Darksiders II е добра игра. Приятно екшън приключение с RPG елементи. Но нищо, което ще помним 1, 2, 5 или повече години. Абе, графиката на Darksiders II не е баш добра, ама не е и грозна. Пък и цъкалката върви добре. По-скоро оценка зелено, отколкото сиво. Гласовата актьорска игра в играта е лоша. Ефектите ги бива, саундтракът също. Като цяло, нещата натежават към зелено. Като изключим дисбалансът между пъзели и битки (за съжаление - в полза на първия елемент), геймплеят е приятен. Доста рядко на човек му доскучава, а и има доста плячка за събиране в играта. Абе, бива. В горните три категории може и да дадох зелена оценка... ама все пак усещам Darksiders II като нещо леко средняшко. Компилация от истински хитове... но нищо отличаващо се. Игра, която съм сигурен, че ще се забрави... многобързо. В гейм индустрията, горе-долу има два варианта за създаване на успешна игра. Поне аз така виждам нещата. Или да хванеш вече доказани механики, да ги доразвиеш и предложиш в един приятен продукт, или пък да сътвориш нещо изцяло ново. Рискувайки да се провалиш.

При Darksiders II е избран първият вариант. Разработчиците са заложили на сигурното. И съответно крайният резултат показва това несъмнено. Получила се е хубава игра, която зарибява и си струва да се разцъка, ако сте фенове на екшън приключенските цъкалки с RPG мотиви. Не е нещо задължително, няма да е дупка в геймърското ви резюме.

В Darksiders II, поемате ролята на Death или Смърт. Един от 4-те Конници на Апокалипсиса. Основната ви цел в началото на играта е да докажете невинноста на своя брат War или Война, чиято роля поемахте в първата игра.

Съответно това води до типично грандоманско пътешествие. Срещате различни мъдреци, пътувате в измерения, населени със създателите на всички светове. Абе, стандартно! Какво друго можем да очакваме, когато поемем ролята на Смърт?

Честно казано, аз не внимавах много, що се отнася до сюжета. Причина за това беше слабата актьорска игра и като цяло скучния начин, по който беше презентиран. В повечето случаи бяха базови диалози, в които просто се редуват лицето на Смърт и това на неговия събеседник. Също така, главният герой в играта е леко изнервящ. Вместо внушителен Конник на Апокалипсиса, в повечето моменти прилича на изнежено педалче, току-що изскочило от Червило.

Но както винаги съм казвал, в екшън игрите историята не е особено важна. Въпреки че винаги се кефя на добра презентация. Какво имаме като геймплей?

Общо взето, имаме 3 основи, също както в миналата игра. Едната са хак енд слаш битки от трето лице, много подобни на тези от God of War. Всъщност, почти същите.

Вторият елемент е паркур придвижване из околната среда, добре познато ни от Prince of Persia. Третата основа – решаване на пъзели.

Като цяло, в повечето време нещата изглеждат добре. Балансът между битки, пъзели и паркур е приличен. Все пак акцентът е по-скоро на последните 2 елемента, което на моменти ме изнервя. Когато човек трябва да разрешава някоя загадка 10 минути, само за да установи, че има 4-5 противника за убиване, преди да му бъде предложен нов пъзел.

Иначе, казусите за решаване не са особено трудни. В повечето случаи с 1-2 погледа ви става ясно какво трябва да направите. Най-често ако видите заключена врата или трябва да я заобиколите чрез изпълнен с паркур препятствия път, или пък да разрешите някой пъзел тип „бутни тази метална топка върху платформата”, „взриви част от стената” и т.н.

Естествено, не си мислете, че няма да има моменти, в които „да забиете” и да се чудите къде, аджеба, е пътят. Всъщност, именно това ми е основната критика към Darksiders II – в някои моменти се случва мозъкът ви да блокира на някоя елементарна загадка и тъкмо когато я решите и очаквате малко разведряващ кютек... играта ви предлага нова такава! Което действа изнервящо.

Пак ще дам пример с God of War, но това за мен е играта, която трябва да се ползва за пример как трябва да изглежда балансът между кютек и пъзели!

Но нека се върна на Darksiders II. Преди да премина на бойната система, ще отделя някой ред за паркура. Като цяло, на мен ми хареса – Смърт се движи бързо и сюрреалистично из околната среда, като поведението му е доста близко до Принца на Персия. Критиките са за прекалено анимационния, леко детински стил – на мен това никога не ми прави лошо впечатление. А и реално цялата игра е леко... WoW-like – с цялата прекомерна цветност, хипер гигантски оръжия и т.н. Тъй че ако не си падате по този тип заглавия, може и да се окажете разочаровани.

И така. Бойната система. Аз пробвах играта на PC и освен някои малки проблеми с камерата, смятам, че копчетата са добре подбрани. Както споменах, нещата са много подобни на God of War.

Основното ви оръжие са 2 коси – точно както подхожда на Смърт! Те са адски подобни на Остриетата на Кратос от GoW, като и бойните комбинации са доста подобни. Интересно е обаче, че в Darksiders II вместо по-силна атака като в God of War имате възможност да използвате вторично оръжие.

При играта с Кратос, трябва да изберете дали ви се играе с Остриетата или с друга част от арсенала ви. Което е яко – създателите на Darksiders са разнообразили нещата, вместо да копират сляпо.

Та, с левия бутон на мишката използвате основното си оръжие – косите. С втория можете да намесите и алтернативното такова, което води до някои впечатляващи комбинации.

Различните типове удари са немалко, като трябва да мислите какво правите, а не просто да помпате празноглаво. В зависимост от това срещу какви противници се изправяте, то трябва и да ползвате различни комбинации. Едни врагове са по-бързи и дълги серии от удари не са подходящи. Срещу по-бавни, мудни гадове е добре да вкарате дълго комбо за максимални щети.

Общо взето, битките са интересни. На моменти наистина стават леко еднообразни, тъй като се състоят от кълбо + удар + кълбо + удар. Все пак, гадовете са достатъчно разнообразни, че да предложат неприятни изненади. А и последната трудност на играта хич не е лесна и предлага предизвикателство.

Естествено, в игри като Darksiders II няма как да се мине без босове. Мога да кажа, че те са разочароващи, като нямат нищо общо с епичността на тези от God of War. Движенията им са лесни за схващане, като не отнема много време да ги победите. Наистина има 1-2 малко по-коварни, но като цяло е лесно да се справите с босовете.

Както подхожда на всяка себеуважаваща се екшън приключенска игра в последните години, то Darksiders II има и ролев елемент. От една страна, има 2 дървета с умения, които можете да вдигате до достигането на максималния 20-ти левъл на Смърт. От друга, през цялото ви приключение постоянно падат предмети, с които да се накичите.

Дърветата с умения са изпълнени типично в стил „приключенска игра”. Имат значение върху геймплея, но не чак толкова много. Именно и заради това не окачествявам играта като RPG. Просто приятно разнообразие, колкото човек да си каже – „Ей, виж, имам немалък контрол върху нещата”.

От друга страна, постоянно падащите предмети са забавни. В този елемент, Darksiders II прилича на екшън RPG. Общо взето, на всеки няколко минути геймплей пада по нещо – я обувки, я оръжие, я броня. Повечето от тях не стават за нищо, но пък често се случва и да ъпгрейдвате.

Яко измислена екстра са т.нар. Possessed предмети. Те вдигат нива, подобно на Смърт. Уловката е, че трябва да жертвате някой предмет, за да се случи това. Това е яко измислено, понеже има някакъв смисъл от множеството ненужни предмети, които ви падат нон-стоп – те да бъдат „изядени” от Possessed оръжията/броните.

За съжаление, Darksiders II все пак си остава екшън приключенска игра. Преди някои босове или други важни битки, играта нарежда по 4-5 ковчежета, които се намират на видно място по картата. Които ви пускат задължително що-годе хубави предмети, за да можете да се справите с боса.

Така и RPG елементът, също както и двете дървета с умения, няма особено сериозно влияние върху геймплея. Да, ако си намерите хубави оръжия например, това влияе доста благотворно, на моменти дори прекалено много. Но пък го няма обратното положение, типично за RPG игрите – да имате прекалено слаби предмети, за да се справите с някое изпитание.

Въпреки всичко, миксът от всички жанрове е добър. Мен ме устройва, както споменах вече. Като изключим лекия дисбаланс между малкото битки и прекалено многото пъзели на моменти. Да, Darksiders II се усеща повече като компилация от куп игри, отколкото като нещо уникално. Но това не е задължително нещо лошо.

И преди да премина към финалните думи, то ще отделя няколко реда за графиката и звука.

Визуално, играта е прилична. Шарения до шия, наистина. Но като цяло бива. И системните изисквания за PC не са някакви хипер високи, което е добре. Всъщност, като изключим някои гадни проблеми с камерата (традиционно!), то Darksiders II всъщност е нелош конзолен порт. Оптимизиран е прилично, мишката не се чувства като враг на PC притежателите.

Звукът като цяло бива - откъм ефекти и саундтрак. Гласовата актьорска игра за сметка на това обаче е доста лоша. Въпреки всичко, това е екшън игра, не заглавие, залагащо на сюжета и диалозите, така че слагам оценка зелено.

Заключението? Darksiders II си го бива. Да, ще го забравите бързо, тъй като няма нищо изключително - цъкалката представлява просто компилация от други популярни игри. Но понякога и това е достатъчно.