Assassin's Creed Rogue е една определено добра игра на студиото Ubisoft Sofia, в която за първи път имаме възможността да играем като тамплиери. Заглавието почти сигурно ще се понрави на феновете на серията - лично аз го харесах доста и по всичко изглежда, че е възможно да получи по-добри отзиви дори от по-широко рекламирания Assassin's Creed Unity. Като за Xbox360 и PlayStattion 3 продукт, положението е доста добро. Енджинът наистина започва да си остарява, но пък играта върви достатъчно плавно на предходното конзолно поколение, а пък виртуалният свят е не само мащабен, но и разнообразен. Също нямам претенции към този елемент. Традиционно добро озвучаване, страхотни моряшки песни, добри ефекти и саундтрак. Геймплеят има адски много черти, подобни на Assassin's Creed III и Black Flag. Но защо му давам оценка зелено? Просто новата сюжетна нишка, увеличената трудност и други подобни малки детайли се забелязват и ме накараха за пръв път от години да се кефя и на сухопътния елемент в Assassin's Creed. А битките с кораби са отново страхотни. Някой би казал, че не съм изцяло обективен, понеже говорим за игра на българското студио Ubisoft Sofia. Напълно възможно е. И все пак няма да си изкривя душата, ако кажа, че Assassin's Creed Rogue ми хареса. Не толкова защото предлага нещо чак толкова ново и невиждано, а понеже съчетава брилянтно стари, познати механики от серията и добавя малки, но смислени неща към тях. За първи път в поредицата Assassin’s Creed в една и съща година се появяват две основни игри от нея. Първата от тях бе отдавна обявена и светлините на прожекторите са изцяло в нея през абсолютно цялото време – Unity. Но заедно с това видяхме и едно по-скромно заглавие, насочено само към Xbox360, PlayStation 3 и (скоро) PC. А именно – Assassin’s Creed Rogue. Въпреки че Unity трябваше да е водещата игра, аз прекарах повече време, концентриран пред уж второстепенната. Причината?

Много проста – Assassin’s Creed Rogue се разработва от студиото Ubisoft Sofia. Именно нашите хора са в центъра на проекта, като куп други по-малки подразделения на френския разпространител помагат в създаването на заглавието. И бих могъл да кажа, че играта определено си струва – да, наистина няма някакво значително ниво на иновация. Доста от елементите, които виждаме в Rogue са познати и от Assassin’s Creed III, и от четвъртата част, която се появи миналата година.

И въпреки всичко има достатъчно неща, които правят разработваното от нашите хора заглавие достатъчно привлекателно, за да го изиграете. Поне един път.

Нека започна с вероятно най-голямата новост, която е свързана със сюжета. За първи път изобщо ще можем да играем от обратната страна на медала, бидейки тамплиери. Да, точно така – Ubisoft Sofia имат възможността да ни представят нещо, което чакаме от години в тази серия. Да видим как са нещата от погледа на другия лагер.

Всъщност Шей Патрик Кормак – американец от ирландски произход – е част от братството на асасините. Той започва да се съмнява в методите на древния орден, но след едно огромно катастрофално (и то реално историческо) събитие, неговото решение е да се раздели с организацията. А къде другаде може да иде Шей след измяната си – тежко ранен и мислен за мъртъв – ако не и при вечните врагове - тамплиерите?

Развитието на тази нишка определено е адски интересно и е глътка свеж въздух във франчайза. Поне на мен ми беше втръснало да гледаме едно и също действие отново и отново. А и признавам си, чашата ми много преля с Конър в Assassin’s Creed III, който вероятно е един от най-кухите персонажи в гейминга изобщо.

Е, Шей е достатъчно интересен. В началото на играта не бях сигурен дали ми се нрави достатъчно, но нататък можем да видим прехода му от избухлив и безразсъден младеж към по-хладнокръвен тамплиер, опитващ се да направи правилното нещо. Бих казал, че Шей е един от най-добрите персонажи в серията – въпреки че Алтаир и Ецио поставям над него (естествено). Всъщност и Авелин – героинята от също разработвания от Ubisoft Sofia мобилен Liberation, който се сдоби и с PC версия след това също беше доста качествена, но не е сигурно дали ще видим нова игра с нея. Поне аз бих се радвал.

Но нека се върна на Assassin’s Creed Rogue. Преди да приключа с историята е редно да спомена, че Шей не е „лошият“ – не играем със злодей, който избива цивилни и гърби „добрите“ асасини. Светлина, в която беше представен за кратко Хейтам Кенуей в Assassin’s Creed III. Напротив, Шей е „добрият“ – просто е показана алтернативна философия, другата страна на медала. Но и в крайна сметка както знаем, в една война и двете страни винаги са прави за себе си... и противниците им винаги „са лошите“.

Иначе самата история се развива преди и по време на Седемгодишната война. Този глобален военен конфликт оказва сериозно влияние на събитията, които виждаме в Rogue – и при морските битки, и при сухопътните ви приключения.

А, да, също така и „модерната нишка“ е налична в играта – но също както и при Assassin’s Creed IV: Black Flag, тя е съвсем леко застъпена. Което за мен е положителна страна – в един момент тя стана прекалено скучна и вероятно е по-добре да е налична просто като някакъв контекст защо изживяваме приключенията на Шей Патрик Кормак, но не и нещо от значителна важност.

Но стига толкова за сюжета – който за мен накратко е добър и за първи път от доста време ми беше приятно да цъкам Assassin’s Creed. Какво можем да кажем за другото нещо от ключова важност – геймплеят?

Ако се каже, че Rogue е крайно подобен на Assassin’s Creed IV: Black Flag, това няма да е никаква лъжа. Много от елементите са кажи-речи идентични. И при сухоземните битки, и при ъпгрейдите на Шей и основните механики, и при морските приключения. Няма чак толкова супер нови неща.

С други думи, ако очаквате да видите нещо хипер различно, ново, невероятно и страхотно... това няма да се случи. Ако сте прекалено претенциозни на тема „повече от същото“, може и да не сте изцяло доволни от Rogue.

Но... има едно голямо но – реално в играта има достатъчно разлики, които може и да не са чак толкова драстични, но са немалки. Които превръщат Rogue в „собствено“, отличаващ се продукт. А не клонинг, ремикс, версия 1.5 на Black Flag или нещо подобно. И е хубаво, че Ubisoft Sofia са прекарали достатъчно време в това да разнообразят вече познатото, за да го изживеем по алтернативен начин.

Например морският елемент. Вместо отворените и слънчеви Карибски острови, ние можем да странстваме из Северния ледовит океан. Това е сериозен плюс поради две причини – от една страна, нотката е някак по-сериозна, както подхожда на сюжета (нека не се лъжем – Карибите почти винаги напомнят повече на някакво шеговито пиратско приключение, отколкото на нещо друго). От друга – в Assassin’s Creed Rogue океаните са осеяни от огромни айсберги и парчета лед, които забавят движението на вашия кораб.

Това довежда до някои доста забавни битки, тъй като имате повече неща, за които да мислите. Освен това са налични и по-малки детайли – ако тръгнете да убивате китове с харпуна, то огромните бозайници ще ви забиват в парчета лед, което чупи лодката ви за лов.

Заедно със Северния ледовит океан има и по-слънчев морски елемент. А именно – River Valley – куп огромни пълноводни реки, през които корабите могат да плават. Това също е нещо ново – тези тесни канали ви карат да мислите за повече неща в битка, тъй като има прекалено голям шанс да се забиете в някой от двата бряга. Което може и да е фатално, ако сте започнали конфликт с по-голям и силен кораб.

Тези новости в морския елемент изглеждат добре – най-вече защото нещата не изглеждат претупани. Нямаме директен копи и пейст на Assassin’s Creed IV. Но пък при механиките... ами, нещата са почти същите.

Наистина Мориган – новият ви кораб – има някои нови и различни ъпгрейди. Например възможността да хвърля зад себе си огнена диря, която да пали и нанася щети на корабите, които ви преследват (обикновено по-големи и мощни такива!).

Има и други разлики – могат например да ви взимат на абордаж! Това се случва чрез бесен удар в Мориган, като е съпътствано от някои залпове, убиващи прилична част от екипажа ви. Да, ако всичките ви другарчета са налице (тоест имате пълен crew), обикновено абордажите на вразите завършват с успех за вас.

Ако обаче в някое масово меле ви нападнат два кораба... става страшно. Наистина страшно. На няколко пъти почти загивах, едвам-едвам успявах да се измъкна с няколко живи човека, останали от екипажа ми.

И въпреки тези и някои други по-малки новости, всичко друго си е същото. Ако сте провели стотици морски битки в Black Flag като мен, то ще се уверите, че и тук те се развиват по доста подобни начини. И докато обожавам корабите в Assassin’s Creed по принцип... е, трудно е да ме завладеят за прекалено дълго в Rogue.

Що се отнася до сухоземния елемент, то тук има някои промени, които е редно да разкрия още в самото начало. Първото и най-важното... Assassin’s Creed Rogue е очевидно по-труден от други игри в поредицата!

Наистина. Когато умрях определено количество пъти в битка и започнах да си задавам въпроса – „Сън ли е това или нещо съм в прекалено лоша форма, та умирам в Assassin’s Creed”? Всъщност щетите на гадовете са доста по-високи и при липса на концентрация наказанията са сериозни. Дори и с ъпгрейди на кръвта, когато се изправя срещу по-тежки лейтенанти на враговете трябва да съм крайно внимателен, ако не искам да бъда десинхронизиран.

Благодарение на по-трудните битки трябва да внимавате повече за вражеските атаки, да контрирате своевременно и да не получавате директни щети. А и заедно с това – богатият арсенал в Assassin’s Creed игрите е доста по-смислен, когато имате едно наум, че в даден конфликт можете да умрете!

В Black Flag например си цъках с Едуард без почти никакви ъпгрейди и с базовите оръжия. Убивах всички гадове по еднакъв начин в мелета, без да ползвам особено много неща от инвентара на асасина. Просто защото можех. Но не и в Rogue. Тук се умира – доста по-често – особено и ако влезете в битка безразсъдно. Не е истина колко пъти загинах от пуцащи от височина войници с мускети например! Трябва да се мисли с една идея повече.

Не ме разбирайте погрешно – това пак си остава Assassin’s Creed, не е някакъв Dark Souls. Ако сте леко внимателни, нещата ще са разходка в парка. Но пък и поне не е гавра, каквато беше преди. Най-накрая е била предприета стъпка в правилната посока – Assassin’s Creed да е малко по-труден. Когато разпитвах разработчици от Ubisoft Sofia, те ми казаха, че са внимавали за критиките и имат едно наум за предизвикателството. И са искали играта да е малко по-трудна – което в крайна сметка и виждаме!

Иначе в Rogue имаме някои нови механики. Една от тях са... асасините, с които тамплиера Шей може да се бие. Те използват номера, които познаваме от франчайза Assassin’s Creed от години. Например да се крият в храстите, да се сливат с тълпите и т.н. Абсолютно задължително е в гъсто населените градове да следите какво се случва с орловото си зрение... в противен случай рискувате някоя бабичка или пък дебелак-алкохолик да ви скочи с две скрити остриета и нанесе значителни щети. Което е доста забавно!

Наличието на „класически“ асасини разнообразяват играта, понеже мислите за много повече неща, докато си се разхождате в градовете. В някои от мисиите нещата стават още по-забавни, когато залогът е така вдигнат – от някой килер да изскочи убиец и да ви нарани жестоко.

При сухопътния геймплей има и едно ново оръжие - въздушната пушка, която има като добавка и... гранатомет. В своята есенция това е пушкало, подобно на индианската тръбичка, с която изстрелвахме стрелички в Assassin's Creed III и Black Flag. Гранатометът обаче е страхотен - може да приспива, да докарва до амок или директно да взривява големи групи противници. Очевидно последното ми беше любимото нещо!

Иначе при сухоземния елемент има куп селища в River Valley, които можете да превземате. Заедно с това е наличен и Ню Йорк – едно селище, познато ни и от предишни игри в серията. Интересно е обаче, че в Rogue действието се развива в различен момент и съответно градът изглежда по различен начин. От Ubisoft Sofia ни увериха, че разликите не са никак малки и определено мога да се съглася с това.

Що се отнася до самия Ню Йорк, той е изпълнен с купища банди, които тероризират населението. Вие можете да ги чистите, с което пък се увеличават вашите доходи. Завръща се и възможността да реновирате сгради – когато възродите някоя стара постройка, това още повече вдига приходите ви, които периодично получавате.

Икономиката е от прилична важност в Assassin’s Creed Rogue – с увеличената трудност ви е по-нужно да се сдобивате с нови оръжия и за първи път от дълго време в серията усещате, че имате нужда от пари.

Тях можете да трупате не само под формата на класическите приходи, но и чрез вашата флота. Става дума за една опция, интегрирана като част от Assassin’s Creed IV: Black Flag. А именно – когато вземете на абордаж вражески кораб, вие можете да го секвестирате и изпратите във флотилията си. Тя изпълнява различни мисии, изпълнени тактически. Те отнемат известно „реално време“ – от 6-7 до 30+ минути. След изпълнението им вие получавате и пари, и ресурси, които ви дават възможност да се намесите по-качествено в Седемгодишната война.

Е, наистина новостите в този елемент са малко. И не бих казал, че флотилиите са чак толкова интересно изпълнени – мисля, че имат потенциал, но трябва да се развие. И все пак получавате възможност да трупате още пари и изграждате по-сериозна инфраструктура, за да забогатявате.

Цялостните впечатления за геймплея обаче? В един момент започва да става скучен – няма какво да се лъжем. Assassin’s Creed Rogue използва прекалено много елементи от Assassin’s Creed III и продължението Black Flag. В резултат все по-често ви се струва, че сте посещавали някои локации. Че някога сте играли това.

От Ubisoft Sofia ни казаха, че Rogue е своеобразната лебедова песен на игрите, развиващи се в Северна Америка от серията... а също така и за конзолите Xbox360 и PlayStation 3. Няма как да не се съглася с подобно мнение. То е самата истина. Да, има достатъчно новости, за да бъде покупката оправдана. Поне в моите очи. Вижда се, че нещата не са претупани, не са просто копи и пейст.

Най-малкото единствено увеличената трудност за мен е една адски смислена добавка. Разбира се и историята, която не включва просто някакъв там пореден асасин и неговите приключения против лошите тамплиери. С други думи феновете на Assassin’s Creed имат мотивация да разцъкат Rogue дори само заради сингъл кампанията.

Която всъщност е доста добра. Мисиите като цяло са разнообразни, има някои наистина зрелищни сцени (които ще запазя в тайна). Общо взето ми беше приятно да цъкам и само сингъла – може би и защото имаме нов главен персонаж.

И все пак – имайте едно наум. Няма да видите големи иновации в серията. Ще видите просто... своеобразното ултимативно издание между Assassin’s Creed III и Assassin’s Creed IV. На мен видяното ми хареса. Доста. И имам някакви предчувствия, че нашите хора са се справили по-добре от Ubisoft Montreal и техния супер рекламиран Assassin’s Creed Unity.

И така, идва време за графиката и звука.

Визуално... играта всъщност изглежда прилично за PlayStation 3, където я тествах. Енджинът си изглежда много добре за предходното конзолно поколение и до днес, а освен това Rogue върви страхотно. Тук-таме имаше малки бъгове и гличове, но нищо, което тотално да ми развали удоволствието. Като цяло много добро изпълнение.

Звукът също е добър – ефекти, озвучаване и т.н. Също професионално изпълнение, относно което нямам претенции. А освен това ми се струва, че има нови песни, докато странствате из моретата с кораба си, което е плюс.

Заключението? Assassin’s Creed Rogue си струва. Не искам да прехвалвам играта – много механики са чисто и просто познати. Ако играете Assassin’s Creed всяка година като мен, автоматично ще се почувствате в свои води. Няма да кажете „ау, уау, колко много новости“.

о най-важното е, че има достатъчно разлики спрямо Assassin’s Creed III и Black Flag, за да бъде оправдано съществуването на Rogue като самостоятелен продукт на „пълна цена“. Разкриването на заледената шир из Северна Америка е достатъчно интересно. А също така и битките в тесните речни корита на River Valley. Подобренията в арсенала на Шей, наличието на нови противници и увеличената трудност разнообразяват достатъчно сухопътният елемент, за да ви прави някакво удоволствие. Нещо, което не ми се случваше от много дълго време в Assassin's Creed.

Като цяло заключението ми е, че феновете на Assassin’s Creed почти сигурно ще са доволни от тази нова игра в серията. Разширява достатъчно вселената и е истински качествено изпълнение от нашите хора Ubisoft Sofia. Да, не очаквайте нещо супер ново, което да ви накара да си мислите, че цъкате хипер различната игра. Assassin’s Creed Rogue определено не е това. Не е и рекламиран като подобно нещо.

И все пак е една страхотна лебедова песен за Xbox360 и PlayStation 3, която ни разкрива една изцяло нова интересна нишка във вселената Assassin’s Creed – възможността да играем с тамплиерите!