Графиката е по-скоро посредствена, но пък като за екшън RPG игра си е добра. Именно заради това й слагам зелено - на мен лично не ми трябва повече за игра от жанра. 
Ефектите в Diablo III са добри. Саундтракът... е приличен, но не е на великото ниво, постигнато в двойката. Гласовата актьорска игра обаче е адски слаба и заради нея слагам сиво. 
Първите 3 трудности са прилично балансирани, но пък последната Inferno е просто абсурдна. Там играта се превръща в едно евтино MMORPG, където трябва да циклите до полуда, докато съберете пари за що-годе прилични предмети. Не само това, но много от системите в играта като крафтинга са тотално счупени. Легендарните предмети не стават за нищо. Няма разнообразни неща за правене. Че дори и PvP-то беше отложено за бъдещето. Много, много слаба работа. 
Като за MMORPG, Diablo III що-годе става. Говоря ако в идните месеци бъде подобрено с пачове. Понеже ако тази игра не се развие... то предчувствам как ще й напиша още едно ревю, което ще бъде в другата рубрика на сайта. 
Diablo II ми е любимата игра изобщо. Както съм споменавал немалко пъти в този сайт. И съвсем логично, надеждите ми относно Diablo III бяха изключително големи.Но след като прекарах едни към 80 часа пред играта, то вече присъдата ми е ясна – това е провал. За всеки фен на Diablo II. Да, ако сте MMORPG циклист, то това заглавие ще ви хареса. Със сигурност. Но за всички онези, които събираха предмети за кеф в Diablo II... не за да минат играта, не защото тя ги принуждава, ами в името на колекционерството... то последната част от серията е лоша.
Всъщност, първите 40-на часа геймплей са добре балансирани. В които минавате трудностите Normal, Nightmare и Hell. Да, нормалната трудност е нелепо лесна, много по-зле от тази в Diablo II. Вероятно никой никак няма да има проблем с нея. Nightmare е малко по-труден, Hell вече предлага предизвикателство и чести умирания... и като цяло, градацията е прилична.
И хоп, тогава идва Inferno. Последната трудност, черешката на тортата. И именно това беше нещото, което ме пречупи поне мен. Което ме накара да се откажа от играта... поне за известно време.
Какъв е проблемът в Inferno? Ами, само 1... АБСУРДНО трудно е! Наистина. Но не е трудно от... хм, да кажем техническа гледна точка – тоест да си пуснете някой футболен симулатор на най-високата трудност и единствено вие да сте причината за загубите. Diablo III е... MMORPG трудно.
Сиреч, вие влизате в първия град и някаква гад ви прави 10 000 демидж на удар (примерно). И това е. Да се насерете, няма как да ги минете... докато не си вземете нова екипировка.
Нооо... тази нова екипировка не може да се изфарми на Inferno… тъй като там всичко ви мачка. И съответно 10 часа циклите на Hell. Събирате пари, фармейки празноглаво. Взимате някакви предметчета от аукциона (на мене за 40 часа фармене на последните трудности са ми се паднали шепа предмети, които да мога да си сложа и то скапани такива). Пускате си първи акт на Inferno и там също фармите нон-стоп. Събирате злато. Купувате предмети в аукциона.
И така. Това е целият „ендгейм”. Просто събирате пари. Дори не събирате и предмети, тъй като шансовете да се падне нещо наистина хубаво са супер мизерни. А босовете рядко пускат нещо интересно, тъй че няма файда да се бият. Освен за злато.
Общо взето, всичко в играта е... пари, пари, пари. И това е дразнещо за мен. Прекалено... MMORPG е. В Diablo II имаше куп неща за фармене. Perfect Gem-ове. Руни. Злато. Предмети. Ключове за Uber Tristram.
Всички тези неща се фармеха на различни места. Кравешкото ниво за Perfect Gem-ове. Контесата за руни. Босовете или Pindleskin за предмети (нищо, че Пиндел нито 1 път в живота ми не ми е пуснал нищо хубаво). Нихталак, Контесата и Summoner-а за ключове. И т.н.
Тези различни точки за фармене изискваха и различни герои за оптимална скорост на действие. Което хем ви мотивираше да развиете такива, хем и ви даваше възможност когато ви омръзне да фармите нещо... просто да смените обстановката.
Не само това, но и различните валути се търгуваха добре. Perfect Gem-овете купуваха най-евтините предмети, но продажбата им на едро ви осигуряваше някоя и друга хубава руна. Руните пък бяха основната валута за... всичко. Златото беше периферно, но все пак нужно за поправка на по-скъпи предмети и за Gamble, та и то можеше да се продаде в сериозни количества. И т.н.
Всичко това го няма в Diablo III. Там имате една унифицирана валута – злато. Руни няма. Gem системата е счупена към момента и не функционира. Но дори и да работеше, то пак щеше да е все същото – продажба на предмети за пари. Скучно е.
Както е скучно и фарменето. Просто ходите до обичайната точка, която носи най-много злато. Фармите я. И после пак. MMORPG стил. Няма значение дали сте с варварин или магьосник. Положението е все едно и също.
Не само това, но след като минете акт 1 и влезете в акт 2... виждате драстичната разлика в трудността. Първият червей ви прави на сол. И какво става? Фармите още 20-30-40 часа за предмети. Все на същото място. Все убивате същите гадове. Отново и отново и отново и отново.
И цялото разнообразие от Diablo II... липсва. Просто го няма.
Да, MMORPG циклистите се кефят яко на Diablo III. И вероятно фактът, че такива като мен се отказват при нуждата да си изцикля живота пред играта ги мотивира още повече да продължат напред. Окей. Аз съм казвал – не съм фен на MMORPG-тата, но това не значи, че имам нещо против хората, които ги обичат. Всеки с вкуса си. Просто Diablo III не е наследник на Diablo II. Това е един World of Warcraft, който е леко изкривен, за да пасне в тази концепция. И толкоз.
И така. Някак странно започнах тази статия – по литературните канони, трябваше да напиша тази част някъде в средата на текста. И да започна с увод, представящ историята и т.н. Но няма файда. Предпочитам да си кажа от самото начало какво мисля за най-важния елемент от играта – фарменето. Е, написах си.
Та вече мога да продължа традиционно. С историята. Ами, тя е скучна. Наистина. Ясно ми е, че не може да се очаква нещо сериозно от екшън RPG, но... минималистичният стил на Diablo II ми доказваше. Играта не те занимава със сюжета през 5 секунди. С някакви драматични разговори и т.н. Взимаш си 6-те куеста, някой ти казва с 3 думи какво да направиш и така. Но това, че нещо е минималистично... не значи, че не те вкарва в атмосферата.
Дори и след много години превъртания на Diablo II, то всеки път като стъпя в Кураст претръпвам. Или когато сляза в ада. Или започна да разрушавам блокадата пред крепостта на варварите. В Diablo III… това чувство го нямаше.
Просто персонажите са скучни. Драмите им са скучни. Гласовата актьорска игра е посредствена и мен лично ме дразни. Да не говорим, че диалозите са написани сякаш от първолак – тези в Diablo II не бяха такива. И като се почне примерно третия бос през 2 минути да ми сипе някакви закани като от Power Rangers и направо ми идеше да се насера от смях.
Изобщо и не говоря, че култовите кът сцени на Blizzard почти ги няма. Един от огромните плюсове на Diablo II, нещото, което просто те потапяше на 1000% в атмосферата. Епични филмчета, нещо, с което Blizzard ни насираше дълги години.
Не. Това го няма. Или всичко се развива или с енджина на играта (puke), или с някакви скалъпени за 3 секунди клипчета, в които просто някакъв глас ти говори. Жалка работа.
Абе, историята ме разочарова. И толкоз. Да не говорим, че още от първите 5 часа геймплей се очертават ясно всички туистове.
Но стига толкоз за историята. Нека премина на бойната система. Как стоят нещата при нея
Честно казано, тя ме радва. Динамична е, положението е напрегнато, във всеки един момент на Hell и особено Inferno може да умрете. Всичко е базирано около шампионите и специалните гадове – или познатите като „сини” и „жълти” чудовища. Много често те се падат с драстични специални умения, което може и да е много дразнещо, когато ви направят на пихтия, но в дългосрочен план е хитро – играта няма да омръзне от днес за утре поне в този аспект.
Да, балансът е трагедия. И има много да се работи по него. Все ми се струва, че Inferno ще бъде нърфнато сериозно, когато повече играчи приплачат... в момента е наистина трудно. Немалко от специалните чудовища имат нужда от баланс – просто понякога се падат буквално неубиваеми такива, освен ако нямате най-най-най-яките предмети в играта. Но дори и тогава нищо не е сигурно!
Също така, фарменето на злато и предмети е... хм, пълно с много дупки. В момента се готвят куп нърфове, така е... но ще минат месеци, докато играта бъде оправена.
А и проблем е балансът при самите умения. Примерно моят любим варварин – в почти всички билдове за него, които видях досега, от 6 активни умения, 4 са едни и същи почти винаги. Тъй като са тотално по-добри от останалите. Някои умения не ги използва точно никой. Просто така.
Това е безумие! Просто защото се използват само 6 умения по едно и също време... да, те могат да бъдат сменени във всеки момент, но все пак е смешно всички да играят с едно и също. Трябва си ребалансиране и това е.
Както при самите скилове, така и добавките към тях – руните. Идеята е добра – всяко умение да бъде разнообразено с различни ефекти към него. Само дето често 1 или 2 от 5-те възможни са гига добри. А останалите 3-4 – безсмислени, безумни кенефи. И човек просто взима най-логичното.
Всъщност, проблемите с баланса са абсолютно навяскъде в играта. И тя изглежда яко, яко недовършена. Да, това си личи още от липсата на PvP при премиерата на Diablo III, както и отсъствието на аукцион с истински пари. Просто на тази игра й е трябвала още поне 1 година.
Някои чудовища са супер силни, други – хипер слаби. Уменията... варират всякак. Легендарните предмети са пълно лайно и не само жълтите, но дори и елементарните магически – сините – са по-добри от тях. И така нататък, и така нататък.
Изобщо не говоря и за чудовищния лаг при премиерата на Diablo III. Не говоря за постоянните крашове на Battle.net. Не говоря за ставащите все по-чести проблеми с хакване на акаунти, при което се източва златотона човек. Просто е несериозно една игра и то на компания от калибъра на Blizzard да е обхваната от толкова проблеми.
Да, в един момент може би Diablo III ще е добра игра. И ще е пълна лъжа, ако кажем, че Diablo II дебютира съвсем безоблачно. Глупости, точно обратното беше. Проблемите бяха много, много, много.
Но аз лично няма да играя, докато нещата не се оправят. Inferno да бъде подходящо за всички. Ако Blizzard искат да направят някакво убер ниво, да сложат инстанции за най-големите маниаци. Те да си ги фармят и да се чувстват велики. Останалите играчи да си цъкат на ЦЯЛОТО инферно и така. А не огромна част да са спрели на акт 1 или 2, да фармят като китайци по цял ден и 3/4 от билдовете да са glass cannon-и – герои с яко DPS и минимални защити, разчитащи да убият враговете за секунди, преди да бъдат убити с един удар.
Макар че имам подозрения, че настоящия екип на Blizzard може някога да превърне Diablo III в това, което беше някога Diablo II. Просто защото с всички проблеми, които има играта, усещам някакво много високо ниво на некадърност. И май то няма да бъде преодоляно.
Дано да съм в грешка. Дано Diablo III да стане добра игра един ден.
Още по темата
10167395