Dungeon Siege III е игра, която се намира баш в средата между слабите и по-добрите заглавия. Ако оценявах с числа, може би щях да й дам 6.5/10 или нещо такова. При моята трицветна система, оценката е ясна - сиво.
Графиката в играта е средна ръка. Не блести с нещо феноменално откъм красоти, но не е и грозна. Общо взето си върши работата. Звукът също е посредствен. Ефектите и саундтракът са на нормално ниво, но за сметка на това гласовата актьорска игра е аматьорска. Сиво. Геймплеят също е противоречив. Първите 5-6 до максимум 10 часа е интересно, но след това нещата изведнъж стават прекалено скучни. Налични са и немалко проблеми с баланса и AI-то. Много сивина се получи май, а? Ами така е. Неслучайно в следващия си пасаж пиша, че играта е в средата между рубриките ънхейтабъл и хейт ревюта. Общо взето, поради нейната непретенциозност прпсто няма как да я нахейтя и ще я оставя в ънхейтабъл. Dungeon Siege III е от игрите, които не мога да оценя точно дали да влязат в рубриката ънхейтабъл или хейт ревюта. Просто нещата са на кантар . Хем не ми беше неприятно да цъкам и прекарах едно 15-ина нелоши часа пред играта, хем и заглавието си има доста проблеми и като цяло не е нещо впечатляващо. Ама айде, нека бъда благосклонен и го сложа в ънхейтабъл.

Какъв е сюжетът? „История на екшън RPG”- да, точно така, мога да кажа, че от доста отдавна има такава категория в гейминга. Общо взето, игралният свят е раздиран от конфликти, като вие сте един от шепата останали членове на почти изчезнал орден, имащ нелеката задача да върне мира.

Едва ли има нужда да казвам, че не е хвърлен особено сериозен труд по историята, като диалозите имам чувството че са писани от пълен непрофесионалист. Естествено, бидейки фен на екшън игрите по принцип, то липсата на сюжет у тях не ме впечатлява особено.

Кофтито при Dungeon Siege III обаче е това, че геймплеят не е нещо специално. Общо взето, интересен е първите 3-4 часа, но нататък вече става скучен.

Започвайки играта, имате избор между четири героя: Лукас, Катарина, Райнхард и Анджали. Става дума за боец, стрелкиня, магьосник... и Анджали не знам как да обясня точно – може би хибрид. Има магии за борба отдалеч, но същевременно има и меле бойни умения.

Когато разцъкате с един от карето, няма как да не стане ясно едно: Лукас е хипер слаб. Особено пък на последната трудност. Причина за това е фактът, че в играта е най-добре да се стои надалеч, а пък на последната трудност гадовете правят доста сериозен демидж. Така каквито и умения да използвате с Лукас... то няма как да се спасите от огромния пердах към вас. Останалите 3 героя за сметка на това се бият отдалеч, което ги прави далеч по-добър избор от него. Особено силна е Анджали, чиито умения са хипер добри. Катарина и Райнхард са някак средна ръка, но доста по-удачен вариант за игра от Лукас.

Иначе, самият геймплей е напълно конзолен – всички, които са играли дълго време екшън RPG игри ще се почувстват на момента в свои води. В битка имате възможност да блокирате или да бягате от противниците с кълбо – като второто традиционно е в милиарди пъти по ефективно (просто когато dodge-нете, ВСИЧКО ви изпуска, включително и магиите на босовете, докато блокът лови половината неща, а другата половина не и като цяло не си струва рискът). Като цяло управлението е добро, като персонажите ви правят точно това, което искате от тях.

Ако цъкате за конзоли, де. За PC е наличен поредният некадърен порт и общо взето ще са ви нужни няколко часа, докато го овладеете напълно. Разбира се, никой не е ебавал да оптимизира контролите по такъв начин, че да е наличен качествен геймплей...

Но нека продължа темата за геймплея. Като цяло, нещата се ядват първите 5-6 часа – битките са труднички, а босовете са предизвикателство. Освен всичко друго, в играта падат и куп предмети, което е супер яко – аз съм голям фен на тоя Diablo стил – убиваш голяма гад, тя ти пуска як предмет. Не като в някои други игри – сваляш драгон и получаваш благодарността на девицата и потупване по рамото.

След тези начални 5-6 часа обаче, нещата започват да стават скучни. Аз прекарах доста време, цъкайки с Катарина – общо взето, правите следното: кълбо назад, кълбо назад и стрелба отдалеч. И така до безкрай. И това е. В началото при по-слаби предмети беше някак интересно, ама нататък стана яко скучно. Това важи и за босовете, които като цяло са добре изпълнени, имат разнообразен инвентар от магии... ама с малко дисцпилина ги правите на сол.

При предметите, нещата пак изглеждат добре само на пръв поглед. Защо? Защото има едно безумие – няма никакви изисквания за това да се облече нещо. Така просто ви пада някоя солидна броня и можете да си я сложите на 1-во ниво. Като цяло, това не звучи зле като концепция... НО... играта е така балансирана, че се случва още първата специална гад, която утрепете, да ви даде някой убер предмет! Докато цъках Dungeon Siesege III, един от предметите, които ми се падна още в първите 10 минути геймплей... го държах почти до края на играта! Правете си сметката!

Така дори наличието на огромен брой предмети някак изглупява – намерите ли 2-3 стабилни предмета с малко късмет, то до края на играта имате още само 3-4 слота за смяна... което е тъпо!

Иначе, в цъкалката не сте сами, като постоянно ви акомпанира и още един герой от основните 4-ри. Неговото AI не е особено впечатляващо, като особено слабо е изпълнено използването на умения. Адски често се случи да са налични хипер силни скилове, но компютърът просто да откаже да ги използва и да заложи на първите такива... все едно да имаш избор между запалка и огнехвъргачка за бойни условия и да избереш първото.

Иначе, като цяло AI-то върши работа, не е безполезно в битка. Дори, абсурдно, на моменти Анджали – която беше моя избор за втори герой – беше в пъти по-ефективна от мен! И то използвайки уменията си неоптимално, както споменах назад!

Всъщност, като стана дума за AI-то, като цяло то не е добро в играта. Гадовете са на ниво Diablo II, като просто се засилват към вас и толкоз. Ако сте с range герой, най-доброто нещо, което можете да направите... е просто да бичите кълба назад и да пуцате отдалеч.

Друг минус на противниците ви е фактът, че в повечето случаи просто игнорират вашия AI партньор, ами се ръшват към вас. Това често е адски гадно – очевидно играта е балансирана за кооперативно цъкане с ваш приятел и когато сте сами, компютърът просто игнорира партньора ви! Това от една страна му позволява да коли безнаказано, но от друга насочва всички изцяло към вас, което определено е досадно.

Неособено добра черта е и системата с умения в играта. Всъщност, тя напомня много повече на приключенско заглавие, отколкото на „истинско” RPG – имате една шепа умения, като на всичкото отгоре имате сериозни ограничения при избирането им. Това е така, тъй като на всяко вдигнато ниво трябва задължително да „похарчите” всичките си точки и нямате опция да ги пестите – нещо задължително за ролева игра според мен. Така в много случаи трябва да вдигате напълно безполезни умения – примерно 1% допълнителен шанс да направите двоен демидж.

Друг минус при уменията са и ужасяващите им обяснения. Общо взето, при почти всички от тях дори не разбирате как функционират, като особено трагично е положението при Райнхард – обясненията за това какво вършат скиловете му са като извадка от творба на Ницше. Разбира се, нищо не пречи да сейвнете преди да вдигнете някое умение и да го пробвате, но като цяло щеше да е хубаво нещата да са ясни.

Всичко дотук изглежда като прекалено много минуси? Така е. Все пак, както казах, играта не е лоша – едно 10-на часа е приятна. Дали обаче това е достатъчна причина да си я купите? Не бих казал. Просто битките в един момент стават ужасяващо скучни, а и нямате много причина да преигравате. Освен ако не изпаднете в мазохистично настроение и не си пуснете Лукас.

Лошо е изпълнено и мултито, което е просто трагично. Имате само вариант кооперативна игра, като, забележете... 2-мата играчи делят един екран! Дори и да играете през интернет, пак не можете да излезете от границите на екрана на вашия партньор! Сиреч, говорим за положение тип игри за 8-битово Nintendo… или накратко, може да се каже, че кооперативна игра просто липсва.

Графиката на играта? Средна ръка. Като цяло е грозновата, но пък и не и изцяло лоша. Битките са шарени и цветни, светът и подземията като цяло изглеждат прилично. От друга страна, детайлността не е особено висока, поне на PS3, където я разцъках аз.

Звукът бих определил също като посредствен. Ефектите са нормални, но гласовата актьорска игра е просто аматьорска! Музиката също е някак незапомняща се.

Така в крайна сметка... ще сложа Dungeon Siege III в рубриката ънхейтабъл, макар че може би заслужава повече да е в хейт ревюта. Просто въпреки минусите си, играта не е претенциозна и общо взето ще ви осигури едно 10-15+ часа нелош геймплей.