Ако бяха вложени още пари в I Am Alive, щеше да се получи потенциален хит. Или минимум много по-добра игра от тази. Резултатът в момента обаче е съвсем посредствен към момента. Графиката на I Am Alive определено си е стара и зле изглеждаща. Откъм атмосфера са докарани добре нещата с намаления контраст, но пък каквито и врътки да се правят, ниската детайлност на текстурите се усеща ясно. Звукът е добре направен - музиката ви вкарва в духа на играта. Същото важи за озвучаването на главния персонаж и останалите ефекти в играта. В началото геймплеят изглежда интересно, но след няколко часа се изчерпва. За съжаление.В I Am Alive определено се виждат някои добри идеи. Ако игнорираме лошата графика, то можем да отбележим, че е положен немалък труд по атмосферата и геймплея. Но ми се струва, че в един момент просто е секнало финансовото кранче на екипа. И нещата започват да се повтарят. Ако си падате по постапокалиптичните игри, може и да пробвате I Am Alive. Особено ако я намерите на ниска цена. Но по-скоро не си струва. В последните години, на пазара не се появяват особено много нестандартни игри. Тук-таме има някой бисер, но като цяло големите разпространители предпочитат да залагат на сигурното.

I Am Alive със сигурност спада към категорията „нестандартни“ цъкалки. Но за съжаление не са били вложени особено много ресурси в разработката на заглавието. И докато се вижда немалък потенциал в него, то крайният резултат е средняшки. Е, хубаво е поне, че играта струва 15 евро/30 лева, което донякъде оправдава слабите й страни.

Какъв е сетингът на I Am Alive? Играта е представител на сървайвър приключенския жанр. Светът е разрушен от поредна природна катастрофа, като из градовете са пръснати малко оцелели, всички от които се борят със зъби и нокти просто да оживеят.

Вие поемате ролята на един от тях, чието име така и не става ясно. Той има едничка цел – да спаси дъщеря си и жена си, които е изоставил малко преди глобалната трагедия.

Това не звучи като нищо нестандартно, нали? Определено. Но около този банален сюжет, в I Am Alive е изграден един добър игрален свят. Сред множеството разрушения, вие виждате какви ли не групи хора. Някои от тях са болни и невъоръжени, други са агресивни и ще се опитат да ви оберат.

Пред вас постоянно се поставят морални дилеми. Да дадете инхалатор за астма на умиращ мъж или пък да го оставите за себе си? Да спасите жена от изнасилване, но потенциално да изхабите ценни куршуми за целта?

Подобни избори не са малко из игралния свят. А якото е, че ресурсите ви са наистина ограничени. Така човек се замисля сериозно дали да даде инхалатора на умиращия човек... или пък да го запази за себе си, ако му е нужно да възстанови своята издръжливост нататък из играта. Което може да се окаже животоспасяващо!

Освен всичко друго, спасяването на умиращите не ви носи някакви умопомрачителни награди. По-скоро наградата е „морална“. Да, дава ви се „един живот“ – възможност да се върнете в играта при внезапна смърт, вместо да повтаряте от началото на нивото. Плюс това получавате по-висок резултат след завършването на играта, ако спасявате хора в беда. Но пък в света на I Am Alive, един куршум е доста по-ценен бонус от всичко това!

Всъщност, именно тоталната липса на ресурси в играта спомага за страхотната й атмосфера. Да, в много сървайвъри нямате почти никакви ресурси. Но тук, буквално през цялото време нямате повече от няколко куршума в оръжието си. Най-често е един-единствен. Когато обикаляте из улиците и разрушените постройки, едвам-едвам намирате някаква напитка или аптечка – просто прошка няма! А това е страхотно!

Иначе, самият геймплей на I Am Alive е разделен на две основни части. Едната е разкриване на игралния свят и конфликти с групи противници, а другата – катерене по сгради чрез фрийрън. Изглежда ви като нещо виждано стотици пъти, особено пък за игра на Ubisoft, които разпространяват Assassin’s Creed и Prince of Persia?

Несъмнено. Но най-интересното в I Am Alive е, че и двата елемента са нестандартни!

При фрийрън секциите, вие имате ограничено време, за да ги преминете. Причина за това е фактът, че безименният ви главен герой има индикатор за stamina или издръжливост. Колкото повече време висите във въздуха или изпълнявате трудни акробатични движения като скокове, толкова по-бързо се хаби тя.

Така за разлика от Ецио Аудиторе, то в I Am Alive преминаването на всяка една фрийрън секция е изпълнено с драма. Което се вписва идеално в игралния свят! А и дава чувство за реализъм – тъй като главният герой носи тежка раница с хранителни запаси и освен това няма индикации, че е някакъв супер-атлет катерач. С други думи, има сериозна логика да се изморява, когато се катери по сградите!

Индикаторът за издръжливост се използва и в други моменти – той се хаби, когато вашият герой тича или пък се движи из токсичния прах, който е наличен в някои части на града. Когато stamina-та ви свърши, то идва и вашата смърт, независимо дали кръвта ви е пълна или не.

Концепцията на издръжливостта е добре замислена. На някои може да им се стори тегаво това, че просто преминаването от една улица до съседната изисква адски усилия и отнема бавно време. Но пък така човек може да се потопи в атмосферата на I Am Alive. Това е един истински пост-апокалиптичен свят, в който всичко е трудно и ресурсите наистина липсват... а не това, което виждаме в много други игри.

Освен фрийръновете, другият елемент в играта са битките с агресивни групи врагове. Първите няколко конфликта са доста интересни, тъй като ограничените ресурси ви карат да ги убивате креативно.

Примерно когато се появи групичка към вас, то можете да убиете първия човек от нея с изненадващ удар с мачетето ви. Ако извадите пистолета си след това и няма въоръжени противници, за кратко време те ще се изплашат от вас, което вие можете да използвате за да ги докарате до ръба на някоя сграда и да ги ритнете от нея.

Ако пък има въоръжени противници, то трябва да направите всичко възможно за убиването им, тъй като няколко куршума в света на I Am Alive водят до смърт. Все пак хубавото е, че тези врагове ви осигурят ценни муниции, когато ги отрепете.

Интересно е, че в някои конфликти, дадена групичка си има и тартор. Най-големият и най-грозният в нея. Когато го убиете, останалите се деморализират и се предават, в който случай можете просто да ги пратите в несвяст и да продължите търсенето на жена си и дъщеря си.

Като цяло, в началото битките са доста интересни. Тъй като не са стандартни за жанра – просто да ходите и да пуцате. Има тактически елемент – да внимавате в какъв ред да избиете лошите.

Все пак, в един момент всичко това става скучно. Убивате първия доближил се с мачете=> прострелвате онзи с пистолета в главата=> ритате останалите през някой парапет. Може би с повече бюджет щяха да са измислени повече сценарии за развитието на битките... щеше да е интересно. Но положението е такова в момента.

Абе като цяло, играта си е прилична. Атмосферата е много добра, темпото на действието също. Наистина ви вкарва в едно такова „оцеляващо“ настроение, в което се чудите постоянно дали да изхабите последния си куршум за група противници... и дали си струва да се катерите по някоя прекалено висока стена с риска да се пребиете, само за да вземете някое кенче кола накрая.

Дотук играта може да ви звучи като нещо страхотно, нали? При всички положения концепцията на I Am Alive е прекрасна. И донякъде иновативна. Но проблемът е, че играта си е нискобюджетна. А от това идват доста минуси.

Например игралният свят е прекалено, прекалено линеен. В почти всички случаи има точно един път за минаване на дадена секция. Да имаше поне по един алтернативен маршрут ей-така, само заради принципа... щеше да е адски добре. Но уви.

Само този елемент намалява доста кефа от играта. При по-голям, по-отворен игрален свят, I Am Alive щеше да е доста по-яка цъкалка! Но при нисък бюджет... толкоз.

Също така, графиката е на ниско ниво. Грозна е, текстурите хич не са детайлни, анимациите са слаба ракия. Има и някои проблеми с управлението при порта за PC. Всичко това също намалява кефа от I Am Alive и то сериозно.

Освен всичко друго, самата игра е кратичка. Нещо от рода на 5-6 часа геймплей, ако знаете какво се прави са доста по-малко. Да, цената е 15 евро... но все пак съдържанието е прекалено малко. Очевидно се разчита да я преигравате няколко пъти на по-високите трудности с цел да получите по-висок краен резултат – възможно е. Но дори и тогава няма повече от 10 часа геймплей общо.

То всъщност дори при първо изиграване след няколко часа игрицата омръзва. Иновативните геймплей системи първоначално са интересни, да. Но пък след това е нужно някакво разнообразие... а то просто липсва.

В крайна сметка мога да заключа, че I Am Alive е игра с потенциал, който просто не е реализиран. Видно е, че проектът е разработван с доста, доста нисък сюжет. Да, атмосферата е много добра. Успявате да се потопите в нея, да ви пука за главния герой.

Но пък нещата бързо омръзват. А в крайна сметка важното при една игра е не само да ви грабне първоначално, но и темпото да не пада до края. Независимо дали струва 30, 60 или 100 лева.

Така бих казал, че I Am Alive не е нещо, което препоръчвам. Но пък същевременно не смятам, че играта е подходяща за рубриката хейт ревюта. Някъде в средата е. Ама едни 30 лева, дадени за нея, някак не ми звучат като особено добра покупка.