На теория нещата звучаха интересно, но абсолютно винаги големият въпрос е каква е ситуацията и на практика. И след... значително количество часове пред Massive Chalice мога да кажа – прекрасна. Определено това е една от игрите, над които циклих най-много в последно време. По дяволите, не помня кога за последно откарах до 5-6 часа сутринта пред гейм заглавие... много отдавна. „Още един ход, още един ход“... и край. Стана ранна сутрин.
Да, може би на мен ми се понрави геймплеят на Massive Chalice. Който не е чак толкова дълбок, но пък за сметка на това – доста зарибяващ и пълен с изненади. И все пак – мисля, че това е една от страхотните игри на 2014-та. И на всичкото отгоре дори не е изцяло готова – в момента е част от Steam Early Access и тепърва предстои да се подобрява! Въпреки всичко пиша ревю, понеже не срещнах практически никакви значими бъгове в заглавието и се цъка напълно безпроблемно.
Но стига празни приказки – що е то Massive Chalice? В своята есенция играта е много близка до XCOM: Enemy Unknown и XCOM: Enemy Within. Да не кажа, че студиото Double Fine сериозно се е „вдъхновило“ от двете прекрасни заглавия на Firaxis.
Геймплеят е разделен на две части – стратегическа и тактическа. В първата вие обмисляте как да развивате своето кралство, а във втората се изправяте на бойното поле срещу свръхестествената заплаха, наречена Cadence. Битките са изцяло в духа на XCOM заглавията – походови такива с акцент на тактиката, не рефлексите.
Всъщност, дори и водещият стратегически елемент на Massive Chalice е еднакъв – вие имате карта на кралството си, която бавно бива изпълвана с поквара от Cadence. Когато три пъти не защитите една от териториите си, вие я губите безвъзвратно (подобно на XCOM, само че там имате подкрепата на водещите световни нации, която в един момент бива изтеглена от вас).
И сега си казвате – „Добре, при толкова прилики, какви са разликите? С какво Massive Chalice се отличава от Falling Skies: The Game например? С какво е повече от клонинг?“
С основната си и страхотна механика, около която се върти всичко – създаването на поколения, които да се борят със заплахата Cadence.
[caption id="attachment_40502" align="aligncenter" width="525"] В горната част на тактическата карта са налични всички събития - раждания, смърти, бракове, назначения на регенти и всичко друго[/caption]
В началото на играта се запознаваме с историята, която всъщност е доста кратичка. Имаме един мистериозен артефакт – Масивния Бокал, на който е кръстена играта. Всъщност това е не толкова артефакт, колкото мощно същество, защитаващо вашето кралство (което обаче е под формата на... говорещ масивен бокал – да, това е игра на Double Fine все пак!). При атаката на Cadence, Бокалът активира всичките си сили в отблъскването на тази опасност. Проблемът е, че за да се зареди напълно и отблъсне лошковците завинаги, то трябва да минат... 300 години.
За едно същество отвъд времето и пространството като Бокала това време е нищо. Но за вашите поданици положението е различно – те пребивават на този свят колкото всеки друг човек. Преминат ли 60-70 години и часът за смъртта им започва да наближава. В резултат едно, две, три или четири поколения бойци не са достатъчни за спечелване на войната. Трябват ви силни династии, които да издържат напора на времето, създавайки качествени войници!
И тук се намесвате вие. Основното нещо, което ви касае на стратегическата карта са вашите родове. Тях създавате лесно – строите крепост, избирате регент и му/й уреждате някоя яка мацка/пичага за съпруга/съпруг. След това ги оставяте да се борят срещу Cadence… в спалнята, създавайки деца.
Трудната част идва в оформянето на самия брак. Защо ли? Всеки ваш войник има куп положителни и отрицателни качества. Нещо, което се отличава от XCOM заглавията – там войниците нямаха такива.
[caption id="attachment_40511" align="aligncenter" width="525"] Дали това е подходящият партньор за Одри Олаус?[/caption]
Качествата са разделени на две категории – физически и черти на характера. Първата категория пряко влияе на вашите бойци – каква скорост имат, колко сила, интелект и ловкост. Последните три неща са ключови за трите класа бойци – меле боец, алхимик (своеобразен магьосник?) и стрелец. Има и други важни неща – колко кръв ще има боеца ви, а също така и зрението му (изключително важно е да видите враговете отдалеч – по възможност преди те вас).
Всички тези физически черти могат да са положителни и отрицателни. Hearty е герой с увеличена кръв, докато Sickly – логично със занижена такава. Witty ви осигурява повече интелект, докато ако сте глуповати – числото е занижено. Не е задължително героят ви да има от всичко по много – за меле боецът важна е силата, не интелекта и ловкостта. Така един тъп и непохватен меле герой пак ще е доста ефективен, ако има единствено завишена сила да кажем. Или пък винаги нужната бързина.
Чертите на характера пък се показват в новите герои, когато навършат 15 години - именно тогава могат да бъдат хвърлени в битка или омъжени/оженени. До този момент виждате единствено физическите им такива, но не сте сигурни как са „в главата“. Характерите са множество – някои като Patriotic да кажем влияят директно на статистиките ви в битка. Други такива – как ще реагира герой в дадена ситуация (например ако умре негово приятелче може да се стресира или пък да се мотивира и статистиките му да се подобрят). Възможно е ваш герой да е по-добър в битка, ако е обграден от дружки или пък ако е сам-самичикък (Lone Wolf).
Има и куп други черти – да е концентриран (дава му повече точност) или пък разсеян (логично, обратното). Да е наперен, което намалява защитите му на пълна кръв. Да е оптимист, което ви показва по-висок от реалния шанс да уцелите противник, тъй като за героя ви чашата е винаги наполовина пълна (това може да е забавно – примерно шансът да е 110% да ударите някого, а накрая да пропуснете, тъй като някой не си е преценил качествата!). И много, много други!
Съчетанието от двата типа черти създават вашия герой, като дори и някой да има прекрасни физически такива, то може да не е никак наред с главата. И обратното – някой патриот с висока концентрация да е слаботелесен и болнав.
Именно и тук се намесват династичните бракове. В продължение на 300 години вие трябва да създавате мощни родове, които да се създават от най-добрите ви герои. Главата на всяка фамилия определя какъв ще е бойният клас на всяко дете – в резултат трябва да имате една фамилия за стрелци, една за бойци и една за алхимици. Можете и да изберете да цъкате само с един или два класа... поне аз не използвах често своеобразните магьосници. От друга страна само със стрелци да кажем ще ви е адски трудно, вероятно невъзможно да се справите! Или само с бойци или само алхимици.
При избиране на двамата партньори, очевидно другото най-важно нещо е какви качества имат. И физически, и на характера. Двама патриоти ще повлияят на детето си и то ще стане родолюбец. От друга страна, ако само единият от родителите има това качество – то шансът намалява доста. Същото важи и за физическите показатели – най-хубаво е двама от родителите да имат съвпадаща характеристика. Ако и двамата са бързи – детето им ще е бързо! Или силни, или ловки. Ако обаче само единият има това качество – шансът намалява доста.
Така вие можете да играете и на шанс – примерно 2 души да имат по 3 силни физически черти, но различни (и вие да се надявате да се смесят по добър начин). Или можете да играете на сигурно – родителите да имат 1-2 черти, които са им еднакви и това ви осигурява страхотни поколения.
[caption id="attachment_40503" align="aligncenter" width="525"] Може да е дребен и непохватен, но поне е патриот[/caption]
Дотук звучи лесно, нали? Избирате хубави качества и бам – разплодникът действа идеално, раждат се супер поколения, цветя и рози? Ами, не. Не е толкова лесно.
Първо, в началото на играта вие имате шепа бойци. Първата ви династия далеч няма да изглежда великолепно – малък е шансът героите ви да са със страхотни заложби. И дори да ги имат, няма гаранции, че ще се предадат на поколенията.
Второ, дори и с развитието на Massive Chalice, новите герои не идват току-тъй. Вие трябва да чакате по 5-6 години, докато се яви ново поколение бойци – и то само ако сте пуснали тази технология! Което означава, че не подобрявате своите брони, не строите крепости и т.н. – в Massive Chalice се изследва само едно нещо в даден момент!
Не само героите се намират трудно, особено в началото на играта. Има и други пречки – например в един момент да се окаже, че имате куп девойки с прекрасни качества и всичко на всичко 2-3 мъже... общо. Понякога – стари, понякога и безплодни. Това може доста да наруши вашия селективен процес. Особено ако забравите да следите какво се случва в даден момент!
Така трябва да внимавате и да планирате кои герои ще се превръщат във войници и кои ще раждат деца.
А, споменах ли, че когато назначите някой за регент или за съпруг/съпругра, те се пенсионират от бойното поле и се занимават единствено с креватни дейности и отглеждане на поколенията си? Не?
Именно това е положението. Което прави нещата още по-интересни. Ще пенисонирате ли най-добрите си бойци, с което да се влоши ефективността ви в битка? Или ще хвърлите някое момче и момиче на по 15-16 години на първи левъл да правят деца и да ги отглеждат, докато оставите хората с опит да отблъскват Cadence? На пръв поглед това не изглежда лоша тактика... с една уловка.
Докато растат, децата трупат точки опит в зависимост от това колко имат родителите им. Ако те са на по 1 ниво – децата им ще са такова! Ако са на трето – отрочетата им ще навършат 15 години по-готови за битка. Ако пък са например 5, 6 и така нататък, тогава вече имате кажи-речи завършен боец! (Максималните нива за героите в Massive Chalice са 10.)
И тук идва един от пипкавите моменти в играта – кога да пенсионирате някого! Героите на 2-3 ниво са слабички, имат само 1 специално умение и ефективността им в битка е мизерна. Тези на 6 и нагоре са съвсем друга ракия, но... ако не ги пенсионирате, те ще си загинат от старост. Което означава, че след гибелта целият този опит се губи... и трябва да започнете отначало с нови персонажи на 2-3 ниво, които едвам-едвам да добутат първите си 1-2 битки!
Разбира се създадете ли мощна династия с герои по 6-7 ниво, то това ви осигурява ново поколение бойци, които на 15 години са готови да се хвърлят в мелето!
Основният елемент в Massive Chalice е именно създаването на династии и да, изпълнен е доста добре. Постоянно мислите – кой къде да иде, кога, как. И якото е, че изпуснете ли дори за момент нещата – става наистина лошо. Примерно виждате как имате 6-7 девойки на възраст между 20-30 години с перфектни качества и още толкова младежи. И си мислите – бах, всичко е наред за още едно поколение! Само дето регентите се оказват дълголетни и отказват да умрат от старост (и не правят нови деца). Получава се една дупка в поколенията. И така когато регентът накрая пукне – то се оказва, че най-младият му наследник е на над 40 години! И хубаво, назначавате го, почвате да правите деца, до 50-годишнината му не се раждат такива. След това идват няколко малки гадинки, но трябва да чакате 15 години, докато те успеят да продължат рода си или да излязат на бойното поле!
И така както в един момент всичко е било прекрасно, така в следващия изпадате в криза!
А вашите врагове – Cadence – стават постоянно по-силни. Няма никакво значение дали вашите бойци са на първо ниво или десето – от вас зависи как ще си гледате империята. И така ако към средата на играта си омажете династиите, то става адски трудно да се справяте в битка.
Друг интересен момент е, че в Massive Chalice никога не знаете кога Cadence ще нападне. Възможно е в рамките на 15 години да има две атаки. Възможност е и за 20, 25 години да има една-единствена. Така понякога цяло поколение бойци участва в 2-3 битки! Което е любопитен, но също така и реалистичен момент – по време на една вековна война, сблъсъците не се случват всеки ден! От друга страна – никога не знаете как да планирате! Ако си кажете – „Хм, този пич сега е на 30 години, ще изчакам една битка и ще го засиля да става регент“ – може да се окаже, че следващата битка е след 12-13 години... и тогава вероятно е станал прекалено стар! Освен ако няма чертата „дълголетие“ – тогава дори и на 70 години може да си прави деца като пич и да си живее живота!
Иначе докато чакате следващата атака на Cadence, вие можете да гледате стратегическата карта. Постоянно се случва нещо – някой става пълнолетен, ражда се бебе, друг загива. Тук-таме можете да взимате решения с няколко възможни варианта – примерно някой ваш герой иска да странства из страната, за да преоткрие себе си и т.н. Крайните резултати често варират, дори и да изберете едно и също нещо... и довеждат до получаване на положителни или отрицателни черти на характера за даден герой. За съжаление обаче, по-често нещата се случват еднакво. Така ако схванете верния отговор – то автоматично ръчкате само него и занапред и получавате еднаква положителна черта (което е минус на Massive Chalice – редно е да се подобри в даден момент!).
[caption id="attachment_40517" align="aligncenter" width="525"] Тези решения могат да повлияят както позитивно, така и негативно на героите ви[/caption]
На стратегическата карта като цяло нямате много интерактивност. По-скоро чакате да се случи някакво събитие. Да загине някой регент и да се чудите кой да му назначите като наследник. Да ви нападнат. Да бъде изследвана дадена технология и изберете нова. Не бих казал, че това е минус – някак натискате на бутона за засилване на времето и тръпнете какво ще се случи.
Нека отделя малко време за технологиите. Всъщност, не говорим стриктно за технологии. По-скоро е изследване или строеж на едно-единствено нещо. А категориите са няколко и трябва да правите жертви. Особено в началото на играта.
От една страна, можете да построите нова крепост в дадена провинция, за да създадете династия там. Другите сгради са бойна арена, където назначавате за главен треньор ваш герой (според нивото му, всички ваши герои получават определено количество опит дневно) или пък гилдия на мъдреците, които ви помагат да развивате технологии по-бързо.
От същото меню можете да развивате вашите брони и оръжия; да разкривате второстепенни предмети, които да ви помагат в битка; дори и да осъществите мобилизация, за да бъдат открити ново поколение силни герои за 5-6-7 години (в зависимост от качеството на вашата гилдия на мъдреците).
Повечето „технологии“ не отнемат малко време за изследване, особено по-хубавите такива, отнемащи и 20, 25 години! Така трябва да внимавате какво избирате... тъй като може да се окаже, че в даден момент например нямате качествени герои, които да продължат кръвните ви линии, а пък вие сте изследвали половината от новите подобрени брони за стрелците да кажем!
И горе-долу това е стратегическата част. Пускате времето да тече и когато се наложи – взимате всякакви решения. Доста подобно на XCOM. Но най-важното решение е онова, което трябва да вземете, когато ви нападнат. Коя провинция да защитите!
Също в духа на XCOM игрите, и в Massive Chalice можете да защитите само едно място от картата в даден момент. Другото вие оставяте да бъде покварено от Cadence. Случи ли се това три пъти – безвъзвратно губите дадена територия. Което означава по-малко крепости, гилдии на мъдреците или бойни арени за вас. А и заедно с това – крайните зони дават бонуси на интелекта, ловкостта, силата на героите ви, както и други неща (скорост на строене, плодовитост на род, заселен в даден край и прочее – нещата се определят на случаен принцип с началото на нова игра).
Друг интерсен момент е, че и всяка победа над Cadence ви дава различни бонуси. Ако имате цял набор неопитни войници – наличието на двоен експириънс звучи като нещо страхотно. Или пък някой млад и опитен меле боец във времена, когато най-мощната ви подобна династия е пред загиване...
[caption id="attachment_40514" align="aligncenter" width="525"] Някои двойки са доста плодовити[/caption]
Но най-важното е да не губите териториите си!
И така, достигаме до самите битки. В Massive Chalice можете да изберете до 5 героя, които да отблъскват вражеската инвазия. Това число е фиксирано от самото начало на играта и не се променя до нейния край (за разлика от XCOM, където можем да си отключим допълнителен брой войници с течение на времето).
Поне според мен има някои... прекалено ефективни комбинации. И за мен алхимикът не е особено читав, макар че може и да греша и просто да не ми допада. Но накратко – бойците нанасят солидни щети от меле и нататък имат възможност за AoE атака, която е безценна в Massive Chalice. Ловците нанасят прилични щети от дистанция (с умението за двойна стрелба са доста високи, но не може да се използва всеки ход). Алхимиците могат да замерят противниците с гърмящи колби – включително и над стени, което е сериозен плюс.
Самите скил дървета са изпълнени изцяло в духа на XCOM. На всяко четно ниво получавате точка, която да инвестирате в умение. На 2-ро и 10-то няма избор - наличен е само един скил. На другите три четни нива можете да изберете измежду две различни умения. Като цяло скил дърветата не са лоши, но е минус, че различните класове са само 3, което предлага малко разнообразие.
[caption id="attachment_40512" align="aligncenter" width="525"] Артефактите (или реликви) са оръжия, които могат да вдигат нива и се предават през поколенията... в случая имаме чисто нов такъв, предаван за първи път[/caption]
Що се отнася до различните видове бойци, всеки е силен срещу даден тип единици и слаб срещу друг. Например единия вид Cadence ви отнема точки опит (да, точно така!) когато ви нанесе точна атака. А заедно с това – гърми и зашеметява всички наоколо, когато умре. Очевидно е добре да се справите с тези гадове отдалеч.
Други същества пък могат да направят на пихтия вашите по-чупливи стрелци или алхимици – добре е да бойците да танкват. Разбира се, най-приятно е просто да замерите 3-4 противници, скупчени заедно през някоя стена с гърмяща колба на алхимика (докато невидим стрелец е разкрил локацията им преди това, а Cadence не го виждат).
Като цяло бих казал за битките, че са по-лесни от тези в XCOM игрите, а пък тактическите прийоми – по-малко. Разнообразието от противници също е скромничко.
И въпреки това, има нещо забавно в битките. Хубаво е например, че картите и местата на Cadence из тях се генерират на случаен принцип. Така дори и след 50-60 битки не се чувствате така, сякаш преигравате едно и също нещо.
Това, което ми хареса в Massive Chalice е размерът на нивата. Минават се в общия случай за 10-15-20 минути. С други думи, не са толкова големи и отнемащи време като тези в XCOM, но не са и никак кратки. Има баланс – минавате битката точно преди да ви стане скучна и да си кажете – „Пфф, айде стига, искам да видя какво става нататък“.
При самите битки е яко, че почти винаги мислите кой ваш герой да осъществи финалния удар. За да вземе точките опит, очевидно. Дали ще е някой, който му предстои след битката да създава династия? Или пък друг, който е на капка от това да се сдобие с артефакт? Има за какво да се чудите.
Споменах ли, че в Massive Chalice има артефакти? Това са специални оръжия, които могат да вдигат нива. Те се предават в рамките на дадена фамилия, когато носителят им почине от старост. Самите артефакти могат да се придобият от стратегическата карта, когато изпълните някоя мини мисия. В общия случай обаче ги взимате, когато ваш герой стигне 5-6 ниво и се сдобие със собствен прякор – тоест стане легенда.
Тогава същият герой след смъртта си оставя първия артефакт на поколенията си. Самият първи боец не може да го ползва – честта е на неговия наследник, който започва да развива оръжието. А тези артефакти са от ключова важност за играта!
Не само щетите им се увеличават до значителни нива, но имат и голям шанс за нанасяне на Critical Damage, осигуряващ двойни щети. Достигащ дори до 40% при максимално ниво на дадено оръжие (отново 10-то). Така е от ключова важност активните ви бойци да притежават артефакти!
Също както и при развитието на родовете обаче, тук също има някои неизвестни. Например кой е „достойният“ да се сдобие със супер мощното оръжие при смъртта на даден герой?
Темата за битките мога да приключа с думите, че като цяло са забавни. Да, на момент може би стават леко еднообразни. Но е хубаво, че не протичат толкова дълго време и като цяло темпото е страхотно.
Това всъщност може да се каже за целия Massive Chalice. Зариби ме, хвана ме фарменето именно заради перфектното темпо. Прекарах много, много часове пред заглавието. Вероятно и заради това ревюто ми за Far Cry 4 се бави чак толкоз...
[caption id="attachment_40506" align="aligncenter" width="525"] Не във всички случаи ви трябва физическа сила, понякога интуицията е водеща - например за мъдреците[/caption]
Има нещо, което ми допада в Massive Chalice. Решенията на стратегическата карта хем са лековати и не ви карат прекалено много да мислите, хем и имат своето драстично значение в дългосрочен план. Същото важи и за битките. Не са някакво вездесъщо ниво в стратегическите игри... по-малко тактика се иска от един XCOM да кажем, по-малък е акцентът на правилното позициониране. Като цяло за неособено дълго време ще им схванете логиката. Но все пак се развиват сравнително бързо (което често е минус за тактическите игри!), което ви позволява да се върнете отново на глобалната карта и да видите как върви създаването на нови поколения от вашите поданици.
А след това – започване на нова битка с Cadence, развиване на следващото поколение войници и така до изтичането на заветните 300 години.
Четох критики, че Massive Chalice не е толкова дълбока като геймплей игра. Така е. По-скоро е кежъюл тактическо заглавие, отколкото хардкор. (Което не значи, че не е невъзможно да се оклепате в даден момент и да загинете безславно). Но кой е казал, че това е лошо?
А най-хубавото от всичко е, че в момента заглавието тепърва се развива. Сега например се чака пач, който да създаде смесени класове - това ще покачи настоящите 3 до общо 9. При хибридните герои само част от уменията са променени... но определено има някои доста любопитни неща, които със сигурност доста ще разнообразят играта. И това може би е само началото!
С други думи, дори и в настоящото си Early Access състояние, Massive Chalice си струва. А ако продължи да се подобрява със същите темпове... още по-добре!
И така, време е за финалните редове. Но преди тях – графиката и звука.
Massive Chalice има нестандартен визуален стил, при който героите са... грубо квадратизирани, тъй да се каже. От снимките в статията ще видите за какво става дума. Не говорим за пикселите на Minecraft или станалите модерни игри в ретро стил. Ами по-скоро... нещо друго. Сякаш говорим за грубоват ранен изглед на графичен двигател, който тепърва трябва да се доизчиства като външен вид. Макар че в случая на Massive Chalice, това е крайният вариант.
Поне на мен начина, по който изглеждат героите ми се нрави. Нестандартно е... няма да се хареса на всички, със сигурност. На мен ми се нрави, добавя се нещо нестандартно в Massive Chalice.
Звукът... като цяло е средна ръка. Типично за независима игра няма много реплики за бойците, музиката е нелоша, но става еднообразна. Като цяло бива... но толкоз.
И така, заключението. Ако сте фенове на тактическите игри тип XCOM, то има немалък шанс и Massive Chalice да ви хареса. Да се вкопчите в играта и да не ви остави почти никакво свободно време. Това се случи с мен.
Да, вероятно някои елементи не са чак толкова дълбоки. Вероятно ще схванете основата на бойната система бързо и няма да има особена интрига в битките. Да не кажа почти никаква на моменти. Но в крайна сметка... нали най-важното нещо за една игра е удоволствието? Това да разпуснете изцяло и да се кефите? Бих казал, че Massive Chalice осигурява това. Просто се отпускате и не усещате как минават няколко часа. Времето спира...