Ако ви се иска да се откъснете от реалния свят и да се пренесете в един аниме приказен такъв - Ni No Kuni II е идеалната игра за целта

Графиката, или по-конкретно визуалния стил, е страхотна. От цялостното оформление на света до различните същества, които ще срещнем в света на Ni No Kuni II. Предупреждение - на някои хора може ситуацията да им се стори прекалено "приказна".

Звукът също е супер. Специално искам да отлича перфектната музика, която винаги успява да ни вкара в правилното настроение. Гласовата актьорска игра - когато я има - е на ниво. Ефектите също.

Часовете в Ni No Kuni II излитат неусетно - което вероятно е най-големия комплимент, който може да се направи за геймплея на игра.

Ni No Kuni II определено е една от отличаващите се игри на 2018 година. Толкоз.

Приказка. Вероятно това е думата, с която най-лаконично мога да опиша Ni No Kuni II. И вероятно самите разработчици на заглавието са преследвали именно подобен краен резултат. Във всички възможни аспекти. Ако започнем от виртуалния свят, преминем през историята и стигнем до персонажите и отворения свят – Ni No Kuni II се опитва просто да ни откъсне от реалността. И да ни пренесе на едно съвсем различно, жизнерадостно място, в което сравнително рядко, за цвят, се докосват някои по-мрачни и сериозни теми.

В останалото време просто се отпускаме и се наслаждаваме на една приказка. Която достига едни 40, 50 часа преди да се усетим.

И всъщност като споменах горе „пренасяне на друго място“ – историята на Ni No Kuni II започва буквално по този начин. Виждаме сцена от реалния свят, в която президентът на неясно коя световна страна Роланд се вози умислен в лимузина – само за да види как над близък град се взривява бойна ракета.

И в този момент героят се озовава на съвсем различно място. В който той е много по-млад... но това далеч не е най-странното нещо. Всичко останало е най-странното.

Роланд е в приказен дворец, в който получовекът, полумишка Маузингер осъществява преврат. Приключвайки царуването на полухората, полукотки и правейки опит да убие Еван, законният престолонаследник.

Както бихте се досетили в подобна пипкава ситуация Роланд няма луксове като това да се чуди къде се намира и тъй нататък. Той просто решава да помогне на Еван и да избягат от армията на Маузингер, мязаща на множество бронирани клонинги на Мики Маус.

И някъде тук, още в самото начало, човек започва да се потапя в света на Ni No Kuni II. Благодарение на страхотния арт, който се е опитал да създаде изцяло нов свят – къде абсурден, къде дебилно-забавен в аниме стил. Благодарение и на перфектния саундтрак, който в абсолютно всеки момент успява да вкара правилните емоции у нас.

И може би тук е редно да вкарам едно важно уточнение. Ni No Kuni II е съвсем лековата игра. Не очаквайте нищо брутално – не съм сигурен дали в цялото заглавие е показана и една капка кръв. В увода споменах, че чат-пат се докосват по-мрачни теми... има го това, но никога нямаме задълбаване. Никога не се отделя повече от нужното време на тях. С други думи тъкмо да ни стане мрачно и хоп – пак почва по-забавна музичка и някакъв лъхащ оптимизъм навсякъде.

Това тук идва предимно като предупреждение, ако не сте фенове на чак такива цъкалки. Които спокойно могат да се нарекат и „детински“. Ама някак „приказни“ е по-коректната дума тук. Особено и при положение, че в Ni No Kuni II има мнооого за четене и далеч не мисля, че някое дете или доста ранни тийнове ще успеят да се потопят изцяло в света. Специално в моментите, в които някои странични куестове се решават повече с четене и по-малко с безмозъчно ходене до някое голямо хиксче на глобалната карта.

Все пак – чувствайте се предупредени. Ni No Kuni II няма претенции за сериозност, много често е прекалено наивен (умишлено). Което съм сигурен, че няма да се понрави на всички.

И продължавайки нататък с историята бих казал, че макар и съвсем предсказуема на места, тя оставя добро впечатление. Човек иска да види как ще се развие приключението на Роланд, Еван и техните придружители. Тук-таме има много запомнящи се моменти, естествено споменатата по-рано наивност изобилства. Ni No Kuni II не ни кара да се замисляме за психологическия аспект на дадена ситуация или да разсъждаваме какво би било в един реален свят. Например колко бързо героите прощават много сериозни деяния. Просто цъкаме, наслаждаваме се на шаренийката и те толкоз.

Като основна критика за кинематичната част на Ni No Kuni II обаче бих посочил адски странното озвучаване на заглавието. В почти всяка сцена от играта, реализирана с енджина, при която има повечко разговори... гласове има някъде в третина от тях. Или дори по-малко. В резултат на което чувате как персонажите говорят и изведнъж... бам, продължават само буквички. Или пък обратното. Четете си някой диалог и си мислите, че ще е от „немите“ – и изведнъж в средата персонажите започват да си говорят озвучено.

Вероятно причината за това е пестене на финансов ресурс... или пък може би опит Ni No Kuni II да бъде пуснат по-бързо на западния пазар. Понеже нямам идея дали в японската версия всичко е озвучено. Тъй или инак този момент води до... странно усещане и доколкото се свиква с него и не бих казал, че успява да хвърли силно негативно клеймо върху Ni No Kuni II, то щеше да е добре поне основните диалози да са озвучени изцяло (а страничните такива не са хич, това е ясно).

Но както и да е. Сравнително малка част от времето, което ще прекарате в Ni No Kuni II ще е в сюжета. Тъй че не мисля, че трябва да отделям много време за него – нека продължа право напред с най-важното в случая – геймплея. Какво имаме тук?

Ni No Kuni II представлява RPG с отворен свят. Което не прилича особено на класическо JRPG. Бойната система е аркадна и в реално време. Пак има наченки на фарм, но не е чак толкова задължителен и досаден като в много представители на жанра. Налични са и двама придружители с нас – също марков момент за JRPG-то, само че в случая при бързите битки ние общо взето се надяваме другарчетата ни да имат достатъчно акъл да се справят сами. И чат-пат ги съживяваме или им хвърляме някоя лечебна билка, ако тръгнат да загиват.

Заедно с това Ni No Kuni II има и други елементи – включително сравнително тактически изометрични битки и развиване на кралството на Еван, което всъщност е гръбнакът на отворения свят.

Както споменах в началото Маузингер преследва и се опитва да убие Еван. Поради тази причина вие се евакуирате далеч от кралството Динг Донг Дел и основавате свое. Чиято цел е... да бъде баси якото кралство, естествено! Но пък в началото представлява един съвсем базов лагер с пет палатки на кръст и толкоз.

Целта ви е да го развиете – и в кампанията виждате именно това. Но какво е едно кралство без поданици?

В доста от страничните мисии вие ще търсите именно такива. Но якото е, че вие не просто фармите някакви чисълца. Напротив. Всеки от бъдещите си поданици ще видите „лице в лице“, обикновено изпълнявайки някой страничен куест за тях. Понякога става дума за обикновени такива тип „донеси гащите на баба ми отнякъде“, понякога е убиване на някое мощно животно, понякога донасяне на рядък предмет и тъй нататък.

След като се сдобиете с услугите на нов поданик ще се загледате какви специализации има той или тя. Тъй като сградите в кралството ви са... много. Десетки типове. Такива за лов, дърводелство, занаяти, създаване на оръжия, брони, учене на магии, заучаване на бойни тактики и какви ли не други.

Нека отбележа, че Ni No Kuni II няма да ви удари с чук през топките още в самото начало. Да ви изсипе един тон опции откъм сгради и да се чудите какво да правите. В началото управлението на кралството ви изглежда съвсем елементарно. С течение на кампанията се отварят повече възможности за вас, заради което трябва да прекарвате и повечко време в него. Който аспект на Ni No Kuni II си е съвсем подобен на някоя стратегия.

Всъщност ако трябва да съм съвсем точен развитието на кралството ви не е „официално“ обвързано с прогрес в кампанията. Няма някакъв момент, в който играта да ви каже – „Докато не минете тази мисия не можете да ъпгрейднете еди коя си сграда“. Но пък за развитие са ви нужни определено количество поданици, които пък, съвсем логично, се появяват, когато стигнете до нови региони. Тоест практически сте заключени и без да минете някоя мисия от кампанията няма как да се развивате. Ама все пак начинът, по който тази екстра е интегрирана е доста плавен. Не ви се казва нищо право в очите с големи червени букви.

Окей, говоря за кралството... но всъщност какво, по дяволите, ни осигурява то ще се запитате? И защо ни е нужно да го развиваме? Понеже Ni No Kuni II не ни задължава да правим каквото и да е. Ако искаме можем да пуцаме само по основната кампания и да оставим кралството на Еван да бъде някой батак като България примерно.

Е, все пак има какво да получим от нашето владение. С няколко ъпгрейда на магазините за оръжия и брони можем да си крафтваме такива. Възможно е да избираме и ъпгрейдваме магиите си от съответната работилница за тях. Има готвач, който ни прави манджи, които за определено време вдигат статистиките ни в битка. И тъй нататък.

А ако говорим за оръжията и броните например – те си имат пасивни статистики. Чрез които практически можем да създадем наш собствен билд, особено ако навържем няколко по ефективен начин. Да, няма някакво титанично разнообразие в този аспект. Само че ако се уповаваме само на случайните предмети, които ни пускат разни чудовища, то шансът да ни дадат точно пасивките, които искаме за максимална ефективност не е чак толкова голям.

Друго важно нещо, което кралството ни осигурява са ресурси. Периодично търговците ни генерират какви ли не съставки... които са стотици в Ni No Kuni II. Да, това си е типичен JRPG момент!

Та въпросните съставки ни служат както за крафтинг на най-разнообразни неща, така и за минаване на всякакви мисии. Тъй като примерно някой си бай Хуй, потенциален жител на кралството ни, ще каже – „Абе, баце, тука искам ей-това си, иначе няма да дойда при теб“. И докато винаги е налична опцията да се опиташ да намериш някое чудовище, от което да изфармиш конкретното нещо – доста по-добре е просто да си го имаш в джоба, понеже кралството ти го е произвело.

Разбира колкото по-развити са дадени сгради, толкова по-редки материали произвеждат. Можете да си и купите такива... стига и магазинът за всичко да е достатъчно ъпгрейднат.

Накратко бих казал, че кралството на Еван добре „отваря“ отворения свят. Дава ни мотивация да минаваме повечко мисии в него. Които иначе бихме занемарили.

Което, естествено, не означава, че нещо ни пречи и просто да обикаляме из света на Ni No Kuni II. Млатейки се със съвсем произволни чудовища. Има достатъчно пръснати ресурси из картата, ковчежета, скрити пещери, подземия... че и безцелното шляене да ни носи забавление. Пък и навигацията на глобалната карта е повече от забавна – виждаме изометрично персонажите ни под формата на някакви човечета с големи глави, които дебилно подскачат напред-назад. Особено яко е като се сдобием и с превозни средства като кораба например, с който по-ефективно можем да навигираме из виртуалния свят.

А в него – понеже забравих да спомена по-рано, докато говорех за историята – са включени различни кралства с доста специфично усещане. Началното – Динг Донг Дел – си е типична приказка. С чепкащите се котки и мишки (макар и с хуманоиден вид, ако изкючим главите им и наличието на опашки). Водното кралство Хидрополис е доста вдъхновено от древногръцката култура, а пък имаме и стиймпънк елемент нататък в кампанията.

Ni No Kuni II не се свени от това да рискува. Да смесва различни неща. Включително и съществата, които виждаме... които са общо взето всякакви. В битка се изправяме с всичко – от дракони до орки през вдъхновени от митологията чудовища до роботи. Хората във вселената на Ni No Kuni II също са разнообразни вариации – имаме и „обикновени“ човеци, и всякакви хибриди с кучета, котки, мишки, риби и тъй нататък.

Но всъщност не е ли време да поговоря и за самите битки?

Те всъщност са в два вида, както споменах горе. Тактически и... де да знам, нормални? Е, ще говоря първо за стандартните такива. Които са основното нещо, което ще виждаме в Ni No Kuni II.

За разлика от първата част, която – доколкото разбрах – е походова, то тук нещата се случват в реално време. И то аркадно. Движението наоколо е най-добрият ви приятел, кълбата в някоя посока често ви спасяват живота.

Наборът от движения, които имате на разположение в Ni No Kuni II е съвсем класически за всяко екшън RPG. Освен споменатите горе кълба имате и опция да блокирате противникови атаки. Налични са силна (бавна) и слаба (бърза) атаки, а също и опции да пуцаме от дистанция и пускаме магии. Всички герои имат достъп до пълния набор движения, въпреки че логично едни са по-добри в меле битките, други – в магиите, трети – в стрелбата от дистанция и прочее.

Самите битки в Ni No Kuni II бих окачествил като съвсем приятен хаос. В повечето случаи виждате куп блещукащи ефекти, нерядко дори и нямате представа какво се случва, тръгвате да гоните първото човече, което ви се мерне пред очите и да го убиете...

В болшинството от битките няма особено предизвикателство – нека го кажа. Не ви трябва да се концентрирате, да застанете издървени до краен предел на стола в стил Dark Souls или нещо такова. Напротив, спам на основни умения плюс някоя AoE магия често ви е достатъчен. За „обикновените“ противници.

Наистина има и немалко босове, които накарат лекичко да се напрегнем. И се случва чат-пат да загинем. Но като цяло големи трудности срещах само в момента, в който се опитвах да се сбия с чудовища с прекалено висок левъл над моя. При които просто е нужна по-хубава екипировка. И повече точки кръв (в типично японски стил). Все пак е хубаво, че чат-пат Ni No Kuni II показва зъби – колкото да се уверим, че не е баш елементарен. Но все пак – ако го цъкате „по канона“, както се очаква от вас, няма да усетите чак такова предизвикателство.

Обикновено неособено високата трудност посочвам като минус. Но някак тук се вписва много добре в атмосферата. Някак си с цялата приказна атмосфера и страхотна музичка човек изпада в едно такова разпуснато състояние, сякаш пука мента със спрайт или биричка на плажа и хич не му се занимава с напрягане на която и да е мозъчна клетка.

Но понеже леко се отплеснах – нека се върна конкретно на битките. Както споменах в началото имаме другарчета в кампанията, две от които можем да изберем да ни помагат в сблъсъците с разнообразните противници. По всяко едно време ние можем да поемем контрола над който от наличните герои решим... макар че съм почти сигурен, че мнозина ще правят като мен – просто ще си изберат един от тях, доста вероятно Роланд, с който да цъкат през болшинството от времето. Да, на теория можем да заучим специфичните движения на всеки от трите ни налични в даден момент герои. И да създадем билдове за всяка възможна ситуация. Но при не чак толкова високата трудност просто си хващаме един от тях, а останалите помагат.

Все пак при три налични персонажа е яко, че имаме опцията за лесно връщане в битка. Дори и един-два да умрат, то можем да ползваме последния, за да ги съживим и продължим борбата. Иначе изкуственият интелект се справя достатъчно ефективно в битка и като цяло ни помага с допълнителните геройчета.

Интересен момент в Ni No Kuni II са тъй наречените higgledies. Става дума за малки духчета, които ни придружават горе-долу от старта на кампанията до самия край. Те са с поддържаща роля, като чат-пат в битка се събират заедно, а ние трябва да идем при тях и да поискаме помощта им (с натискане на X за PS4 например). В зависимост от типа higgledies ефектите са разнообразни. Едни нанасят големи щети на противник. Други ни лекуват. Трети осигуряват щитове и тъй нататък.

Въпросните higgledies спомагат с пълна сила бойното поле да се превърне в забавния хаос, за който споменах горе. Нонстоп виждате разни ефекти от бог знае какви неща, разни противници пускат магии, вашите придружители и те спамят каквото им дойде наум, вие също си ползвате скиловете, higgle-дитата подскачат наляво надясно... лудост.

По-рано споменах, че в Ni No Kuni II има два вида битки. Освен описаните горе са налични и тактически такива. При които поемаме контрола изометрично над четири легиона човечета, с които се справяме с други противници.

Разликата между двата типа битки е, че при първите се сдобиваме с ресурси за нашите герои, а при вторите – за кралството. Понеже в Ni No Kuni II личните финанси са съвсем отделни от държавните. Да, знам, като българи ни е много трудно да си представим как не е възможно да източваме хазната на кралството си в офшорна сметка на Кайманите.

Та въпросните изометрични битки отново са екшън, като са в стила на камък-ножица-хартия. Всеки от различните ни четири отряда е от определен тип, силен срещу едни единици и слаб срещу други. Ние трябва така да ги извъртаме в реално време, че да намалим максимално щетите.

Изометричните битчици като цяло са второстепенни и служат единствено за разведряване на обстановката. В общия случай и те са лесни – специално ако вашата армия е на нужния левъл, макар че ако е много по-слаба има приятно предизвикателство. Но дори и да умрете – прогресът ви се запазва и след едно-две преигравания спокойно можете да минете дадена ситуация.

Общо взето цялостния геймплей на Ni No Kuni II предлага нужното разнообразие. За да не се случва най-лошото в една игра, а и вероятно в живота – да изпаднем в рутината. Ако ни омръзне да обикаляме отворения свят и убиваме човечета можем да влезем в кралството си и да го поразвием, пък да минем някоя тактическа битка. След това ако съвсем не ни се помпат копчета на контролера нищо не ни пречи да се впуснем в някое куестче или продължаване на основната кампания.

Реално не знам дали в Ni No Kuni II няма някаква илюзия за разнообразие, но пък в една Persona 5 да кажем в един момент просто нямах мотивация да продължа нататък. Знаех точно какво ще се случи, редуваха се точно два компонента – битки и множество диалози, развиващи сюжетната линия. Реално в Ni No Kuni II няма чак толкова повече за правене – но не става скучно.

Освен ако не решите да задълбаете изцяло в получаване на разни ачийвмънти например. И да изкарате куп неща до 100%. Защото в този случай можете да сте сигурни, че има много фарм. Съдържанието в Ni No Kuni II е адски много, а винаги в такива случаи качеството варира. Има например някои страхотни странични куестове... но има и много, които са досадно донасяне на нещо отнякъде си.

Разбира се аз съм отявлено безразличен към ачийвмънтите във всяка една форма в игрите и правя нещата до момента, до който са ми интересни. И Ni No Kuni II общо взето предлага достатъчно съдържание.

Преди финалните думи естествено ще поговоря малко за графиката и звука.

Визуално Ni No Kuni II изглежда страхотно. Направо си прилича на някое аниме – и то далеч не говоря само за кът сцените, реализирани в този стил. Налични са куп дебилни моменти, маркови за японците, но и също така цялостния визуален стил включва какви ли не яко реализирани същества. Както казах в началото – в несериозен и детински формат. За добро или лошо.

Звукът – страхотен. Ефектите са на ниво, саундтракът е просто перфектен, рядко се кефя толкова много на музикалното оформление в игра. Най-големият минус в този аспект е онова, което споменах в началото – липсата на гласове във всички основни диалози. Да, не очаквам абсолютно всичко да е озвучено. Все пак Ni No Kuni II има кой знае колко хиляди реда текст. Но пък диалозите към основните мисии не са чак толкова много и щеше да е хубаво да са озвучени изцяло.

Заключението? Ni No Kuni II е страхотна отпускаща аниме игрица с голямо количество съдържание. Ако ви се иска да се пренесете в една приказна страна чрез гейминг – вероятно това е един от най-добрите начини за това.