Графиката на Shogun 2 е супер. Дори и на сравнително ниски детайли, бойното поле изглежда повече от добре. Ако пък имате по-мощна конфигурация, то можете да издуете до макс, за да се насладите на детайлните единици от легионите ви. 
Звукът на Shogun 2 също е отличен. И саундтракът със сериозни японски мотиви, и речите на генералите преди битка, и ефектите по време на сражение. 
Геймплеят на играта е страхотен. Не съм се зарибявал толкова по Total War игра от първия Medieval и Rome насам. Мога само да се радвам, че Creative Assembly най-накрая балансира единиците в битка и направи агентите неразделна част от геймплея. Морските битки също са доста приятни. 
Ами, какво да кажа. Наличен е пълен пакет - красива графика, добър звук, идеален геймплей. С други думи, би било скандално ако сте фенове на Total War да не си пуснете Shogun 2!!! 
Поредицата Total War ми е една от любимите и неслучайно – не знам кой фен на историята не би се изкефил на възможността да планира своите военни кампании на походова тактическа карта, водейки своите битки в реално време.През последните години обаче, разработчиците от Creative Assembly попаднаха в своеобразна дупка, като след много силния Rome: Total War пуснаха по-посредствения Medieval 2 и доста скучните за мен Empire и Napoleon.
Все пак, с пускането на Shogun 2 мога да кажа едно... Total War отново мачка. Чисто и просто, това за мен е най-доброто заглавие от всички досега. Акцентът е предимно върху битките – морски и земни, а икономиката е балансирана по такъв начин, че хем не трябва да прекарвате куп часове пред нея, хем не трябва и да я занемарявате.
Както бихте могли да се сетите по названието, в Shogun 2, действието се развива отново в Япония, също като в първата игра от поредицата. Става дума за размирния период Сенгоку, в който всички племена на острова се борят за ултимативната цел – превземането на Киото и превръщането на владетеля на клан в шогун на островната нация.
Както обикновено, в началото бивате посрещнати от марковия начален екран в серията, който ви позволява да изберете свой клан, трудност и дължина на кампанията. Традиционно, всяка раса има своите силни и слаби страни, като този път и началната точка, от която кланът ви започва има умопомрачаваща роля.
Ако се пуснете с чосокабе например, имате отделено островче, на което можете да превземете няколко крепости и след това да се отдадете спокойно на икономическо развитие, докато останалите раси са изправени в лют конфликт. Ако пък започнете с дате или уесеги, то ще имате сериозни трудности до достигането на средната част на картата, в която има и повече градове, което ще забави значително всяка военна експанзия.
Иначе, в своята есенция, самият геймплей е напълно познат и всеки фен на серията ще се потопи в играта за минимално време. Всеки клан започва с няколко налични града и базова армия, като на всеки ход можете да движите единиците си и строите още от тях. Основната новост в играта обаче е фактът... че вече имате ясни дървета с технологии. Те са 2 типа.
Едните важат за целия клан, като ви позволяват да развивате или военни, или мирно-икономически науки. Военното дърво отключва нови единици и нови умения за единиците, докато мирно-икономическото – нови агенти, нови сгради за вдигане на щастието на населението и постройки за финансово благополучие. Както бихте се досетили, чисто и просто няма начин да развивате само единия тип технологии, тъй като това би имало пагубен ефект или върху армиите, или върху икономиката ви.
Второто дърво е нещо, което феновете на серията очакват открай време. То е налично за генералите и агентите, като им позволява да вдигат умения, които вие желаете! Така за разлика от миналите части, в които трябваше просто да се надявате някоя от тези единици да се развие както ви се иска, то тук нещата са променени!
Генералите например имат 3 главни възможности за развитие. Едното дърво умения е мирно, като имате повече щастие в градовете, в които се намира даден генерал и по-бързо развитие на технологиите. Средното и най-голямо дърво е военно, като ви дава достъп до подобрени атака, защита, морал на конницата, стрелците и т.н. Последното дърво подобрява силата, възстановяването и бойните умения на генералската конница.
Благодарение на това, имате възможност да направите съвсем лесно някой ваш генерал или военен, или администратор, без да разчитате на късмет както преди.
Яко е обаче, че агентите ви също имат свои дървета с умения. Този тип единиции са 3 основни вида – нинджа, мецуке и монах. Първите поемат ролята едновременно на шпиони и убийци, като имат съответните дървета за това. Също така могат и да саботират вражеските армии и градове. Мецукетата пък са тайната полиция, като могат да осъждат останалите агенти на смърт и да спомагат за намаляване на бунтовните намерения във ваши градове. На по-високи нива, мецукатата могат дори да осъждат на смърт вражески генерали! Последният тип агенти са монасите, които могат да вдигат морала на вашите армии или деморализират вражеските, а също така могат да вдигат щастието в даден град. За разлика от мецукетата и нинджите обаче, които могат да осъждат на смърт или убиват други агенти и генерали, монасите нямат такива възможности.
Освен тези класове, има и гейша, която е подобна на нинджата, но е по-скъпа, по-ефективна в убийствата, но пък винаги е видима по картата и по-лесна за контриране. Този вид агенти обаче са по-рядко използвани и е нужно развиването на доста технологии, за да бъдат тренирани, което ги прави доста периферни.
Като цяло, в Shogun 2 е много яко... че без агенти просто не можете! По принцип, в почти всички игри от серията досега си изкарвах спокойно без тях, но тук те са задължителни. Както за елиминиране на вражеските шпиони, така и за изпълняване на множество мръсни поръчки в битка.
Така ако видите, че някой враг се опитва да се промъкне с армия в тила ви, то с 1 нинджа и 1 мецуке можете да убиете генерала му (нинджата) и да подкупите армията му (мецукето). Това струва немалко пари, но пък премахва моментално опасностите! Монасите и мецукетата също така са безценни при опазване на мира в току-що превзети вражески градове.
Освен това, дипломацията в Shogun 2 е много добре изпълнена. В тази игра имате число, което ви показва ясно колко ви обича и колко ви мрази даден компютърен опонент, което ви позволява по-лесно да прецените как да се отнасяте с него, а ако е прекалено силен – дори да го подкупите и сключите кралски брак.
Самата дипломация е една от най-добрите в серията, но не липсват и някои абсурди, при които изведнъж вашият най-добър приятел ви намразва и решава да ви нападне с цялата си мощ. Също така, почти през цялото време е възможно на картата някое AI да има огромен брой провинции и титанични армии, но пък останалите кланове да считат вас за най-голямата заплаха с примерно четворно по-малка военна мощ.
Като цяло обаче, дипломацията е на високо ниво и по-често прави добро впечатление, отколкото лошо.
След положителните неща в серията са и битките. Най-накрая има „истинска” камък-ножица-хартия или казано с други думи – всяка единица е силна срещу втора и по-слаба от трета. Така копиеносците правят на сол всяка конница (дори и да бъдат нападнати в гръб!), но пък са посредствени срещу самураи с мечове и слаби срещу стрелци. Конницата от своя страна размазва за минимално време стрелците, които пък от своя страна са доста по-полезни от минали игри в серията в изтъняване на вражеските редици.
Общо взето, традиционната от много игри в серията тактика „меле отпред да държи положението и меле по фланга за деморализиране” не важи особено, като е хубаво да имате и стрелци, и меле, и коне.
Разбира се, при битките има някои минуси – превърналото се в марково положение за поредицата Total War вражеският генерал да се засили сам-самичък към първия ред копиеносци без причина се случва отвреме-навреме. Също така, превземането на крепости през по-голямата част от времето е елементарно – просто са ви нужни достатъчно стрелци, които да избият защитниците на крепостите отдалеч и толкоз.
Като цяло обаче, битките са добри и напрегнати, може би най-добрите в поредицата Total War. Също така, има сериозно значение с коя раса играете и какви са специалните им армии – чокосабе например имат доста добри стрелци и си струва да разчитате предимно на тях, такеда имат добра и евтина конница и т.н. А като добавим новите дървета с умения на генералите, то имате много повече възможности да използвате нестандартни тактики. А и като прибавим сериозното значение на агентите за деморализиране, подкупване и убиване на единици от вражеските армии... то нещата стават идеални.
Също така, сериозно значение в играта имат и морските битки. Те са по-добре балансирани от минали игри в серията, като разнообразяват приятно честите сухоземни конфликти. Интересно е, че при тях можете да превземате чужди кораби чрез абордаж, като с една сравнително малка, но елитна армия можете да направите внушителен флот с добри морски тактики. Естествено, при превземане на вражески кораб, той има малко моряци и съответно мизерна огнева мощ, като трябва да го поправите в пристанище, за да е 100% ефективен... което струва както пари, така и поддръжка всеки един ход!
От друга страна, в играта почти няма начин да изоставите морския елемент! Все пак, Япония е океанска феодална държава, като търговията е един от основните източници на приходи... а който държи океана, при него е и златото! Не само това, но пък AI-то не се свени да ви напада изненадващо в тила, пренасяйки големи армии с кораби... тъй че игнорирането на морския елемент е нещо, което може да ви донесе единствено главоболия.
Общо взето, цялостният геймплей е адски балансиран. Няма ненужни елементи – ако искате да спечелите на последната трудност, трябва да следите еднакво зорко и технологии, и положението в морето, и сухопътните движения. За разлика от други игри в поредицата, при които беше възможно просто да направите няколко колосални армии и с тях да изорете всичко живо.
За богатството на геймплея спомагат и европейците, достъпни в играта. Те не са налични като игрална раса, но пък ако решите да конвертирате някой град към християнството, това ще ви даде достъп до сериозни огнестрелни оръжия, които да ви дадат преимущество в опитите да обедините Япония под властта си.
Подобен ход обаче далеч не идва без отрицателни последици, като едно покръстване ще предизвика сериозни безпокойства и сред вашия народ, и сред всички останали японски кланове.
Преди да приключа това ревю, ще отделя няколко реда за графиката и звука. Както обикновено, играта се справя добре в този аспект, като имате добра оптимизираност и нелоша детайлност. Да, не липсват бъгове, но пък те бяха изчистени бързо от Creative Assembly.
При звука, нещата също са добри, като всичко е изпълнено в японски стил. Особено добри са речите на генералите, които може и да не разбирате... но само интонацията ви кара да повярвате, че войниците биват нахъсвани на 100% (а, да, също така и субтитрите на английски отдолу 
.
Заключението? Shogun 2 е най-добрата игра от серията Total War. Или поне според мен. Расите са балансирани, трудността е добра, за безсмислени единици почти не се досещам. Освен това, нужно е да се развивате във всички възможни аспекти от играта, а не просто да трупате армии, с които да разнищвате всичко живо. Накратко – ако сте фенове на серията Total War, тази игра няма да ви разочарова.
Още по темата
10167395