Сиво или червено? Чудех се доста... може би сиво, най-вече заради жанра, който не изисква особено много в графичен аспект. И все пак играта си е грозничка. 
Нищо особено. На границата на червеното, отново. Върши основната работа, ако не сте си пуснали телевизора да шуми отстрани. Не дразни. 
В началото е що-годе интересно и зарибяващо. След няколко часа схващате основната идея. След няколко дни мачкате на последната трудност. И... това е. Може и да се присещате чат-пат за Starships, може и да изигравате 1-2 игри, когато няма нищо друго. Но това е всичко. 
В случая не знам какво да кажа, освен да сложа сивост и посредственост отвсякъде. Ако Starships не струваше 30 лева, щеше да има яко хейт. От друга страна за тези пари... мисля, че съотношението положително емоции/цена е добро. Не достатъчно... при всички положения играта подлъгва с това Sid Meier's в своето заглавие. И все пак... 
От Sid Meier’s Starships не се очакваше да е някаква култова, велика, високопрофилна игра. Напротив, заглавието бе обявено като малък, непретенциозен, даже независим тип продукт, струващ 30 кинта. Макар и разработван от Firaxis и разпространяван от 2K Games. И все пак имаше нещо интересно, свързано с него – лично Сид Майер обяви, че е програмирал Starships (освен че и идеите за създаването на заглавието са негови).Поне на мен, това ми беше достатъчно, за да бъда спечелен за проекта. Все пак това е шибаният Сид Майер! Създателят на Civilization, една от най-култовите стратегически серии в индустрията... дори и да не е имал за цел да създаде някаква AAA игра, то очаквах сравнително дълбок тактически геймплей и множество приятни часове приятно цъкане.
Уви, истината към момента е съвсем друга. Да, Sid Meier’s Starships не е боклук, не е слаба игра или кенеф, не те кара да те е яд за парите, които си инвестирал в нея. Не и мен. Въпреки това бих окачествил походовата стратегия като... посредствена. И явно насочена много повече към таблетите с iOS, за които играта също е налична, отколкото за PC.
[caption id="attachment_46296" align="aligncenter" width="525"]
Картата на космоса извън битка[/caption]
Но стига празни приказки – какво представлява Sid Meier's Starships? Играта е много подобен в своята есенция на Civilization: Beyond Earth. Докато в това високопрофилно заглавие поемахме ролята на малко заселници, стъпващи за първи път на нова и враждебна извънземна планета, то тук положението е леко по-различно. Вие вече сте колонизирали успешно даден свят, като имате цяла флотилия кораби, с които имате възможност да продължите космическата си експанзия.
В резултат в Sid Meier’s Starships имате не планета, разделена на множество шестоъгълници, ами... широкия космос. И космическа флотилия, с която да го завоювате. От което идва и названието - Starshps.
Разликите с Civiliation логично не са супер големи. Жанрът отново е походова стратегия, като обаче всичко се върти около битките. Дипломацията е от съвсем минимално значение, икономическото ви развитие също е крайно опростено и доста подобно на мобилна игра. В интерес на истината нямам особен проблем с идеята за всичко това. Да се акцентира предимно на битките, а всичко друго да е на заден план.
За съжаление обаче, те са на съвсем посредствено ниво.
[caption id="attachment_46301" align="aligncenter" width="525"]
Менюто за ъпгрейд на корабите ви... яко е, че когато добавяте още оръжия, щитове и т.н., изгледът се променя[/caption]
Първите впечатления са добри – започвайки нова Starships игра се запознавате със своите 2 или 3 налични космически кораба (стартовото число зависи от избрания от вас лидер в началото). Влизайки да ги разгледате ще се уверите, че те имат куп статистики – двигател, щит, броня, сензори, модули за невидимост, възможност да носят бойни кораби с малко живот, но сериозни щети, а също така и три вида оръжия. Всичко това може да се развива, променяйки вашия кораб визуално и правейки го по-мощен в битка. Ограничения няма, освен финансови (можете да надуете всичко до максималното 8 ниво, за да създадете истинска летяща крепост с безумна огнева мощ - наливането на всички модули в един кораб влияе единствено на скоростта му).
В началото експериментите са интересни, а и няма обяснения кое, как и защо се случва. Например от опит ще разберете каква ключова важност има позицията на кораба ви в пространството – ударят ли ви отстрани или отзад щетите са изключително високи! Тъй че е добре с цената на всичко бойните ви машини да са с лице към своите врагове.
Експериментите при първото изиграване са немалко, но след 2-3 часа (най-много) ще лъсне едно нещо – битките всъщност са елементарни. Особено ако имате навика да търсите най-добрия възможен билд като мен. И общо взето, ситуацията е следната:
[caption id="attachment_46289" align="aligncenter" width="525"]
Изборът на раса/affinity се изчерпва до това кои две пасивни статистики ви харесват най-много[/caption]
-Едно от трите ви налични оръжия – лазерът – е почти изцяло безсмислено; в над 90% от битките има астероиди, които ви пречат да ударите противник директно отдалеч. А идеята на това пушкало е да се ползва от сериозна дистанция. Аз не видях практическо приложение за него.
-Другото налично оръжие – плазма оръдията – уж трябва да са близкобойни, но реално се справят страхотно и от средна дистанция и като цяло се ползват изключително често – задължителни са.
-Последното и най-интересно оръжия е торпедото – то нанася внушителни щети в радиус, но уловката е, че се движи бавно в пространството и първият ход е „празен“ – може да се взриви едва на втория. Също така торпедото се движи единствено в права линия и трябва да разгадаете движението на противниците.
[caption id="attachment_46304" align="aligncenter" width="525"]
Една от оптималните тактики? Хвърляте торпеда навсякъде из космоса и гърмите, сякаш е националният празник на САЩ[/caption]
Общо взето, ултимативната тактика е да се сдобиете с по няколко торпеда в свой кораб и да ги пускате всяка битка под такъв ъгъл, че вашите противници да не могат да избягат. Имате ли например 4 кораба, това не е никак трудно – особено пък ако вашите противници ви атакуват и лесно видите пътя им на движение. А ако са повече става по-лесно - просто обсипвате космическата шир с ракети. И това общо взето е целият геймплей. Да направите няколко тежки кораба с добре ъпгрейднати брони, плазми и торпеда, с които да изорете всичко. А за да държите висока скорост на вашите кораби, можете да изоставите... почти всички останали модули, които бавят вашата летяща крепост.
Най-лошото? За да направите няколко адски силни кораба ви стигат и 4-5 хода! А след това – за още няколко хода да изорете цялата карта!
Тъкмо днес си пуснах една игра на средна по размер карта на предпоследната от четири трудности. Спечелих за 7 хода, в които проведох 14 битки. Именно за толкова време успях да завзема няколко неутрални планети, да подобря икономиката си, да ъпгрейдна корабите си и да завладея двама мои AI противници, с което взех над 51% от галактиката.
След това започнах и игра на финалната трудност, наречена Impossible. Е, малко по-тегаво е. Следвам ли същата тактика и Starships не предлага особено предизвикателство.
[caption id="attachment_46293" align="aligncenter" width="525"]
След изстрелване на торпедо можем да проследим пътя му и да го взривим в точния момент... вероятно това е най-якият момент в Sid Meier's Starships[/caption]
А проблемът е, че битките са прекалено лесни. Или по-точно казано, има горе-долу един начин те да бъдат успешно спечелени! И това е със сериозно използване на торпедата, а ако някой се приближи – да го направите на пастет с плазмите. Специално на Impossible не виждам по какъв начин човек може да е успешен – особено при титаничните щети, които ви нанасят дори и най-обикновените гащници и намалената ефективност на вашите оръжия, особено от дистанция.
Именно това ме разочарова в Starships. Липсата на каквато и да е дълбочина в геймплея. Нещата опират до това да откриете правилната тактика. И някой би ме обвинил, че хвърлям спойлери за правилните стратегии– но дали го правя наистина? Реално за няколко часа – или по-малко - и сами ще откриете как да цъкате в Starships. То и не е чак толкова трудно за откриване – просто има един ясен намек коя е правилната тактика в играта. Най-малкото изстрелването и активирането на торпедата е свързано с мини игра, при която получавате камера от трето лице и можете да ги активирате в точния момент за максимални щети... мисля, че това показва ясно, че те имат водеща роля в играта, нали?
Мисля, че най-големият проблем в Starships е малкият брой оръжия. Освен посочените три имате опцията и да призовавате ексадрила от малки кораби, които умират от един удар, но бъдат ли игнорирани от противниците ви нанасят сериозни (поне в началото на играта) щети. И това е всичко! Според мен трябваше да има по два пъти повече оръжия в арсенала ви... което да ви предразположи към по-разнообразни армии. Повече тактики, стратегии на игра.
С други думи, в настоящия си вариант Starships се изчерпва до това през уикенда да седнете с чаша вино, да завладеете някоя галактика за 3-4-5 часа - или по-малко - да видите колко точки сте спечелили и толкоз. Да забравите Sid Meier’s Starships за 1-2 седмици. И после пак.
Но нека карам нататък с ревюто – играта не е само битки. Има походов елемент и извън космическата патаклама... който всъщност е крайно опростен. Общо взето, в началото на всяка Starships игра имате една-единствена планета. Чрез нея трупате четири ресурса – енергия, метал, наука и храна. Те ви служат съответно за:
-енергия – строене/ъпгрейдване/поправка на космически кораби;
-метал – строене на подобрения в планетата ви;
-наука – научаване на нови технологии;
-храна – строене на още градове в рамките на планетата ви, които увеличават добива на четирите основни ресурса;
[caption id="attachment_46308" align="aligncenter" width="525"]
Възможностите за развитие на планетите ви са определено скромни (освен тези опции има само още две - за Warp Gate и Wonder)[/caption]
Разочароващото тук отново е, че дълбочина няма. Например подобренията на планетите ви – общо взето има четири основни категории – сгради, които да увеличават добива ви на метал, грана, енергия или наука. Двете изключения са чудесата, които подобряват определен аспект на вашата флотилия (и са адски важни!) и Warp Gate-овете, които не ви отнемат ефективност на екипажа при движение между планетите ви. (Всеки ход имате по 10 ефективност, движението между планети без Warp Gate-ове изхабява 1 пункт, а пък битка – 3 пункта. Именно това е и ограничението в Starships – в един момент задължително трябва да дадете на екипажа ви да почине, което означава и край на съответния ход.)
Казано накратко обаче – стратегическият елемент се изчерпва до това да трупате много ресурси, които да инвестирате във вашата флотилия, с която да изгърбите всичко живо! Завладяване на дадена планета ви носи увеличен добив на четирите ресурса, подобряване на планетата ви носи увеличен добив на четирите ресурса, строенето на още градове в рамките на една планета ви носи увеличен добив на четирите ресурса...
...от които най-важният и особено интересуващ ви е енергията, която е основният катализатор на вашата космическа експанзия, тъй като ви дава възможност да правите още кораби.
И реално това е цялата игра! В едната й част трупате още ресурси, за да построите по-силна флотилия, а в другата – просто гърбите вашите опоненти в не чак толкова силни битки.
[caption id="attachment_46299" align="aligncenter" width="525"]
Изследването на нови технологии е повърхностно... както всичко останало[/caption]
Всъщност има и още нещо... дипломация. Или по-скоро – подобие на дипломация. Имате определен брой опоненти, които се отличават със сериозна пасивност и общо взето са добавени само заради принципа. Ироничното е, че те не ви предлагат никога особена съпротива – напротив, често можете да ги завладеете супер лесно.
Причина за това е фактът, че в Sid Meier’s Starships имате контрол само над една флотилия. Не можете да я разделите, да се биете на няколко фронта. Армията ви е една – като същото е с вашите противници.
В резултат ако имате по-силна флотилия от вражеската, то можете за 1-2 хода да унищожите и най-сериозния си опонент. Водите няколко битки една след друга и... край. Просто така, с щракване на пръсти. Дори и да нападнете родната планета на останалите цивилизации – то допълнителната армия, която получават е смехотворна и в общия случай не променя баланса на битката... (Всъщност на всяка планета като подобрение можете да строите и тези допълнителни армии, които хем са скъпи, хем неефективни и няма особен смисъл от тях.)
Всъщност вашите опоненти са по-слаби дори от някои неутрални фракции като мародерите, крадците и др., които не само имат силни изначални армии, но те се ъпгрейдват с всеки ход. Което отново показва лошия баланс на Sid Meier’s Starships. Някакви гащници с една планета са по-могъщи от вашите основни опоненти, с които уж се борите за галактическа доминация.
Общо взето може да се каже, че в случая говорим много повече за мобилна игра, отколкото за PC продукт. Което е видно и от цената на играта. Въпреки че иде реч за походова стратегия и то на Сид Майер, просто геймплеят е на ниско ниво. Повърхностен е. Вероятно играта ще е подходяща за всички онези, които не са цъкали много от жанра и им е интересен. Би бил добър начин да навлязат в него. Вероятно и притежателите на iOS устройства ще я намерят за интересна. Но за ветераните... ами, няма дългосрочно предизвикателство.
Общо взето в един момент ще започнете да цъкате нарочно с по-слаби армии – ей-така, за ташака, извращението. Да видите какво ще стане, ако просто експериментирате. Но типично в духа на модерния гейминг и на мобилните игри, по-трудно е да се сгреши, отколкото да се направи нещо правилно.
В този ред на мисли идва и логичният въпрос – защо Sid Meier’s Starships не е в хейт ревюта? Отговорът е следният - просто играта ми направи удоволствие през времето, което я цъках. Не ми донесе негативни емоции, подобно на един Helldivers. Че и като бонус чат-пат го имаше онова "само още един ход и си лягам" - безсънието, което успяват да ни докарат само добрите походови игри.
Дори и когато вече имах ясни стратегии как да се справя с компютъра и на последната трудност, то продължих да играя. Има нещо... Въпреки факта, че играта е повърхностна. Който си го може си го може. Може би наистина Starships е игра на Сид Майер, въпреки че е повърхностна. Има някаква магия, успява да те завладее. Макар и за кратко време.
[caption id="attachment_46307" align="aligncenter" width="525"]
7 хода, 14 битки и победа на предпоследната трудност от втори опит - играта не е никак предизвикателна[/caption]
И така, време е за графиката и звука преди финалните думи.
Визуално, Starships не е красив. Изненадани ли сте? Разбира се, че не сте. Бих казал, че играта е на ниско посредствено ниво – не толкова, че да я хейтя – тъкмо за оценка сиво. Но се усеща - сериозно - че PC версията е мобилен порт...
Звук... има някакъв, не се забелязва. Нито е плюс, нито е минус – като цяло, бива.
И така, финалната оценка. Ако ви се цъка неангажираща походова стратегия – а този тип игри не са чак толкова много – то можете да дадете един шанс на Starships. Ще ви осигури някакви десетина часа интересен геймплей – и вероятно чат-пат ще се сещате за играта и ще изигравате по една сесия. Но това е всичко. Ако очаквате нещо по-дълбоко, незабравимо, запомнящо се – не мисля, че точно Sid Meier’s Starships е вашата игра.
По-скоро говорим за поредния продукт, лепнал името на Сид Майер връз себе си, колкото да се продава по-добре.
Но в крайна сметка - така ги чувствам нещата. 
10167395