Откакто се случи с това, с нетърпение чаках и PC версия на заглавието. Тя обаче беше отлагана с много месеци... като най-накрая се появи в продажба. И мога да кажа едно: ето такива игри заслужават парите ни, не високобюджетни недоразумения.
Какво представлява Dungeon Defenders като геймплей? Става дума за хибрид между Tower Defense и RPG заглавие. Всяка карта се състои от 2 етапа. Първият е строене на разнообразни кули, при който имате възможност при спряло време (на всички трудности без последната) да вдигнете защитите си. Когато сте готови, преминавате към втория етап – битките. Към тях можете да подходите по 2 начина: единият е поправка на наличните вече кули, докато те вършат черната работа, а другият... влизане в мелето и размазване на противниците ви!
За разлика от много Tower Defense игри, в Dungeon Defenders управлявате и свои герои. Те са 4 класа – боец, монах, ловкиня и магьосник. Всеки от 4-те персонажа може да бъде развиван или за строител, или за бияч (можете да направите и хибриден герой, но това според мен е лоша идея).
Самите класове имат различен тип защити: магьосникът прави най-класическите кули, познати ни от други Tower Defense игри. Боецът разчита предимно на барикади и оръжия, правещи физически демидж (освен това има poison, lightning и fire щети). Ловкинята не разчита на кули, като вместо това може да залага капани на ключови места из картата. Монахът пък залага предимно на своите аури в защитен план.
В офанзивен аспект, боецът разчита на своя меч, като с втория бутон на мишката блокирате атаки (това ви позволява да застанете пред някой бос например и да танквате, докато кулите ви го млатят). Монахът има едновременно възможността да се бие в меле с първия бутон на мишката и да стреля надалеч с втория. Стрелкинята, от своя страна, има стрелба с първия бутон и презареждане на арбалета си с втория, а пък магът – пуцане с жезъла отдалеч и AoE магия за отблъскване на враговете ви.
Много любопитен момент в играта е, че когато цъкате в сингъл... имате възможността да строите кули с един герой, а пък да влизате в мелето с друг! Така можете да изберете магьосник да вдигне солидни защити, а след това с боец да смлатите враговете си отблизо! Това е доста добра идея, изпълнена прекрасно.
Иначе, откъм RPG система, всеки герой има 2 реда основни умения – за атака и защита. Едните включват повече щети, обхват, бързина на стреляне и кръв на кулите, докато другите – повече кръв, демидж, бързина на движение и бързина на cast на героя ви. Освен това, всеки клас има и по 2 уникални умения – боецът има Blood Rage за увеличени щети и бързина в битка, стрелкинята има невидимост за навигация в мелето без да бъде виждана и т.н.
За подсилване на уменията се използват в дребна степен вдигането на нива и в много по-сериозна – предметите! По време на всяка карта, гадовете пускат по едно 50-100 нови предмета, всеки от които дава бонуси за горепосочените 10 статистики за героите (4 за кули, 4 за героя и още 2 за специалните умения!). Така след всяка карта, особено на по-висока трудност, прекарвате по 5-10 минути в преглеждане на новите предмети и опити да подобрите героя си. За RPG маниак като мен, това е истинско оргазмично удоволствие.
Непотребните предмети се продават, като валутата в играта е мана. Тя ви позволява да купувате нови предмети и ъпгрейдвате настоящите. Когато подобрите даден итем, можете да изберете дали да вдигнете с 1 ниво някой от бонусите, които дава или пък основните му характеристики – защита при броните, демидж при оръжията и т.н.
Едва ли има смисъл да казвам, че разцъкването в играта е адски зарибяващо, особено пък за фенове на RPG и Tower Defense игрите. Много е яко също, че имате възможност лесно да правите огромен брой герои – примерно когато сте развили 1 основен персонаж до примерно 30 ниво, то можете да си пуснете някоя трудна карта, да построите всички нужни кули и да смените на 2-ри герой 1-во ниво, който просто стои и лапа точки опит. Нещо като превеждането в Diablo II. Така вместо да губите часове за правене на нов герой... можете да си развиете нов персонаж за минимално време!
Що се отнася до картите в играта, те са с фаталното число 13. Началните са адски лесни, но нататък нещата се усложняват и трябва да внимавате как позиционирате защитата си. Целта е да не бъде унищожен вашия Eternia Crystal, като ако това се случи... губите играта! Така ако решите да цъкате дадена карта с герой-строител, то бъде ли пробита защитата някъде... чисто и просто губите картата, тъй като няма начин да убиете лесно натрапниците! Дори и да сте с герой-бияч, на по-нататъшните карти трудно можете да се справите с един пробив, а пък 2 пробива в блокадите ви значат задължителна загуба.
Освен всичко друго, картите са балансирано изпълнени, като в едни предимство имат биячите, а в друго – строителите. Отвреме-навреме в някои карти завършват с босове, които издържат на огромно количество бой, но за сметка на това и дават адски яки предмети!
Така мога да кажа, че геймплеят ме радва адски много – кефът от тая игра за 20 лева надскача този от заглавия зад 100 кинта, изобщо не говоря за това, че има десетки часове геймплей. Да, само на 13 карти... ама за маниаците на тема екшън RPG, които са убили Мефисто, Андариел, Пиндел и т.н. по десетки хиляди пъти... то цели 13 нива са си нещо направо внушително!
Иначе, в игрицата има и мулти, което аз още не съм разцъкал много. В него правите игра, към нея се присъединяват още няколко души и съвместно размазвате гадовете си. Разбира се, трябва да внимавате в такива случаи с кого играете – много често ще има скатавки, които просто ще обират предметите, докато вие вършите тежката работа. (Ако някой има Dungeon Defenders, да ми пише – може да ударим по едно мулти.)
При графиката и звука, нещата са сравнително базови. Както споменах в началото ,играта дебютира като цъкало за таблети и смартфони. Когато я пуснете на 24-инчов монитор, това веднага се усеща. Наличен е Unreal Engine за мобилни устройства, който изглежда феноменално на 4, 5, 7 и 10-инчови екрани, но не и на 20+ инча. Все пак, „сладката” графика в играта си е тамън и претенции към нея нямам, макар че можеше и да бъде с една идея по-добра.
Звукът също е на средно инво, като саундтракът е окей, ама ефектите някак ми евтинеят. Все пак, не е нещо, което да ме издразни.
Заключението? Dungeon Defenders е супер зарибявка – независима игра, която очаквах цяла 1 година! И която хич не ме е яд, че си купих, дори напротив – кефът ми е по-голям от този, който чувствам от високобюджетните лайна. Общо взето, ако се падате фенове на RPG-то и Tower Defense заглавията... препоръчвам!!!