Трудно е да дадеш оценка на браузър-игра. Осебено когато тя е във Фейсбук. От една страна, защото е във Фейсбук, от друга – защото сме разглезени от „реалните“ игри като цяло.Става. Като за браузърна, Фейсбук-игра е дори прелестна. Едва ли ще задоволи визуалните фенове на Crysis, но в крайна сметка не всичко е графика. На ниво. Оръжията звучат реално, отборните команди – също. Имам известни забележки по ориентирането спрямо звука, но са преодолими за играчи с малко повече опит. Игрицата зарибява с разнообразието в оръжията и различните умения. Минус са микроплащанията, но те къда не са? Иска ми се тук цветът да е зелен, но не мога да си изкривя душата. Contract Wars има своите положителни страни, наравно с отрицателните си такива. 2-3 нови неща са приятни и готини за ползване, но като цяло – нищо революционно. Разработчиците са събрали добре познати елементи в един балансиран, бих казал, продукт. Играта е отлична браузърна цъкалка, въпреки чисто функционалните си забележки. За да може Contract Wars да се превърне в хит, има какво още да се желае. Реалност, която едва ли ще се случи, съдейки по моментното ниво на развитие, една година след публикуването на играта.“Следващият, който ми прати покана за игра ще бъде блокиран на секундата.” “Игри не играя!!!! Не ме канете!!!!!” “Не играя ферми, бонбони и тям подобни простотии.” Всеки що-годе редовен потребител на Лицевата книга се е сблъсквал или дори сам е поствал подобен статус. Дамммм, леко досадно е. Не, че няма настройка за скриването на подобни покани, ама нейсе – по-сложно е да се ползва Google, отколкото да се плесне такава дълбока мисъл. Пък и от анонимното търсене няма да получиш някой и друг лайк, че да се почустваш специален. Друг е въпросът доколко е анонимно, но това е съвсем отделна тема.

В този контекст на приемането на Facebook-игрите като нещо досадно и по-скоро несериозно, останах приятно изненадан от Contract Wars. Да, играта е браузър-базиран multiplayer шутър в най-масовата социална мрежа. По моето скромно мнение – доста добър при това.

Малко предистория

Kongregate e хостинг-сайт за онлайн игри, разработени от самите потребители с помощта на Adobe Flash, HTML 5/JavaScript, Shockwave, Java или Unity 3D. Официално започва съществуването си през декември 2006-а, след двумесечен алфа-тест. Създаден е от Джим и Емили Гриър - брат и сестра. Дотук с “игрите са мъжко забавление”. Две години по-късно, сайтът набира от различни инвеститори малко над 9 милиона долара. Заслужава си да споменем името на Джеф Безос – създател и изпълнителен директор на Amazon.com. През юли 2010-а, Kongregate бива придобит от Gamestop – компания, чийто основен бизнес са продажбите на игри на дребно в над 6700 магазина в Европа, Южна и Северна Америка. Тази сделка дава възможност на разработчиците да рекламират своите продукти в търговската мрежа и така да достигнат до по-голяма аудитория. Освен това сайтът започва да предлага и платформа за разработка на Facebook игри. Бъдещето на Kongregate, поне за момента, изглежда обещаващо, след като миналата година обявяват създаването на дивизия за мобилни приложения с над 10 милиона долара бюджет. Звеното се поема от бившия мениджър на Zynga – Пани Харитатос. Щом има грък в схемата е ясно, че ще има и печалби. Относно качественото съдържание – предстои да разберем.

Играта

Именно чрез Kongregate във Facebook на 18 декември 2012-а се появява шутърът Contract Wars. Разработен е от tfender и AndreyP22, съответно на 27 и 25 години, от Санкт Петербург. Или поне такава е информацията в профилите им на сайта. За да цъкате, ви е нужен UnityWebPlayer, който дори и на моята сравнително слаба машинка си работи перфектно. Под MAC OS се изисква инсталирана Java. И двата софтуера се свалят и инсталират безплатно.

Историята на играта не е нищо впечатляващо – съвсем нормално за изцяло multiplayer-ориентирана пуцалка. В недалечното бъдеще, войните се водят от частни наемни корпорации (Private Military Companies - PMC). В стратегическия град Тарков, в борба за контрол над града, се сблъскват две от тях – USEC и BEAR. Както сигурно сте се досетили, едните са “американците”, другите са “руснаците”. Съставките за качествено меле между световния империализъм и класовото равенство са налице.

Сталкер или контра-терорист.

Първата ми асоциация след час-два игра беше именно със S.T.A.L.K.E.R. и Counter Strike. Огромен фен съм на първата, най-вече заради пост-съветската атмосфера и невъзможната за пропускане аналогия между нощна зимна “Младост”/”Люлин”/”Обеля” с глутниците им бездомни кучета и Припят. Е, тук е нещо подобно. Елементите, изграждащи нивата са типично съветски – от полу-срутената ограда на радарната станция, през изоставените Камаз-и до натрупаните циментови панели за строеж. Всичко лъха на паднал комунизъм, жесток локален конфликт и битка до смърт с враговете на народа. Най-вече с Рейгън, който, както добре знаем, е “враг номер едно на Тутраканска селищна система”. Но стига с полит-агитацията.

Дизайнът на нивата е добър, ако ли не и отличен. Почти липсват типично “кашонските” позиции, а там където ги има, са лесно преодолими с един-двама добре координирани съотборници. Всичко е обрасло в храсти и дървета, предлагащи маскировка за снайперистите или прикритие за настъпващия щурмови отряд. Като цяло стратегиите за успех са много и различни – самият терен предразполага към това.

Тук, може би е добре да спомена и различните режими на игра. Те са Target Designation, Team Еlimination, Deathmatch, Tactical Conquest. Има и Hardcore, но е достъпен след 59-то ниво, така че има да си поцъкам докато стигна до него. Картите са 20, като някои от тях са вариация на основната, пригодена за конкретния режим. Например споменатата по-горе радарна станция е отделена в отделна карта за Deathmatch от основната карта Lighthouse за Tactical Conquest, където е само част от нея. Май ме разбрахте. Надявам се.

В общи линии целта е една и съща. За определено време да се натрупат определен брой точки. Ако времето изтече преди да се достигне целта, което се случва като цяло рядко, печели отборът с по-висок резултат. На всеки 10-15 врътки сървърът се рестартира автоматично, за да подсигури стабилна работа на играта. В края на рунда можете да дадете гласа си за най-добър играч. Имате 3 гласувания на ден, така че choose wisely. Въпросната схема с репутацията още не ми е съвсем ясна, но май има нещо общо с клановете, които са ми пък съвсем безинтересни.

Target Designation е добрата стара “бомба” от CS. BEAR трябва да поставят маяк за въздушен удар на определено място и да го пазят от обезвреждане. USEC от своя страна трябва да предотвратят пъкления план на мечоците.

Team Elimination е познатият VIP на CS. Дори и името не е сменено. Един човек от отбора се ражда като VIP с 1000 кръв и пълното си въоръжение. Останалата част от тима трябва да го пази, а враговете – да го убият.

Deathmatch e единственият самостоятелен режим на игра. Тук няма нищо революционно – бързо раждане, стреляне на месо до 2-3-5-10 фрага, умиране, повтаряне на цикъла, до приключване на рунда.

Tactical Conquest – персоналният ми фаворит. Двата отбора стартират в срещуположни бази и се бият за тактическо надмощие над 3 позиции по картата. Камперите в чуждата бази ще останат разочаровани – навлезеш ли в територията на врага, кръвта ти започва да пада главоломно и си отиваш скоропостижно. И срамно.

Въпреки това кампенето не е невъзможно, но е приложимо само срещу много слаби отбори. Всяка база има добри позиции за отбрана и бърза контраатака. За да бъде завзета дадена позиция са нужни двама души, които да поседят известно време в нея. След присвояването й, започват да се трупат точки, до достигане на победа. Повече позиции – по-бързо въртене на брояча. Ако, обаче не защитавате вече завзетите територии, те много лесно могат да ви бъдат отнети от промъкнал се тандем на противника. Той първо трябва да изчисти позицията до неутрално положение, след което да я завземе за себе си. Макар и да звучи лесно, не е. След овладяването на дадена позиция, при умиране, можете да смените мястото си на раждане на нея и така да подпомогнете нейната защита или пък нападението над следващата. Ако противникът ви превъзхожда може да се окаже, че двама души не са достатъчни. Тогава е добре да повикате помощ.

Contract Wars разполага с елементарна, но изключително ефективна система за комуникация. При ползването й, около мерника ви се появява кръг с команди, които героят ви предава чрез радиото към съотборниците си. Кръгът е на английски, но аудиото е руско. Личи си, че в него са вложени усилия. Според мен са го озвучавали двамата разработчици. В най-добрия случай – техни приятели срещу шише водка и консерва сельодка. Но са се справили добре. От паническото “Нужна помощ!” до полу-отегченото “Принял.”.

Естествено има и чат – отборен и общ, но е недоизпипан. Така и не разбрах, защо като натисна “T” за отборен спам, ми изписва и въпросното “Т” в началото на съобщението. Може би и затова чатът не е особено разпространена форма на общуване в играта.

Готиното е, че в прозореца за зареждане на нивата, разработчиците ни приканват да се включим с мнения и препоръки във форума на Contract Wars в Kongregate. Доколко му обръщат внимание, нямам наблюдение, но съдейки по набързо прехвърляните мнения – май не. Типично по руски – добър продукт, ама недоизпипан – точно като бъгавия S.T.A.L.K.E.R.: Clear Sky. Колко ме е яд за последния - не му е сега времето да коментирам.

Тук лъсва и един от големите минуси на Contract Wars. Система за автоматичен баланс няма или почти липсва - все още не мога да определя. Добрият стар “scramble” от TeamFortress 2 го оцених по достойнство именно тук. Замалко да счупя служебната мишка един следобед. А, ако питате защо цъкам докато съм на работа, то отговорът е “Защото мога. Енд ъф стори.”. Така ни бяха завардили базата, че нямаше шанс да се измъкнем. Всичко живо мина на снайперистки пушки, въпреки очевидната си некадърност с тях.

Резултатът? Скрилите се около базата ни щурмоваци със заглушители разстрелваха мен и другия пич с карабина в момента на появяването ни иззад скалите и опит за пробив. Краят на няколко поредни игри беше повече от плачевен. Спомняте ли си какво ви казах/писах за кампенето по-нагоре? Е, отборът ни беше слаб.

Подобни на този случаи съм имал не един и два. Не съм от великите играчи, не ме разбирайте погрешно. Може да се каже, че съм средно добър, но когато си единственият атакуващ, просто няма как да стане. И тъй като именно добрата отборна игра ме зарибява, то очевидно малоумни съотборници са в състояние да ме изкарат от равновесие и да ми унищожат удоволствието от играта. Така и не разбрах как така се получава, че 20-25-то ниво играч не може да се досети да влезне в радарната станция, че да я завземем. И то след множество радио-команди. Ама нейсе. Ще взема да ви я покажа тая радарна станция най-накрая.

Като стана въпрос за нива, май е време да мина на RPG елемента в играта. А той е от съществено значение. Започвате Contract Wars от първо ниво герой, с един пистолет Макаров, една автоматична карабина KAC PDW и верният ви нож, които няма да смените никога – просто защото не можете. Първоначално са ви достъпни само сървъри на нуубчета като вас. Катo понатрупате опит (EXP) и вдигнете няколко нива, освен че сменяте сървърите, изборът ви от оръжия се разширява. На всеки 10 нива, да бъдем по-конкретни. Освен, че трупата EXP, трупате и Credits (CR) или иначе казано – пари. Те се използват за купуване и поправка на оръжия или тренирането на умения. Естествено, като за безплатна на пръв поглед игра, и тук има микроплащания, изразени в Gold Points (GP).

Оръжия

Оръжията са много. И под много имам предвид наистина много.

По-голямата част от тях са достъпни след достигането на определено ниво - 10-то, 20-то, 30-то и т.н. Срещу определена сума CR си закупувате желаното пушкало и се хвърляте в битката. Имате нож, пистолет и основно оръжие. Ножът, както казах е несменяем, но пък винаги си е било готино да заколиш някого... В която и да било игра... Добро решен е, че не сменяте изрично на него, а натискате отделен бутон, за да замахнете за смъртоносния удар, същевременно оставайки си с избраното оръжие.

Характеристиката и ефекта от оръжията не са козметични, само колкото да се отбие номера. Напротив. Тежка снайперска винтовка ще забави всичките ви действия например. Също така е важно и как боравите с оръжието. Болтовите снайпери се нуждаят от още един клик на “стрелбата” на мишката, за да вкарат нов патрон в цевта за следващ изстрел. Режимът на единична или автоматична стрелба с автомат ще повиши или намали точността ви. Клякането или движението по време на огън също.

От скромния ми опит с реални огнестрелни оръжия мога да кажа, че балистиката е що-годе реална. Не всеки изстрел ще попадне точно в целта или ще убие противника. Това донякъде внася баланс между различните типове играчи. Някои предпочитат близкия бой с помпи и картечни пистолети, други се спотайват и дебнат жертвата през оптиката. Някъде по средата попадат щурмовите карабини.

Всяко оръжие си има своите W-Tasks – специална задача, която трябва дa изпълните, за да го екипирате със заглушител или по-добър прицел. Играта се променя адски много когато имате някоя джаджа по пушкалото си. Заглушителят може и да намалява нанасяните щети и да ви забавя малко, но чувството да дебнете без да ви откриват по издайническото огънче от дулото ви е просто уникално. Или пък да избивате врага в собствената му завзета позиция, без да подозира откъде му е дошло, само с пистолет и нож.

Някои от оръжията получавате след като поканите определен брой приятели във Face-а. Оттам и целия хейт, който ще отнесете. Аз поне поканих няколко души, които така или иначе вече се бяха зарибили да пробват Contract Wars, та не ми се сърдиха. То, както се вижда, и пушка нямам, ама това са бели кахъри.

“Най-добрите” оръжия са достъпни само с GP и са в жълто (А дали Diablo 2 не наложи този цвят за стандартен за уникалност, а?). Да, ама в тая игра желязото не прави играча. Наистина, GP-оръжията ви дават известно предимство, но само дотам. Макар и да идват с пълни екстри – заглушител, прицел или оптика, неведнъж съм се сблъсквал с тотални некадърници, въоръжени единствено с кредитната си карта (или тази на баща си). И все си седят някъде на дъното в отборната статистика.

Разбира се, има и разни психопати, които с един пистолет правят цял отбор разногледи, но като цяло са рядкост.

При всяко ползване оръжието се захабява. В игра, това се изразява в понижаване на точността например. Затова е добре винаги да проверявате състоянието на вярното си другарче и да прилагате нужния ремонт и поддръжка. Това ви струва нови CR. Не се безпокойте – те се трупат лесно.

Също както и EXP. Срещу определена сума GP можете да превърнете всяко пушкало в неразрушимо и никога повече да не ви се налага да го поправяте.

По време на самата игра не можете да сменяте оръжието си. Трябва да напуснете сървъра, което е малко неприятно. Проблемът е решен чрез предварителни избрани комплекти от пистолет и основно оръжие. За да сменяте между тях не е нужно да напускате играта. В началото стартирате с един такъв комплект. За отключването на втори, трети и т.н. се ползват, познахте, вездесъщите GP.

Максималният брой селекции е общо пет.

В играта има и гранати, но се ползват рядко, защото сe екипират единствено срещу солидно количество GP. При това само за определено време. Who needs them anyway?

Опит

EXP се придобива по няколко начина. Изпълняване на договори (contracts - оттам и заглавието на играта), убийства, особени изстрели, изпълнение на задачите в различните режими на игра, W-Tasks. За последните вече коментирах, така че няма да се спирам отново.

Longshots са специални headshots от повече от 20 метра разстояние. Тук механиката на играта се дъни потресаващо. Понякога ги дава, понякога не. Друг път решава, че пистолетът от другия край на нивото е далеч по-точен и мощен от снайпера в ръцете ви, но повече за това в частта за геймплея на играта.

Contracts са разделение на три звезди – златна, сребърна и бронзова, в зависимост от сложността им. Например в момента имам за задача да направя 50 убийства с KAC PDW, което е бронзов contract. След изпълнението на определен брой такива задачи, наелата те фракция ти дава право да ползваш някое GP-оръжие за определен период от време. Единствената цел е да те дразни и да се изкушиш да вкараш реални пари, ама това е твърде елементарен начин за разглезения ни от замунди и арени български потребител.

С всяко вдигнато ниво получавате по една SP (Skill point). След като ги понатрупате можете да изберете специалните умения на героя си. Не сте ограничени в клас, но е добре да се концентрирате върху един такъв. SP можете да получите и от някои изпълнени contracts. Класовете са няколко:

Scout, Assault, Destroyer, Sniper, Gunsmith. Careеrist са GP-платени бонуси. Например повече опит в нощните часове от денонощието. Както се вижда предпочитам да играя Sniper, но имам и няколко Scout-умения, за да се възползвам максимално от пистолета си в близките сблъсъци. Тези способности също се отразяват в играта и не са само за цвят и фон, което е свежо и допълнително допринася за вкарването ни “във филма” на Contract Wars.

Изпълняването на серия убийства също дава бонус-точки EXP. Rage, Storm и ProKill са съответно на 5, 10 и 20 убийства без да умрете. Завземането на позиция в Tactical Conquest или неутрализирането на VIP в Team Elimination – също дават солидни бонуси.

Формулата за печелене на CR е същата като за EXP. Това, което реализирате като EXP в рунда, ви се дава и като CR – 1000 от едното, означават и 1000 от другото.

Рулетка

Два пъти за 24 часа имате право да завъртите рулетката. По мои наблюдения най-често ви дава безплатни CR, по-рядко – нищо или SP, а съвсем рядко – GP или оръжие. Разбира се, срещу GP можете да закупите още колкото желаете опити. Бях искрено изненадан когато ми даде един от GP снайперите. Само за 6 часа обаче. А въпросната мишка тамън се бях амбицирал да я дочупя и не можах да му се насладя качествено, но поне поначесах крастата.

Геймплей

Малките неща. Те са тези, които правят един продукт велик, добър или посредствен. Е, подробностите в Contract Wars са на нужното ниво. Ако се метнете от някоя скала, дори и малко по-нисичка, ще се потрошите и ще загубите част от кръвта си. Колкото е по-тежко оръжието ви в момента – толкова по-зле. Попаднете ли под обстрел, па ако вземат, че ви и уцелят, мерникът ви ще заподскача като луд. А от там до кончината ви времето е нищожно малко. Изпитвам почти садистично удоволствие когато виждам в оптиката си как врагът се гърчи от премереният ми изстрел в корема. А след това “глава” и... Ето защо не трябва да ми се дава оръжие в ръцете.

Пак се отплеснах. След като направите серия от фрагове, получавате така наречените Armstreak support. Te представляват ръчна граната, която няколко секунди след хвърлянето си указва къде ще се приложи ефектът й. Първо получавате сонар, които показва за 20 секунди на minimap-а ви къде се намират вразите около него. Mortar strikе пък помита всичко живо в малък радиус около себе си и се използва основно за разчистване на добре отбранявани позиции.

Теренът играе съществена роля в играта. Камуфлажът ви прикрива в храстите, но пък и пред мерникът ви се препречват най-различни досадни клончета и листенца. Колкото повече покажете от себе си иззад скалата, толкова по-зле. Тази функционалност е нож с две остриета. От една страна е готино да търсите оптималното място за дебнене при атака или защита, от друга – предразполага към неприятния момент, в който всеки се е покрил зад нещо и не мърда оттам. Последното, обикновено води до безславна загуба, но кой ли не е попадал в идиотски тимове.

Разбира се, играта има и своите минуси. Споменатите по-горе longshots например. Случвало ми се да разстрелям някого от упор с пистолет и да ми даде бонус за такъв изстрел. Един вид – к’во са едни 20 метра? Друг път пък изобщо не сработват, независимо, че съм претрепал враго от другия край на картата. Като цяло мисля, че има какво още да се желае от системата за поражения. Разместването на мерника при точен изстрел е готино, но това да не елиминираш някого от няма и два-три метра след изпразването на един пълнител в него е направо ужасно. Покрай въпросната радарна станция колко геройски се държа вече загиналата мишка няма нужда да ви обяснявам дори. И то именно заради такива изцепки и недомислици от страна на разработчиците.

Относно графиката нямам какво да кажа. Поради една много проста причина. Личното ми мнение е, че в момента, в който гейминга се обърна към шаренията, голяма част от него беше унищожена. Който е играл Heroes 3 и последвалите го чекии от същия франчайз знае за какво говоря. Не бих нарекъл Contract wars красив, но пък далеч не е и грозен. В една игра първо търся геймплея, чак след това как изглежда. Според мен, за браузърна игра, графиката е прилична, но можете и да не се съгласите.

Заключение

Понеже така са ме учили в училище. Иначе не ми се занимава особено с него. Contract Wars е свежа пуцалка, предлагаща интересна комбинация от вече познати елементи в жанр-а. Интересни нива, динамичен екшън, който иска мисловна дейност по-висока от нулата, множество оръжия, различни умения и класове са основните плюсове на играта. Микроплащанията, без които някои опции са недостъпни, са дразнещи, но могат да се преглътнат. Има още какво да се желае от системата за поражения, но дори и това не е чак такава болка за умиране.

Все пак играта е браузърна и не би могло да се очаква нещо феноменално. А и за цъкалка с двама разработчици, 1 милион играчи си е истинско постижение. Аз поне я ползвам за убиване на време и до момента не съм останал разочарован.

Тук е моментът да отворя една скоба. В интернет има редица “хак”-ове за GP. Официалнта информация в Kongregate е, че се използват за да ви откраднат FB-акаунта. От една страна това е логично изявление – все пак се бърка директно в джоба на разработчиците. От друга –става въпрос за някаква лична информация, така че ги ползвайте на свой риск. Аз поне не бих рискувал само и само, за да се сдобия с някаква виртуална пушка.

Успешен лов.