Връщането на Battlefield серията в Първата световна война определено е успешен ход. Едва ли Battlefield 1 ще остави у някого усещането на нещо невиждано - напротив. Но все пак говорим за стабилен представител на франчайза. Обичайно за игрите на DICE графиката е на топ ниво. Дори и да подкарате Battlefield 1 на минимални настройки на вашия компютър ще изглежда страхотно. Атмосферата на Първата световна война е пресъздадена невероятно - във всички свои аспекти. Отново страхотно изпълнение. Пък и какво друго можем да кажем за игра с налична българска песен в менюто в нея? Общо взето нищо ново и невиждано. Силна сингъл кампания, добро мулти. Почитателите на Battlefield ще се почувстват в свои води, а пък новобранците ще навлязат бързо в играта. Battlefield 1 е добра игра, която не бих нарекъл точно незабравима, но при всички положения не разочарова. Преди години пазарът беше залят с толкова шутъри, посветени на Втората световна война, че на човек в един момент му се додрайфа от тях. Трудно беше да различим едната игра от следващата, избиването на безлични нацита стана екстремално скучно... че дори и еднаквите пушкала от онова време ни втръснаха.

Естествено гейм компаниите в един момент спряха да правят шутъри от Втората световна. Но монетата се обърна – модерните и леко футуристични представители на жанра станаха прекалено много. Именно поради тази причина геймърите започнаха да желаят нещо по-различно... и EA го предложи с Battlefield 1. Игра, развиваща се в Първата световна война. Която ни връща в един малко изследван в гейминга период – значителен плюс. И сега идва въпросът – дали си струва Battlefield 1?

Несъмнено на този въпрос сте си дали отговор отдавна, тъй като това ревю идва с няколко месеца закъснение. Но все пак ми се искаше да има някакъв материал за Battlefield 1, тъй че го бухам именно сега в сайта. И бих могъл да кажа – играта си струва.

Стига да сте фенове на Battlefield по принцип. Защото реално нямаме нещо наистина ново. Не е като да каже човек, че започвайки да цъкате ще си речете – „Лелей, това никога не съм го виждал“. Напротив. Battlefiled 1 е достатъчно близък до предишни представители на серията, че човек да влезе „с летящ старт“ в заглавието. От друга страна атмосферата на Първата световна е достатъчно различна, че мнозина да не си кажат – „Даеба мама му, това е един шибан рескин“.

Нека обаче карам директно напред със сингъл кампанията. Всъщност Battlefield 1 направо желае от вас да стартирате с нея, тъй като от интрото директно се пренасяте в първата мисия. Която вероятно сте видели, ако сте проследили всички видео материали за шутъра. В нея поемаме ролята не на един войник, а на цял отряд – Harlem Hellfighters. Доколкото може би мисията може да се мине и без да умирате, то е доста вероятно да ви гътнат. Това не означава надпис Game Over – напротив, вие се пренасяте директно в кожата на различен войник, с който продължавате офанзивата.

Първата мисия вероятно е една от най-силните, понеже успява с летящ старт да ви вкара в Battlefield 1. Усещате, че вие сте просто безгласни букви в една огромна война. Един, двама, петима умират – но има още и още хора, които да ви заместят и да продължат напред. Не сте поредния Джон Рамбо, не убивате хиляди войници сами. Напротив – справяте се с няколко души... и след това все някой успява да ви изненада, заобиколи и в крайна сметка убие.

Интересно нещо при цялата кампания е това, че не става дума за обичайното в гейминга. Вместо да имаме някаква сюжетна нишка, която се развива в една или друга степен линейно подходът е по-различен – виждаме различни истории от Първата световна война. Стартираме с вече споменатите Harlem Hellfighters. След това пък можем да поемем контрола над група танкисти, управляващи бойната машина (наречена от тях) Black Bess. Нататък можем да се пренесем в небето, пилотирайки самолет, в безкрайните арабски пустини, яздейки кон и тъй нататък. Действието не се развива в една и съща година – напротив, имаме етюди от цялата война.

Подобен подход поне на мен ми се нрави. Дори и някоя от групите мисии да не ви хареса, то знаете, че след това ще дойде друга, която има по-голям шанс да ви спечели. Също така можем да се потопим в целия мащаб на войната – от окопите в Европа до пустините на Арабия. Както обикновено сингълът служи и като своеобразен увод за мултито – имаме възможност да играем с различни класове войници, да пробваме различни оръжия и да ползваме доста от превозните средства в Battlefield 1.

Доколкото похвалих атмосферата в сингъла, то нека отбележа едно доста важно нещо – не виждаме истинския дух на Първата световна война. В една или друга степен сингълът ни предлага онова, което сме свикнали да виждаме от Battlefield серията – бързо темпо, много пуцалка, търчане напред, превземане на точки от картата и тъй нататък. Както добре знаем Първата световна война свързваме със стотиците километри окопи и бавното превземане на всеки метър пръст... нещо, което не е особено застъпено в Battlefield 1. Да, окопи има, чат-пат минаваме през тях. Но може би трябваше да има по-голям акцент на тях.

Кой ли знае – може би DICE нарочно са избягали от концепцията. Вероятно ако се залагаше на окопната война целият Battlefield 1 щеше да има по-различна, доста по-тежка нотка. Не че и сега говорим за някаква „лековата“ игра. Но все пак си е в каноните на типичните шутъри, насочени към всички възрастови аудитории, а не по-сериозните заглавия в гейминга, които могат да ни влязат под кожата и да ни накарат да се замислим.

Тъй или инак кампанията, която както винаги не е особено дълга, е достатъчно добре реализирана. Сингълът в Battlefield 4 например беше безмозъчно забавление, но слаб откъм сюжет. Battlefield Hardline дори не искам да го коментирам – пълен ташак (макар и не игра на DICE). Тук все пак имаме някакъв баланс между геймплей и различни сценарии от войната, който е добре нацелен. Не говорим за нещо невиждано и незабравимо – просто стабилно изпълнение.

И оттук нататък можем да продължим директно към мултиплейъра на Battlefield 1.

Тук несъмнено е редно да започна с думите, че цъках... колко, два месеца след пазарната премиера на играта? Което не е никак малко време. В началото имаше доста критики относно елементи като баланс на оръжията, всякакви бъгове и тъй нататък. Поне доколкото мога да видя в интернет. Но сега... ситуацията е окей.

Както споменах в началото геймплеят на Battlefield 1 е общо взето онова, което можете да очаквате от серията. Без някакви драстични изненади. Както обикновено акцентът е на по-масовите битки – независимо кой от режимите решите да цъкате. Оръжията имат откат, има елемент на прицелване, за разлика от вечно омразното ми Call of Duty и целият twitch фест там (който първи натисне спусъка почти сигурно е победител в престрелката). Естествено картите в Battlefield 1 по традиция са достатъчно мащабни, а не става дума за някакви клаустрофобични коридорчета метър на метър.

Интересно е да отбележа обаче, че последното издание в серията ми се струва някак... много екшън. Което ме радва адски много. Въпреки че доста хора из интернет хейтят по тази тема. Доста от престрелките, в които участвах бяха много повече в стила на олдскул шутърите, отколкото на типичните модерни игри. Какво имам предвид ли?

Пуцалката между двама снайперисти не включва легнали или клекнали войници, които да причакват опонента. Напротив – в почти всички случаи и вие, и вашият опонент сте изправени и се движите наляво-надясно в опити да избегнете вражеския куршум. Във всеки случай, в който се опитвах да клеча или лежа бях премазван с един удар. Изисква се да се движите много, а за разлика от Call of Duty: Infinite Warfare, където като ви вкарат един куршум и вашият войник се забавя като бабичка и едвам се движи, то тук запазвате своята мобилност. Което е яко – дори и опонент да ви нацели първи, то имате шанс да го свалите с точен мерник и добро движение.

Ако се замисля четох и критики, че доста от оръжията елиминират противници прекалено бавно. Което... аз поне не го виждам, може би в малка степен. Но именно това е нещото, което обичам в шутърите. Не малоумия тип всяко оръжие да убива с по 3 куршума. Напротив – трябва да се изисква мерник, да се изисква прецизност в стрелбата, а не просто задържане от максимална дистанция и каквото дойде. Но едва ли има нужда да казвам, че Battlefield заглавията са „моя тип“ шутъри, поне ако говорим за настоящите представители на жанра. Предпочитам ги от раз пред Cаll of Duty, особено ако говорим за безкрайни помии като Infinite Warfare, което едвам изтърпях и имам чувството, че ме изтезават, докато го играя.

Все пак е редно да посоча, че на моменти Battlefield 1 става наистина хаотичен. Специално в режими като класическия Deathmatch или пък Domination. Реално там, където няма превозни средства имаме екшън, сравним с Quake и Unreal. Движението се цени особено много, няма време да се застоявате и е добре да обикаляте постоянно картата, за да не ви мине някой в гръб и да ви избуха с лопатата в тила, сякаш сте бясно куче за успиване.

Когато се намесят превозните средства обаче ситуацията става по-различна. Тогава трябва да сте особено внимателни за танковете например, които ви правят на пихтия за минимум време. Винаги трябва да имате и едно наум, когато се движите в открити пространства. Кавалерията е адски бърза, а с един удар със сабята бивате умъртвявани, преди да разберете какво се случва. Естествено трябва да гледате и за самолетите – ако забравите за тях и се втурнете да превземате някоя точка от картата с целия си отряд е възможно бомбардировачът да ви вдигне във въздуха за нула време.

Несъмнено режимите, в които има налични превозни средства са есенцията на Battlefield 1. Изключително забавно е в някой сървър с 64 души да търчите заедно с още десетина човека през окопите и бодливата тел, докато над вас се гърмят самолети и пускат бомби, отстрани ръмжат танкове, а в далечината проблясват оптиките на снайперисти. Влизате в обстановката на истинска война... не, че и игри като Battlefield 4 нямат подобни мелета, но някак си е друго да видиш тогавашните униформи, първите танкове, първите бомбардировачи...

Другото хубаво е, че не е задължително да сте някакви машини за убийства, за да сте ефективни. Промъкване зад противниците и превземане на точки от картата, внимателно маркиране на отряди противници, за да ги виждат и вашите приятелчета, пласиране на някоя хубава точка от картата и оцеляване достатъчно дълго, за да се роди целият ви отряд върху вас – всичко това носи точки. По-често успявах да завърша в топ местата с по-внимателно цъкане, отколкото с безидейно обикаляне и търсене на максимално количество фрагове.

В крайна сметка обаче Battlefield 1 включва за всекиго по нещо. Ако искате див екшън – просто пускате някой от детмачовете и се впускате в мелето, без да ви мигне окото. В противен случай по-мащабните режими са вашият избор. Там трябва да следите какво се случва на картата, къде нападат масово противниците ви, как да ги изненадате от фланга или в гръб, как да се пласирате, кое превозно средство да вземете и тъй нататък... естествено всичко това ви носи и повече точки, с които можете да вдигате нива и вдигате рангове в класовете си.

И всъщност като стана дума за това – в Battlefield 1 има някои разлики спрямо онова, което сме свикнали да виждаме от серията откъм класове и оръжия. За какво иде реч?

При пушкалата ситуацията е доста подобна на Star Wars Battlefront. В Battlefield 1 не можем да им слагаме никакви attachment-и и да ги персонализираме (освен откъм скинове). Вместо това отключваме някое пушкало и дотам – използваме си го точно в този вид. С други думи забравете за различни оптики, заглушители, по-големи пълнители и тъй нататък.

От една гледна точка това ми харесва като идея. Някак щеше да е извън атмосферата, ако можехме по време на Първата световна да правим някакви супер модификации по оръжията си. Също така отключите ли дадено пушкало, то е същото като онова на вашия опонент. Няма смисъл да се чудите дали някой е фармил повече от вас, поради което е по-ефективен в битка – знаете, че вероятно е имал по-добър мерник.

Е, наистина имаше някаква тръпка в това десетки часове да играете с едно и също пушкало, да вдигате нива с него и в крайна сметка да му накичите най-яките ъпгрейди, които допадат на стила ви. И все пак в Battlefield винаги е трябвало... прекалено много, поне за моите усещания, фармене за целта. Тъй че е вероятно е по-добре всички да са на равни начала до някаква степен.

Което не значи, че се минава без фарм. Всеки от четирите класа в Battlefield 1 може да трупа нива – логично това се случва когато играете с него. С вдигане на левъли получавате възможността да отключите все повече първични и вторични оръжия за даден клас, с които да разнообразите арсенала си. И реално погледнато се изисква прилично време, за да се сдобиете с по-високите пушкала.

Хубаво е обаче, че оръжията са прилично балансирани. Или поне според мен – не претендирам, че прекарах адски много време пред Battlefield 1. Дори и началните пушкала са съвсем достатъчни, за да сте конкурентни в битка. Не е да кажеш като в Call of Duty, където по традиция в началото се чувствате голи и боси и чак като изфармите нещо по-хубаво усещате, че влизате в боя както трябва.

А, да, докато съм още на тази тема – нека да кажа, че е добре да не очаквате някакъв огромен реализъм откъм оръжия в Battlefield 1. Автоматичните пушкала, които са били едвам-едвам застъпени и по-скоро в прототипна фаза през Първата световна тук доминират. Същото важи и за снайперите, които поне на мен ми изглеждат прекалено „модерно“ ефективни. Има и драстичен набор на преносими взривни вещества, при които можем да поспорим дали са били застъпени през Първата световна...

...но реално ако се гонеше реализъм геймплеят вероятно щеше да е доста по-постен. В момента четирите класа имат прилични възможности за персонализация – както в борбата с други пехотинци, така и за справяне с танкове, самолети и другите превозни средства. Просто не очаквайте, че ще има някакви окопни битки със стрелящи бавно винтовки.

Иначе основните класове в Battlefield 1 са познати. Имаме тежък пехотинец, чиято основна роля е да се справя с превозните средства на противника. За целта класът има на разположение множество експлозиви. Медиците могат да лекуват отбора ви (логично), но ако решите можете да ги екипирате по-офанзивно с гранатомети, с които да вдигнете противниците ви във въздуха. Support-ът може да се похвали с тежка картечница, възможност да пълни мунициите на приятелчетата около себе си, а също и възможност да екипира mortar-и, с които да пуца по самолети или противникова пехота или превозни средства. Скаутовете са класическите снайпери – имат на разположение пушкала за справяне на противниците от дистанция, но също и flare-и, с които да разкривате позициите на ваши опоненти.

Основен основните класове има и няколко вторични, което е интересна идея. Ако решите да се преродите директно в танк се сдобивате с танкист – специалист в поправката на своята тежка машина, екипиран и с експлозиви за справяне с чужди превозни средства. Други специални класове са пилотът и кавалеристът, а освен това има и специален елитен клас. Него можете да вземете като pick-up из картата (малко подобно на героите в Star Wars Battlefront). Елитните класове имат тежки брони и брутални оръжия, като могат да се справят с доста хора наведнъж за минимално време.

Общо взето класовете се усещат достатъчно различно и си имат специализирани роли, което е доста добре – почти сигурно поне един-два от тях ще ви харесат достатъчно. А и по традиция картите в Battlefield са на високо ниво.

Не бих казал страхотно – струва ми се, че в един Battlefield 4 имаше по-стабилен дизайн. Но все пак нивото е добро.

Има доста открити пространства, в които снайперите доминират и е добре да се внимава при преминаването из тях. Стига да не е някой конник... който скъсява минимално дистанцията и ако изпуснете 1-2 куршума е вероятно да се простите с живота си.

Същевременно нивата изобилстват от сгради и улички, в които автоматичните оръжия и експлозивите господстват. И да, точно както и в Battlefiled 4 и Battlefield Hardline голяма част от картата може да бъде изравнена със земята. В началото имаме някакви едва полуразрушени укрития, стени, зидове и постройки... но след двайсетина минути пуцня почти всичко се изравнява със земята. Винаги е забавно да видите как опонент се крие зад някоя стена, мислейки си, че е едва ли не безсмъртен... особено след като секунда я свалите или с граната, или с някое тежко статично оръжие.

Хубаво е също, че по традиция в серията някои карти включват специални моменти – например бронирани лодки, които можете да ползвате за атака по море или пък различни типове статични оръдия. Които могат да изненадат вашите опоненти доста неприятно, ако забравят за тях в режими като Rush, в които трябва да защитавате точка от картата.

И все пак, въпреки всичко изписано досега, нека кажа едно нещо – мултито си е точно това, което очаквате от Battlefield. Чисто и просто. Последните три игри от серията бяха достатъчно различни откъм идея и атмосфера. В Battlefield 4 имахме типичната модерна война с всичките настоящи оръжия, превозни средства и други. От своя страна Battlefield Hardline акцентираше на специалните полицейски отряди – по-тежките бронирани машини бяха слабо застъпени. Battlefield 1 пък е съвсем друга порода животно – все пак действието се развива век в миналото.

Но въпреки всички разлики в скиновете, в моделите на персонажи и военни машини – есенцията е същата. Геймплеят е същият. Цъкате в добре познатите режими с малки разлики, имате общо взето познато поведение на оръжия... или както споменах в началото, ако сте ветерани в серията ще се потопите в Battlefield 1 за няма и час. Ако не и по-малко. Да, доколкото чета управлението на самолетите бива критикувано (аз никога не съм обичал да действам с тях в Battlefield и залагам на всичко онова, което се движи по земя). Но нещата са си познати.

Не бих казал, че говорим „единствено за рескин“. Понеже има достатъчно разлики. Толкова, че да говорим за продукт, който си оправдава парите, но не и достатъчно, за да кажем – „Уау, тук има баси новости, напиках се направо“. Накратко – стабилен шутър. Който не ме разочарова като Call of Duty: Infinite Warfare, но и който едва ли ще помня толкова ясно след да кажем година-две време.

И понеже финалните редове наближават – идва моментът за графиката и звука.

Визуално Battlefield 1 е на страхотно ниво – нещо, което не бива да ни изненадва. Игрите от серията винаги са стабилни и тук нямаме изключение. Атмосферата, моделите, обстановката, ефектите – нямам никакви критики. Също така на PC дори и да подкарате Battlefield 1 на минимални настройки ще изглежда повече от стабилно.

За звука също могат да се кажат множество добри неща. Гърмежите, саундтракът (да, както може би вече знаете има и една българска народна песен в менюто, която за всеки нашенец няма как да не е истинско удоволствие), ако щете и свирките, с които се дава сигнал за следваща атака в мелето. Естествено и различните нации са озвучени подобаващо – забавно е като маркирате противници с италианец например да чувате думи на съответния език.

Крайната оценка? Battlefield 1 е стабилен шутър. Дали е нещо незабравимо? Не бих казал. Добра, забавна пуцалка, с която спокойно можете да уплътнявате някоя и друга вечер след работа. Какво повече има да се желае от поредния Battlefield?