Battletech определено е силна походова тактическа игра, но някои проблеми с темпото могат значително да намалят удоволствието от нея.

Графиката, особено като за тактическа походова игра, е супер. Бойните полета изглеждат яко, а също и mech-овете.

Звукът, също както и графиката, е на ниво.

Откъм тактическа дълбочина Battletech има с какво да се похвали. Кофти темпо на моменти плюс AI, които не впечатлява обаче не позволяват да се разгърне пълният потенциал на геймплея.

Въпреки някои минуси Battletech определено си струва.

Mech Commander 2 ми е една от любимите игри за всички времена. Заглавие, което вече съм преигравал минимум десетина пъти през годините и винаги се сещам за него ни в клин, ни в ръкав в определени моменти. В които за пореден път минавам главната кампания. Когато разбрах, че студиото Harebrained Schemes ще прави походова тактическа игра в същата вселена - а именно тази на Battletech (в която влизат Mech Warrior и Mech Commander), то нямаше как да пропусна играта.

Най-малкото защото компанията се отличи с няколкото добри походови Shadowrun игри в последните години. Но не само това - Джордан Вайсман, един от създателите на Battletech бордовите игри е съосновател на Harebrained Schemes. И да, нека кажа - усеща се неговото присъствие. В куп елементи Battletech (играта, де) има страхотна дълбочина. Такава, която виждаме само когато създател на някоя интелектуална собственост се опитва да я пренесе качествено в гейминга.

Но все пак - макар и Battletech да е в ънхейтабъл, то нека да кажа, че заглавието си има своите проблеми. Основно такива с темпото, което в един момент става толкова бавно, че на човек му иде просто да заебе заглавието и да не го пуска почти никога повече.

За всичко това обаче - после, понеже имам намерение да стартирам по съвсем обичайния начин това ревю. С историята.

Годината е 3025-а, а обстановката - футуристично бъдеще, в което човечеството успешно е започнало колонизация на космоса. Естествено то не се случва в някакъв утопичен вид, напротив. Формират се куп фракции, политиката кипи с пълна сила, като имаме куп малки и по-големи конфликти.

Ние поемаме ролята на едни от множеството наемници във вселената на Battletech. Основното ни умение е способността да пилотираме mech-ове - огромни роботи, движещи се на два крака, които са водещата военна единица из бойните полета на човеците след хиляда и малко години. Първата ни мисия наглед изглежда съвсем протоколна - да заведем Камеа Арано до нейната коронация, след като родителите й са загинали.

Оказва се, разбира се, че нещата хич не са толкова лесни. Срещу Камеа се готви атентат... и в резултат първата ни мисия като наемници е провал, не получаваме и кьорав кредит от нея, но не само това - изглежда наследничката на фракцията Арано е и била убита.

Тук и започва реалният геймплей. Най-важното за нас и малкия ни екипаж е да не фалираме, изпълнявайки маргинални наемнически мисии в опити да оцелеем. Естествено не минава дълго време, преди да стартират и предизвикателствата, дърпащи напред основната кампания, разкриващи ни какво се случва с Камеа, която е в центъра на историята.

Откъм сюжет бих казал, че изпълнението е общо взето средна ръка. Няма чак такъв акцент на историята в Battletech. Тук-таме биваме вкарани в някоя политическа интрига, понякога ни предават, понякога намираме нови приятели. Абсолютно обичайното. Начинът, по който е представена историята пък е типичен за по-скоро нискобюджетните игри, като практически всички герои са статични и не си движат дори устните, говорейки, а немалко диалози виждаме само като текст и няма озвучаване. Е, за щастие Harebrained Schemes са избрали да не представят цялата история чрез своеобразни комикси, а само някои моменти - в останалото време виждаме статични 3D модели в космически кораб, представляващи основните персонажи в Battletech.

Но реално нямам много против подобно изпълнение. Явно идеята е била да се залага повече на геймплея и не толкова на историята. Която... я има, прилична е, върши си работата като цяло, но не бих казал, че ще я запомня особено. Макар че ако се замисля - колкото и пъти да съм играл Mech Commander 2 все още не се сещам каква точно беше идеята. Знам, че тук-таме ме предаваха разни хора по някакви причина и имаше някакви интриги... ама не ми дремеше, онова, което исках беше да карам роботчетата ми да се бият с други роботчета.

Същото е и в Battletech. Играта залага почти изцяло на геймплея. Но какво е положението при него?

Заглавието представлява класическа походова стратегия. Във всяка мисия ние поемаме контрола над един lance - група от четири mech-а. Героят, който си правим в началото има дейно участие във всичко, което се случва (и е единствен, който не може да умре каквото и да му се случи в битка). Биваме придружени и от още трима пилоти, като естествено наш е пълният контрол над машините им и онова, което се случва в бойното поле.

Всички фенове на тактическите походови игри знаят, че те почти винаги включват и някакъв мениджмънт момент. Случаят тук е идентичен. На разположение имаме космически кораб, който реално е и главната ни база. В него можем да поправяме и префасонираме mech-овете си според предпочитанията ни, да лекуваме войниците си след битка и да ги научаваме на нови умения, да купуваме оръжия, да изберем къде да започнем следваща мисия или просто да си полафим с персонала.

Редно е да се отбележи, че за разлика от един XCOM управлението на космическия ни кораб не е от особено значение. В началото на кампанията е трудна, тъй като нямаме достатъчно мангизи, но бързо ни олеква около врата. Поради която причина няма каквото и да е бързане, не е наличен някакъв краен срок, в който трябва да извършим едно или друго нещо. (Или поне аз не забелязах да има такъв.)

Така между мисиите общо взето прекарваме куп време, мислейки кой точно скил да дадем на някой от пилотите ни или как точно да подредим оръжията в чисто новия робот, който сме намерили в битка.

Реално и това са нещата, в които ще прекараме практически цялото време пред Battletech. Екрана за екипиране на mech-овете плюс самите мисии.

Чудех се с кое от двете да започна - но предполагам, че ще е най-добре да навляза директно към патакламата.

Както споменах по-рано Battletech е походова игра. В резултат какъвто и да е елемент на придвижване в реално време напълно отсъства. Което бих могъл да окачествя като минус още тук. Защо ли?

Много от мисиите включват доста движение по картата, в което трябва да унищожаваме тук-таме някоя сграда или пък статични защити, после да гръмнем някое превозно средство и почти винаги - няколко робота. Не всичко се намира на едно място - а когато няма битка ние пак трябва да се придвижваме в "походов" ритъм.

Това е адски дразнещо, понеже забавя движението и кара мисиите да се протакат адски дълго. Особено и като имаме предвид немалкото кинематични моменти, в които камерата се приближава и ни показва някой mech в близък план. Които са яки в началото, но нататък, когато искаме просто да се придвижим бързо между две точки такива забавяния идват кофти.

Battletech обаче започва да блести в момента, в който започнат битките. Причината? Нещата, за които трябва да мислим не са никак малко.

Ако хвърлим някакъв крайно повърхностен поглед Battletech е доста подобен на куп походови игри. Имаме на разположение любимото за жанра число от четири машини. Те са в различни класове - леки, средни, тежки и assault. Колкото повече тона е mech, толкова повече броня може да носи и бой да яде. А също и да екипира повечко оръжия. Естествено теглото идва по традиция с цената на скорост. Което означава, че тежките машини могат да минат по-малко разстояние в битка.

А това не е никак маловажно. Поради куп причини в Battletech. Първата от тях е позициониране. Ако застанем зад вражеска машина и тръгнем да гърмим по нея имаме огромен шанс да уцелим частта от торса с най-малко броня. Което означава, че можем да свалим и тежък mech с няколко добре позиционирани залпа.

Движението в битка ни позволява и да се позиционираме на важни места из картата. Ако се скрием в гора (или на други благоприятни места), то щетите, които получаваме драстично намаляват. Ако се хвърлим в някоя река - то тогава сме лесни за уцелване, но пък mech-овете ни ще прегряват драстично по-бавно.

Способността да се движим бързо помага и в други моменти - например ако трябва да избягаме с някой робот извън битка. Ако да кажем е почти фатално повреден е добре да бъде тактически преместен извън битка.

Друг адски любопитен момент в Battletech и доста важен в геймплея са тъй наречените evasive charges и те пак са обвързани със скоростта на робот (понеже в играта "скорост" фактически показва каква дистанция може да премине машина; времето, за което mech пристига от една до друга точка е тотално ирелевантно в геймплея на тази походова игра). А именно - колкото по-голяма дистанция премине машината ви, толкова повече charge-ове сбира.

Както бихте се досетили по името броят на тези evasion-и увеличава шансът противник да не ви улучи с атака от дистанция. Ако примерно имате 6-7 charge-а, то тогава се превръщате в адски трудна мишена. Вашите врази - също.

Естествено бавните роботи преминават малка дистанция, съответно и събират по-малко подобни charge-ове. Което реално е метод за баланс на геймплея - получавате мотивация да ползвате не само най-тежкото, което имате на разположение.

Въпросните evasion charge-ове обаче се намаляват драстично, ако решите да атакувате в даден ход, без да се движите преди това! Тоест почти винаги ако искате те да са на максимум трябва да се движите по бойното поле. Което пък не във всички случаи е препоръчително, понеже не ви се иска да попаднете под обстрела на прекалено много противници, например. А и най-често ще се опитвате да сваляте противници един по един, което означава, че нямате лукса да търчите наляво-надясно (не и в общия случай).

Ако пък някой враг има доста сбрани charge-ове и е труден за уцелване винаги можете да го ударите в меле... ако сте достатъчно близо. В този пък случай evasion charge-овете биват премахнати изцяло при успешна атака. Също така те се губят в малка степен при стрелба по противник (няма значение дали е успешна или не) или при откъсване на някоя част от вражески робот.

И тук нещата започват да стават малко по-дебели, нали?

Дълбочината на Battletech не опира единствено до evasion charge-овете. В битка е винаги важно да внимавате накъде гледа вашия робот. Преди движение Battletech ще ви показва един конус, който показва къде може да атакува вашия mech. Но не само - атаките от противници в рамките на конуса се считат като фронтални и с един задължителен за мен perk на пилотите ви намалява двойно демиджа им! Ако обаче се промъкнат отстрани или отзад... то тогава ви очакват главоболия.

Така движението на машините ви в битка и тяхното позициониране е от ключова важност, но пък в тактическа походова игра няма как да очакваме друго, нали?

Други важни моменти, за които трябва да мислите - и които няма да са новост, ако сте играли някога Mech Warrior и Mech Commander - са оръжията. По традиция те са три вида - ракетни, балистични и лазери.

Лазерите не ползват муниции, но отделят много топлина и е доста вероятно даден mech да прегрее, ако не се вземат нужните мерки. Ракетите ползват и муниции, и отделят топлина - но пък могат да се похвалят с доста коефициент на полезност. Балистичните оръжия почти не отделят топлина (или май тя е никаква реално), но пък са тежки и ползват муниции. Има и четвърта група - поддържащи оръжия, които са по-скоро с периферно значение в Battletech (с изключение на някои специфични билдове).

Подходът при оръжията зависи от вас... на теория. Понеже на практика и за съжаление в Battletech има някои кофти дисбаланси. Ракетните оръжия са супер ефективни в общия случай и даже можете да чийзвате спокойно с тях. Особено тези от далечна дистанция. Доста от лазерите отделят титанично много топлина за неособено впечатляващ демидж. Което означава, че можете да ползвате други алтернативи с по-голяма ефективност. Балистичните оръжия... общо взето са окей, някак се лашкат в средата, имат добра ефективност, поне по-леките.

Всъщност говорейки за оръжията забравих да спомена за още един фактор, за който трябва да мислите в битка - стабилност на роботите. Ракетните и балистичните пушкала намаляват стабилността на mech-овете. Което води до тяхното падане - което наранява пилота от една страна и се позволява ползването на специално умение от вашите пилоти от друга - да се прицелват къде да стрелят в тялото на mech.

Повечето машини условно имат торс, две ръце, два крака и глава (макар че при някои са налични и повече компоненти). С унищожаване на торса - независимо дали отпред или отзад - дадена машина бива разбита. Същото важи и ако се случи хедшот, който обаче е доста по-труден за постигане. За да се целите някъде конкретно обаче вие харчите специалния ресурс морал, който се генерира по време на битка (най-често при унищожаване на враг и пристигане на подкрепления).

Ако обаче даден робот е паднал на земята - това важно умение е напълно безплатно. А ако имате точни пилоти... тогава скоропостижно можете да унищожите враг!

Като стана дума за частите на робот - вие можете да откъсвате всяка от тях, насочвайки огъня си към нея. Дори и да нямате морал за прицелването в определена част на машина можете да се придвижите откъм нея. Заставайки вдясно на mech например шансът да оцелите лявата му ръка и крак е огромен, а тези от обратната част - практически нулев. И тъй като в общия случай повечето оръжия са накичени по ръцете... с унищожаването им правите опонент неспособен да прави почти нищо.

Иначе говорейки за стабилност е редно да се отбележи, че и меле атаките я намаляват. А също има и друго специално движение - Death from Above, при което скачате върху противник и му нанасяте голям демидж. За сметка на това обаче и вие получавате намалена стабилност на машината ви, тоест се отваряте за контраатаки при нейното ползване.

И понеже тръгнах да говоря за механики и не разясних прегряването - ефектът при него е подобен на този от стабилността. Ако mech премине определена граница, то тогава трябва да бъде спрян за ход - което означава, че отново получаваме възможност безплатно да се прицелваме в определена точка от него. Също така при прегряване машините поемат малки щети по целия си корпус, а освен това когато ги включим обратно можем само да стреляме (но не и да се движим).

Якото при прегряването (и неприятно, ако ние сме от обратната страна на монетата) е, че чрез него вие можете да ограничите офанзивата на противници, ползващи енергийни оръжия. Ако например ползваме горелките, които не правят демидж, но загряват противник - то врагът трябва да избира дали да стреля по нас, но да прегрее за ход или пък да пропусне, за да се охлади.

Естествено можем да контролираме прегряването/мунициите като избираме кои точно от екипираните оръжия да стрелят в даден момент...

...и усещам, че започвам да задълбавам в детайлите на геймплея. Които реално не са малко и просто ми се искаше да покажа дълбочината на Battletech. Такава има, но сега е време за малко критики.

Дълбочина има на теория. Но положението на практика е различно.

Прегряването, важността на движението по бойното поле, стабилността и всичко друго, което описах горе - супер е. Лошото е обаче, че балансът на Battletech не е особено добър, специално при ефективността на оръжията и сравнително бързо ще видите кои си струват и кои - не чак толкова. Примерно ракетните хем имат страхотно съотношение щети към тонаж, който ползват на mech, хем и нанасят демидж по стабилността. Докато лазерите хем не вкарват подобен, хем греят яко, хем и щетите им хич не впечатляват.

В резултат някак Battletech ни кара да влизаме в коловози. Дори и да тръгнем да експериментираме пак се връщаме към някой от очевидните и ефективни билдове.

Като добавка AI-то не е никак добро. В общия случай бих казал, че то е не по-различно от това на... Mech Commander 2, който колкото обичам, толкова и осъзнавам колко е глупав в някои свои аспекти. Примерно кайтването - противниците се "захващаха" за първия враг, който видят и го преследваха до края на света с цената на всичко. Е, подобни кайтвания в една или друга степен вървят и тук. AI-то може да се чийзва, а лошото е, че понякога... го правя без да ми мигне окото.

Понеже част от мисиите са наистина шибани.

Не знам дали понякога става дума за бъг или умишлен дизайн, но се случва да ни нападат 8 mech-а при 4 наши - и то подобни откъм тегло. В която ситуация ако решим да се бием честно и почтено загиваме. И трябва да се кайтва. Здравата.

Почне ли се с това - част от дълбочината на бойната система отива в кофата. Battletech започва да прилича повече на някое класическо MMO, при което с един по-добре брониран робот се движите наляво-надясно и само поемате щети, докато останалите вършат "черната" работа отзад и убиват противници. Сравнително рядко се случваха битки, които наистина да разгърнат потенциала на Battletech.

Също така прекалено често кампанията и битките в нея са адски хаотични. Уж има някакви условни трудности, но почти винаги те не значат тотално нищо. Понякога ще минете едва ли не най-тегавите мисии за 5 минути - спускате 4-те си mech-а, виждате още толкова на противника, гърмите ги бързо и си заминавате.

Понякога уж протоколна мисия се оказва тегавня, при която се случва споменатия горе сценарий - осем гада ви се стоварват наведнъж и то се почват едни сейвове, лоудове, лъкатушене наляво, надясно, кайт... да, реално в Battletech може и да провалите мисии, да оставите ваши хора да умират, да наемате нови, да губите някакви пари - няма да видите надпис Game Over. Аз предпочитах да минавам, ако нещо може да се мине - но нямаше как на моменти да не почувствам, че или има дисбаланс, или играта нарочно иска да ми го вкара. Сега като видиш мисия с трудност 2 от 5, която направо ти го набива анално и после някоя с 4.5/5 трудност, която минаваш за десет минути с почти никакви щети по mech-ове и пилоти... някак тъпичко.

Но може би и това нямаше да ми прави никакво впечатление в Battletech ако играта не беше толкова... бавна, мамка му! Понякога придвижването само между целите ви в дадена мисия отнема сякаш цяла вечност. Бас държа, че поне 1/5 от времето, което прекарах в Battletech се състоеше в това. Да стигна от едно място, където се случва нещо към друго. Не ставаше дума за някакво тактическо позициониране. Просто придвижване. Бавно е, даеба.

Това не е всичко. Зареждането на мисиите, вероятно продукт на бъг, е епохално дълго! На SSD, на хубава машина - при мен отнемаше едно 2-3 минути. Или четири! Което е лудост. Дори не искам да знам какво е на HDD. Ако 1/5 съм прекарал в придвижване по картата между цели, без да се случва нищо, то вероятно още 1/5 пред Battletech съм гледал тоя шибан екран как навлизам в атмосферата на дадена планета, за да тръгне определена мисия. Даже се сетих пак за Mech Commander 2, който едно време зареждаше гига, гига бавно и предпочитах да натискам мисии до последния възможен момент пред това да лоудвам, понеже се чакаше с минути...

Бавното темпо някак изсмуква кефа от Battletech. Да, ако имате телевизор, на който да гледате нещо или пък втори монитор, на който да циклите на дадено сериалче е по-търпимо. Но пък в това положение геймплеят на Battletech някак деградира. Започва да се усеща като нещо тип мобилно заглавие. Които цъкаме колкото да убиваме време, докато гледаме телевизия или дойде някоя скучна сцена в сериал, която чакаме да мине.

Да, Battletech може да се цъка на малки порции. Но поне при мен в един момент някак рязко ми спря желанието. Както ме беше завладял - така изведнъж почнах да го играя, колкото да приключа ревюто.

Може би тук се отплеснах. И може би нотката стана малко негативна от нужната. Battletech е добра тактическа игра, определено, особено за феновете на вселената. Часовете, които прекарах пред нея бяха сигурно 50-60, а бих цъкал и още. Просто на моменти един детайл като техническите проблеми при зареждането и необмислено бавното придвижване по картата могат да влошат адски много преживяването пред Battletech.

Но завръщайки се към ревюто е редно да отделя и малко време на другите компоненти от геймплея. Всеки наш mech се управлява от пилот, като с течение на кампанията можем да наемаме различни такива. Или развиваме уменията на наличните ни. Те са в четири категории - точност, пилотиране, ташаци (guts) и тактика. Всяка от тях има по два водещи скила, пасивни или активни, които ни осигурява (повечето пасивки). От този тип умения можем да имаме не повече от три (при максимум осем) - тоест трябва да внимаваме какво избираме. Освен това са налични и по-малки пасивки (макар и значими по важност), които можем да вдигаме.

За уменията бих казал, че при основните има някои, които са доста скапани. И излишни. Но при второстепенните пасивки мисля, че всичко е от сериозна важност. Което някак означава, че няма какво толкова да объркате с развитието на героите. Макар че е добре да имате някаква идея за специализация - стрелци отдалеч, такива за меле сблъсъци и т.н.

Като умерена критика бих казал, че Battletech не прави достатъчно, за да ни накара да цъкаме с различни пилоти. Аз играх като цяло с основния екип - онзи от първата мисия (всъщност минус един, че имаше фатален случай още в началото). Като гледам разни клипчета и скрийнове из нета - болшинството от хора са цъкали със същия или почти същия състав. Което е тъпо. Наистина в мисия ако бъде наранен пилот трябва да чакаме известно време, за да се възстанови. Но освен месечна издръжка на главната ни база не губим нищо друго. И поне аз предпочитах да чакам.

Да не говорим, че след сериозни мисии обикновено е нужно и време за поправка на mech-овете, тоест искам или не трябва да чакам, преди да съм изцяло готов за следваща.

Продължавайки да говоря за мениджмънта на базата бих казал, че и той е по-скоро повърхностен. Има го, колкото да го има. Уж можем да ъпгрейдваме кораба, от който действаме - но реално повечето подобрения са ненужни за мен. Аз предпочитах просто да не правя почти нищо. И в банката ми се събираха още повече пари.

Част от които харчех чат-пат за по-хубави оръжия от магазина - но само това. Тъй като яките mech-ове се взимат от бойното поле. Или с други думи не харчех пари за тях (освен това от магазина те струват скандално много, дори и кофти модели).

Естествено най-якото, което можете да правите извън мисиите е да правите билдове на mech-овете извън битка. Нещото, в което прекарах адски дълго време. Особено след някоя мисия, в която получавах нова машина. Което механика реално е яко направена - ние получаваме само останки от даден елиминиран от нас робот. Колкото по-зле го повредим, толкова по-малко са. С други думи ако можем - трябва да гоним хедшотове примерно. В резултат понякога трябва да чакаме доста мисии, докато съберем заветните 3/3 останки на mech-ове, за да получим дадена машина.

Тогава се насочваме към инженера на кораба и започваме да гледаме какво можем да променим. Различните mech-ове тежат между 25 и 100 тона. Най-малките машини са предимно скаутове и ефективността им в битка е скромна. Колкото по-тежки стават машините, толкова повече броня и оръжия могат да се накичат по тях.

Редно е да се отбележи, че не можем да слагаме каквото ни скимне. Роботите си имат определени предефинирани характеристики. Например колко ракети, колко лазери и колко балистични пушкала могат да носят. Колко е максималната им броня и т.н. Но все пак напипването на точния баланс и създаването на полезен mech отнема време, а ако нацелим G-точката удоволствието е сериозно.

Хубаво е също, че различните оръжия имат и по-редки свои варианти, доста от които се добиват в битка (и които яко вдигат ефективността). Който своеобразен екшън RPG елемент разчупва геймплея. Налични са и екстри по mech-овете, които подобряват да кажем меле демидж, точност за оръжия от дистанция, намаляват щетите при хедшотове и тъй нататък. Доста от които трябва да сложим в определен слот на нашите mech-ове, за да сработят. И доста от които качващи тонажа на нашите машини. Тъй като както бихте се сетили не можем просто да сложим всичко най-яко плюс максимална броня. Трябва да избираме внимателно.

Но все пак както споменах по-рано - колкото и да бърникаме по mech-овете в общия случай нестандартните билдове се оказват крайно неефективни и искаме или не се завръщаме към вече установените стандарти в Battletech. Което някак намалява удоволствието. Но пък все пак ми беше приятно да редя оръжия с часове по роботите и да се впусна в нова мисия след успешно приключване на процеса.

И... може би това е всичко, което имаше да се каже за Battletech?

Замисляйки се заглавието на доста нива е яко замислено. Историята не се натрапва. Акцентът е повече на изпълняването на мисии. Идеята е била да не губим време за глупости и просто да пускаме 4-те си mech-а на бойното поле и да се млатим.

В моментите, в които попаднем на по-добре балансирани мисии, в които няма много движение Battletech ни зарибява по такъв начин, че не усещаме кога са отлетели 4, 5, 6 часа. В тези моменти заглавието е страхотно.

Но когато започва да се провлачва... особено в мисии от основната кампания, които на теория трябва да са по-пълни с адреналин... става адски тегаво. И за съжаление - тъй като и това ревю се забави - за толкова време от пазарната премиера насам разработчиците на Battletech не са предприели особени фиксове по ключови неща. Каквото - такова.

И преди финалните редове - малко за графика и звук.

Визуално Battletech изглежда супер, особено като за тактическа игра. Mech-овете са детайлни, битките изглеждат яко. Бойните полета също са изпълнени на ниво и включват куп различни фауни. Които, апропо, влияят пряко на поведението в битка (например пустините водят до бързо прегряване на машините ни и тъй нататък). Не бих казал също, че играта е особено тежка.

Звук - също на ниво. Основната кампания залага предимно на озвучаване и то е ниво. Ефектите в битка - също.

Заключение? Battletech е игра, която почти сигурно ще се хареса на феновете на вселената и любителите на тактически игри. Дълбочина има... а ако успеете да си затворите очите за някои недъзи - още по-добре.