Mad Max е прилична, забавна игра на студиото Avalanche, която ще ви предложи немалко количество часове приятен геймплей. Но за съжаление... това е всичко. Поне аз очаквах малко повече и вероятно съм разочарован до някаква степен. Ако говорим за конзоли графиката е някак средна, но на PC си е достатъчно добре. Когато добавим и страхотната оптимизация, оценката очевидно е зелено. И тук нямам критики. Озвучаване, ефекти, саундтрак - нещата са добре. Доколкото играта прави добри впечатления в началото, от един момент нататък започва да става все по-скучна. Студиото Avalanche се е справило добре с куп аспекти, но не и във вкарването на достатъчно разнообразие. Като тегля чертата Mad Max е добра игра и като цяло заслужава оценка зелено. Въпреки това има какво да се желае при най-важното нещо - геймплеят. Mad Max беше една от игрите, които очаквах през 2015 година. Не точно „с нетърпение“ – напротив. Имах някакви съмнения, че може и да не е нещо особено, но пък се надявах на приятна аркада с отворен свят без особени претенции.

Е, всъщност истината е точно такава. Mad Max може да се окачестви именно по гореописания от мен начин, но за мое съжаление след силния старт играта сякаш започва да се провлачава и да става скучна. Поне аз от един момент нататък просто бях изгубен от заглавието... трудно ми беше да се потопя в него. Нямаше го онова „още 5 минути и си лягам“, задължително за всяка една зарибяваща игра, особено тези с отворен свят. Напротив. От един момент нататък започнах да се насилвам да цъкам Mad Max. И след около час време някак ми омръзваше и при първата смърт просто спирах играта.

Това, разбира се, не означава, че говорим за някакъв боклук или кенеф. Напротив, Mad Max е игра с немалко силни страни. Проблемът е, че в един момент темпото се губи. Нещото, което е от изключителна важност за абсолютно всяко заглавие.

Но стига толкоз увод – нека карам по същество. Какво точно е Mad Max, ако случайно сте изпуснали предишните статии по темата?

Наглед можете да си кажете – „А, поредната игра от трето лице с елемент на шофиране“. Всъщност, тук истината е точно обратната. Акцентът пада на шофирането, докато ръкопашните битки от трето лице са на заден план. През по-голямата част от времето сте в своя Magnum Opus – автомобил,  около който се върти кажи-речи цялата история. Макс – основният персонаж, очевидно – е на заден план. Често той е в ролята на един шофьор и нищо повече. Magnum Opus е звездата в Mad Max.

Всъщност феновете на поредицата Лудия Макс веднага ще усетят, че марковият за серията филми (на които е базирана играта) автомобил Pursuit Special не фигурира тук. Причината? Още в първата сцена Макс бива заловен, а возилото му – разфасовано. В резултат главният герой трябва буквално от нищото да създаде ново возило, с което да може ефективно да пътува сред огромната пустиня в играта. Вече споменах как се казва - Magnum Opus.

Именно това е един от големите плюсове на Mad Max. Вие създавате вашия Magnum Opus от тоталното нищо.В началото имате просто едно голо шаси, което управлявате в първата мисия. С течение на времето добавяте какво ли не към него, за да се превърне в машина за масово разрушение.

Най-якото е, че вие се привързвате към вашия автомобил. Просто защото го създавате от нищото. Почвате от двигател и четири гуми, а накрая имате танк с цял арсенал оръжия, който може да разнищи и най-тежките противници в света на Mad Max.

Добър бонус е и Чъм – уродливия ви помощник в играта. По свои си причини той ви смята за светец, а пък Magnum Opus е божествено и ангелско творение. В резултат Чъм ви служи фанатично, смятайки това за върховната си цел в живота. Именно той е механикът, построяващ Magnum Opus, докато Макс е предимно в  ролята на теле, вършещо черната работа. Свързана предимно с пребиване до смърт, прегазване, разстрелване, запалване, взривяване и прочее на всички уроди във виртуалния свят, които ви се изпречат. Традиционно не с добри намерения...

Всъщност Чъм е не просто част от сюжета на Mad Max. Не само той строи Magnum Opus, но във всеки един момент се намира в задната част на автомобила. Именно Чъм борави с богатия набор от оръжия на Magnum Opus, докато Макс в общия случай шофира – чат-пат прострелвайки някоя или черепът на противник с помпата си.

Като цяло сюжетът – за който всъщност започнах да говоря, но задълбах и малко в геймплея - е средна ракия. Четох критики за него в интернет, че не бил хубав. Става. Какво всъщност може да се очаква от една игра с отворен свят? И то във вселената на Mad Max? И то след филма Mad Max: Fury Road, който вероятно е един от най-безсмислените, които съм гледал в целия си живот? Има някаква нишка, която да оправдае странстването ви из огромната постапокалиптична пустош и толкоз. За мен беше окей. Имаше някои извратени, нестандартни, приятни персонажи в кампанията – и от добрите, и злодеи. Това мисля е достатъчно.

И нека продължа в крайна сметка с най-важното в Mad Max – геймплея. Както споменах в началото той се състои от два основни компонента – шофиране и битки от трето лице. Естествено ще започна с онзи, на който пада по-голямата тежест. Шофирането.

[caption id="attachment_55790" align="aligncenter" width="525"] Чъм може да поправи автомобила ви, който неминуемо ще се потроши след поредната битка с противниците ви (или пропадане от някоя доста висока скала)[/caption]

Типично за Mad Max франчайза, разходките пеш из огромната, постапокалиптична пустош е загубена кауза. Най-вероятното нещо, което може да се случи е просто да бъдете прегазени. А ако имате късмет – да умрете от обезводняване. Именно и заради това придвижването с автомобил е от ключова важност.

Оттам нататък най-честите сблъсъци са именно чрез превозните средства - а възможностите за това са предостатъчно. Класическото блъскане на противник отстрани или отзад винаги е опция. Особено ако сте бронирали хубаво свещеният ви автомобил. Ако сложите шипове на гумите си можете да минете странично на лошковците и бавно да ги разрушавате. По-директните подходи включват взривяването им с управлявания от Чъм гранатомет или опциите, даващ ви харпуна.

Това е първото нещо, с което се сдобива Magnum Opus, но и едно от най-ефективните. Можете да се прицелите с куката в колелата на противников автомобил и да ги откъснете; да изтръгнете вратата и хванете противник, убивайки го моментално; да избиете подсилената предна броня, с което да намалите до минимум евентуални щети, които ви нанасят лошите при удар.

[caption id="attachment_55805" align="aligncenter" width="525"] Не липсват и босове при ръкопашните битки[/caption]

Но Magnum Opus не е способен единствено на това. Имате например огньове, които можете да пускате за още по-богато разнообразие. Наличен е и снайпер, който обаче се ползва единствено докато автомобилът ви е статичен – с него можете да спукате гумите на автомобил от противников конвой отдалеч или пък да претрепете противникови снайперисти, налични из отворената пустош. Тези гадове могат да са досадни, особено ако изпълнявате странична цел и не ги забележите.

Возилото ви не може да се похвали с беден набор от оръжия, напротив. Но освен тях имате и възможности да ъпгрейдвате очакване, гуми, двигател и т.н. Това също е адски важно – ако направите като мен и акцентирате предимно на огневата мощ и двигателя, то ще имате бърза машина за разрушение, над която губите контрол екстремално лесно. А из света на Mad Max има достатъчно препятствия, при контакт с които губите контрол над вашия Magnum Opus. Като се има предвид, че нерядко ще гледате настрани например, опитвайки се да унищите някой гад – то е лесно да се хлопнете в някой камък, който да ви завърти.

Разбира се можете да развивате и всичко накуп, но това... струва изключително много скрап – основната валута в играта, която ви позволява не само да развиете автомобила си, но и самия Макс. С други думи известно време трябва да акцентирате на даден подход, а след това да превърнете Magnum Opus в тотална машина за разрушение. Въпреки че по-тежките брони и т.н. забавят возилото – тоест няма как без жертви да издуете всички статистики на максимум.

[caption id="attachment_55804" align="aligncenter" width="525"] Т.нар. архангели са предварително дефинирани варианти на автомобила ви с акцент на бързина, огнева мощ и прочее; аз предпочитах да строя моя Magnum Opus както аз намеря за добре[/caption]

Самите битки като цяло са интересни. В началото са леко скучновати поради бедния офанзивен набор на Magnum Opus – предимно ще разхвърляте харпуна наляво-надясно. След известно време става яко – тогава дори можете да избирате как точно да се гаврите с противниците си. Разбира се по-мощните трябва да бъдат пребивани без никакво подценяване!

Интересно е обаче, че можете да ползвате возилата на вашите противници. Така ако примамите някой лошковец да слезе от добре бронирания си автомобил и да се бие ръкопашно с вас – то тогава можете да се качите на неговото возило и да отпрашите в пустинята. В този случай Чъм остава в Magnum Opus и може да бъде привикан във всеки един момент... но не можете да ползвате неговите услуги в колата, в която се намирате понастоящем. Което в общия случай значи, че имате возило, свеждащо се до блъскаща се количка и толкоз. Но пък това разнообразие – чат-пат да припалите и „нещо чуждо“ (което в духа на Mad Max наистина звучи като изневяра). Пък и можете да се промъкнете през някоя зона, хващайки кола на противниците – добър похват, ако Magnum Opus не е особено силен в даден момент.

Хубаво при автомобилната част е, че водещото ви возило не е танк от самото начало. Прилично време сте достатъчно слаби, но това е хубаво. Казвам го като фен на ролевите игри, естествено. Просто е скучно да сте силни през цялото време. Което е състоянието в много модерни игри – дори и с гола пишка можете да унищожите всичко наред. Тук ако решите да влезете във финалните зони прекалено рано просто ядете пердах и си казвате – „Ми, хубаво, значи да хвана да се ъпгрейдна малко, а?“.

Четох западни ревюта, в които се критикува как ако хвърлите Magnum Opus през някой хълм и паднете от 100 метра на земята и се чупи хипер много – как едва ли не не можело даже да караме нормално, без да се потроши. Пфах. Можем, естествено, ама по пътя. Естествено, че ако решим да се хвърлим през някой 50-метров хълм напряко... това води до последствия. Това, че във всяко NFS можем да скочим от 30 метра височина с някой супермобил, без да му стане нищо явно е изкривило представите на доста медии. В реалността знаем каква ще е ситуацията... ще се чудим купчина ламарина дали е с марка Ламборгини или каруцата на някой мургав брат е разляла част от скрапта, която е събрал. И да, интересно е, че колкото и аркаден да е, Mad Max е по-реалистичен от множество днешни рейсъри.

Но стига толкова за автомобилния елемент. Нека продължа с... този от трето лице. И тук ще започна с една противоречива част. Разработчиците Avalanche ясно обявиха, че на него няма да се акцентира толкова. Че няма да видим едва ли не някакъв конкурент на приключенските игри от трето лице. Че е просто добавка към автомобилната част.

Хубаво. И в началото нещата изглеждат именно така. Но колкото повече играете, толкова повече виждате, че всичко важно се случва в елемента от трето лице.

Почти всяка мисия, особено важните приключват с множество битки от трето лице. Завладяването на крепости – важен елемент не само от кампанията, но и от отворения свят – също се случва по този начин. Да, има неща за изпълнение, докато шофирате – унищожаване на конвои, елиминиране на снайперисти, събаряне на scarecrow-ове... но те прекалено рано стават монотонни. Е, конвоите винаги са интересни, де, но не и други елементи.

В резултат именно на битките от трето лице пада голям акцент. Такъв, който на теория не е трябвало да има. А пък автомобилните сблъсъци някак не могат да се похвалят с нещо по-мащабно и нещо по-награждаващо като това. Да си кажеш – „Ето, сега изпълних 40-минутна мисия с автомобила и се чувствам добре“.

А бойната система определено не е сред плюсовете на Mad Max. В първите 6-7 часа трябва да призная, че е приятна. Спор няма. Копие на Batman Arkham игрите, да. Опростена, също да.

Но някак е забавно да гледате как Макс млати лошите като ченге-алкохолик, чиято жена току-що го е изоставила от екшъните от 80-те години на миналия век. Едни такива балтии, ритници и брутални тупалки. Няма каратета, няма винг чун, таекуондо или каквото друго решите. Тупалки като на улицата и това е.

[caption id="attachment_55800" align="aligncenter" width="525"] И Макс, и автомобилът Magnum Opus се ъпгрейдват със скрап[/caption]

Яко е също, че околната среда играе яко значение. Не само можете да бутнете с шутове някой гад от много, много високо и да гледате как се разбива (внимавайки някой да не бутне вас, докато воайорствате). Заедно с това е важно да гледате дали има стена наоколо – заклещите ли някой гад, който дори блокира на нея... имате гарантирано брутално комбо.

Чат-пат се намесват и оръжията, които в началото се чупят след 3-4 удара по вразите, а с малко ъпгрейди издържат дори двойно и тройно повече. Те също трябва да се използват стратегически, особено при босове. В краен случай на помощ може да се притече и вярната на Макс помпа, която винаги е наоколо, но внимавайте – мунициите ви винаги са кът!

В началото битките са яки, но после стават супер еднообразни. Еднакви противници, еднакви тактики. Еднакви цели за изпълнение при превземане на крепостите, които започват да изглеждат като MMORPG фармене. Интересно е, че поне на мен рязко ми стана скучна бойната система от трето лице.

[caption id="attachment_55802" align="aligncenter" width="525"] Мистериозният странник Грифа ви осигурява допълнителни ъпгрейди - ресурсите са точките, които получавате, превръщайки се в легенда на пустошта във виртуалния свят[/caption]

Но не това ми е основната критика към Mad Max. Макар и еднообразни, битките си бяха окей за мен. Въпреки че завладяването на някои крепости можеше да е досадно – докато се намерят всички танкери с гориво за взривяване например трябваше солидно обикаляне, качване и слизане по стълби и като цяло загуба на 10 минути в нещо гига скучно. Основният минус за мен е, че в един момент се оформя грайнд стена в Mad Max. Или поне аз се почувствах така.

За какво иде реч ли? Както казах, основният ресурс в играта е скрапът. Който е супер рядък като цяло – в това лошо няма. Но в един момент ще ви се случи да сте отключили много ъпгрейди за Magnum Opus, но когато видите колко струва всеки от тях да ви спре сърцето. Поне при мен беше така. Да ми се иска да си купя нещо, за да продължа със серия от по-трудни мисии или да вляза ефективно по-тегава зона, но да е нужно... фармене за това. Нещото, което ненавиждам и то на 100% във всяка една игра, особено пък в сингъл такива.

Играеш и гледаш как скрапът ти бавно, бавно се покачва след всяка битка. Чат-пат можеш да видиш из виртуалния свят огромен камион, превозваш ценния ресурс... но при мен се случваше доста рядко. И така вършиш маргинални задачи и... чакаш. След всяка от тях си казваш – „Пфф, айде дее, искам по-яката метална броня на Magnum Opus-а“, но няма. Липсва някоя гига трудна мисия, която да те възнагради с много, много скрап. Вместо това се намират малко по малко парченца.

А лошото е, че дори и да хванете да завладеете някоя тегава крепост, което да ви отнеме половин час или може би 40 минути, то все пак няма да получите някакво голямо количество от ценния ресурс. И поне при мен – не твърдя, че подобно нещо ще се случва при други хора – мотивацията ми да играя още се изпаряваше. Не знам умишлено или не е балансирана играта по такъв начин за увеличаване на геймплей времето или напротив. Не знам също дали аз не върша нещо грешно,но от един момент нататък сесиите ми пред Mad Max вместо такива от по 3-4 часа спаднаха драстично на такива от час...

Пускам, карам малко из виртуалния свят, минавам някоя и друга мисия, ъпгрейдвам някоя крепост, трепа малко лошковци – и през цялото време ми е приятно. И сякаш изведнъж след около час време – бам.  Става скучно, гледам тенис по телевизията, нещо сърфирам в интернет на другия монитор и пак се връщам към Mad Max, докато не го изключа.

Не, че това е нещо непременно лошо. В крайна сметка Mad Max може да се играе сравнително дълго време на малки порции, което не е зле. А и нещо наглед негативно като липсата на „още 5 минути и си лягам“ може да се приема като позитив, реално. Че човек наистина може да си легне и да спи.

[caption id="attachment_55795" align="aligncenter" width="525"] Можете да управлявате и други автомобили освен Magnum Opus - няма го обаче Чъм да ви помага и да ги поправя[/caption]

Но въпреки началните ми впечатления бих окачествил Mad Max като прилична игра – но само толкоз. Трудно ми е да я нарека впечатляваща, размазваща или нещо друго. Началото е силно, но с всеки следващ час темпото се губи. Мисите из виртуалния свят стават все по-еднообразни, меле битките също.

Да, винаги е забавно просто да се качите на вашия Magnum Opus и да си обикаляте безцелно. Да трепете противници, да превземете някоя и друга крепост, да ъпгрейднете возилото. Да дърпате наляво-надясно гадове с харпуна, да примамите някой да ви гази с туба горящ бензин в ръка, да я оставите на земята и да гледате как се взривява в нея. И тъй нататък. Има яки неща за правене, но те отнемат може би към час, преди да ви станат скучни... отново. И тогава просто излизате от Mad Max.

Въпреки това обаче играта ще ви осигури немалко часове геймплей – в крайна сметка много заглавия днес са дълги по 6-7-8 часа, а Mad Max тепърва тогава започва да доскучнява леко тогава. С други думи Avalanche за пореден път са изцяло точни поне откъм количеството часове, които ще прекарате пред новото им отроче. А и реално погледнато ако не изцикляте на по-дълги сесии си мисля, че Mad Max ще ви е окей за прилично време.

Но това не значи, че не е имало какво да се върши откъм разнообразие на виртуалния свят. На моменти цъкалката започва да изглежда като силната основа на една потенциално по-голяма и по-качествена игра. Няма как да не се зачудя дали едновременната разработка на Just Cause 3 и Mad Max не е навредила... не е изненадващо, че много компании – дори и най-големите – не правят две високопрофилни игри заедно. Мисля, че тук Mad Max страда.

И горе-долу дойде време за финалните думи на това ревю, но преди това ще отделя малко редове за графика и звук.

Визуално играта за PC изглежда доста добре. Ако съдя по YouTube клипчета – за конзоли трудно може да се каже същото нещо. Но на компютри си е съвсем окей, дори и да не я издуете на максимум.А това не е чак толкова трудно – портът за PC е идеален. Нещо, което рядко чуваме в последно време.

Не само играта върви страхотно и то на по-слаби конфигурации, но и няма противоречиви елементи като заключен фреймрейт и т.н. Освен някои малки бъгове не срещнах нещо, което да ме накара да разкритикувам Mad Max сериозно визуално.

При звука – нещата са добре. Без да говорим за нещо изключително всички елементи си вършат работата. Озвучаването си го бива, ефектите също.

Заключението? Mad Max е точно това, което съм описал в заглавието на статията. Прилична игра и толкоз. Ако подходите към нея с минимални очаквания е доста вероятно да ви изненада приятно. В противен случай... отново има голям шанс да ви осигури немалко часове хубав геймплей, но не и нещо, което да ви завладее. Едно е сигурно – догодина по същото време няма да помня почти нищо от Mad Max.