Prison Architect е поредната независима tycoon игра, която несъмнено показва, че жанрът в последните години е в процес на възраждане - нещо, което определено може да радва феновете му. Винаги, когато имаме нестандартен стил вкарвам едно неутрално сиво - случаят тук е подобен. Лично на мен начинът, по който изглежда Prison Architect определено ми харесва. В общия случай се усеща, че говорим за игра без особен бюджет. Доста ефекти звучат... ужасно. Останалото озвучаване не е запомнящо се - общо взето един от малките бъгове беше за 10-15 минути звукът да изчезне и поне аз не усещах особена липса. Дълбочината на геймплея е значителна, което е нещо адски важно за tycoon игра. Докато самото строене на затвори не е нещо особено, то трудно предсказуемото поведение на вашите пандизчии отваря поле за доста преиграване. Prison Architect е игра, която почти сигурно ще се хареса на феновете на tycoon заглавията. Стига изометричната 2D графика да не е прекалено неприятна за вас, разбира се.

По едно време нещата изглеждаха така, сякаш стратегическите игри, в които създаваме свои бизнеси – т.нар. tycoon-и – са загинали. Тъй или инак нишовият жанр произвеждаше толкова малко нови заглавия, че кажи-речи можеше да се каже, че е изчезнал вид. За щастие напоследък виждаме истински ренесанс в него, а поредното добро заглавие е Prison Architect.

Всъщност за играта се говори от известно време – не е да каже човек, че говорим за нещо ново едва ли не. Аз обаче чаках да излезе от Steam Early Access, тоест да се превърне в изцяло завършен продукт, за да й хвърля едно око. Е, това се случи съвсем наскоро и мога да кажа едно нещо с пълна сигурност – Prison Architect е страхотен продукт. Точно както и гласят повечето отзиви. Без да разтъкавам с дълги уводи, то ще карам по същество с първия плюс.

Разнообразието и непредсказуемостта на Prison Architect.

Когато говорим за tycoon-и, то винаги в главата ни може да светне с пълна сила един въпрос – за колко монотонно заглавие говорим? Тъй като всеки от нас, който харесва жанра знае кой е основният минус – онзи момент, в който вече бизнесът ни се е вдигнал от мизерията, имаме достатъчно кинти да се справим с всички потенциални кризи и... просто стоим, пием си ракия и трупаме още благосъстояние. Е, в Prison Architect нещата са доста по-разчупени поради една основна причина – заглавието се върти около хората! И бих казал, че разработчиците са се постарали хем да ни предлагат постоянно изненадващи моменти, хем и да не се чувстваме евтино прецакани. Защото все пак се намираме в един пандиз с куп престъпници и трябва да очакваме абсолютно всичко!

[caption id="attachment_56781" align="aligncenter" width="525"] Всичко започва по еднакъв начин - хвърлят в някое празно поле, където трябва да започнете да строите затвора си[/caption]

За какво говоря ли? Ще ви дам един конкретен пример - развитие, което доста ме израдва. Направих си затворче – хубавичко, спрентачико, всеки пандизчия в килия с телевизор, радио, лавица за книги. Разнообразно хранително меню – чиста работа, направо и аз ще хвърля всичко и ще ходя да живея така. Всичко си вървеше добре известно време, всичките бандюги с дни нито се биеха, нито се изтрепваха. Никакви инциденти. Започна пак да назрява онова чувство на монотонност, за което говорех. Започнах да се чудя как да накарам все повече престъпници да се реабилитират, да четат книжки и т.н.

И изведнъж – масово меле в банята. Докато се усетя какво става двама души погинаха. След това – ново меле! Спрях на пазуа играта и започнах да оглеждам какво е причинило цялата агресия у уж досега спокойните ми пандизчии. И какво се оказа? Така докато съм приемал нови затворници автоматично, без да огледам кой какъв е, с какви обвинения е дошъл се оказа, че в зандана се е явил бивш полицай, който на всичкото отгоре е и доносник! Съответно първата задача на доста престъпници беше да се опитат да го убият.

Да, само дето този полицай се оказа и кораво копеле, което успя да претрепе няколко души, преди да издъхне! И така уж спокойното ми затворче, в което нямаше никакви смъртни случаи се оказа в епицентъра на пълна касапница.

Но пък в този момент не си казах – „Prison Architect измисли някаква простотия, че да ми развали идилията“. Не. Защото се случи нещо съвсем реалистично на пръв поглед. Бившо ченге – доносник да влиза в затвора! Какво може да се случи?

[caption id="attachment_56772" align="aligncenter" width="525"] Prison Architect позволява да настройвате режима на затворниците в детайл, но интерфейсът отнема немалко време, за да свикнете с него[/caption]

И всъщност този момент ми припомни, че от един момент нататък просто спрях да гледам какви затворници влизат. Мислех си – „Килиите са хубави, има достатъчно охрана, психологът е прегледал всички затворници – всичко им е наред“. Но има някои хора, които просто биват убивани! Не само доносници, но и членове на различни банди – ако пуснете тази опция, която прави играта по-трудна, разбира се! Без специално планиране на вашите затвори всеки момент, в който тръгнете да цъкате „на самотек“ носи риск от масови мелета.

Имам и друг пример – в един момент няколко затворници започнаха да правят прекалено много мизерии. Реших да построя специално крило за подобни проблемни типове. Изолирано – с отделна кухня, столова и всичко. По цял ден да си стоят в килията с подсигурени базови нужди и толкоз. Не се срещат с останалите затворници, не си разменят контрабанда – чиста работа. Всичко хубаво, но без да искам приех прекалено много нови пандизчии. Един от тях отиде в крилото за хард гадовете, ама си казах – „Какво ли ще стане, на следващия ден ще го преместя някъде другаде“. Докато си го мислех това, новият пич беше мъртъв. Защо? Оказа се доносник. Който поставих заедно с няколко души, всеки от които имаше по минимум едно убийство на гърба си. Които нямаха шанс никога да излязат от затвора и като цяло не им пукаше. Претрепаха го за секунди. А аз си казах – „Да, винаги трябва да гледам и да внимавам!“.

Започнах да говоря по тази тема за да посоча нагледно, че най-важното нещо в жанра тук е налице. Разнообразието. Не, че всеки ден става нещо. Може и 3 часа да играете без проблеми. Но на четвъртия може да настане същинска война! А както споменах най-якото е, че играта не ви цака. Просто... трябва да внимавате през цялото време. Да не се подвеждате от уж назряващата монотонност.

И тъй като следенето на вашите затворници е от сериозна важност, то още в началото е доста препоръчително да се сдобиете с психолог, който да им изготви профили. Той в разкрива дали са безстрашни, агресивни, нервни, спокойни и т.н. Съответно и ви дава идея как да се държите с тях - особено взимайки предвид и присъдите им.

[caption id="attachment_56776" align="aligncenter" width="525"] Не забравяйте да прокарате канализация и електричество при създаване на ново крило на пандизите си[/caption]

Колкото по-добре си познавате затворниците, толкова по-бързо и спокойно ще се развива вашия затвор. Но дори и да решите да приемате единствено пандизчии с ниско ниво на опасност, то никога не знаете кога ще му прищрака на някого. И кой е бил скрит убиец!

Важното е обаче, че бързо можете да прецените кои са онези, които да забиете в отделен сектор. Тъй като ми се струва, че в един или друг момент това ще е нужно – когато има хора, които дори и да не убиват останалите затворници въртят контрабанда в затвора и пак могат да ви докарат неприятности.

И да, като във всеки пандиз това е от голямо значение. Контрабандата! Аз понеже бях реших да строя някакъв либерален затвор, нещо от рода на европейската политика за приемане на бежанци, то в един момент осъзнах, че въпреки привидния мир доста хора са прилично въоръжени. Реших да направя едно претърсване просто така и що да видя – моите затворници са имали цял арсенал в себе си! И не само това, но и значително количество наркотици, всякаква забранена контрабанда.

Но това е логично. Един престъпник често е... престъпник, нали? Да кажем 2/3 от моите затворници си бяха чисти, никаква контрабанда, излежаваха си присъдите и се радваха на доброто отношение. Но другата 1/3 явно приемаше това като слабост на институцията ми. С други думи не можете да построите затвор с изрисувани розови понита по стените, в който всички много се обичат. Дори и да искате. Винаги ще се намери някой да надцака системата.

[caption id="attachment_56777" align="aligncenter" width="525"] Не говорим за типично "дърво с умения", но в началото на играта инвестицията в нови чиновници не е никак скромна и трябва да изберете как ще подхождате първоначално - со кротце, со благо или с повечко насилие[/caption]

А при контрабандата голямо значение има и... каква свобода давате на вашите затворници. Уреждате им чести срещи с роднините? Давате им да работят в кухнята, работилниците и на други места? Можете да сте сигурни, че някои от тях ще се възползват подобаващо! Продавайки дори и цели триони на други затворници, които искат да избягат, не единствено вилици, лъжици или пък дръжки, от които да се правят самоделни шила. А, да, когато работниците бачкат, те не харчат пари само в официалния магазин на затвора... напротив, имат ресурс да въртят контрабандни сделки.

С други думи усещате, че вашите решения имат някакъв резултат, винаги. Няма изцяло добри такива. Което носят само позитиви и никакви минуси. Да, когато давате работа на вашите затворници, те имат по-голям шанс да се реабилитират, да излязат по-рано от затвора, да се впишат нормалния живот, от което и вашата институция да получи по-висока репутация. Но от друга страна и контрабандата ще е висока, тъй като не всеки прозира добрите ви намерения. Особено непоправимите рецидивисти.

Естествено няма как да се мине и без опити за бягство, нали? Трябва да внимавате как строите вашия затвор и колко добре охраняван е. Ако външната ви стена например ползва врата, която може да се отключи от обикновените работници – някой затворник може да убие някой беззащитен от тях и да избяга. Бандитите копаят и тунели в стил Изкуплението Шоушенк – тях можете да откриете като претършувате килиите им. Обикновено онези, на които адски много им липсва свободата – колкото и добър затвор да сте им построили – ще пробват да избягат. А ако направите килии откъм външната стена на затвора ви... то някой бързо може да изкопае тунел и да хване пътя, без да се усетите.

Като цяло е положен доста труд за това да се изградят затворниците като личности. А освен това има и някои легендарни престъпници, които със сигурност ще донесат проблеми, ако не вземете мерки…

[caption id="attachment_56773" align="aligncenter" width="525"] Подобни реабилитирани престъпници с малък шанс да извършат ново престъпление преминават успешно изслушвания за предсрочно освобождаване - което носи приличен финансов бонус за затвора ви[/caption]

Но предполагам ви стана ясно, че затворниците са адски различни откъм характер, а колкото повече докарате в затвора ви, толкова повече проблеми ще почукат на вратата. Тъй като именно психологическия аспект е силната част в Prison Architect. Какво друго обаче имаме в заглавието?

Основата е на типичен tycoon. В началото вие виждате едно голо поле и... толкоз. Имате някакъв начален ресурс, с който трябва да започнете строителството на първия ви пандиз - което е моментът да се заемете с належащите задачи. Очевидната първа такава е да го заградите, да построите първите килии, столова, кухня и някои други базови помещения. Малко след това първата вълна затворници ще бъде докарана във вашия затвор... и е добре да сте подготвени. Да имате пазачи на разположение и готвачи в кухнята, които да им приготвят първия обяд. Няма нещо, което да превърне по-бързо човек в звяр от липсата на храна, нали?

От този момент нататък започват по-трудните решения. Как да развивате затвора си? Цялата ви инфраструктура е базирана на... стаи. Общо взето всичко се върти около тях. В общия случай ако ви трябва да дадена услуга, то ви трябва и съответното помещение, от което се осъществява тя.

Искате тежко въоръжени гардове? Трябва да им построите оръжейна. Искате затворниците ви да не киселеят, че носят старите си гащи по един месец? Очевидно ви е нужна пералня. Вярващите нямат връзка с боговете си? Трябва им стая за молитви... и прочее, и прочее.

[caption id="attachment_56768" align="aligncenter" width="525"] Чат-пат не е зле да претърсвате затвора за контрабанда... макар че очевидно пандизчиите няма да са прекалено щастливи от това[/caption]

Немалко помещения могат да се строят още в началото, но други се отключват чрез своеобразното изследователско дърво. Е, тук не говорим за Civilization, де. Нещата са доста опростени. Първо наемате директора на затвора, който срещу определена сума може да отключи следващите ъпгрейди. Повечето от тях са чиновници като счетоводителя, шефа на охраната и т.н. Всеки от тях пък може да открива вече по-специализирани ъпгрейди.

Вероятно това звучи с една идея по-трудно, отколкото е. „Дървото с ъпгрейди“ тъй да се каже включва вероятно 20-на елемента, ако са и толкова. Тоест е доста скромничко. За сметка на това доста от тях са важни и... да, скъпи.

В началото ще мине известно време, в което ще сте специализирани в един тип действия спрямо затворниците. Ако инвестирате пари в пазачите си, те ще въдворяват ред и сред най-агресивните престъпници, без да се стига до смъртни случаи. Нужно ви е внимателно планиране обаче – ако оставите някоя „мъртва точка“, то там като нищо ще се случи убийство.

Можете да действате и както аз в началото – по-либерално. Тогава пък дори и по-агресивните престъпници ще са спокойни, но винаги идва някой, който да налее масло в огъня и тогава става много лошо.

Въпреки всичко Prison Architect не ви бави прекалено много, докато отключите доста ъпгрейди. Оттам нататък обаче нещата опират до... планирането. Как да изглежда вашия затвор? Къде да са килиите? Помещенията за хранене? За отдих? За личностно развитие?

Ако сложите килиите в едната част, а пък столовата – в другата, то може да се окаже, че затворниците ви ходят прекалено дълго до нея и накрая като стигнат трябва да се връщат обратно по килиите – тоест остават гладни. Което е сигурен признак за бъдещ бунт. От друга страна ако строите всичко „на слоеве“ – по една кухня, работилница и т.н. на всяко крило затворници – то е почти сигурно, че ще оставите някоя мъртва точка с потенциален пробив в защитата.

Тоест имаме го онзи SimCity елемент, в който архитектурата е от ключово значение. Макар че и самото название на играта недвусмислено показва това.

А истинското удоволствие от Prison Architect не идва когато създадете почти перфектния затвор, в който чат-пат нещо ви убягва и някой хвърля топа. Идва от това да се правят и куп извращения! Затвори тип „Нека най-силният оцелее“, добре сегментирани супер пандизи, в които си има крило за малко, средно и доста опасни индивиди, както и всякакви типове архитектурни безумия и лабиринти. Чат-пат нещата се получават... чат-пат ескалират до масово клане. Важното е обаче да има разнообразие, нали?

[caption id="attachment_56775" align="aligncenter" width="525"] Ситуацията, която посочих по-рано - бившият полицай-доносник, който предизвика масово меле и няколко смърти в затвора ми[/caption]

А като говоря за убийства, нека и уточня защо е хубаво да не се случват. В Prison Architect има специален бонус за липса на инциденти. Които варират от наръган доносник до пребити служители, отказващи на затворници по-рано освобождаване от затвора. Колкото повече нищо лошо не се случва, толкова повече пари печелите.

В един момент може да си мислите, че нищо не може да ви спре, забравяйки колко от печалбите ви идват от този бонус. И така като дойде някое меле, то осъзнавате, че сте на загуба. Освен всичко друго ако направите някой затвор, в който просто докарвате нови затворници, колкото да вземете държавните субсидии и ги оставите да се избият, то не след дълго надписът Game Over ще изгрее пред вас. Тоест трябва да внимавате пандизът ви да не се превърне в някоя джунгла.

Като стана дума за финансови приходи, то е интересно, че получавате доста пари по... странични начини. Доста от които са легални – например продавате стока, която вашите затворници са произвели сами. Или пък получавате бонус от държавата, че сте реабилитирали някого и сте го превърнали в гражданин за подражание. Има и някои постижения, които ви дават сериозни суми пари – например да достигнете до 25, 50 или 100 затворници, да изучите изцяло 10 човека и т.н.

Има и някои... сенчести варианти, например единия тип надзиратели, които си прибират процент от контрабандата в затвора ви. Всъщност е любопитно, че ако някои затворници са пристрастени към наркотици или пък алкохол, вие можете да си затваряте очите за притежание на подобни вещества, налагайки минимални или дори никакви наказания. Така нуждите им са задоволени, а вие не трябва да мислите за психолози, които взимат луди пари всеки ден за сесии с тях. Които могат и да се окажат неуспешни. Когато обаче някой излезе от пандиза в още по-лошо физическо състояние от преди и с повече пороци... то затворът ви губи репутация. Защото е очевидно, че си затваряте очите за всякакви забранени в пандизите субстанции.

[caption id="attachment_56766" align="aligncenter" width="525"] Тази архитектура няма да спечели награди за красота, но говорим за затвор в крайна сметка, нали?[/caption]

Като цяло геймплеят на Prison Architect може да се окачестви като подвеждащ. В добрия смисъл на думата. В началото ви изглежда като една от всички тези еднообразни цъкалки с по-нестандартен визуален стил, чиито механики в един или друг момент се изтъркват. Не, че има игра, която е защитена от това. Но поне в Prison Architect немалко време чувствате, че искате да създадете нов затвор, който този път да е перфектният. И започвате отначало, всичко върви добре... докато не започне да върви зле! И то защото винаги откривате някакъв елемент, който досега не сте забелязвали. Някаква дълбочина. Каквато има в доста Prison Architect.

Доколкото плюсовете дотук бяха много, то е редно да поговоря малко за минусите. Дори и в крайния си вариант играта има някои проблеми като заклещващи се се из околната среда пазачи, нефункциониращи без обяснение помещения и т.н. За някои от тях можете да намерите поправка в интернет, за някои не. Като цяло ако нещо не работи, разрушавате го и пробвате пак. Рестартирай и ще се оправи.

Това не беше толкова лошо, колкото... интерфейсът. Е, за него ще ви трябват известно количество нерви, че да го схванете. Всъщност много подобни игри страдат от подобни проблеми, но ви предупреждавам – Prison Architect може и да ви скъса нервите. Менютата, подменютата и настройките са адски, адски, адски много. Някои неща откривате след 10, 15 или повече часа геймплей. И си казвате – „Баси, ама това го е имало, така ли?“. Дадени неща аз открих, понеже си казвах – „Това не може да го няма, сигурен съм“. И почвах да цъкам из менютата, докато не стане. Но е тегаво, тегаво... да, след едни 20-30 часа сигурно ще се чувствате като у дома си. Ама до този момент... една стена от иконки – малки, невидими, еднакви. Едни надписи, които не се виждат на пръв поглед... играта е на малко студио, няма да я критикувам прекалено много в този аспект. Не всеки може да си наеме UI директор, архитект по интерфейса и няколко художници да го направят красив и ясен. Ама е... мазало.

Да, в интерес на истината има приличен tutorial под формата на сингъл кампания. Който ви държи за ръчичка, докато научите базовите неща. И всъщност е доста препоръчително да я изиграете, преди да почнете създаването на ваши собствени затвори. Не само ще можете да се оправяте из лабиринта, който е интерфейсът, но и кампанията не е никак лоша.

[caption id="attachment_56778" align="aligncenter" width="525"] Някои елементи като свързването на камерите за наблюдение са досадно изпълнени и могат определено да ви скъсат нервите - но вече споменах, че интерфейсът не е от най-простите за схване, нали?[/caption]

Ако се замисля единствената значителна моя критика към играта е интерфейсът. Схваща се... но отнема доста време, докато започнете да се чувствате в свои води.

И така, време е за графиката и звука. Визуално Prison Architect е... 2D игра. Вече сте видели в статията за какво иде реч. В подобни случаи оценката задължително е сиво, понеже не знам какво друго да сложа. На мен визуалният стил ми се нрави, но не може да се каже, че е нещо „красиво“ примерно.

Звукът... си е зле. Ефектите са слаби и то доста, саундтрак... има ли изобщо? Май се чува нещо чат-пат. Като цяло нищо особено.

Заключителните думи? Ако сте любители на tycoon игрите, има немалък шанс Prison Architect да ви се понрави. Самото строене може да е малко тегаво - което всъщност не е нещо, с което мнозина от нас не са свикнали в жанра. Но акцентът на психологията при затворниците и разнообразите неща, които могат да се случат определено убиват монотонността - нещо екстремално важно за заглавията от този жанр. Като цяло страхотна игра... и аз съм поредният, който я препоръчва.