо. Не се говори много за него. Как да отслабнем, как да направим плосък корем, как да вдигнем мускулна маса? Да. Как здравото тяло да е гарнирано и със здрав дух? Нищо.

А човек трябва да се опитва да разрешава стресовите ситуации. Тъй като рано или късно те ескалират. Няма значение как. Ще хванеш нощ и ще го развъртиш по съседите ти? Ще тупнеш от инфаркт. Ще хванеш рак? Пък после човек пак ще се чуди – „Ама такъв спокоен и добър човек, какво стана”.

И най-лошото е, че стресът не може да се бори с медикаменти. Поне според мен. Нито лекарства, нито пък алкохол. Ще се напиеш на куче и ще решиш проблема за 2-3 часа и после какво? Утре сутринта пак ще те боли глава и пак ще го имаш. Ще глътнеш някой антидепресант, който да те вдигне? Супер. Но тялото ти в един момент ще привикне към него и ако проблемът не е разрешен, то си двойно по-прецакан.

Така нещата опират до най-важното за мен – човек да мисли за психиката си. Когато мине работния ден и нещо го е изнервило, да се замисли какво е било то. И най-вече – как да се справи с него. Да, това не е лесно. Напротив. Но когато се замислиш относно някоя ситуация и се опиташ да я приемеш или разрешиш, когато тя се случи отново, вече си подготвен.

Поне за мен това е добър работен метод. Първия път се изнервям адски много от някоя драма, втория път малко по-малко, третият път почти хич и така нататък. Докато маргиналните конфликти в работата не почнат да ми минават през оня орган. Което прави деня ми малко по-лесен.

Същото и в отношенията с приятели – замисляш се кой те натоварва, кой не те натоварва. Защо. И правиш корекции. Да намалиш натоварването, ако виждаш някои хора често и няма как това да се промени. Същото важи и за роднините, където просто няма избор – те са част от кръвта ти, за добро или лошо. И част от живота ти.

Да, намаляването на психическото натоварване не е лесна работа. Всъщност, в някои случаи може да натовари допълнително човек. Но пък нещата стават по-леки с времето.

Обратно, ако проблемите не се разрешат в зародиш, тогава всичко може да ескалира. В най-неподходящия момент. Да, когато затрупаш нещо, то не ти прави впечатление известно време. Но може да изригне изведнъж.

Като запушен канал. Водата минава, минава, минава... някак... изведнъж се запушва и цялата гняс изхвърча навън.

И в случаи като историята, с която започнах тази статия, ми се струва, че става точно това. Всичко си върви добре. Но човекът е затрупал много, много неща в съзнанието си. Кой знае какви. Някой шеф-задник в работата, който всеки ден му дудне на главата. Съседи, които нон-стоп надуват музиката или постоянно се дървят? И така нататък.

И в един момент с помощта на малко разкрепостяващ алкохол, всичко избуява от маргинален инцидент. Като за минути, животът на един човек бива съсипан. Уж добре изглеждащият живот преди това.

Разбира се, аз не мога да съм запознат в детайл с конкретната случка. Може и да се окаже, че всъщност говорим за някоя класика. Жената изневерява, не може да се погази някой дебел заем, децата искат пари за издържането им, а в работата режат заплати заради кризата. Не може да е сигурен човек.

Но при всички положения, психиката е нещо, за което трябва да внимаваме. Както внимаваме за това какво ядем. Колко тренираме. И т.н. Дори и повече. Тъй като дори 20-30 излишни кила може да те направят по-бавен, можеш да се изморяваш по-бързо заради тях и да развалят естестичния ти външен вид... но ако си щастлив, не е проблем да доживееш и 100 години.

Но ако таиш всички ядове в себе си... всички проблеми... и изглеждаш здрав като скала... то нищо чудно да тупнеш на 50. И както споменах вече... хората да чешат темета и да се чудят – „Как стана това, единият крещи, вика и плаче, пък ето го живее още, пък другият – скалата... под земята... защо”... всичко си има обяснение.