L.A. Noire е от игрите, които феновете на почти загиналия жанр на куестовете биха сгрешили сериозно, ако не пробват. Самата графика на L.A. Noire не е нещо невиждано, но пък супер успешната интеграцията на Motion Scan технологията на Depth Analysis е нещо изключително. Именно и това е може би основният плюс на играта. Звукът в L.A. Noire е на най-високо ниво - и откъм саундтрак, и откъм гласова актьорска игра. Това ви позволява с пълна сила да се потопите в атмосферата на играта. Заедно с добрата си аудио-визуална презентация, L.A. Noire може да се похвали и с адски добър геймплей. Случаите са добре замислени, а основният сюжет в държи постоянно в напрежение. Има и различни странични дейности за правене из Лос Анджелис, ако решите да си починете за момент от главната история на играта. Оценката на играта? Отличен. Просто си струва, като кажи-речи единственият шанс да не се изкефите на L.A. Noire е ако не обичате куестовият жанр. Отвреме-навреме, на гейм пазара се появяват игри, върху които е очевидно, че е хвърлен много труд... игри, които правят сериозно впечатление. И L.A. Noire е именно такова заглавие.

Общо взето, това е игра почти без слаби страни – атмосфера, актьорска игра, геймплей – нещата са прекрасни.

Но нека започна отначало. В случай, че не сте запознати, то L.A. Noire е модерен куест. Да, перспективата е от трето лице и има сцени с престрелки и преследвания на престъпници... но те са вкарани в играта предимно за цвят. Основата е една – разрешаване на случаи и водене на диалози.

Звучи ли ви скучно? На мен определено ми звучехе хипер скучно, преди да си пусна L.A. Noire. И дали не бях в грешка!

Още от самото начало, играта прави впечатление с 2 неща – изключително добрата си атмосфера и феноменалната си Motion Scan технологията на компанията Depth Analysis. Всъщност, именно второто нещо е това, което прави играта нещо уникално. А вярвайте ми, не използвам често тази дума, а когато го правя, имам предвид нещо наистина рядко виждано.

Иде реч за технология, която сканира лица на реални актьори и ги пренася в играта. Естествено, това не е някаква нечувана новост по принцип... но в L.A. Noire, нещата са изпълнени на изключително ниво! Лицата на актьорите са почти 1:1 реални и не си мислете, че това го пиша просто така! Говорим за нещо фантастично!

[caption id="attachment_6842" align="aligncenter" width="525" caption="По такъв начин биват пренасяни лицата от реалнсотта в L.A. Noire... и определено крайният ефект е впечатляващ"][/caption]

Още по-як е фактът... че емоциите са толкова добре представени, че е възможно да ги разчитате, за да разрешавате разнообразните случаи в L.A. Noire. Всъщност, именно това е специалното нещо в играта – разпитите.

Те са основният етап от почти всички мисии, които често започват с търсене на следи относно даден субект. Колкото по-щателно прегледате дадено местопрестъпление, толкова по-добре – ще имате по-богат набор от въпроси за задаване на вашия заподозрян.

Самият L.A. Noire започва лесничко, като първите час и кусур на играта са своеобразно въведение. В него се запознавате и с историята на Коул Фелпс – главният персонаж в играта. Той е бивш военен, който постъпва като полицай в Лос Анджелис. Действието се развива през 1947 година, като Фелпс бързо се сблъсква с всеобхватната корупция и разврат на Ел Ей от тези времена.

В интерес на истината, трудно може да бъде избран по-подходящ период, в който да се развива действието на L.A. Noire. Детективските шапки, опушените барове и класическите автомобили от 40-те години на миналия век ви потапят моментално в играта, като прекрасната атмосфера се допълва и от подходящата музика.

Но нека се върна на геймплея. Както вече споменах, повечето случаи в играта се състоят от няколко части. Най-често те започват с оглеждане на дадено местопрестъпление за следи. Тази част на моменти става леко досадна, но пък ви позволява да си визуализирате в съзанението си даден случай. В първите часове нещата са доста простовати и не е трудно да се сетите от първия път за какво иде реч, но нататък трудността скача сериозно!

Като промеждутък между търсенето на след и разпитите, често има престрелки, преследвания или ръкопашни битки. Нито един от елементите не е направен сложно, като при всички положения се търси кинематичният ефект и потапянето в действието, а не някакво предизвикателство.

Като впечатляващ завършек на всяка мисия... имате и разпитът! В него се сблъсквате лице в лице с даден субект и се опитвате да го накарате някого да се оплете в думите си, признавайки за някое престъпление. Благодарение на Motion Scan технологията... то имате възможност да четете емоциите – буквално! – и да преценявате дали бивате лъгани или напротив!

Разбира се, разпитите не са винаги накрая – напротив, нерядко имате по няколко на мисия. Но обикновено последният е най-запомнящият се, при който успявате да матирате вашият заподозрян... и чувството е феноменално! Направо на човек му се прищява да отпие чаша уиски и да си запали пура.

Хм. Дали не трябваше да си купя някоя пура и бутилка уиски, преди да си пусна L.A. Noire? Много, много добра идея е това за второ изиграване... жалко, че не се сетих за нея по-рано.

Но нека се върна на темата (отново, като се размчетах за алкохол и мисълта ми се изгуби). Да, някои хора отбелязват критично, че доста често актьорите в L.A. Noire преиграват. Това е истина... но причината за това е фактът, че не всеки от нас е „истински” детектив и може да разчита прекрасно лица. А и в крайна сметка, с лекото преиграване на актьорите е пуснат мост между почти всички любители на куестовете, което позволява случаите да бъдат разрешени от почти всички. А и не говорим за някакво дразнещо преиграване тип сапунена опера, ами съвсем леко (което може да не бъде уловено от мнозина).

Иначе, самият актьорски състав на L.A. Noire е доста добър, като и откъм глас, и откъм гримаси нещата са супер. Мене единствено ме дразни Коул Фелпс – главният персонаж. Нямам представа защо. Макар че от друга страна е хубаво отвреме-навреме предрусалите анаболи с квадратни ченета да бъдат заменени с някой по-обикновен главен герой като Коул.

За да приключа темата с геймплея ще отбележа, че има и сцени с каране на автомобили. Те, както и почти всичко друго в играта, са изпълнени на ниво – целта им най-често е просто да се запознаете с даден случай в движение (буквално). Така когато карате автомобила си, вашият партньор ви разкрива своите подозрения и мисли относно даден случай, като ако преигравате дадена мисия можете направо да премахнете тези моменти! Яка е и възможността да оставите вашия партньор да кара – целта на това е на спокойствие да чуете какво има да ви каже и когато това стане се пренасяте веднага на крайната дестинация!

С други думи, за разлика от Mafia II, в която разкарването в автомобила беше основното нещо, чрез което се увеличаваха часовете геймплей, то тук тези елементи са изпълнени колкото да се насладите на прекрасно направения Лос Анджелис от 40-те години на миналия век и да се потопите в атмосферата на даден случай.

Като цяло мога да кажа следното: играта просто е яка. Ако сте фенове на куестовете, то кажи-речи изиграването на L.A. Noire е задължително. Да, перспективата е трето лице, имате моменти с каране на автмобили, престрелки, преследвания. Това на пръв поглед може да ви прозвучи като някакъв наполовина шутър, но истината е друга. L.A. Noire си е класически куест, като всички останали елементи в играта са направени, за да подсилят него. И работата е свършена идеално!

Що се отнася до графиката и звука, то тук нещата са супер. Визуално, играта прави добро впечатление, макар и да не е нещо изумително. Общо взето, прилично изглеждаща PS3/Xbox360 игра и толкоз!

Все пак, има едно странно нещо в графиката – фактът, че лицата на персонажите са много по-детайлни и реалистични от останалата част на телата им. Така се усеща едно несъответствие, което е леко дразнещо, но не е нещо фатално (макар че бих предположил, че за PC нещата може и да изглеждат по-зле предвид факта, че ще има различни графични настройки).

При звука, нещата са 6+. Гласовата актьорска игра е на топ ниво и това е! Саундтракът също е идеален, като във всеки един момент ви предразполага или към по-груб разпит, или пък към концетрирално щателно изследване на нечий апартамент за улики.

В крайна сметка, L.A. Noire е просто една яка игра и толкоз. И ако сте фенове на куестовете, просто е задължително да я пробвате... точка!