Въпреки това обаче Cyberpunk 2077 ще се появи в изцяло завършен вид, а експанжъните ще дойдат после. Лю изрично посочва, че нищо няма да бъде изрязвано от пълната игра и вкарвано после като допълнително съдържание. Което също е нещо, случващо се редовно днес.
По-рано през месеца пък научихме, че мултиплейър в Cyberpunk 2077 не е изключен, но такъв няма да има покрай пазарната премиера и ако бъде реализиран – то ще е под формата или на безплатно DLC, или на експанжън.
Cyberpunk 2077 очакваме на 16 април 2020 година за PC, PS4 и Xbox One.
Още по темата
Да не говорим, че докато по-евтиния експанжън(Harts of stone) беше в зоната на главната игра, то Blood and Wine ни пренесе в зона, която я нямаше. Никой от тях нямаше усещане на нещо махнато от играта, та да те таксуват допълнително. Да не говорим за безплатните DLC-та излизащи всяка седмица след старта на играта.
Но какво да ти кажа, да се изказва неподготвен е запазената марка на играчкин.
А CP2077 си е солиден сетинг отвсякъде, основата я има, аз съм уверен в способността на СПР да извлекат максимума от него и да добавят от тяхната си подправка за достоверен и увлекателен свят и персонажи.
Единствено не знам как ще ми въздейства играта от първо лице; като излезе ще преценя за себе си дали ме кефи геймплеят от първо лице.
Не може антагониста ти да има 15 реплики общо и то да са толкова изтъркани, да орежеш тематично Гералт и Цири, да премахнеш половината тематики на Йенефер, плюс тематикити за майчинството (рядкост в жанра). Да опростиш Трис, да направиш The White Frost на клиширана сила от друго измерение когато вече имаше далеч по-интересната идея за естествена ледникова епоха, да превърнеш иначе мъдрия персонаж на Лютичето в псевдо-комедиен... абе има и други ама ще стане твърде дълго. Втората най-любима игра ми е, но има много проблеми.
В игрите развиваш/развивам емпатия към почти всеки основен или второстепенен герой, някак са ми достоверни, реагират разбираемо за мен, репликите им са смислени, реакциите обосновани. Това нещо не го открих в нито една от книгите (четох всичко без една или може би две). Репликите ми идваха наивни, държанието на всички - наивно...
STALKER. Има си проблеми и то много, но все пак ми е любимата игра. Тук е моето ревю:
https://gnd-tech.com/2017/04/s-t-a-l-k-e-r-shadow-of-chernobyl-review/
и за Witcher 3:
https://gnd-tech.com/tag/the-witcher-3-wild-hunt/
@DragonSlayer
HoS > Blood and Wine. Има лош internal power scaling в сюжета и не е впечатляваща историята колкото в HoS. Няма да спойлвам.
Иначе, не знам какво да ти кажа. Не виждам къде виждаш тези неща за персонажите, но ако така се чувстваш няма какво да споря. При все това смятам, че моите изброени проблеми са реални и не за подценяване.
Не казвам, че грешиш (нито приемам игрите за шедьовър) , просто аз имам определени настройки, когато стане дума за литература. Имам очаквания, когато взема дадена книга и смятам, че литературата има определени предимства, разполага с определени похвати, които я правят по-гъвкава и ползва "инструменти", които ѝ дават преднина пред игрите. Затова съм по-критичен към литературата, отколкото към игрите.
Хм, сега се сетих, че имам много любими игри (много игри и много любими) и всички от тях са събуждали силни чувства - радост, задоволство, яд, напрежение... Но нито една игра не ме е карала да рева на финалните надписи, както някои книги към края.
Ще е хубаво да се запознае човек, на живо с теб.
Аз смятам, че са шедьовър... в гейминга.
@Darkblue
Много неща пиша аз ! Благодаря!
Не е като да няма добри игри в тази насока, но пък Вещера отива една стъпка напред, според мен. Шедьовър? Не знам, но че трябва да е модел за следване определено.
Относно мултиплейъра ,съм малко скептичен за крайния вариант ,като се има предвид ,че освен Гвент ,реално нямат опит с други мулти заглавия .
Като им гледам работния цикъл 4-5 години между главна игра(трите Вещера и Киберпънка, не броя Гуент и адвенчър играта), бих се изненадал да е на нещо повче от идейно ниво новата игра.
Иначе те си казаха, че историята на Гералт приключи, но не са се напълно отказали от света на Вещера.
Качествата на играта са отделно, в AC Oдисеята имам над 100 часа, в Ориджина се доближавам и като мина длстата може и да ударя стотака, ще видим. И двете игри ми доставят удоволствие, но нито една от тях не се доближава до шедьовър.
Иначе всеки си има мнение, в което няма лошо. Всяко мнение е валидно колкото другото, проблемът ми с някои хора(включително един тук) е, че опитват да пробутват личното си мнение, като еталон, един вид като обективна оценка, което вече не е сериозно, но се отплеснах.
Явно Вещера не е бил твоята манджа, аз в света му съм изгорил прилично много време. Всичките съм ги минавал поне по два пъти(единицата, мисля 3). Като поредица ми се нареждат до Elder Scrolls(на който съм фен откакто се помня) и DA:Origins, където отново съм я преигравал много пъти. Света е красив и изпипан. Вижда се, че е пипано с желание и любов. Нямам идея как се чете на телевизор, щото я играх на РС и монитора не е толкова далече, че това да е проблем. Може би е трябвало да си поиграеш с трудността, където ако свалиш достатъчно, елексирите и мазилата вече нямат чак такова значение и да се насладиш на приключението.
Но приемам, че съм и много пристрастен.
Иначе за Вещера - нито една игра от серията не ме е впечатлила брутално, ако трябва да съм честен. Единицата беше окей - но в един момент безумно колосалното количество текст за четене ми дойде множко. Тройката... яка игра, но пък нямах желание да я преигравам. Макар че винаги го има този момент, че има значение в какъв момент играеш нещо и какви впечатления ти оставя.
Едно време като бях болен бях играл един от Jagged Aliance-ите - като ме болеше глава и ми се повръщаше, и го заебах. След това тръгнах по-късно да го играя (когато вече бях здрав) и играта ми навяваше спомени на моментите, в които ми беше супер гадно и просто не можех да я изиграя. Та... кой ли знае.
П.С. Ама пък Pathfinder със сигурност искам да го преиграя в момент с повече налично време.