Като цяло графиката бива. Да, не е нещо "хипер красиво", напротив, детайлността куца в доста моменти. Но пък физиката в играта е яка, а рентгеновата система - страхотна. 
Звукът не блести с нищо. Средна ръка саундтрак, гласовата актьорска игра като цяло е средняшка. Ефектите не са нещо, което да се отличи. 
Геймплеят има множество пробойни, но като цяло убиването на противниците си остана все така приятно за мен дори и в края на играта. Ако просто си падате по садистичното убиване - Sniper Elite V2 става. Ако имате по-високи претенции... не. 
Sniper Elite V2 е на границата от хейт ревюта заради доста слаби свои елементи... но истината е, че ми направи кеф. И заради това е в тази рубрика. 
Огромна част от феновете на шутърите от първо лице несъмнено се кефят на играта със снайпери. Поне мога да кажа това със себе си. Просто е яко да се скатаеш някъде в далечината и да изпуцаш своя враг... като разчиташ изцяло на точността си без използването на фактора „късмет“.Следователно разработката на игра, в която основният акцент е в този елемент хич не е лоша идея. Цъкалка като Sniper Elite V2.
Струва ли си тази игра? От една страна, да. Стрелбата е направена особено ефектна, като е истински кеф да разстрелвате враговете си. От друга, заглавието има доста лоши страни, най-вече свързани с изкуствения интелект. Което сериозно принизява качествата й.
Каква е историята в заглавието? Отново е захапана една преекспонирана тотално в шутърите тема – Втората световна война. Вие поемате ролята на снайпериста Карл Феърбърн, чиято цел е във финалните дни на глобалния конфликт да привлече немските учени, разработили ракетите V-2 в американските редици.
За целта, вие трябва да избиете не само безброй германци, но и много руснаци, които имат същата задача. Да се домогнат до дизайна на оръжията.
На пръв поглед може да звучи като някакъв малко по-нестандартен сюжет, но в реалност няма нищо такова. Главният герой е супер досадно направен, като е някакъв снайперист-командос-нинджа-бог. В цялата игра сте абсолютно сам, без никаква подкрепа – и просто избивате стотици немци и руснаци.
Общо взето, историята е поредната духовна чикия за американците, които и до ден-днешен си мислят, че ги бива във воденето на война и че един човек от техните хора може да избие цели армии. Което е дразнещо.
Ако се абстрахираме от сюжета обаче, геймплеят на Sniper Elite V2 си е доста зарибяващ. Просто защото в повечето време правите точно това, което очаквате – снайпите.
Качвате се на покрив, слагате пушката и се почва – хедшот, куршум в сърцето, в черния дроб... както си трябва. А най-якото в играта е т.нар. рентгенова система.
С други думи, когато гръмнете по впечатляващ начин даден противник, то виждате на забавен каданс как куршумът излита от дулото и прониква в тялото му. И е настина кефещо да проследите как пръсвате черепа или пък някой важен вътрешен орган на гадовете.
Не само това, но по физиката в играта е хвърлен адски много труд. Примерно когато простреляте врага си, куршумът се изкривява и изхвърча с различна траектория отзад. А пък ако мине предната част на лицето на врага ви, то рикошира в каската му и остава вътре в тялото на противника ви.
Абе, престрелките са си ефектни. Някои биха го нарекли „трик, който омръзва“, но пък мен почти през цялото време ме забавляваше изцяло. Просто е адски удовлетворяващо, когато някой противник тича към прикритие, а вие прецените правилно траекторията на движението му, натиснете спусъка и последва slow motion сцената, в която куршумът хвърква и пръсва главата му.
Естествено, немалкото количество кръв в играта няма как да не ме изкефи – няма ли бруталност в шутър, не ми го хвали!
Разбира се, в игра със снайпери, доста важно е да вземете под внимание гравитацията. Когато се целите, то трябва да сложите мерника си малко над главата на противник, за да компенсирате падането на куршума заради гравитацията. А като се има предвид, че враговете ви често са на различни разстояния – между 50 и 250 метра, то постоянно трябва да мислите какво правите.
Всъщност, аз лично съм лаик на тема оръжия, тъй че нямам идея дали Sniper Elite V2 е реалистичен. Но пък важното е, че стрелбата е забавна, без да е особено трудна. Което прави много добро впечатление.
Но за съжаление, добрите страни на играта свършват дотук. Да, рентгеновите убийства на забавен каданс са абсолютен кеф. Да, прицелването е яко. Но проблемите са много.
Първият и най-основен е изкуственият интелект, който е просто ужасен. Наистина. В един момент е възможно да избиете 2-3 противника, докато те стоят един до друг и никой да не забележи. В друг случай убивате един човек, докато сте се скрили перфектно някъде и всички като роботи се извръщат към вас, изпращайки множество залпове по вас.
Всичко това разваля сериозно впечатленията от играта. Уж трябва да сте невидими и да се промъквате, а понякога обикновените врагове ви забелязват скрити между сградите и приклекнали от 200 метра. Това е доста деморализиращо, като в повечето случаи вместо да търся перфектната точка за избиване на някоя група противници, просто прикляках в средата на някоя улица и започвах стрелба.
А това разваля добрите впечатления от стрелбата в играта. Проблемът е просто, че няма как да сте невидими в това заглавие. Убиете ли един човек – няма значение къде сте скрити. Започва престрелка тип Call of Duty.
Всъщност, като заговорихме за CoD, то в Sniper Elite V2 кръвта се регенерира, точно както във всеки друг модерен шутър. Така във всяка мисия главният герой издържа на нещо от рода на 200-300 куршума в тялото си, което е просто глупаво.
Но освен всичко това, тъпо измислен елемент в играта е този, че противниците ви се раждат от нищото в средата на мисията, подобно на някоя аркада! Примерно влизате в някакъв военен комплекс и внимателно изчиствате всички коридори в него. Достигате до някаква стая и хоп, изведнъж изскачат 15 човека. Избивате ги и тях.
Само за да се появят още 15 от нищото. Буквално. Изскачат като някакви плъхове.
Това допълнително намалява всички нотки на реализъм в играта. И я превръща просто в избиване на пушечно месо без грам тактика.
За това спомагат и нивата, които са крайно линейни. Има точно един възможен път, като на прекалено малко места има достатъчно удобни точки, където да се качите и избиете враговете си. То и често няма нужда – понякога като се качите на някой уж „удобен“ покрив, то за вас е по-зле, понеже враговете ви са ултра точни на последната трудност, нищо, че повечето са с обикновени картечници. Така вместо да имате тактическо превъзходство, то качвайки се някъде ставате още по-лесна мишена.
Така най-добрата тактика е да цъкате като ковър шутър – заставате зад някой еднометров кашон, стреляте, регенерирате си кръвта, пак стреляте и т.н.
С други думи, като геймплей, играта е просто един модерен шутър. С тази разлика, че просто имате различно основно оръжие.
А и реално погледнато, налични са доста секции, в които трябва да се промъквате, а и немалко от престрелките са от средно разстояние. Така в половината време използвате верния ви пистолет със заглушител, за да избивате враговете си, а в другото участвате в супер масови мелета тип Call of Duty.
С други думи, Sniper Elite V2 можеше и да е доста по-добра игра. Ако нивата бяха по-разчупени, а пък изкуственият интелект – по-добър. Положението обаче не е такова в момента. За съжаление. И въпреки добре изпълнената стрелба, както и супер ефектните рентгенови сцени... то шутърът наистина няма с какво да се похвали.
Но преди да премина към заключението, нека отделя малко време за графиката и звука. Мен лично визуално играта ме изкефи, въпреки че някои текстури са с неособено добра качество, дори на Ultra детайли. Пръсването на различните органи или кости е просто перфектно изпълнено.
Освен това, заглавието си върви доста добре на повечето машини, което също е плюс. Не мисля, че има сериозни системни изисквания.
При звука, нещата са окей. Добри ефекти, музиката обаче започва да се повтаря доста сериозно в един момент. Гласовата актьорска игра е иди-дойди, по-скоро ми е положително мнението за нея. Въпреки че в тази цъкалка няма много кът сцени – в повечето време имате кратко обяснение какво ще правите в следващата мисия и направо се впускате в нея.
Крайната ми оценка? Sniper Elite V2 е добра игра дотолкова, доколкото искате просто да избивате множество противници садистично. Без да има някакъв тактически елемент. Хващате снайпера и се стараете да получите повече точки в едно ниво – за най-много далечни убийства, хедшоти, точност на стрелбата ви.
Ако искате нещо повече, нещо с повече мислене – Sniper Elite V2 не е за вас. Като цяло това е една аркадна игра и толкоз. Въпреки че ако ви хареса, то има и възможности за преиграване – да се борите със своите рекорди за избиване на пушечно месо с немска и руска националност.
Още по темата
10167395