Откъм качество на текстурите или други чисто технически елементи, Gunslinger не прави сериозно впечатление. Ако се загледате в някоя сграда или друг обект в близост ще установите, че има какво да се желае. Но все пак оценката ми е зелено, тъй като игралният свят е оформен с огромна любов към детайла. И като цяло визуалният стил е адски сполучлив за уестърн обстановката. 
Отново качествено изпълнение. Актьорът, който озвучава главният герой Сайлъс Грийвс се справя страхотно. Ефектите са добри, като същото може да се каже и за саундтрака. 
Геймплеят е страхотен. Играта може и да включва само три режима, но за сметка на това те оставят съвсем различни впечатления и чувства. Аркадният представлява френетична стрелба, в която единственото нещо, което ви интересува е колко хедшота сте регистрирали. Дуелите пък са в съвсем друго темпо, като трябва да се отпуснете и концентрирате, за да спечелите. Кампанията на играта пък е нещо средно между двете, като трябва сериозно да внимавате какво правите, тъй като се умира бързо и много често... 
Gunslinger е адски приятен уестърн шутър, това е. Рядко се случва изцяло да се кефя, докато цъкам дадена игра, но положението с тази беше такова... за щастие. 
Call of Juarez: The Cartel беше помиярска игра. Както и да го гледаме. Глупава и банална история, досадни персонажи, адски скучни престрелки. Освен всичко друго, много от елементите, които феновете на Call of Juarez серията обичаха бяха изоставени... включително и периода, в който се развива действието. Вместо времената на Дивия запад бяха избрани далеч по-скучните модерни такива...Е, още в началото на тази статия мога да кажа едно нещо – Call of Juarez: Gunslinger е много по-добра игра от The Cartel. Във всички аспекти. Геймплей, сюжет, графика и звук. Направо се чуди човек как е възможно една и съща компания – Techland – да е направила и двете цъкалки. При огормната разлика в качеството.
Но това няма значение. Важното е, че Gunslinger си струва. Особено пък ако вземем под внимание и повече от приличната цена, на която се продава – едва 30 лева!
Плюсовете на последния Call of Juarez започват още от сюжета. За щастие на всички фенове, то отново действието се развива в Дивия запад. В началото на играта можем да се запознаем и с главния герой – ловецът на глави Сайлъс Грийвс. Пред група хора в бар, той разказва историите си срещу бутилка бира или пък чаша уиски...
...и мога да кажа, че начинът, по който се развива сюжетът в Gunslinger е страхотен. С оглед на факта, че Грийвс просто разказва какво се случва, то имаме някакво обяснение как убива по 40-50+ човека на всяко ниво. Просто има „лек“ момент на лирическо преувеличаване!
Освен това, в много мисии имаме смяна на обстановката или пък забавяне на времето, когато ловецът на глави разяснява защо е решил да действа по даден начин или пък разкрива подробности за някоя историческа личност, която е заловил или убил в дуел. Те са направени изключително забавно – особено когато останалите хора в кръчмата почнат да юркат Грийвс да продължи историята, вместо да плямпа глупости.
Естествено, част от слушателите са скептични към разказите на главния герой, докато други му вярват безрезервно. Но всички слушат до самия край... тъй като Грийвс има какво да каже! Особено за срещите си с реални исторически личности като Били Хлапето и др.
Като цяло, сюжетът е наистина як. Най-вече поради факта, че има сериозна иронична нотка във всички случаи, когато Грийвс убива стотици хора. Всичко е една история, нали така? Дори и самата игра започва така – с въпроса към главния герой „Имаш ли какво да разкажеш?“, на което отговорът е „Няколко случки“, при което последва „А има ли истина в тях?“, на което бива казано „В някои“...
Вече изяснихме, че сюжетът е страхотен, но какво може да се каже за геймплея? Според мен... е просто прекрасен! В своята есенция имаме просто стрелба... без пудра, без специални магически умения. Да, наистина има наличен ролев елемент, благодарение на който Грийвс може да ъпгрейдва своите умения за стрелба от близка, средна или далечна дистанция. Но това не е нещо, върху което е основана играта. По-скоро RPG елементът е наличен колкото да усетите как главният герой става все по-голяма машина за убиване с времето.
Нещата са базирани на едно нещо – стрелба! Точно като в класическите спагети уестърни! Противниците са безброй и вие трябва да се справите с тях възможно най-бързо, ако не искате да видите за пореден път надписа „You Are Dead”.
Хубавото в Gunslinger е, че престрелките далеч не са лесни. Напротив, нерядко се случва да умрете и то на предпоследната трудност (финалната е заключена при първо изиграване)! С други думи, цъкалката се усеща повече като шутър от старата школа, отколкото като новите супер елементарни представители на жанра!
Редно е да се отбележи, че мисиите в кампанията може и да са еднообразни – „избий всичко и стигни до боса“. Но това не ги прави скучни. Архитектурата на нивата е яка и изцяло в духа на времевия период, като Сайлъс Грийвс постоянно пуска лафчета, разправяйки историята си. Което прави всяка мисия интересна.
Няма го „мъжкарското“ помпане на мускули като в повечето други шутъри, в които имаме тежки закани и кресливи главни герои. Вместо това мисиите се развиват отпуснато, развлекателно, без сериозни претенции.
Естествено, изцяло в духа на уестърните, всяко ниво завършва с дуел. В който трябва да проявите по-голямо търпение и по-бързи рефлекси от вашия противник. Тази част от Gunslinger също е реализирана страхотно, като напрежението буквално витае във въздуха.
Разбира се, играта се усеща, че си струва 30 лева в някои елементи. Разнообразието от оръжия например е прекалено скромно. Сингъл кампанията, от своя страна, е доста кратичка – около 5 часа, които могат да се изиграят за един следобед.
Но това далеч не значи, че Call of Juarez: Gunslinger не си струва парите. Защо ли? Наличието на другите два режима – Arcade и Duels. Едва ли има смисъл да пояснявам каква е целта в последния от тях – името си говори достатъчно ясно.
В Duels, имате възможност да се надстрелвате с различни личности от играта лице в лице, като след убиването на един противник минавате към следващия. Налични 5 живота, с които трябва да стигнете възможно най-далеч. Когато ги загубите, то се отчита вашия резултат и се прави сравнение как сте се справили спрямо останалите геймъри.
Arcade, от своя страна, включва множество кратки нива. Те са бъкани от противници, като целта ви е да ги избиете за минимално време. Не само това, но вие се борите за точки... съответно прецизният мерник и записването на хедшотове са от водещо значение. Разбира се, не трябва да минава прекалено дълго време между убийствата... тъй като комбото ви спира в този момент и съответно няма да се класирате достатъчно високо!
Като цяло, аркадният режим е хипер забавен. И е яко колко различен е като темпо и чувство от дуелите... в единия вариант трябва да се концентрирате максимално, да следите всяко движение на Сайлъс и противниците му. В другия – просто да търчите като животни и записвате хедшоти!
Но като цяло, Arcade и Duels добавят сериозно количество геймплей в играта. Особено пък ако сте състезателни по характер и искате да запишете възможно най-висок точков резултат!
Дори и да не убивате противници в Call of Juarez: Gunslinger, то можете... да се образовате малко! Да, точно така. Любопитен момент в играта е колекционерските предмети, които събирате по време на мисиите. Те са свързани с историческите личности или локации в Gunslinger, като има подробни (и сериозни) обяснения за тях. Честно казано, на мен ми беше интересно да прочета кратките резюмета за различните личности, които виждаме из игралния свят.
За съжаление, огромният плюс на Call of Juarez е липсата на мултиплейър. Щях да се изкефя сериозно, ако имаше някакъв класически детмач тип Quake или Unreal Tournament. Щеше да превърне играта в нещо наистина феноменално. Не, че и в момента не си струва, де!
И така, стигаме до графиката и звука. За тях мога да кажа единствено добри неща.
Откъм текстури, визуалният елемент може и да не е на топ ниво. Но пък за сметка на това графичният стил е як, а пък cel shading-а е доста успешна идея. Заедно с това, моделите на персонажите в играта са оформени с особена любов към детайла. В резултат можем да се потопим изцяло в атмосферата на Дивия запад... въпреки че Gunslinger е далеч от безвкусното техническо съвършенство на Crysis 3 примерно.
Саундът също е идеален. Гласовата актьорска игра е на топ ниво, особено ако говорим за озвучителя на Сайлъс Грийвс. Ефектите от оръжията също са окей, а музиката се вписва супер в цялата картинка.
Заключението? Ако сте фенове на Call of Juarez поредицата, уестърните или пък безмозъчните забавни шутъри, то Gunslinger ще ви се понрави. Особено пък на цена от 30 лева. Мога спокойно да кажа, че в последните години ми попаднаха много повече FPS-та, струващи по 90 кинта за PC, които са много далеч от нивото на този.
10167395