То, вярно че пише "ранно видео", ама няколко месеца преди рилийз датата това не ми изглежда като техническо недоглеждане, по-скоро като feature.

Обаче Bioware могат само да се поучат от Monolith, що се отнася до анимирането и "оживяването" на персонажите пред екрана.

Ама все пак очаквам с нетърпение играта. Като гледам здраво са се старали да влагат подобрения по всички фронтове.

Сериозно, аз не си падам по подобни игри, но самият Немезис е свежарка. "Аааа (вика ми Оркът) ти предният път избяга, сега ще ме оставиш ли да те довърша или какво?!" Еми, кефи.

Това също ми напомня и виковете ми към екрана, докато играя първия Witcher и Гералт най-спокойно си прави излишните пируети да заколи някой противник, докато през това време другите си го бият и убиват преспокойно.

Ся ако се вгледа човек изглежда смешно как всички стоят и те гледат, ама поне като цъкаш в реално време не го забелязваш. Не и аз.

Щото аз може да съм склонен да го пренебрегна за сметка на всичко останало, което видях и харесах, но не виждам причина да не го спомена от чисто обективни причини.

И не, този проблем със статичните и прощаващи противници не се среща във всяка игра с бой срещу повече от двама. Поне не в тези екшъни, които си заслужават да се споменат и имат все пак някакво реноме. Сещам се за едно, две заглавия (и двете със силен превес на конзолния подход към геймплея), но чак пък във всички игри?

В Shadow of Mordor си беше окей бойната система, не нещо особено или невиждано, но окей. И там пак беше същото - стига да не те стрелят в меле можеше да млатиш и 100 човека едновременно. Тъй че нека си е така.

П.С. Макар че е забавно във For Honor като тръгнеш да екзекутираш някого и ти скочат няколко човека да те ръгат с ножки, докато тече 2-3 секунди анимация. Определено по-реалистично изглежда.

Днес игрите те карат да се чувстваш батка, якият герой, който разбива лошите. Никой не обича да губи, обича да набива бутоните на контролера, а играта сама да избира най- близкият или "правилен" противник, да прави комбота, да парира, да става зрелищен екшън и да печелим. Фрустрираният от загубава геймър не е добра инвестиция.

Не съм играл все още Вещера 3, пробвах го само за около час, два. Свърших няколко куеста, направих няколко битки и всеки път, докато биех някакви вълци или други твари, си викам - бах, Драгонслеъре, много яки рефлекси имаш, човек, тия не могат да те барнат, скачаш от един на друг, сечеш, биеш, машина си! Обръщаш се точно в посока на моба, скачаш точно, колкото трябва за да го разсечеш, крачка назад, обръщане, сечеш задния без даже да го виждаш! Ака батка си, човек!

Не ме разбирайте погрешно, тези два часа ми бяха достатъчни да преценя, че това е страхотна игра като цяло. Когато и дойде времето, съм сигурен, че ще имам много приятни часове игра. Не само в изследването, куестовете, историята, но и в битките. Битките са яки, защото играта е направена с тази идея - ти трябва да спечелиш, дори за целта да се наложи играта да свърши туй-оний вместо теб. Повечето хора искат да спечелят, обратното е по-скоро патология и трябва да се лекува.

А сега сещате ли се какво се случваше, когато в някоя от Готик игрите решите да се пошляете из природата някъде из първите локации? Може да попаднете на вълк. Ако сте търпелив, наблюдателен и прецизен, след няколко сеиф-лоуд може да научите как да оцелявате (като начало ще е добре просто да не се шлаете. Убивате първия си вълк с триста зора, може да се каже, че вече сте му хванали цаката на тайминга, подхождането и отскачането.

Свършвате един, два куеста, добивате малко опит, вдигате левъл. Дори може да се сдобиете с нова екипировка. Животът на новобранеца в Готик не е толкова труден, си казвате. Мръдвате от главния път и хващате шубраците. Попадате на два вълка, но вие знаете как да се справите.

Само че вълците в Готик не са чували това съвременно правило за битките, че не трябва да се влиза на героя по двама. Тия са някакви старомодни вълци, дето са решили да се държат естествено, като хищници. Ти си правиш там твоите подхождания, следиш си тайминга, дебнеш за правилното време на отскок, а шибаният втори вълк ти влиза в гръб, деба и неспортсменското поведение. Готик имаше проблемни механики (стънлок, примерно) или такива с възможност за експлоит, но нещата никога не ставаха по лесния начин и играта никога не вършеше нещата вместо теб.

Това е, момчета. Игрите ни приучиха, че лесният начин е правилният начин. На нас ни харесва така, защото е естествено за човек да избягва трудностите, особено в нещата, които трябва да го забавляват, не да го затормозяват. Просто не винаги е било така - нещата да стават по лесния начин.