Ако някога ви е писвало от цялата помия на цивилизацията и ви е идело да запрашите вдън гори тилилейски, то Spintires може да ви даде доста ясна представа как изглеждат те. Играта изглежда добре. Не отлично, но добре. Цикълът ден-нощ е плавен. Самият факт, че върви на сравнително слаби машини на максимални настройки е сериозен плюс. Озвучаването е добро. МПС-тата си бръмчат както и когато трябва, през нощта се чуват щурци, птички пеят през деня – идилия. Жалкото е, че е еднообразно. От там и сивото. Проста идея, реализирана по брилянтен начин. Споменах ли отворения свят и изменящия се от вашите действия терен? В началото ми се стори, че играта ще ми доскучае след 2 часа. Да, но не стана така. Разнообразието в машините и терените е сериозна предпоставка за експерименти. А двете трудности са достатъчно различни, за да имате избор в нивото на предизвикателство. Отделно от това, безплатно можета да си свалите допълнителни карти и превозни средства. Никога не съм предполагал, че игра с инсталация под 1 гигабайт, 5-6 карти и 7-8 превозни средства може да ме зариби толкова сериозно през 2014-та година. Най-общо казано целта ви е една. Да закарате определено количество дърва от сечището до дъскорезницата. Звучи лесно и сме го виждали във всеки един камионен симулатор. Да, ама фактът, че се намирате в непроходими гори променя нещата из основи.

“Кален симулатор”. Така категоризират тук-таме из интернет Spintires. И си е точно така. Калта в играта е до ушите, че и нагоре. Ако сте гледали клипчета за руските гори в далечния Сибир знаете за какво говоря, ако не сте – пуснете си.

Обикновено започвате играта с 1-2 отключени превозни средства. Всички до едно са съветски, така че забравете за Hummer-а. Останалите са разпръснати по картата и трябва да си ги отключите. Преди това, обаче трябва да ги намерите. Само с компас и карта. Която пък е закрита почти на 90% и, за да я разкриете, трябва да премахнете черните кръгове, които я закриват, като се доберете до центъра им.

УАЗ-ката ви се провира почти навсякъде, но е тотално безполезна в дълбоката кал на някоя дърварска просека. Ако затънете или се обърнете на една страна – ще трябва или да се рестартирате в някой гараж, или да се прекачите на някоя по-сериозна машина и да се издърпатe с помощта на лебедката. Вторият вариант е задължителен на по-високата трудност където първата възможност липсва. За мен лично голямата забава започна когато отключих големите влекачи МАЗ. По принцип те са с военно приложение и се ползват за теглене и транспорт на ракетни комплекси, но намират приложение и в цивилния живот. Ако сте били на големите военни паради (не на последната чекия) в София по случай Гергьовден сте ги виждали.

В дърварската ви борба с калта идват на помощ и различни приставки, които се оборудват в гаражите. Ремарке за дърва, каросерия с точки за ремонт или цистерна с допълнителна нафта. Често в горите ще намирате някой повреден или счупен камион и, ако сте на hardcore ще трябва да му докарате гориво или полева работилница, защото в противен случай няма да можете да го ползвате. При заключване на диференциала и ползване на всички колела за задвижване минавате почти отвсякъде, но и разходът ви се вдига неимоверно много. Изобщо добре е да следите поетите щети от сблъсъци и нивото на нафтата в резервоара, защото иначе ще си останете завинаги по средата на гората без надежда да ви открият.

И това е едно от нещата, които ме дразнят в играта. Вие сте напълно сами. Карате си наляво-надясно докато в един момент не осъзнаете, че само чуруликането на птичките и бученето на двигателя ви правят компания. Именно заради това си мислех, че играта ще ми стане еднообразна в даден момент. Все едно не мога, наред с плаката на Цеца, забитата в прозореца отвертка и наредените по предното стъкло стотинки, да имам и някакво радио, от което да дънят частушки. Но това едва ли е такъв проблем при положение, че в кабината на возилото ви няма никой. Ама никой ви казвам. Все едно сте призрак.

И тук ще ударя най-големия хейт на играта. Камерата. Конзолна отвсякъде. С управлението й се свиква, но пак на моменти ми идеше да ударя мишката в земята. Като добавим и липсата на камера “от бронята” или поне от шофьорското място нещата стават манджа с грозде. На няколко пъти се удрях челно в някое дърво, само защото нямаше как да го видя. Постепенно свикнах и не беше такъв проблем, но кофти вкусът си остана.

Преди да приключа искам да спомена няколко възможности в играта. Всяка една машина има отпред и отзад лебедка, която можете да ползвате, за да теглите друго МПС или да се изтеглите от кал или по хълм, връзвайки се за дърво. Как така не скърших някоя фиданка теглейки 20-тонна машина, не ми стана ясно, но все тая. За сметка на това земният терен се променя спрямо действята ви. Забуксувате ли започвате да потъвате, а дупката и калта си остават на същото място до края. Същото се случва и с дървените трупи и камионите – където оставите нещо, там и ще го намерите. Ръчната спирачка ви е неоценим помощник по баира и подготвянето на следващата стъпка нагоре. Внимавайте с реките в играта, защото над определено ниво водата започва да ви нанася сериозни щети. Единият от двата крана, които можета да ползвате в играта ще ви помогне да построите дори някакво подобие на мост или да преместите някой камък. На мен лично не ми се занимаваше с тази опция и си товарех камиона автоматично, но всекиму според кефа.

Мултито на Spintires не се различава по нищо като цели и задачи от сингъла. Готино е, че можете да си помагате като всеки екипира машината си с различни приставки или се теглите един друг с лебедките.

Като цяло британското студио Oovee са използвали добре набраните близо 61 000 паунда в Kicktstarter. Крайният продукт е приятна игра с достатъчно интересни моменти, елементарен, но предизвикателен геймплей, съвсем леки недостатъци и новаторска идея в застоялия напоследък “шофьорски” жанр. Дори се носят слухове, че разработчиците се канят да вкарат реални атмосферни условия, което предполага още по-интересен и зарибяващ краен продукт който напълно си заслужава 50-те лева в Steam.