Ако не бяха морските битки, Assassin's Creed IV: Black Flag щеше да е в рубриката хейт ревюта. Тъй като наземният елемент в тази поредица тотално се е изчерпал. Въпреки това, ако си падате по пиратските приключения и морските битки, дайте шанс на това заглавие - тази част е изпълнена на високо ниво. Assassin's Creed IV е красива игра, макар и системните изисквания да са малко по-високи от необходимото. Атмосферата е на страхотно ниво и на моменти е приятно просто да оглеждате красивите тропически пейзажи. И тук нивото е супер. Не говорим за нещо блестящо, но пък гласова актьорска игра, ефекти и саундтрак са окей. Assassin's Creed IV: Black Flag се изчерпва до морския елемент. Който изглежда определено страхотно. Това си е своеобразна игра в играта. Но ако се абстрахираме от него, Assassin's Creed IV е една от най-слабите и бездушни част от цялата серия. Може би е на второ място след миналогодишната помия. Морските битки спасяват Assassin's Creed IV. Струва си да бъдат изиграни единствено те. Остатъкът? Чисто и просто не струва. Просто е нужен нов подход, а с copy&paste всяка година няма да стане. Ако трябва да им призная едно нещо на Ubisoft, това е фактът, че внимателно четат какво имат да кажат потребителите за дадена игра. Миналогодишният Assassin’s Creed III беше приет противоречиво, дори негативно. Като наред с всичките минуси беше посочен един сериозен плюс – битките с кораби.

Това явно дойде като манна небесна на Ubisoft, които решиха да акцентират в новата си игра изцяло на този елемент. Превръщайки я в морско пиратско приключение. Ход, който е до голяма степен успешен. Тъй като Assassin’s Creed IV: Black Flag е някакъв лек свеж полъх в тази серия. И като цяло ми предложи приятни, разпускащи часове геймплей. И бих казал, че това е добра игра до известна степен.

Но въпреки това... Black Flag не е най-добрият в серията. Напротив. Много е далеч от подобна титла. Наистина има повече съдържание от първите три игри във франчайза... които според мен са и най-добрите... но прекалено много елементи са изпълнени на крайно посредствено ниво. Дори и за стандартите на този франчайз. И като заключение мога да кажа, че макар и Assassin’s Creed IV: Black Flag да ми хареса, то съм почти сигурен, че серията ще падне по чело много скоро.

Чудите се защо? Просто Ubisoft проявява крайно твърдоглавие. И не подобрява някои дългогодишни минуси във франчайза си. Не само това, но и ги влошава още повече. И като добавим факта, че се губи сериозно магията при сюжета... то Assassin’s Creed се е устремил към помиярщината тип Call of Duty.

Но стига толкова увод. Който си стана своеобразна мини статия. Нека да карам по същество. Какво имаме тази година в Assassin’s Creed?

Нека първо да спомена първото и най-важно за мен нещо – традиционната за серията модерна сюжетна линия почти липсва. Доколкото в по-ранните Assassin’s Creed игри тя беше интересна, в последните започна да става пълна скука. А Дезмънд Майлс се превърна в прекалено противен персонаж.

Е, за щастие вече го няма. Да, отново имаме модерна сюжетна линия. Но тя е изключително къса и можете да я цъкате единствено по желание. Което е екстремален плюс – ще научите някои пиктантни моменти за това какво се е случило с Дезмънд Майлс след миналата игра. Но само ако поискате!

В противен случай можете да се потопите изцяло в основния геймплей, без никой да ви занимава с глупости. В който проследяваме живота на Едуард Кенуей, новият основен персонаж в поредицата.

Той е роден в Уелс, като още в ранна възраст започва да странства из моретата с надеждата да стане достатъчно богат. По извратено стечение на обстоятелствата, още в самото начало на играта Едуард се натъква на Дънкан Уолпоул – член на асасинския орден, който се опитва да издаде тайните му на тамплиерите. Той успява да го убие, облича дрехите му...

...и оттам започва основната игра.

Интересно, Едуард не е нито тамплиер, нито пък асасин. А просто обикновен опортюнист. Който по абсолютна случайност той се намесва в техния огромен конфликт. Което е един от първите абсурди в тази игра – човек може спокойно да се запита как един морски вълк може да избива десетки хора безпроблемно, без да е трениран и грам?

Айде, поне при Едуард има логика в едно нещо – защо може да се катери толкова добре. Все пак е моряк. Тъй че фрийрънът е логичен. Но това как може да пребие 10 човека в ръкопашна битка или избие още 20 с пушкала и шпаги – не.

Всъщност, цялата история на Едуард се развива прекалено бързо. Сякаш изведнъж той се превръща в някакъв бог, който може да убие безброй хора без затруднения. Assassin’s Creed III може и да беше кенеф, но пък поне развитието на Конър беше направено достатъчно детайлно. Виждахме как от травматизирано индианче се превръща в травматизирана машина за масово убиване. Чрез постоянни тренировки от член на асасинския орден. Подобно нещо може да се каже за Ецио - във всяка игра виждахме как подобрява своите умения.

Докато Едуард просто така си е нинджа-бог. Но дори и да оставим този детайл – поне на мен основната история в Assassin’s Creed IV: Black Flag беше скучна. От една страна, Едуард Кенуей просто не е харизматичен персонаж. Не е Ецио, не е Алтаир. Просто е скучен. Някакъв прекалено самоуверен пират-нинджа.

Заедно с това, неговата история не прави никакво впечатление. Някак липсва атмосферата на Кръстоносните походи и Алтаир. Няма го чувството от Ренесанса и Ецио. Имаме... просто пирати. Окей, налични са някои исторически личности. Да, пиратите са яки. Винаги съм си падал по филми и книги за тях. Без да съм някакъв фанатик на темата.

Просто... нещо липсва в Black Flag откъм сюжет. Някаква капка магия.

Но стига толкова по-тази тема. Нека премина към най-важното – геймплеят. Какво имаме при него?

Ако трябва да цитирам Христо Стоичков – „Ту партс. Фърст халф – вери гуд, секънд халф – айм но лайк“.

Или ако трябва да съм конкретен – най-якото нещо в миналата игра е налично и тук. Битките с кораби. Които са най-интересното нещо и тук. Но пък всички останали елементи... куцат. Много, много здраво.

Нека започна с морския елемент... той  е супер. Вижда се, че е хвърлен много труд в този аспект на играта. Дори и да не се случва нищо, просто ви е приятно да си странствате из Карибските морета. Всичко около вас е живо... буквално.

Виждате как нон-стоп се водят битки между испанци и англичани, в които можете спокойно да се намесите и съберете малко бърза плячка. И не само това – винаги има опасност от поредна морска буря, която дори може да потопи кораба ви, ако не сте внимателни.

Не само това, но има и куп малки островчета, в които различни пирати са скривали своите съкровища. Като вие можете да ги изследвате метър по метър, за да ги откриете.

Естествено, най-хубавото нещо е самият кораб на Едуард - The Jackdaw. Или Гаргата. В началото на играта това е скромна лодка с мизерна огнева мощ, която едвам-едвам може да се справи с най-леките морски съдове. С течение на времето вие можете да я ъпгрейднете солидно... с множество топове, оръжия за близко и далечно разстояние. Което ви позволява да се превърнете в страшилището на Карибските морета.

Общо взето, ъпгрейдването на Гаргата е що-годе яко изпълнено. Има някаква трудност. Не сте някакви машини за убиване, каквото е положението при самия Едуард и сухопътните мисии. Естествено, след известно време трудността спада драстично, но това все пак е Assassin's Creed. Серия, която се е превърнала в прекалено кежюъл.

Но все пак, прекараното време в кораба ви е страхотно. Поне за мен беше така - а и доста други хора, ако съдя по коментарите в интернет. Атмосферата е изпълнена на ниво. И откъм пиратските песни на вашите моряци, и откъм красиви морски гледки, и откъм търсене на съкровища или събиране на кашончета с ценни материали, останали от поредния потопен кораб.

Някак има нещо отпускащо в цялата тази работа. Стартирате Assassin’s Creed IV след поредния тегав ден... потапяте малко кораби... събирате разни ковчежета с ценности... и някак ви става едно такова яко.  Определено това е огромният плюс на Black Flag.

Всъщност, в този Assassin's Creed имате и възможност да създавате своя собствена флотилия. От кораби, които сте превзели. Този елемент е много подобен на това, което сме виждали в две минали Assassin’s Creed – създаването на ваша собствена гилдия от убийци и изпращането им на различни мисии. Тук е същото, само че с плавателни съдове.

Доколкото този режим придава някаква дълбочина в геймплея и ви дава възможност да отключите козметични ъпгрейди за вашия кораб The Jackdaw или пък карти с подводни съкровища, на мен не ми се хареса особено. От една страна, трябва да чакате реално време, за да завършат някои мисии, което понякога е прекалено дълго.

От друга, битките ми се струват някак прекалено... опростени. В резултат, Kenway’s Fleet не ме впечатли особено.

Всъщност, като стана дума за опростени битки – нека започна да говоря за фундаменталните проблеми на Assassin’s Creed IV: Black Flag. А те отново са същите, както абсолютно винаги... играта е прекалено шибано лесна. Наистина, наистина, наистина смятам, че е време тези заглавия да имат трудности като Hard, Ultra Hard и т.н. Просто е несериозно това, което виждаме.

Битките например. Не, че някога са били трудни в Assassin’s Creed игрите. Напротив. Но пък поне имаше някакво разнообразие от движения преди. Колкото човек да може да гаври своите противници по 9-10 различни начина.

Сега Едуард има няколко напълно еднакви комбинации, които омръзват за минимално време. Да, изглеждат красиво. Анимациите са на страхотно ниво. Но какво от това? Движенията са съвсем малко, да не говорим, че са отключени още от самото начало и няма разнообразие нататък. За разлика от Assassin’s Creed II, където постепенно научавахте нови удари.

Окей, това не звучи чак толкова зле, нали? Така е. Но простотията е, че всички битки в Assassin’s Creed IV се изчерпват до натискането на едно копче – E. С което се прави контраатака. Видите ли, че светва удивителна над главата на ваш противник, натискате E. След това първия бутон на мишката и това е. Убивате гадовете.

Ако пък решите да не сте съвсем пасивни, трябва да натиснете Space преди удар, за да нарушите блока на противник и пак първия бутон на мишката. И го убивате.

Това са всички битки в играта! Едва ли има нужда да казвам, че всички ветерани от Batman Akrham игрите ще ги минат без никакво затруднение. Да, случва се да умре човек. Тъй като в Assassin’s Creed IV поне главният герой не е безсмъртен – ако ви ударят около 7-8 пъти и това може да ви убие, което е доста по-различно от миналите игри. В които трябваше да ви наръгат сигурно 20 пъти, за да сте близо до гроба.

Но случаите, в които умирате не е заради трудността. А защото по някаква причина сте решили да разнообразите скучното „натисни E => първи бутон на мишката“ или „натисни Space => първи бутон на мишката“.

Като цяло, битките са зле. Отново. Да не говорим, че повечето ви противници са бавноразвиващи се. И ви гледат как тичате 20 метра към тях и ви говорят разни глупости, вместо да извадят меча и да се бият. Така в някои уж „стелт“ мисии, вие можете да търчите като обезумяло теле и да избивате всички с по един удар...

Като стана дума за тези нива, в Assassin’s Creed IV те са някак множко. В които акцентът е на промъкването. Не само това, но и повечето от тях са прекалено скучни и се проточват дълго време.

Още по-странно, в почти всички от стелт мисиите няма акцент на фрийръна. Нещо, типично за серията. Така вместо да търчите из покривите на сградите или по дърветата, вие трябва най-често да залягате из храсталаците, подобни на всички останали игри. Което ми идва малко скучно.

Иначе, самите мисии с промъкване са адски лесни, като в повечето има един или два очевидни начина за минаването им. Ако решите да пробвате нещо различно - често се проваляте и трябва да преигравате. В резултат се отнема едно важно нещо - свободата на движение. Което прави тези нива скучни.

А, да, нега поговоря и за фрийръна. Незнайно защо, този елемент не е особено застъпен в Assassin’s Creed IV. В крайна сметка, това е едно от нещата, с които серията набра популярност, нали?

Е, в повечето случаи фрийрънът е останал на заден план. В повечето наземни мисии прекарвате повече време по улиците, отколкото на покривите. Което е неприемливо за Assassin’s Creed!

А и някак архитектурата на градовете... куца. Не е толкова яка, колкото в ренесансовите Assassin’s Creed игри. Очевидно е, че всички градчета са скалъпени набързо, за да може да бъде разработена играта за една година.

Липсва мащаба, липсва удоволствието от търчането по покривите и разкриването на нови локации. Или страхотните изцяло фрийрън предизвикателства, налични в Assassin’s Creed игрите с Ецио.

Като цяло, бих определил наземният елемент в Black Flag като скука. Всичко, което има да се види в него е почти изцяло copy&paste. А всеки от нас, който е играл всеки епизод от ежегодната сапунка Assassin’s Creed вече е научил всичко наизуст. Поне при мен е така.

Окей, има доста странични неща за правене. Търсене на разни обекти по картата. Изпълняване на договори за убийства. И други. Но всичко това е просто преработено старо.

Общо взето, Assassin’s Creed IV се изчерпва единствено с морските си битки. Те са много по-интересни, развитието на кораба ви е забавно, а пък чисто и просто странстването из Карибите действа разпускащо. На човек изобщо не му се  иска да слиза от Свраката. Тъй като знае, че следва посредственост.

Честно казано, няма да излъжа ако кажа, че ще е добре следващата Assassin’s Creed игра да се концентрира изцяло върху морския елемент. Мисля, че това е единственото, което се харесва на хората в момента. Просто всичко останало отдавна се изчерпа.

Макар че ми се струва, че и морският елемент бързо ще стане скучен. Просто защо това е просто една част от Assassin’s Creed. Едва ли Ubisoft ще могат да изградят цяла игра около него. Но от друга страна е очевидно и за слепец, че съвсем скоро повечето хора ще спрат да купуват Assassin’s Creed.

Един път да се продава едно и също – окей. Два пъти – окей. Три, четири, може. Ама нататък вече започва да става абсурдно. Сапунките никога не продължават вечно. Дори и Call of Duty спряха да го купуват. Скоро това ще стане и с Assassin’s Creed.

Мисля си, че просто беше един късмет това, което се случи с миналогодишния Assassin’s Creed III. Битките с кораби. Нямаше голям акцент на тях, а бяха страхотни. Почти сигурен съм, че Ubisoft не са очаквали това, но бързо се възползваха от възможността. И това е единственото нещо, което спасява тазгодишното им издание. Понеже ако се абстрахирам от корабния елемент, тази игра със сигурност щеше да е хейт ревюта.

Но пък серията не може да се уповава вечно на тези битки. Особено при положение, че уж основната част е втръснала до козирката на геймърите.

Като говорим за copy&paste, нека отделя малко редове и за мултито. Като цяло, почти всичко е същото в него, както и преди. Промените по режимите са предимно козметични, подобно на Call of Duty. В резултат имаме повече от същото. Нови карти, различни тематични скинове на героите ви. Но есенцията, основния геймплей е непроменен.

Разбира се, когато нещо работи, може би няма нужда да се променя. Това е добре известно правило, валидно в много сфери на живота. Включително и гейминга.

Но все пак, когато всяка година се предлага едно и също... някак изглежда нагло. А това е лайтмотивът на Assassin’s Creed в последните години... копи, пейст, копи, пейст. И не изглежда, че нещо ще се промени. Включително и в елементи като мачмейкинга, които биват критикувани сериозно, но подобрение на хоризонта не се вижда.

Вече наближава и края на това ревю. Но нека отделя традиционните редове за графика и звук.

Визуално, Assassin’s Creed IV: Black Flag е супер. Наличен е енджинът от миналата година с някои подобрения по него. Като цяло, оплаквания нямам.

Широките карибски морета изглеждат страхотно, също както и битките с корабите. Сухопътните пейзажи също правят добро впечатление. Като цяло, това е един от плюсовете на играта, спомагащ за разпускащото чувство от нея.

Все пак, не всичко е розово – оптимизацията за PC хич не е добра. Нещо, с което се отличаваха игрите преди Assassin’s Creed III. Цъкалката е що-годе лакома за ресурси, а освен това има и доста бъгове. Нищо фатално, поне при мен. Но дразнещо на моменти.

При звука... положението е окей. И откъм саундтрак, и откъм ефекти, и откъм гласова актьорска игра. Никой елемент не блести, но все пак нивото е задоволително.

Крайната оценка? Assassin’s Creed IV: Black Flag ми предложи достатъчно положителни емоции. Но причина за тях беше една-единствена част от играта – морските битки. Всичко останало си е... същото. Като в Assassin’s Creed II, като в Brotherhood, като в Revelations, като в миналогодишното издание. Същите основни мисии, същите  странични задачи за вършене, същият мултиплейър. Почти същото развитие на персонажа откъм предмети и умения, само че допълнително опростено. Още по-лесна бойна система.

Като цяло, Assassin’s Creed IV: Black Flag може да бъде охарактеризиран по-скоро като мод, отколкото като нова игра. И ако се зададе въпросът дали си струва купуването... поне аз ще трябва да се замисля.

Един елемент определено е страхотен. Но всички останали... не са. Звучи ли ви това като игра, която си струва парите? Решението е ваше.

Сигурното нещо е едно – Ubisoft не може да продължава така. Ако и догодина имаме още едно издание на тази сапунка, отново скалъпено набързо и представляващо copy&paste на предишните игри... е, вероятно на много геймъри ще им дойде нанагорно. Макар че ми се струва, че аудиторията на Assassin’s Creed се измести тотално... напълно показателен е и фактът, че почти липсват профили на известни личности или локации в Black Flag… вкарани са тук-таме, колкото да се отбие номерът, но липсва същата детайлност, както в първите четири игри...