Очакванията ми към Splinter Cell: Blacklist не бяха високи, напротив. Очаквах, че играта ще е помия. Но това не се оказа истината - говорим за едно повече от прилично заглавие. Да, Blacklist не е игра, която ще помните вечно. Но пък си струва изиграването. Графиката като цяло става. Не е страхотна, някои анимации са доста странни и нереалистични. Но като цяло, нямам критики към нея. Освен това, Blacklist е лека игра и вероятно ще тръгне добре дори на по-слаби машини. Гласовото актьорско озвучаване бие на посредственост... можеше да бъде далеч по-добро. За сметка на това, саундтракът е добър, а също така и звуковите ефекти. Които в крайна сметка ще чувате далеч по-често от средняшките диалози в Blacklist и заради това слагам оценка зелено на този аспект. Нивата в сингъла наистина можеха да бъдат по-разчупени, но въпреки това имате поне няколко различни начина за минаване на дадена секция. Освен това, последната трудност предлага предизвикателство - факт, който е нужно да се подчертае при тъй лесните съвременни игри. Заедно с това, мултито предлага още часове геймплей чрез добре изпълнения режим Spies vs. Mercs. Splinter Cell: Blacklist не е  игра, която ще помните вечно, но пък си струва едно изиграване, ако сте фенове на шутърите с елемент на промъкване. Бях почти сигурен, че Splinter Cell: Blacklist ще е част от рубриката хейт ревюта. Просто защото миналата игра в поредицата Conviction ме разочарова изключително много. Съответно не очаквах и нищо по-хубаво от най-новият представител на серията.

Е, оказах се приятно изненадан. И сингълът, и мултито на Blacklist са изпълнени на добро ниво. Да, не може да се прави сравнение с първите Splinter Cell игри... приемете, че те са част от миналото. И едва ли в близко бъдеще ще видим подобен геймплей. Аз разсъждавам от друга гледна точка – гледам на Blacklist като модерен шутър.

В това си качество, геймплеят ми хареса. Даже бих казал, че е един от доста добрите представители на жанра за 2013 година.

Но нека започна по традиционния си начин със сюжета. Тук няма абсолютно нищо интересно – бих го определил като бозичка. Нещата са напълно традиционни – имаме мистериозна свръхмощна групировка, наричаща се Инженерите. Те имат едно-единствено искане към САЩ – да изтегли всички свои военни от всяка чужда страна, в която се намират. Докато това условие не бъде изпълнено, Инженерите обещават да нападат различни невралгични точки на Щатите, потенциално погубвайки стотици хиляди цивилни.

Както винаги, целта на неостаряващия Сам Фишър е простичка – да спре терористите.

Откъм сюжет, нещата се развиват точно така, както бихте очаквали. Даже липсват и достатъчно обрати в стила на сапунените опери – всичко е съвсем логично като развитие от самото начало. Но, честно казано, не съм очаквал някаква вездесъща история от Blacklist… тъй че преминавам към геймплея.

Първата приятна изненада при него беше, когато си пуснах последната трудност. И още в уводната мисия умрях 5-6 пъти. Да, точно така – Splinter Cell: Blacklist не е безобразно лесен. А аз очаквах именно това. Но нещата се оказаха различни... за щастие!

Трудността Perfectionist изисква от вас повече внимание... враговете ви убиват доста бързо и често ако ви хванат, докато се промъквате... просто нямате време да отговорите. Заедно с това, при последната трудност липсват няколко важни неща.

Например това, че не можете да използвате точките с провизии, които се намират из нивата. И са налични на по-ниските трудности. Заедно с това, не можете да модифицирате оръжията на враговете – трябва да ги ползвате без заглушител, което хич не е препоръчително. И най-важното – на трудността Perfectionist липсва опцията Execute. Това тъпоумно супер движение беше представено в миналия Conviction, като ви предлага възможност да маркирате и екзекутирате трима противници... без от вас да се изисква каквото и да е откъм умение.

Общо взето, трудността ме изкефи. Последната, де. Умира се сравнително често, трябва да внимавате какво правите. А ако минете някоя секция от раз... чувството е определено удовлетворително.

Но все пак, имайте едно наум. Тази игра не е в духа на миналите Splinter Cell-ове. Годината все пак е 2013-та. Което значи, че задължително има аркаден елемент.

В случая, Blacklist е разделен на три различни стила игра. Първият е Ghost, който е близък до оригиналните представители на серията. Промъквате се, без никой да ви забележи. И просто приспивате противниците, вместо да ги убивате. А ако минете секция, без да докоснете вашите врагове, то получавате още повече точки.

Вторият стил се нарича Panther и мой фаворит. Тук отново се промъквате, но убивате вашите врагове, вместо да ги приспивате. При Panther най-важно е да не ви забележат... ако сте достатъчно бързи, можете да убиете дори 2-3 противници, които са един до друг, без да ударят алармата или издадат звук.

Третият стил е Assault и е най-банален – взимате най-тежките възможни оръжия без заглушител и просто избивате всичко, което се изпречи пред очите ви. Без да се интересувате от каквото и да е промъкване.

При преминаването на всяка мисия, вие получавате точки във всеки от трите стила. Те, от своя страна, се превръщат в пари, с които можете да инвестирате в по-хубава екипировка за Сам Фишър. Най-високо се котира промъкването – или Ghost стила. След него се нарежда Panther, а ако решите да избивате всичко наред... ще получите най-малко точки и съответно пари след мисията.

Като цяло, тези стилове са прилично направени, като ви предлагат възможност за повторно изиграване на дадено ниво - опитвайки се да минете изцяло с Ghost, Panther или Assault. За щастие, нищо не ви пречи да съветавате трите стила както си решите - ако ви разкрият в някой важен момент, можете просто да избиете всичко живо, без да ви пука.

Иначе, самият геймплей си е на модерен ковър шутър с промъкване. Както винаги, всяко ниво е изпълнено с множество укрития, високи по метър. Като вие трябва ефективно да преминавате през тях, за да се доближите възможно най-близо до вашите врагове и след това да ги обезвредите.

Ако цъкате играта за PC като мене, то няма как да не усетите, че става дума за супер конзолно заглавие. Прочетох и много критики за управлението, което според мнозина било едва ли не „непосилно трудно и неудобно“.

Е, гадничко си е, не споря. Но поне на мен не ми трябваше много време, за да овладея Сам Фишър. Наистина на моменти се случва да умрете заради цялата конзолност, която на моменти ограничава сериозно свободното движение. Но не е нещо фатално.

Всъщност, при всичките си проблеми, Ubisoft според мен прави едно нещо много добре – оптимизира управлението на конзолните си игри за PC. Нито имам сериозни оплаквания към серията Assassin’s Creed, нито в случая към Blacklist. Да, конзолността извира отвсякъде... но се преживява. Виждал съм и доста по-зле.

Но нека премина нататък – към нивата в последния Splinter Cell. Като цяло, мога да ги охарактеризирам като „линейно разнообразни“. Колкото и безумно да ви звучи това. От една страна, има една дадена зона, която не изглежда много мащабна. Понякога са буквално един-два коридора. Но пък за сметка на това, имате няколко варианта да неутрализирате враговете си.

Или можете да изчакате дупка, докато патрулират и минете бързо. Или да ги избиете бързо и ефективно с хедшоти от тъмнината... или да отвлечете вниманието им с някоя джаджа.

Да, има какво да се желае откъм нивата – линейни са. Но все пак имате някакъв избор какво да направите. Всъщност, в някои мисии вариантите дори не са малко.

Добри неща мога да кажа относно изкуствения интелект. Четох критики за него из нета... но пък поне аз не видях особено сериозни недоразумения. Да, противниците ви правят глупости. Нормално е. За да се направи реалистично AI в игра, то трябва да се дадат стотици милиони. И пак ще има критики.

Като цяло, в Blacklist нивото е прилично. Противниците ви имат прилични реакции, а когато видят, че техен приятел е умрял, не стоят да се кумят по 5 минути, ами често бият аларма.

Заедно с това, AI-то вика други свои приятелчета и съвместно претърсват дадена зона, когато усетят нещо подозрително. Даже има тръпка, когато се криете зад даден кашон и се чудите дали враговете ви ще ви забележат или ще ви подминат.

Също така, ако двама ваши противници патрулират заедно и вие приспите единия от тях, другият започва да се чуди какво става! Започва да оглежда неговия маршрут, за да открие защо е изчезнал, а понякога и свиква още 2-3 души. При което вашата задача става още по-трудна! Всъщност, този елемент често се забравя в игрите с промъкване и е доста яко, че е интегриран в Blacklist. Най-често можете да издърпате един по един вашите противници и те никога не забелязват, че са намалели като количество.

Като цяло, AI-то ми хареса. И мога да кажа добри неща за него. Да, на моменти се усеща нереалистична слепота на противниците ви. Също така, не съм изигравал заглавието като Рамбо и нямам идея как действа AI-то, когато не се промъквате, ами пуцате безразборно.

Но пък при промъкването, положението ми хареса. И е очевидно, че е вложен доста труд от Ubisoft в този елемент.

Когато не разцъквате поредната мисия, вие се намирате в самолета Паладин. Това е базата на Сам Фишър и неговия екип. Докато се намирате на него, вие можете да ъпгрейдвате вашата екипировка. Че дори и самият самолет – това ви осигурява различни бонуси.

Честно казано, ъпгрейдите ме разочароваха. В началото на играта е интересно, докато събирате пари за по-яки джаджи, които наистина разнообразяват геймплея и ви дават повече възможности да минете дадена мисия. Изцяло в духа на Splinter Cell серията. Но прекалено бързо събирате пари за всичко, което ви е нужно. И така в повечето време няма нужда дори да отваряте менюто за ъпгрейди... просто няма какво да ви „спечели“ в него.

Все пак е хубаво, че има достатъчно възможности да натъкмите екипировката по начин, който ви харесва най-много. Да акцентирате на тежката бронираност за директни огнестрелни битки или пък по-тихото придвижване за подобрено промъкване. Има и достатъчно добър избор от снайпери, картечници, пистолети, помпи и др.

И горе-долу това е всичко, което има да се каже за сингъла. Може би наистина основната кампания е прекалено кратка... но на последната трудност се умира често, което прави играта по-интересна, а мисиите по-дълги.

Също така, има достатъчно на брой второстепенни нива, включително и такива за кооперативна игра с приятел. Което е сериозен плюс и увеличава дължината на Blacklist.

При мултиплейъра, Splinter Cell: Blacklist също се представя силно. Наличен е един режим – Spies vs. Mercs. Който всъщност си е една от класиките на поредицата.

При него има два отбора – едните са шпиони, другите наемници. Крайната цел е напълно стандартна – първите трябва да хакнат терминали със секретна информация, докато вторите ги пазят.

Най-интересното в Spies vs. Mercs е фактът, че двата отбора се различават драстично. Шпионите се играят в перспектива от трето лице, като имат повече възможности да се промъкват и използват ефективно околната среда. Наемниците, от своя страна, са далеч по-праволинейни. Те имат перспектива от първо лице, като за тях е най-важно да не допуснат шпионите да ги изненадат със сериозния си арсенал от хитри трикове.

В Blacklist, режимът Spies vs. Mercs е разделен на две части. Едната е класическият режим, който е 2 vs. 2. В него липсва типичната за модерните игри възможност да персонализирате екипировката си, вдигате нива и т.н. Неслучайно става дума за "класика" - тази версия на Spies vs. Mercs е насочена към старите фенове на Splinter Cell.

Другият вариант се нарича Blacklist, като в своята есенция геймплеят е същият. С разликата, че отборите не са само по двама души, ами четирима. Заедно с това, имате значителни възможности за персонализиране на екипировката.

Това ви помага да избирате умения на своите шпиони или наемници, които подхождат на вашия стил. Акцент на защитата или нападението? Какви джаджи ще изберете и как ще контрират те вашите противници? Какви пушкала да си вземете?

Като цяло, този режим е яко изпълнен. Четох някои критики за баланса... но не съм много сигурен дали съм съгласен с тях. В крайна сметка, това е интернет и винаги се намира някой да плаче за нещо. А и в крайна сметка, не съм луд маниак на Splinter Cell поредицата - мултито беше неангажиращо и забавно и това е най-важното. Не ме интересуват особено сравнения какво е било някога си.

Иначе, в Splinter Cell: Blacklist има и акцент на кооперативната игра. Много от страничните мисии в играта могат да се минат и с помощта на втори човек, а пък част от тях не могат да се минат само от един. В случай, че нямате приятел, който да цъка Blacklist, то играта сама може да ви намери съотборник.

Като цяло, този режим също е добър... стига да ви влече. Благодарение на него ще получите още немалко часове геймплей. Самият аз не съм особен маниак на тема кооперативка и предпочитах в повечето случаи да си цъкам сам.

И така, вече идва време за заключението. Но преди това ще отделя обичайните няколко реда за графика и звук.

Визуално, Blacklist е на прилично ниво. Не е нещо впечатляващо, но като цяло графиката си е окей. Ако изключим странните анимации на сам в някои случаи, особено когато се катери. Също така, Blacklist не е особено тежък, но това не е шок - използва се Unreal Engine 3.

При звука, нещата са донякъде противоречиви. От една страна, саундтракът по време на мисиите е добър, също както и ефектите. Озвучаването обаче си бие на сериозна посредственост. Като допълва тъй или инак незадоволителната сингъл кампания на Blacklist (ако говорим за сюжета).

Заключението? Splinter Cell: Blacklist е игра, която ме изненада положително. Сингълът е забавен, като най-хубавото е, че осигурява на всеки това, което иска. Не ми се струваше възможно, но това е истината – ако искате да сте рамбовци, имате възможност да следвате този стил. Ако ви е кеф да се промъквате, то тогава е още по-добре.

Като добавим и забавното мулти, то Blacklist си е един приличен пакет. Който вероятно ще се понрави на всички онези, които си падат по шутърите от първо лице.

Да, не говорим за игра на годината. За нещо, което ще помните цял живот - Blacklist не е подобен продукт. Освен това, феновете на Splinter Cell серията може и да са разочаровани от някои неща. Например как близо 60-годишният Сам Фишър се катери като нинджа и спринтира като хрътка из нивата. Но ако сте по-неутрални, Blacklist е много вероятно да ви се хареса.