Рядко се случва игри да ме впечатлят, но Middle-Earth: Shadow of Mordor успя да постигне това. Дори и без своята великолепна Nemesis система заглавието е добро... а ако я прибавим към уравнението и вече имаме претендент за игра на 2014 година. Графиката на Middle-Earth: Shadow of Mordor е много добра. Не само откъм детайл, ефекти и цялостен изглед на виртуалния свят. Но и откъм оптимизация за PC, която е наистина на адски добро ниво - в последно време притежателите на персонални компютри са забравили що е то игра, която върви добре на не чак толкова могъщ хардуер. С много кадри в секунда и в която всичко си изглежда... наред. В някои мисии от кампанията нещата не са изпълнени на високо ниво... но към всичко останало нямам особени претенции. Играта изглежда доста добре - особено при озвучаването на вашите врагове. Дори и без великолепната си Nemesis система Middle-Easrth: Shadow of Mordor щеше да е нелоша игра. Но с нея е... страхотна и запомняща се. И определено виждаме нещо ново от Monolith, което ще се запомни. И което трябва да се копира от други компании. Дори и най-големите в бизнеса! Middle-Earth: Shadow of Mordor е една страхотна игра. Каквото и да си говорим. Струва си да се изиграе... и ми се струва, че съвсем спокойно ще забие Assassin's Creed в калта тази година! Както съм споменавал много пъти в този сайт, едно от любимите ми неща в гейминга са игрите с отворен свят. Харесва ми идеята човек просто да си обикаля из глобалната карта без ясна цел и крайна дестинация – просто да си търчи като теле. Но същевременно да се случват интересни произволни неща, които да привличат вниманието му постоянно.

Разбира се, създаването на един добър отворен свят е доста трудна задача. В повечето случаи виждаме една огромна карта, в която тук-таме имате възможност да започнете някоя мисия. За щастие обаче, Middle-Earth: Shadow of Mordor е игра, която не използва тази стратегия. Напротив – силният аспект тук е отвореният свят и в някои случаи играта напомня дори на Skyrim. Най-вече в един аспект - често се случва да изгубите час-два в странични дейности само докато решите да извървите пътя от точка А до точка Б, за да започнете някоя мисия по основната кампания. А това е качество, с което малко игри могат да се похвалят. Да забравите какво изобщо сте тръгнали да правите преди няколко часа, докато се лутате и убивате гадове!

Но нека традиционно започна от самото начало – какво всъщност представлява Middle-Earth: Shadow of Mordor? Говорим за игра, която се развива в света на Властелина на пръстените. Което е видно от самото название, всъщност. Любопитно е, че в заглавието не фигурира Lord of the Rings – именно защото цъкалката от трето лице включва някои елементи, които не са в каноните на Джон Толкин. Основният от които е главният герой, който... е безсмъртен.

Да, точно така. В повечето игри когато загинем ни се дава възможност да се преродим обратно, сякаш това не се е случвало. Не и в случая на Талион, главният герой в Middle-Earth: Shadow of Mordor. Който напълно регламентирано се завръща постоянно от света на мъртвите. Но как ще се запитате?

Още в самото начало Талион става жертвен агнец в ритуал от лейтенант на Саурон, основният злодей във Властелина на пръстените. Целта е да бъде призован мистериозен дух от отвъдното, но нещата не се развиват по план. Напротив, съществото с название Wrath (или Гняв) се слива с Талион. В резултат след всяка своя смърт главният герой в играта се появява в отвъдното, а оттам може обратно да се върне в света на живите.

Тази идея – макар и да не е по канона на Толкин, според който всичко мъртво си остава мъртво – е много добра. Най-вече защото обяснява как Талион постоянно загива и се завръща, а противниците му помнят това. Но за това ще става дума нататък – нека завърша темата за сюжета.

В началото историята изглежда интересно, особено и когато Ам-гъл се намесва в нея. А този добре познат на всички ни герой има значителна роля в Middle-Earth: Shadow of Mordor. Към средата имаме малко размиване на сюжета, а и самата кампания не е нито дълга, нито пък мисиите в нея са особено интересни. По някаква незнайна причина, повечето не акцентират на великолепната Nemesis система, заради която Shadow of Mordor наистина се отличава и може да се нарече уникална игра (вярвайте ми, тази дума я използвам много рядко). Вместо това в кампанията имаме тъповати мисии с промъквания, тук-таме защита на някой човек/обект и т.н. Като цяло имам чувството, че сингълът е по-скоро сложен, колкото да имаме някаква история, която да ни запознае с главния герой Талион и духа, с който е станал едно цяло. От тази гледна точка кампанията... става. Но при никой случай не е нещо, което може да се отличи в Middle-Earth: Shadow of Mordor.

За разлика от Nemesis системата. За която гледахме много клипчета в последните месеци преди дебюта на Shadow of Mordor. Но така и не можехме да знаем дали ще си струва или  не.

Е, мога да кажа едно нещо с пълна сигурност – Nemesis системата е нещо прекрасно, страхотно и много игри трябва да я интегрират по някакъв начин. Просто разработчиците Monolith наистина са вдигнали летвата с нея. И именно Nemesis беше причината в първите 10 часа, които прекарах пред Middle-Earth да съм минал 4-5 мисии от основната кампания. Просто човек се зарибява по унищожаването на вражеските орки и кръвните вражди с тях. (Всъщност, ако трябва да сме честни, в Middle-Earth: Shadow of Mordor убиваме не орки, а уруци - по-точно урук-хай, както и ще ги наричам гадовете нататък в статията... въпреки че визуално са си класическите орки от игрите.)

Но нека поясня каква е тази Nemesis система – в случай, че сте следили активно новините за Middle-Earth: Shadow of Mordor. Накратко, всеки ваш сблъсък с някой от капитаните на уруците се запомня от тях. А следващия път, когато се видите с тях – те реагират според ситуацията.

Все едно имате истински архивраг срещу вас. Който запомня пораженията си и иска реванш. Или ви се подиграва, ако ви е убил.

На пръв поглед изглежда, че Nemesis системата вероятно ще е нещо повърхностно? Че ще е трик, който омръзва бързо? В интерес на истината и на мен ми се стори така. Но в реалност е просто... страхотна.

Капитаните на уруците имат огромно количество реплики – лично аз убих най-малко 50 от тях досега, а може и повече да са. Всъщност най-вероятно са над това число. И в почти всички случаи имаше различни обиди и диалози.

Накратко може да се каже, че има няколко различни вариации. Обичайният вариант е да видите някого за първи път. Обикновено тогава даден капитан споменава, че е чувал за легендарния „Рейднжър“ – както ви наричат вразите в Shadow of Mordor – и иска да му вземе главата.

По-интересно е да видите някой, с който сте имали взимане-даване в миналото. Тогава противникът отговаря според обстоятелствата, които са се развили преди. В детайл! Ако вие сте избягали има язвителна реплика по въпроса какъв страхливец сте. Ако пък даден враг се е изпарил от бойното поле – тогава търси отмъщение и се  оправдава за бягството си.

Има обаче и различни вариации. Ако да кажем в масово меле сте били убити от друк урук (което автоматично го превръща в капитан!), тогава се визира тази конкретна ситуация. С реплика тип "Този път ще те убия аз". И така нататък, и така нататък.

Всичко това е страхотно. Най-вече защото усещате враговете като истински... противници. Които имат някакво лице, собствен характер. И искате да ги погубите, ако дадена битка не се е развила както сте планирали първия път.

А като стана дума за характер – да, уруците имат различни персоналности. Без да се навлиза в прекалено големи детайли, естествено... и все пак. Едни едвам могат да говорят, а други просто ръмжат. Трети са по-интелигентни и успяват да навържат солидни обиди към вас. Четвърти са настървени и нахъсани, пети са по-страхливи и разчитат на бандите си бабаити да им свършат черната работа.

Но да, дори и това не е всичко за Nemesis системата. Още по-яко е, че всеки път, когато убиете (или си помислите, че сте покосили фатално) противник... има шанс да се завърне след това. И то... по интересен начин. За какво става дума?

Ако гътнете противник с атака с промъкване в гръб... след това няма да е възможно същото! Даден гад ще ви е научил номера. И ще отбележи това със съответната реплика тип „няма да стане това отново“! Подобни малки детайли в Nemesis системата показват, че е обмисляна в най-дълбок детайл, а не е просто претупана отгоре-отгоре. Колкото да се отбие номера... което правят много компании. Не. Има дълбочина... значителна такава.

И си мислите, че това е всичко, което има да се каже за Nemesis системата? Не е.

Всеки урук от високите чинове има набор от силни и слаби страни. Малко в стил Diablo. Само че... те не са известни, когато се срещнете с даден гад! А за тази цел вие ще трябва да разпитате или някой страхлив урук – информаторите в Middle-Earth: Shadow of Mordor – или пък някой друг капитан. Имайте предвид обаче, че разпитите не са никак лесни... напротив. Даден противник трябва да е сам, за да можете да проникнете в съзнанието му. А много често в играта мелетата излизат... наистина извън контрол.

Силните и слабите страни на враговете е задължително да се знаят! Наистина. Тъкмо преди да започна това ревю се срещнах с един урук, който си мислех, че съм убил 1-2 пъти... но се беше върнал по-мощен от всякога. Всъщност, толкова силен, че нито една от атаките ми не можеше да му нанесе сериозни щети. Казах си – „Даеба, какво става?“.

Намерих информатор. Разпитах го. Оказа се, че има един-единствен начин да го спра – с огнена атака. Всичко друго – не ставаше! Това му беше единствената слабост. Нито може да стане с традиционните combat finisher-и, нито стрелите, нито... нищо! Да, наистина обикновените атаки му правеха малки щети... но когато дойде първия патрул и ни видя как се млатим в нищото веднага му помогна... а аз се озовах почти мъртъв. Да – почти. Защото въпросният урук имаше като силна страна арогантност – не убива противници, които счита за много по-слаби от него, когато има шанс да ги довърши. И урукът не го направи. Остави ме сам в нищото.

И да, набрал съм му много на това урукско копеле! И ще си получи своето... скоро... гарантирам! А, да, освен това има още един капитан още от първите ми часове в играта, който ме уби 3-4 пъти поред и доби значителна мощ. Който стоя и си го гледам и обмислям в съзнанието си как ще го направя на пихтия.

Скоро.

[caption id="attachment_34578" align="aligncenter" width="525"] В някои случаи разумното движение е просто... да избягате, особено ако мелето стане неконтролируемо[/caption]

Да, Nemesis системата е прекрасна именно заради това. И вие запомняте враговете си. Те имат лице. И вие мразите шибаните копелета! И наистина се радвате, когато ги видите обезглавени, пронизани, горящи... мъртви. (Споменах ли, че ако уж убиете някого с меч в окото, след това се връщат еднооки с брони, каски, бинтове и други аксесоари, които да покрият мястото, което е било обезобразено от вас?)

Към този момент осъзнах, че това, което съм изписал досега само за Nemesis системата може да си бъде цяло отделно ревю. Ако говорим за грубото количество думи. Не е случайно – говорим за нещо наистина страхотно. И поне аз не помня да съм виждал подобно нещо в игра. Най-вече защото Nemesis системата не е скриптирана, нещата не се случват по сценарий. Не е като сингъл кампания – „Намерете Гошо, бийте се срещу него, той уж ще умре, ама нататък ще се върне“.

Тук имате много... Гошовци. Десетки, вероятно стотици. Които ви срещат по всякакви начини. И с които формирате вражди. Няма значение къде се намирате. Няма значение какво вършите. Стига да не е мисия от сингъл кампанията, винаги има приличен шанс да се натъкнете на някой висшестоящ урук. Който често си е имал вземане-даване с вас. И започва патаклама. Да, мога да кажа едно нещо и то спокойно – Monolith са уцелили право в десетката с Nemesis системата. И това е нещо, което ще бъде запомнено и си струва да бъде запомнено... и пресъздавано в други игри.

Така. Стига толкова по тази тема. Нека говоря за друго нещо, с което започнах всъщност това ревю. Отворения свят. В Middle-Earth: Shadow of Mordor този елемент е изпълнен много добре поради немалко причини.

Първо – цялата Nemesis система. Колкото и вражески капитани да избиете, други се изкачват в ранговете. И винаги има някой, който извиква – РЕЙДНЖЪР – и започва да ви кълне. Независимо какво вършите! Имаше една странична мисия, която преиграх сигурно 10 пъти, понеже беше за време и винаги идваше някой Nemesis, който ме бавеше и в крайна сметка не можех да я мина.

Именно архивраговете ви правят нещата интересни. Защото винаги могат да изскочат, а съберат ли се 3-4-ма заедно и особено ако имат кофти положителни умения... дори и да са с ниско ниво ви затрудняват. Адски, адски много!

А хубавото в Middle-Earth: Shadow of Mordor е, че уруците постоянно правят проблеми. Няма момент, в който да си отдъхнете и да кажете – „Ох, сега мога да се разходя спокойно“. Винаги има патрули, конвои с роби и какво ли не друго. Ако ви се случи да водите някоя дълга битка, за каквато споменах горе – тогава задължително ще се появи патрул. И понякога в него има и капитан... и тогава става изродско.

Иначе в отворения свят на Shadow of Mordor има и много неща, които да ви помогнат в битката тип one-man-army срещу уруците. Например кошери с мордорски пчели, които успяват бързо да изгонят цяло меле гадове. И оставят най-безстрашните най-място... обикновено вашите Nemesis-и, с които да се сбиете на спокойствие!

В мелето могат да влязат и свирепите карагори – четирикраки зверове, сеещи смърт навсякъде! Адски забавно е когато се биете с тумба уруци и изведнъж изскочи някое от тези животни... патакламата е пълна. Карагорът яде който види пред себе си – включително и вас – вие се опитвате да колите уруци. Ако има капитан става още по-весело.

А ако този капитан има ненавист към карагори и като види такъв обезумява – тогава става още по-забавно! Защото изпадне ли в гняв ваш Nemesis, то прави по-високи щети и регенерира кръвта си в битка. И то доста бързо! Случваше ми се да мисля, че някой мощен гад е мъртъв и на един удар... и да настане подобно меле и изведнъж да се окаже, че е на пълна кръв, а аз съм на един шамар живот!

Но като говорим за карагорите – те могат да бъдат обяздвани от Талион! Да, точно така – можете да се разхождате като на своеобразен кон и да сеете смърт. Което е изключително забавно.

А още по-страхотно е, когато обяздите например 2 карагора, а след това слезете от тях. Но те не ви нападат и си оставате приятелчета! И се бият на ваша страна срещу уруците. В такива ситуации изведнъж се сдобивате с две свирепи животни на ваша страна, които спокойно могат да обърнат всяка битка. А сега си представете, че както си се биете с тумба гадове от нищото идват карагори, вие ги обяздвате, след това слизате от тях, продължавате мелето и те ви носят победата. И то точни преди да умрете... да, това също ми се случи.

Разбира се, нека отбележа едно – всичко, което става в Middle-Earth: Shadow of Mordor в една или друга степен е свързано с Nemesis системата. Тръгвате да биете някой капитан... по пътя настават извращения... и после още такива... най-накрая преди да го размажете като за последно случаен гад ви заколва. И той влиза във висшестоящата армия на Саурон. Вие се ядосвате и искате бързо отмъщение, но пък междувременно същият урук вече е добил доста сила и не е лесен за убиване...

Middle-Earth: Shadow of Mordor не е The Elder Scrolls V: Skyrim. Не можете да убиете жена си и да й вземете парите, а след това да ви гонят наемни убийци, търсещи отмъщение. Нещата са малко по-опростени. И всъщност зависят от това дали ви е достатъчно приятно да убивате капитани-уруци.

Ако отговорът е положителен – неизменно играта ще ви изкефи. Просто защото предлага голямо разнообразие. Наистина сериозно такова. И бих казал, че геймплеят на Middle-Earth: Shadow of Mordor е може би около 30+ часа. Поне. Докато рейнджърът ви стане достатъчно силен, че да се справи с повечето опасности.

Но това не е лесно. Да, точно така – Shadow of Mordor далеч не може да се окачестви като елементарна игра. Напротив, често е адски трудна.

[caption id="attachment_34581" align="aligncenter" width="525"] Уруците имат своята персоналност... и подобни реплики се запомнят особено след дуели, отнемащи над час за преминаване (в което число включвам всички смърти, които несъмнено се случват в подобни епични битки)[/caption]

Във видео ревюто съм пуснал някои битки (в които удобно не ме убиват, естествено!). Те може и да не изглеждат толкова трудни – подобни са на Batman Arkham игрите. И това не е случайно – Shadow of Mordor се разпространява от студиото Warner Bros., собствениците и на страхотните Батман заглавия от последните години.

Срещу няколко гада битките са определено лесни, но когато в патакламата се намесят... безброй уруци... става невъзможно да спечелите. Да. Точно така. Безброй уруци.

Случи ли се някой да удари алармата – финито. Изсипват се тумби от много, много, много противници. Колкото и да убивате – появяват се още, още, още. Изцяло в каноните на Властелина на пръстените, разбира се. Където се казва, че орките и уруците са безброй.

Хубавото на Middle-Earth: Shadow of Mordor е, че бойната система е намерила баланс. Шепа орки можете да убиете както ви падне. Буквално. С всеки от инструментите на арсенала ви. Когато обаче започне мелето срещу 20+ гада... няма шанс. Въртите, струвате – в един момент просто трябва да си биете шута! По възможност ако сте убили даден капитан в мелето. Иначе... ви предстоят подигравки следващия път като се видите с него. И да, това ще се случи!

Всъщност едно от най-хубавите неща на супер масовите мелета е, че не са от произволни противници. Човек би си казал, че играта просто ще започне да спами врагове от нищото, когато се удари алармата? Ами, не точно. Сред тях идват и капитани, които са видели запаления сигнален огън, удрящ алармата. В някои битки убивах много уруци и издържах дълго. Много дълго. Докато не се появят 3-4 капитана, наред с вълните от „обичайни“ гадове. И тогава трябваше да бягам.

Ако трябва да съм честен, много пъти просто умирах. Тъй като виждах как капитан е на 1 удар. Буквално покрит от други уруци. И преследвах нон-стоп финалния удар по него... докато не умирах. В Shadow of Mordor е много важно човек да знае кога е време да напусне битка...

Но нека разкрия някои детайли за самата бойна система. В своята есенция тя е същата като тази на Batman Arkham игрите. С други думи, акцентира се доста на механиката за контраатаки, при които се показва иконка кога даден противник тръгва да ви удари. В някои ситуации не можете да блокирате и трябва да избягате с кълбо.

Други елементи като прескачането на противник са адски подобни на Batman Arkham заглавията. А също така и трупането на Combo, което пък отключва възможност за изпълнение на екзекуции или куп други специални удари със значителна мощност при няколко поредни успешни атаки, без да ви бъдат нанесени щети.

Не само в тези фактори бойната система е подобна на Batman Arkham. Заедно с това и самото движение на Талион е почти същото като това на Батман. Общо взето, ако сте играли Batman Arkham заглавията, на секундата ще се почувствате в свои води. И системата за мен е страхотна.

На моменти изглежда лесна. Настане ли мелето – ще умирате. Много. Гарантирано.

Хубав момент в бойната система е дървото с умения. То не се отключва с особено бързи темпове – напротив. Ще трябва да обмисляте кои умения избирате поне в първите двайсетина часа. В които имате по-малко точки. Ясно е, че в един момент ще имате... всичко в Middle-Earth: Shadow of Mordor. И въпреки това ако не се научите да използвате уменията си – няма смисъл от тях. А те не са чак толкова малко, наистина! А много Nemesis-и изискват доста различни тактики.

Освен дърво с умения – разделено на такива за Талион и свръхестествения дух на Гнева, имате възможност да ъпгрейдвате основните си оръжия – меч, кинжал и лък. Няма „истинска“ RPG система. Трите оръжия си остават еднакви през цялата игра. Разликата е, че можете да ги подсилите с куп руни – максимално по 5 за всяко – меча, кинжала, лъка. Тези руни всъщност са пасивни умения – например пълнещи кръвта при определена атака, даващи ви повече стрели, увеличени щети и т.н.

Тази система също е хубава. Не само всеки убит урук ви дава руна – вие се опитвате да преследвате легендарните такива. Които ви дават значителни бонуси.

Хубавото на руните е, че ви помагат да изградите ваш билд за Талион. Трябва да имате ясна идея какво правите – или по-точно, да подсилите любимите умения, които използвате. Но имайте предвид, че е добре да имате много руни – някои мисии изискват смяна. Един пример – в едно от предизвикателствата трябваше да избия 20 орки за 2 минути. Опитах да избия един куп гадове с лък... но се сетих, че имам руна, която сплашва всички противници, ако някой от приятелчетата им е убит с хедшот от нищото.

Така вместо да трепя тумби гадове... ги карах да бягат към гората в шок!

Естествено, системата с руните – които всъщност не са никак малко – ви осигурява малко RPG грайнд елемент – да преследвате перфектния възможен билд. А якото на Middle-Earth: Shadow of Mordor е, че наистина има разнообразие при тези своеобразни пасивки.

Като цяло мога да кажа, че бойната система е доста добра. Включително и RPG елементът. А когато се съчетаят с Nemesis функционалността имаме една наистина добра комбинация.

Ако си мислите обаче, че Middle-Earth: Shadow of Mordor е само груби сблъсъци лице в лице – много се лъжете. Често има масови мелета, но без елемент на промъкване... не сте за никъде.

Да, в Middle-Earth: Shadow of Mordor има фрийрън елемент, малко подобен на Assassin’s Creed. Опс, малко ли казах? Всъщност, придвижването на Талион по сградите на Мордор е същото като това на Ецио Аудиторе от няколкото Assassin’s Creed игри с него. Нямам идея дали Warner Bros. и Ubisoft са сключили споразумение за ползване на анимациите или... „е просто съвпадение“... едва ли има значение. Катеренето по сградите веднага ще бъде усетено като нещо адски познато от феновете на Assassin’s Creed. А заедно с това и някои други елементи.

Например въздушните екзекуции. Важна част от Middle-Earth: Shadow of Mordor. Или пък скриването зад високи храсти и убиването на уруци в гръб.

[caption id="attachment_34554" align="aligncenter" width="525"] Тук виждате колко капитани сте изклали и колко ви остават да погубите (това е скрийншот от ранната част на играта ми... към края армията на Саурон беше доста овехтяла)[/caption]

Изкачването на високи сгради и осмислянето на бойното поле е важна част от играта. Особено ако се изправяте срещу противници, които са близо неубиваеми и е нужна специална тактика за унищожаването им. Също така е фрийрънът ви осигурява възможността да си спасите кожата бързо и качествено, ако някоя битка тръгне на зле...

Все пак не мисля, че има толкова голям Assassin’s Creed елемент в Middle-Earth: Shadow of Mordor. По-скоро... нещата са балансирани. Наистина хирургическите удари по някои трудни противници са задължителни. Да сте обмисилили нещата внимателно предварително и да сте сигурни, че ще се развият по план. Но и същевременно никой не ви задължава да се катерите по сградите. Като в Assassin’s Creed. Общо взето говорим за една добра добавка към страхотна игра. Макар че фрийрънът на моменти може да е доста дразнещ – Талион не във всичко случаи действа така, както се очаква от него и системата не е толкова флуидна, колкото тази в Assassin’s Creed.

И така, вече наближава края на това ревю. Което стана доста дълго. Но не е случайно – за Middle-Earth: Shadow of Mordor може да се напише много. Играта е страхотна! Като минус мога да посоча може би само кампанията, която е... постна. Но всичко останало прави страхотно впечатление.

Бойната система. Хубавия отворен виртуален свят. И, разбира се, Nemesis системата. Но нека преди да премина към последните думи в ревюто да отделя и няколко реда за графиката и звука.

Визуално, Middle-Earth: Shadow of Mordor е страхотен. Играта е много красива – и като детайл, и като художествено оформяне на целия свят. Уруците са много на брой и с доста различни лица... досега не видях двама еднакви. Което си е впечатляващо.

Ефектите когато завали дъжд, как се мокрят героите и обектите около тях – красиво е. И то дори не на максималните детайли – може да се каже, че Middle-Earth: Shadow of Mordor е една от най-добре оптимизираните игри за PC, които са ми попадали от дълго време насам. Изглежда страхотно и не иска прекалено мощен хардуер. Моята машина покрива тази за минималните изисквания... и аз очаквах да ми цепи играта на ниски детайли. Но не би. Пуснах си я на 1080p от раз и изглежда страхотно! А може и повече!

Звукът – като цяло е добре. Озвучаването е на ниво – ако изключим някои герои от сингъл кампанията. Която... както казвах е постна. Меко казано. Иначе уруците са добре озвучени, чуваме всякакви произволни разговори, в които не се обсъжда времето – напротив. Има интриги, има оплаквания от почти личен характер, има... всичко. Понякога си струва просто да спрете и да се заслушате – и чувате адски интересни неща. И много като количество – не е като да си чул два разговора и да знаеш всичко в Middle-Earth: Shadow of Mordor.

Заключението? От много време не ми е попадала игра, която да ми направи такова удоволствие. И която спокойно да препоръчам на всеки приятел, който ми каже – „Абе, Явка, нямам какво да играя, попадало ли ти е нещо“. Да, попадна ми. Middle-Earth: Shadow of Mordor.

Само заради Nemesis системата си тази игра си струва. Дори и да беше само тя. Но това далеч не е всичко в това прекрасно заглавие. Има... баланс.

Играчът усеща, че има възможност да избира какво да прави. Има разнообразие. Дали да влезеш с груба сила в мелето? Или да погледнеш и обмислиш?

Има някои странични предизвикателства, колкото да ни разнообразят малко от безконечното убиване на уруци. Но в никой момент то не омръзва. Наистина. 20+ часа избивам, избивам, избивам... и в сигурно 1/3 от случаите и аз умирам. Успява да ме изненада някое меле. Да ме прецака. Да ме хване разконцентриран. Да ме убие.

И се започва. Тръгвам да отмъщавам на един капитан. Изкачва се втори през ранговете. Втори ме убива, след като съм претрепал първия. И хоп, ето ти един Nemesis затворен кръг. Въртиш, въртиш, убиваш... тук-таме псуваш...

...накрая са минали 4-5 часа, които не си усетил. Яко ти е и си казваш – Middle-Earth: Shadow of Mordor си струва.

И това могат да бъдат спокойно последните ми думи. Middle-Earth: Shadow of Mordor си струва. Тепърва ни предстои да видим някои от хитовете на 2014-та. За да кажа, че това е най-добрата игра за годината. Но със сигурност е сериозен претендент.