Но каква е причината за това? Всъщност, аргументацията му звучи доста разумно. Ромеро вярва, че ако една игра не се разработва по принципа на „най-малкото съпротивление“, това може да донесе само проблеми.

Той посочва като пример играта с клавиатура и мишка – човек прави малки движения, но на екрана може да се случи много. Ако мръднем мишката на сантиметър, нашият персонаж може да се обърне със 180 или дори 360 градуса в шутър или приключенска игра.

За сметка на това, във виртуалната реалност това не е така. Ние трябва постоянно да движим главата си, за да сменяме перспективата, а освен това имаме клавиатура и мишка плюс други методи за управление. Това според Ромеро ще затрудни ситуацията.

„Бях буквално издухан, когато пробвах Oculus Rift. Бях въодушевен да го пробвам и беше наистина страхотно“, казва Ромеро. Той обаче добавя, че когато свали очилата за виртуална реалност и се замисли, то вижда множеството потенциални проблеми.

Ромеро далеч не е единственият, който споделя това виждане. Някои други ветерани в индустрията също бяха скептични, но пък сякаш мнозинството са оптимисти. В това число влиза и Джон Кармак – също съосновател на id Software и човек, с който Ромеро се познава изключително добре. Той в момента е главен технологичен директор на Oculus VR – компанията зад Oculus Rift.

Най-интересно е обаче, че Джон Ромеро вероятно ще бъде запомнен не с приноса си към създаването на култови игри като Commander Keen, Wolfenstein 3D, Doom и Quake. Той се провали колосално с Daikatana – продукт с огромен бюджет, според слухове възлизащ на доста десетки милиона долара, провалил се катастрофално. След него, Ромеро почти изчезна от гейминг сцената, като за последно знаехме, че прави Facebook игри. Е, все пак той си остава ветеран и можем да се вслушаме в неговото мнение, нали?