Премиерата на SimCity по-рано този месец беше помрачена сериозно. Това се случи само и единствено заради глупостта на EA – не само компанията интегрира супер противоречивата изцяло онлайн защита, но и не осигури достатъчно Origin сървъри за големия наплив от геймъри.
Съответно имаше лаг, затруднения с влизането и други. Но това не беше единственият проблем. Докато разработчиците от Maxis се опитваха да поправят преебаните сървъри на SimCity, то нямаха време да приложат достатъчно бързи пачове за някои графични и геймплей проблеми на играта.
Всичко това изигра сериозна роля при доста ранни ревюта на водещите гейм сайтове, които за разлика от мен получават версии на подобни игри с дни и седмици преди дебюта им. Аз, от своя страна, си пуснах играта точно когато видях, че всички сървърни проблеми са отшумели. Когато бяха пуснати първите и най-важни пачове. Така че може да се каже, че играх SimCity така, както трябваше да изглежда още при премиерата си, а не след 4-5 дни криза.
И мога да кажа – това е стратегия, която ще се хареса на всички онези, които обичат жанра. Заглавието притежава всички съставки на онази формула, която толкова много пъти ни е карала да циклим до 3-4-5 часа сутринта. „Още един ход и си лягам“. „Ей-сега да събера малко пари за тази сграда и в леглото“.
Нещо, заради което сме недоспивали толкова пъти. Изкарвали сме ниски оценки на важни изпити или пък не сме свършвали някоя важна належаща работа. Да, SimCity е точно такъв тип цъкалка!
Но нека започна да пиша за геймплея. Както вероятно знаете, в SimCity вие не поемате ролята на някакъв вид господ или диктатор, който собственоръчно строи всяка една сграда в своя град. Съответно това не ви осигурява тоталния контрол, типичен за други игри тип Anno 2070.
Вместо това, в SimCity вашата първа и основна задача е да си представите в главата как ще изглежда вашия град, да поставите улиците за него и да сложите три вида зони – жилищни, търговски и индустриални. Когато това се случи, симовете ще започнат да се заселват, да отварят бизнеси и фабрики. Вие не строите нищо, построяването и ъпгрейдването на къщи или фабрики се поема изцяло от обитателите на града ви.
Възможностите от вас – останалото от симовете.
Разбира се, адски важно е да осигурите фундаментални неща за града си като електричество, вода, канализация и сметище за събиране на боклука. Когато вашият град започне да се разраства, вече се замисляте и за други неща – клиники, полиция, пожарна, училища.
В началото на всяка игра, всичко изглежда прекалено лесно. Градчето ви има няколко хиляди души, които нямат особено големи претенции. Искат ток, вода и магазин за хляб и бира. Българи, дет‘ се вика.
Но с разрастването на града ви, нещата стават все по-тегави. Исканията на симовете са най-различни – за повече паркове в града ви, по-добро здравеопазване, достъп до висше образование, по-добър публичен транспорт. Ако тези искания не бъдат удовлетворени, щастието спада малко.
Ако пък се случи някой по-сериозен проблем – например срив в доставките на тока или пък водата, то даже част от симовете могат да напуснат града ви, от което да се изгубят достатъчно работници, да се затворят фабрики и икономиката ви да изпадне в затруднение!
Да, има за какво да се мисли в тази игра и това е сигурно. А както споменах в началото, основната идея на SimCity не е да имате пълния контрол върху нещата. Напротив.
Вие поставяте основите като кмет и наблюдавате какво искат вашите гласоподаватели. Но нещата винаги могат да се извъртят извън контрол, тъй като самите симове определят какво се случва.
Примерно в някои моменти куп по-малки къщички се превръщат в имения, а с напредването на играта – в огромни небостъргачи. Понякога се издигат 3-4-5 такива накуп и населението ви регистрира внушителен скок. Така ако нямате готовност да осигурите базови услуги като достъп канализация и ток, то ще пострада целия ви град.
Ако решите да залагате на индустрия, то фабриките ви също се ъпгрейдват сами. А докато това се случва, те не генерират продукция и съответно не ви носят пари. Така е възможно и в този случай да изпаднете в мини криза... без да сте сгафили с абсолютно нищо!
Но именно това е силата на подобни игри. И така трябва да бъде. С напредването на времето се появяват всякакви нови проблеми, върху които да мислите. А не след 10-15 часа например да направите хипер идеалния град и да започнете просто да колекционирате милиони левове (да, валутата в играта се нарича simoleon… симолев!).
Иначе, в SimCity можете да специализирате града си в зависимост от това какъв стил ви се нрави. Опциите са 5, но не сте ограничени да използвате само една от тях, ами можете да прилагате каквито решите комбинации. Става дума за акцентиране на туризъм, добив на нефт, търговия, миньорство и електроника.
Ако решите градчето ви е да е задължителна дестинация за всички летовници, то можете да строите казина, концертни зали и др. Туризмът, разбира се, си върви ръка за ръка с огромни молчета и други магазини. Но пък си има и лошите страни – всяко ново казино увеличава риска от появата на криминални елементи, което значи, че ви трябва повече полиция.
В случай, че заложите на миньорство например, то първоначално можете да спечелите добри суми от продажба на руди. Хич не е лоша идея и да си издигнете фабрики за метал. Но проблемът е, че в един момент естествените ресурси се изчерпват и трябва да мислите за промяна в специализацията. А освен това, колкото по-индустриален е даден град, толкова по-голям е рискът от замърсяване.
Така има за какво да се мисли и то доста!
Но досега говорех предимно за сингъла на SimCity... какви са тъй прехвалените онлайн възможности на играта?
Общо взето, идеята е следната. Светът на SimCity се състои от региони, в които има няколко съседни града. В началото на определена игра, вие си избирате кой от тях да ръководите като кмет. Всички ваши колеги, които са в дадена зона могат да си помагат с различни услуги, както и вие на тях.
Когато построите едно сметище например, някой друг играч може да ви помоли да събирате и неговия боклук. Срещу определена сума, разбира се! Която се определя доста бързо и лесно от самата игра – общо взето, нещата опират до това дали ще приемете парите или ще се направите на супер пич и ще свършите услугата безплатно.
Естествено, всичко трябва да се планира. В един момент може да се окаже, че докато вършите услуги за вашите съседи, то вашият град е затънал в мръсотия. Тъй че внимавайте!
Естествено, когато говорим за мултито на SimCity, то няма никаква гаранция, че ще попаднете на пичове. Някои хора може да ви откажат всякаква помощ. А пък други – да замърсяват въздуха с тежката си индустрия, който полъха на вятъра докарва във вашия град!
Така вие хем не печелите пари от производство, хем трябва да строите много болници, за да излекувате болните си от чуждата помия симове!
Друг интересен и противоречив елемент е, че в SimCity една от водещите идеи е играчите да си помагат един на друг. За тази цел зоната, в която можете да построите своя град не е особено голяма като размер. Така след едно 10+ часа, вече ще се чудите как да оптимизирате нещата в своя мегаполис.
С други думи – не можете да се специализирате във всичко. Хем да бъдете индуситрален град, хем да привличате туристи, хем и в същото време да извличате метали и да търгувате с тях. Можете да построите всички тези сгради, да. Но те няма да работят оптимално и ще е по-добре да се заложите на едно нещо.
Така се стига до една кофти ситуация – ако нямате приятели, които да цъкат SimCity, то някои хора в интернет могат да ви развалят кефа. Което всъщност си е нещо напълно в реда на нещата – самият аз не обичам да играя кооперативно игри с непознати. Често това води само до негативни емоции, понеже човек не знае оня от другата страна пиян ли е, друсан ли е, тъп ли е, луд ли е, какъв е.
Естествено, можете да си направите и малка частна зона, в която сами да управлявате всички градове. Така можете да сте сигурни, че никой не проваля плановете ви. Но пък за сметка на това, тази задача хич не е лесна... просто SimCity си е с акцент на това да играят много истински хора заедно. За добро или лошо.
Да, управлението на няколко града едновременно е възможно. За мен най-добрият вариант беше да си създам един основен такъв, да го развия и когато не е нужно да го следя през 2 минути, да поема развитието на втори. След това и на трети. Но пак казвам – когато градовете ви се поувеличат като бройка, то определено нещата си стават тегави!
Все пак, дори и да цъкате „на частно“, то пак не сте изцяло откъснати от света. Налични са някои екстри като например достъп до глобалния пазар, който ви позволява да се сдобивате с определени услуги. В него цената се определя от търсенето и предлагането, а не е фиксирана от разработчиците на играта. Така не е казано, че дадена нужна на вас услуга или стока ще ви излезе евтино... но пък ако случайно я имате в излишък, то можете да направите пачка от симолевове.
Имайте предвид обаче, че не всичко в SimCity е цвете за мирисане. Играта си има положителните страни, включително и това зарибяващо чувство, при което 4-5-6 часа минават като няколко минути.
Проблеми има.
Като първо, много фенове на поредицата SimCity отбелязват, че играта е прекалено опростена. Което е така. Самият аз не мога да кажа дали това е точно плюс или минус. На мен ми хареса това, което видях. От една страна не е нужно да се вглъбявате във всеки детайл, като можете с по-общ поглед над нещата да се оправяте с лекота.
Пък и тази опростеност е доста подходяща за хора, които тепърва прохождат в тозитип игри. Все пак трябва да се търси възможно най-голяма публика, нали?
Друг минус в SimCity са малките градове. А наистина пространството, което имаме във всяка зона е адски скромно. След десетина часа вече ще се чудите какво да правите, че да разширите вашия мегаполис. Някое молче ли да бутнете, че да направите нов жилищен квартал или какво.
Всъщност, от една гледна точка това е реалистично. Всички знаем какви проблеми има Япония например с липсата на пространство. Но все пак щеше да е добре градовете да са малко по-големички!
Освен това, в SimCity има някои дразнещи проблеми с трафика. В тази стратегия, кажи-речи цялата ви икономика се оповава на него. Дали симовете ще идат успешно на работа. Дали ще бъде бъде изпълнена някоя ваша доставка към вашите фабрики. Дали пожарникарите ще стигнат до някоя запалена сграда достатъчно бързо.
Да, обаче често симовете правят пълни глупости. Ако се загледате и ще видите, че понякога игнорират безпричинно дадени важни артерии и довеждат до задръствания на други места; правят безсмислени обиколки из града и т.н. А това не е нещо козметично – на моменти подобни гафове имаха сериозно влияние върху икономиката ми!
Налични са и някои други по-малки проблеми при строежа на сгради; липсата на функция от рода на control+z за връщане на някоя погрешно построена или разрушена сграда и др.
Тоест, не очаквайте, че SimCity е перфектната игра. Ако трябва да я сравня с подобно адски силно заглавие, което цъках в последните години – Anno 2070, то бих казал, че и двете стратегии си имат своите положителни и отрицателни страни.
SimCity е по-опростен, по-лековат. Но пък за сметка на това много често не се случва точно това, което искате заради някои ограничения от страна на играта. При Anno 2070 положението е различно – до вас се допитват за всичко. Но пък за сметка на това множеството на брой ресурси и огромният брой подменюта на интерфейса отнемаха адски дълго време за овладяване.
Но нека преди да премина към заключението, да отделя няклко реда за графиката и звука на SimCity. Визуално, играта е супер. Новият Glass Engine на Maxis е страхотен, като градът ви изглежда винаги добре. Независимо дали гледате отгоре или пък проследявате от близо деня на някой сим.
Добри неща могат да се кажат и за интерфейса, по който е хвърлен адски много труд. Абсолютно интуитивно се усеща във всеки един момент какво трябва да се направи – нова канализация, още един реактор на ядрената централа и др.
Заедно с това, всички проблеми на симовете из града се виждат ясно с малки кръгчета, в които е изобразено настроението им. Дали виждат пожар, който не може да се изгаси; престъпник, който краде; а може би са болни и това се вижда ясно?
Хубавото на интерфейса е, че хем е изчистен, хем ви показва всичко нужно, за да управлявате лесно града си.
Звукът на SimCity също си го бива. Саундтракът е на високо ниво, като хем не се набива в ушите ви, хем ви вкарва в едно такова лежерно и отпускащо настроение. Този музикален фон се запълва от хубавите звукови ефекти и неразбираемото бърборене на измисления симски език.
Заключението? Ако сте фен на стратегиите със строене на градове, то има голям шанс SimCity да ви се понрави. Да, има някои минуси. Да, играта е поопростена – за добро или лошо. Да, изискването за постоянна онлайн свързаност е досадна, особено ако оставите играта известно време и като се върнете виждате, че сте дисконектнати.
Но за сметка на това, строенето на градове е истинско удоволствие. Възможностите за игра с други хора и търгуване на световния пазар също са зарибяващи. А и най-вече – има я магията на „ще играя още един час и си лягам“. Което е най-важното. Не правите нищо насила – просто се кефите.
А, да, нещо друго – доста сайтове дават прекалено ниска оценка на SimCity заради проблемите при дебюта й. При положение, че почти всичко беше поправено в рамките на дни, не мисля, че подобни статии са изцяло обективни. Особено пък когато очите се затварят за други игри. Даеба, Diablo III имаше Error 37 в продължение на месеци след премиерата си, а не видях да получава оценки от 3/10 или 4/10 заради него...