Въпреки добре изпълнените пейзажи, графиката на Final Fantasy 13-2 си остава грозна като за 2012 година. Това си личи с особена сила, когато видите неособено детайлните модели на персонажите. А и в крайна сметка, когато си видял Arkham City, няма как да дадеш на FF13-2 оценка дори от сиво. 
Звукът в играта е на високо ниво. Аз лично съм сериозен фен на леките японски поп песнички, които традиционно представляват озвучението на подобни игри. Гласовата актьорска игра също е на ниво, макар и да не впечатлява с нещо. 
Геймплеят на FF13-2 определено е приятен, въпреки че на моменти битките стават прекалено еднообразни. Все пак, яко е, че темпото е бързо и не се бавите в разни глупости, което за мен винаги е плюс. Все пак, ще ми се бойната система да беше малко по-... инак. 
Да, може да оцених геймплея със зелено... но все пак, нещо липсва във Final Fantasy 13-2. Много ли е, малко ли е, не знам. Но някак като се сетя за играта, не си я представям в зелено облечена. 
В интерес на истината, не съм играл Final Fantasy 13 и за съжаление не мога да направя качествено сравнение между нея и директният наследник FF13-2. Тъй че ще напиша това ревю като за игра, която няма предшественик.Та какво може да се каже накратко? Поредно качествено Final Fantasy, но за съжаление модернизацията не подминава и този жанр. Под това визирам най-вече бойната система. Въпреки това, феновете на серията вероятно ще се изкефят на това заглавие, потапяйки се в множеството часове геймплей (макар и неособено вариативен).
Играта започва в типично бомбастичен японски стил с дълга кът сцена. След сигурно 10 минути имате възможност и да поемете ролята на главната героиня от миналата игра Лайтнинг, която се бие в епичен маниер със злодея Гайъс Балард. След 15-на минути, които всъщност служат и като увод в бойната система за всички онези като мен, които не са играли FF13, то започва и основната част на играта.
В нея Ноел – последният роден човек в историята изобщо – се връща в миналото при сестрата на Лайтнинг – Сера. Те двамата са и основните персонажи във Final Fantasy 13-2. Целта е типично банална за японска игра – да спрете разрушението на вселената. Да, точно така –джапонките никога не си играят на дребно с някакво си изчезване на някаква си планетка или галактика. Съществуването на всичко... баш всичко... е на кантар.
Та, за да спасят всички, Сера и Ноел пътуват из историята, разрешавайки времеви парадокси в нея. Те позволяват възспирането на преливащи от миналото в бъдещето и през различните измерения гадове, които малко по малко разрушават историята и съществуването на времето изобщо.
Ако всичко това ви звучи като някакво увъртяно размишление на луд пиян алкохолик, то горе-долу ще видите още толкова по много в играта. Цялата история или ще ви изкефи, или в един момент ще я игнорирате, което беше на кантар за мен. Факт е, че има за какво да внимавате, а и нещата са реализирани добре откъм кинематичен ефект и гласова актьорска игра. От друга страна, често се губи темпото, като след примерно час-два избиване на чудовища, изведнъж играта ви въвежда в 20 минути кът сцена (със спорадични интерактивни елементи), която понякога е доста дразнеща.
Но толкоз за историята, какво е положението при геймплея?
Основният плюс в играта е атмосферата. Пред Final Fantasy 12 за PS2 съм прекарал огромен брой часове, просто защото беше игра, в която се отпускаш на канапето like a boss, сипваш си вино и просто избиваш разни гадове. Без някакво напрежение, без много псувни, но и без нещата да са дебилно лесни и да размазваш всичко с щракване на пръсти.
Същото е положението и във FF13-2. Постоянно звучи приятна японска поп музика, така типична за този тип игри. Вие просто се разхождате из картата, в немалко от случаите безцелно и избивате разни гадове. Получавате разни предмети, разучавате слабите на противниците, ъпгрейдвате героите си, събирате чудовища (които са част от бойния ви екип) и ги развивате. Игралният свят изглежда красиво, въпреки че графиката не е нещо феноменално. Вероятно и като в миналата игра, имате възможност да пътувате из времето, което представя тотално различни пейзажи, разнообразен брой чудовища и т.н.
Абе, този елемент от играта ми хареса и определено беше в духа на предходната FF12. Ама бойната система някак не ми хареса.
Общо взето, тя пак е походова в своята есенция. Разликата е, че имате определено време, за да завършите всеки ваш ход. Идеята на това е разумна – вместо да мислите по 10 минути, то да е нужна бърза мисъл за разрешаването на дадена ситуация.
В реалност, положението е различно. Бойната система на FF12 нямаше как да бъде реализирана с това увеличено темпо... заради това тя е доста опростена. В играта имате възможност да управлявате само един персонаж – Сера или Ноел. Наличен е и трети герой – животинче, което можете да намерите из игралния свят. Като цяло, то има по-малък брой умения, но това не значи, че неговата роля не е от фундаментално значение.
Та, в бойната система, вие можете да избирате само уменията на или Сера, или Ноел. Животинчето и другият неизбран главен персонаж действат самостоятелнo. В някои моменти това е сериозен плюс, но не и за онези, които са свикнали да играят походово в този тип игри като мене (чувството това да даваш всяка една команда на всеки един персонаж е незаменимо). А и често има проблеми – примерно в някой напрегнат момент си пускам животинка с лекуващи умения да ми спаси задника, обаче тя решава, че е време да използва някое периферно умение... което води до смъртта на някой персонаж и евентуално загуба на битката. В други моменти случаи пък се оповавам на същата гадинка да възкреси временно припадналите Ноел или Сера, но вместо това тя продължава да лекува тъпоумно, което довежда до нови отрицателни последици.
Или с други думи, в името на екшъна, в играта е жертвана възможността да си свършите цялата работа сами. Което ще рече, че в играта има и доза шанс, която няма как да се игнорира.
Друг минус е, че цялото това бързо темпо предполага някаква повтаряемост на битките – примерно всяка гад традиционно си има слабост – срещу физически щети, огън, лед и т.н. Често като знаете това... вие просто помпате едни и същи умения, което довежда до едно и също развитие без никакъв драматизъм или нужното разнообарзие. Нещата опират само до това да заучите коя гад срещу какво е слаба и точка.
Най-„дълбокият” елемент в играта е т.нар. paradigm shift. По принцип, Ноел и Сера имат възможността да бъдат няколко класа (или роли) едновременно. Животинките имат 1 роля. С paradigm shift можете да смените всичко това – примерно традиционно Сера е ravager, Ноел е commando. За по-ясно ще кажа, че иде реч за DPS магьосник и боец. Чрез активирането на екстрата, можете да ги направите sentinel и medic например.
Paradigm shift-ът е особено важен в битки с босове, в които се изискват няколко стратегии. Примерно когато босът тръгне да ви удря с някой хипер силен удар, то е добре да се пуснете в комбинация от рода на sentinel/sentinel/sentinel. Тя пуска щитове около героите ви, спирайки щетите.
В други моменти пък е добре да нахлуете с максимални щети, при което е добре да имате нещо от рода на тройка commando-та. В трети случаи пък можете да си пуснете някоя животинка като танк, докато Ноел и Сера са в DPS роли – типична MMORPG конфигурация. И т.н. Разбира се, за да са възможно най-ефективни във всички роли, двата ви основни героя трябва да имат достатъчно вдигнати нива на тях (както споменах, гадинките имат само 1 роля и толкоз).
Други елементи, подстрекаващи към динамика са възможността за stagger и таймера за всяка битка. Общо взето, ако се справите за минимално време и с 5 звезди, то получавате 200% повече експириънс и 200% шанс за по-добри предмети. Ако сте по-зле, то нямате такива бонуси.
Що се отнася до stagger-а, то в битка всяка гад има индикатор, който се пълни, докато я млатите. Когато достигне дадено число – 170 (стандартното е 100), 200, 270 и т.н., то й правите същият процент допълнителни щети. Освен това, защитата на гадовете пада и е много по-лесно да я насолите. Тази идея като цяло е най-якото нещо в бойната система – много противници трябва да бъдат stagger-нати, особено босовете, за да бъдат убити. Което значи, че не можете просто да се окопаете с 2 хийлъра и 1 DPS – просто гадовете на падат. Тоест, нужно е да правите paradigm shift-ове постоянно, за да пускате DPS конфигурация, да вдигнете малко индикатора за stagger, да се върнете на sentinel/sentinel/sentinel вариант за избягване на тежки атаки, след това да се пуснете с 2 хийлъра и да си излекувате героите и т.н.
Това звучи като нещо динамично и интересно, но в реалност, нещата много бързо изпадат в рутина. В огромен от срещите с обикновени врагове не е нужно да правите какъвто и да е paradigm shift – напротив, просто си пускате 3 тежки DPS-та и газите. Евентуално в някои случаи можете да действате с MMORPG комбинацията танк+DPS, но рядко се случва нещо интересно.
Да, отвреме-навреме изскача някоя мощна твар, която да поразнообрази нещата, но някак нещата често са на кантар. А и битките с босовете не са толкова епични, колкото преди... вместо да търсите идеалния тайминг за идеалното умение, контролирайки всички персонажи, то иде реч за „дай да сменя наузист 20-на пъти парадигмите и толкоз”.
Друго неприятно нещо е, че поради факта, че не е нужна честа смяна на парадигмите срещу обикновените гадове, то нерядко забравяте коя къде се намира точно.
Както казах и в началото – не казвам, че бойната система е непременно „лоша”. Напротив. Наясно съм, че типичните японски походови RPG-та далеч не са за всеки, че това е сравнително затворен жанр. И е нормално да се търси един вид отваряне. Ама някак тая система ми се стори по-скучна от тази в 12-тата част, в която просто си беше други ръчно да контролирате няколко героя във всяка една секунда. И примерно с някой авер да цъкаме заедно, да ме пита – абе, ти оня ден как си минал онея битки, аз да му кажа „ей така”, той да ми каже – „ти луд ли си, дай да видя” и т.н.
Да, наистина често в японските игри битките са доста повтарящи се, тъй че би било дебилно да изтъкна това като особен минус за FF13-2. И във Final Fantasy 12 си имаше много повторения. Ама като цяло не съм фен на поголовното опростяване на всички възможни жанрове и няма как да се кефя, когато главите започват да падат и в Япония.
Все пак, както казах, играта е добра. Просто защото има едно такова отпускащо чувство – просто си тичкате из игралния свят, колите някакви гадове, ъпгрейдвате си героите, прелитате насам-натам из времето, отвреме-навреме нагъвате някой бос и така. Общо взето, чувството, което оставя играта е подобно на това от Skyrim в известна степен – просто в някой хубав слънчев ден отваряте 2-3 бири и просто се забавлявате.
Ако трябва да приключа, то мога да кажа, че става дума за добро, но не и впечатляващо заглавие. Да, ако ви зариби, то има едно 30-40 часа геймплей. Може и повече. И то не някакви мъчителни и клизматични, ами забавни. Без nerd rage, без псувни, без да се дразните. Което, естествено, не значи, че няма някои битки, които ще ви изкарат извън баланс. Ама не е като да цъкате Fifa 12 онлайн (rip, мой джойстик на PS3).
Но мисля, че е време да отделя няколко реда за графиката и звука. Визуално, играта си е старичка. Светът изглежда добре, но когато видите героите от близо и виждате, че енджинът си е на годинки. Особено пък като си представим игри като Arkham City, на които човек би искал да си удари чикия на това, което вижда от екрана. Все пак, нямам претенции към видяното, а и принципно не съм от онея, които припадат по визуалните красоти – помня откъде ми съм почнал като геймър и както мога да оценя и както някой модерен хит, така и мога да си пусна Goal 3 за Nintendo и да се кефя яко, яко.
Все пак, играта си е грозновата.
Иначе, звукът си е на високо ниво – както и откъм ефекти, така и откъм озвучаване. Традиционните японски леки поп песнички, типични за този тип игри са налични и също кефят, спомагайки за безгрижната атмосфера.
Като цяло – ако си падате по походовите японски RPG-та, то и това вероятно ще ви се хареса. Но някак не ме кефи пътят, по който върви серията. Дали пък не се готви нещо по-драстично за следващата част? Дано.
Още по темата
10167395