Deus Ex: Human Revolution не е незабравима игра, не е нещо, което ще помните вечно. Все пак е една от по-добрите игри тази година и приятно развлечение в гнусните летни жеги.
Графиката на Deus Ex: Human Revolution не е нещо впечатляващо, а и освен това има някои проблеми, тъй като играта е поредният конзолен порт. Не говорим за нещо грозно, но пък и не е налично нищо особено красиво. Звукът също не се отличава с нищичко. Ефектите са стандартни, гласовата актьорска игра може и да е по-добра. Като цяло, бях раздвоен дали да сложа оценка сиво или зелено, ама някак сивото ми се струва по-точен цвят. Играта определено прави добро впечатление откъм геймплей. Да, проблеми има, основно се набиват в очи тези с AI-то. Все пак, когато знаете, че винаги можете да умрете от няколко куршума, тръпката остава до самия край. Освен това, възможностите за развиване на героя ще ви накарат да разцъкате Deus Ex: Human Revolution поне още един път... което е сериозен плюс за мен! Освен това, часовете геймплей също хич не са малко! Deus Ex е игра, която определено ми хареса. Да, не е нещо, което ще помня месеци, но определено приятно преживяване във времена, в които FPS е мръсна дума. Нещо като грозна транссексуална спинозна курва.
Преди 11 години, на пазара се появи играта Deus Ex. В онзи времена, жанровете бяха доста по-стриктно определени, като този шутър със сериозни RPG елементи беше приет като нещо революционно.

Всъщност, оригиналният Deus Ex наистина си беше нещо революционно. Всяко ниво в играта можеше да бъде минато по множество различни начини, като имаше сериозно значение какви умения избирате за своя персонаж. Неслучайно мнозина от тогавашните геймъри помнят заглавието и до днес – а игра да се помни 11 години си е постижение.

Интересно, въпреки че до 2011-та се появиха куп игри с леки или сериозно застъпени RPG елементи, то Deus Ex: Human Revolution е доста успешно заглавие. В никой случай не може да бъде определено като нещо незабравимо, подобно на първата част... но пък е част от рубриката ънхейтабъл.

Действието в Human Revolution се развива преди това в оригиналния Deus Ex. Технологиите за подобряване на човешкото тяло, известни като аугментации, все още тепърва навлизат. Вие поемате ролята на Адам Дженсън, шеф на охраната в компанията Sarif Industries. След  свирепа атака по организацията, пичът бива смазан от бой от внушителен киборг, като след това бива ъпгрейднат с куп аугментации, за да може да оцелее.

Тогава започва и истинската игра – вие трябва да разберете какво е предизвикало атаките срещу Sarif Industries. Това се случва в мрачен свят, в който обществото се е разделило на 2 сериозни лагера – такъв, подкрепящ аугментации и противници на тази технология.

Откъм геймплей, играта прави добро впечатление в няколко аспекта. Хубаво е например, че на последната трудност умирате доста бързо – така в началото на играта не се чувствате като някакви безсмъртни машини (въпреки че фактически сте машини, чиято кръв се регенерира сама от инсталираните аугментации). Разбира се, можете да развиете героя си на издръжливост откъм бой, в което положение можете да отнесете повече пердах. Дори и тогава обаче, ако се окажете в някое меле на неподходящото място между няколко гада... чисто и просто си заминавате.

Подобна добре балансирана трудност е нещо доста важно за мен – във времена, в които игрите стават все по-лесни и по-лесни. Не казвам, че Deus Ex: Human Revolution е някакво неземно предизвикателство – към средата и края като схванете базовите идеи, няма да умирате особено често. Все пак, когато знаете, че можете да умрете от няколко шамара, винаги внимавате повече при престрелка, което държи играта интересна и напрегната.

Откъм система за аугментации, то нещата са познати – имате един куп умения като бойни такива, хакерски и др. Те развиват Дженсън в най-важните аспекти, за да може да оцелее. Точките за скилове – или аугменти – се дават с вдигане на ниво или чрез намирането/купуването им в игралния свят.

Така също като в първата игра, имате мотивация да претърсите всяко кътче на играта обстойно.

Иначе, самите умения са добре балансирани, като наистина се усеща дали сте направили героя си тежък танк или пък сте вдигнали повече нива на регенериране на енергията и невидимост например, но за сметка на това сте жертвали издръжливостта на пердах от страна на Дженсън. При всички положения, играта си струва да се изиграе поне още 1 път с различен тип герой само за спорта – което си е перфе.

Естествено, в подобно тежко откъм RPG елементи заглавие, хич не е шокиращо, че оръжията могат да бъдат ъпгрейдвани. Яко е също, че мунициите в играта са кът – така ако започнете някоя по-дългичка мисия, то като нищо в средата може да се окаже, че любимото ви и ъпгрейднато яко оръжие е просто неизползваемо, тъй като нямате куршуми за него. Местата в инвентара също са малко, така че е трудно да носите цял боен арсенал във всеки един момент.

Що се отнася до нивата, те са прилично направени. От една страна, има достатъчно скрити помещения, в които можете да намирате по-добри предмети, муниции, ъпгрейди за оръжия и т.н. Също така, левълите са достатъчно разчупени, че да имате възможността да ги минете по поне няколко различни начина.

От друга страна, при дизайна на нивата се усещат някои минуси. Един от тях е, че на повечето има яко „удобна” шахта, която минава през половината ниво и ви позволява скришно да се промъкнете без много труд. Освен това, самият вид на нивата не е нещо изключително, по-скоро говорим за посредственост.

Също както в оригиналния Deus Ex е налично и хакване. То може да бъде развивано чрез аугментации, като е адски нужно при разцъкването на Human Revolution. Самият процес е изпълнен чрез мини игра, която е като цяло прилично изглеждаща, макар че като й схванете основите става лесна.

Сред слабите моменти в Human Revolution е AI-то. Общо взето, гадовете не впечатляват с интелект през повечето време, дори на последната трудност. Често се случва да се скупчат тъпашки на 1 място 5-6 лошковци, което ви позволява да им хвърлите примерно чантичка с пластичен експлозив в краката и да ги свалите всички накуп. Също така е лесно да се качите в някоя удобна точка и да започнете да сваляте група врази един по един – всеки път, когато опуцате някого в тиквата, то негов приятел идва да го види, клякайки до него и оглеждайки се, вместо да се прикрие някъде. Това ви позволява да омацате и него преспокойно.

Все пак, като сметнем високите щети, които гадовете правят на последната трудност, то тези глуповатости в AI-то се балансират от факта, че ако някой ви хване как клечите из нивото, то може да ви бастиса за нула време.

Сред разнообразяващите елементи в Human Revolution са диалозите. Те ви позволяват както да изкопчите инфо от някого, така и да достигнете до някои помещения с умелото им водене. Общо взето, играта напомня на някои класики на BioWare в този аспект – разбира се, изпълнена и по-зле от тях. Добрите диалози със сигурност правят прекрасно впечатление – нищо по-хубаво от това да се разнообрази екшъна с малко четене и вглъбяване в сюжета на играта.

При графиката и звука, нещата са средна ръка. Визуално, играта не ме кара да се напикая от кеф, особено пък ако трябва да намалите някои детайли. Също така, цъкалката не е особено оптимизирана, както винаги – все пак е конзолен порт. Да, графиката е прилична, но нито е красива, нито грозна.

Звукът също е средна ръка. Гласовата актьорска игра като цяло е професионална, но не е изкючителна тип Dragon Age Origins, Persona 4, Mass Effect и т.н. Ефектите и саундтракът биват, ама не са нещо запомнящо се.

Като финал мога да кажа, че Deus Ex: Human Revolution си струва като игра. Има немалко часове геймплей, има смисъл да се изиграе поне 2 пъти. Бойната и RPG системи са на ниво. Все пак, не говорим за някакъв впечатляващ хит – просто приятно лятно цъкало за разнообразяване на гнусните жеги.