Styx: Master of Shadows е изненадващо добра игра, която е доста вероятно да се хареса на феновете на хардкор стелт игрите. Макар и да са налични някои минуси, вероятно причинени от ниския бюджет, то цялостният пакет на заглавието си заслужава. Графиката не е първа хубост, това е сигурно. По-скоро си е посредствена за модерните стандарти. Все пак архитектурата на нивата е доста добра, което компенсира до известна степен и оставя добри впечатления. Някои елементи от звука са доста добри - например саундтракът. Гласовата актьорска игра обаче е посредствена, на моменти направо лоша. Геймплеят на Styx: Master of Shadows определено си го бива. Макар и AI-то на противниците ви да не е блестящо, то разнообразните и обширни нива с множество различни начини за преминаването им правят страхотно впечатление. Интересни са и уменията, които има вашия герой. Styx: Master of Shadows е заглавие, което вероятно ще осигури доста часове приятен геймплей на феновете на стелт жанра... особено ако го харесват в по-класическия му, хардкор вид. В последно време на пазара се появиха множество стелт игри. Проблемът при мнозинството обаче беше този, че имаше и възможност да се водят битки с противниците. Това до известна степен изкривяваше идеята на жанра и ви мотивираше ако някоя ситуация се закучи не да използвате хитрост и креативност, а просто да изколите всичко живо по най-бруталния начин. Широко рекламираният Thief до известна степен беше подобна игра.

Понякога обаче в продажба се появяват и същински изненади като Styx: Master of Shadows. Това заглавие някак бе засенчено от множеството хитове, които видяхме в последните две седмици. Но мога да кажа, че напълно си заслужава да бъде изиграно. Не само заради ниската му цена, но и заради факта, че предлага доста стабилен, интересен и зарибяващ геймплей.

Нека започна от самото начало – историята. Най-любопитният момент в Styx: Master of Shadows е фактът, че вие поемате ролята на... гоблин. Това определено е нестандартен персонаж в гейминга. Още по-забавно е, че Стикс е съвсем маломерна гад, която обикновено издържа на няколко удара от далеч по-големите и здрави ваши противници – огромното мнозинство от които са хора. В резултат малкият гоблин трябва да се промъква и убива враговете в гръб, а опрат ли нещата до директен дуел – тогава става лошо.

Що се отнася до история, то Стикс страда от сериозна амнезия, която бавно го кара да губи разума си. Той смята, че може да се спаси от нея, взимайки сърцевината на Световното дърво – мистично колосално растение, от което елфи и хора извличат за своите нужди амбър. Тази съставка е подобна на наркотик – дава сила временно, но и донася сериозни негативни ефекти в дългосрочен план. Целта на Стикс обаче е не амбъра, а Сърцето на Дървото.

Доколкото това не звучи като нещо чак толкова любопитно като сюжет, то мога да кажа, че историята на Styx: Master of Shadows се развива много любопитно. Основният персонаж е интересен и нестандартен, което е огромен плюс за играта. Кулата Акенаш, в която се развива действието също е направена яко – огромна крепост, отделена от външния свят с колосални стени, врати и катинари, като целта е да се защити и експлоатира Световното дърво. Расите в играта – включително и елфите – а също така и интригите между тях са прилично направени и бих казал, че има потенциал за създаване на доста интересна гейм вселена.

Но стига толкова за сюжета – който мога да кажа, че е изненадващо добър, особено за игра с по-нисък бюджет и не толкова сериозни претенции. Нека да премина към геймплея. Където са големите плюсове на Styx: Master of Shadows.

В своята есенция играта е стелт заглавие – от А до Я. Бих казал един от хардкор представителите на жанра. Играта е създадена с основната идея да не водите битки в нея – именно заради това те са трудни, почти невъзможни за спечелване. Специално ако ви нападнат двама души едновременно. А пък ако се пуснете на последната трудност като мен (явно бях настроен мазохистично след Alien: Isolation), то през почти цялото време ще ви убиват с един удар след разкриването ви! Ако не успеете да избягате достатъчно бързо.

Четох някои критики в интернет за бойната система. Лично аз не ги схващам. Тя е такава, каквато трябва да бъде – трудна. Да, дървена е и прилича леко на quick time event – трябва да натиснете точното копче във верния момент, за да парирате противник и след това да го убиете (всъщност бутонът винаги е еднакъв – първият на мишката, който е основната ви атака). Не е трудно обаче да се заключи, че в Styx: Master of Shadows целта ви е да се промъквате. Битите на всички трудности без последната ги има колкото да се отбие номера – Стикс да не е съвсем беззащитен. Но пуснете ли се на финалното предизвикателство с название Гоблин виждате каква е била идеята на разработчиците. Да се промъквате. Да убивате гадовете в гръб, а сбъркате ли... или трябва да си плюете много бързо на петите, или да видите как за пореден път Стикс бива хванат и убит.

Лично за мен е несериозно в стелт игра да се посочва като минус бойната система. Все едно да се напише същото за престрелките в Alien: Isolation! Глупаво е. Честно казано, на мен идеята Styx: Master of Shadows да е игра, в която се акцентира изцяло на промъкването ми харесва.

А е видно, че в този аспект разработчиците са се справили идеално! Наистина. И първото нещо, което мога да отлича като страхотно са нивата.

Това определено е най-важното нещо в едно стелт заглавие - да са възможно най-големи, разнообразни, изпълнени с много алтернативни пътища за минаването им. Миналогодишният Thief не влизаше в тази категория и беше безобразно линеен, като само тук-таме имаше алтернативни маршрути. Не и в Styx: Master of Shadows.

Почти във всеки момент имате няколко различни варианта за преминаване на дадена секция. Или отгоре по покривите в търсене на пролука, или през множеството ниши на стените. Директният подход също е опция – да избиете един по един всички патрули и след това необезпокоявани да отключите най-голямата порта и да си влезете в следващото помещение.

Нищо не ви пречи да станете невидими и да минете под носовете на вразите, но имайте едно наум – умението важи кратко и можете да се окажете в средата на група гардове, които да ви направят на пихтия за секунди.

А можете и да пуснете вашия клонинг (за него после) като пушечно месо, което да отвлече вниманието, а вие спокойно да продължите напред.

[caption id="attachment_35975" align="aligncenter" width="525"] Обикновено в подобни ситуации смъртта идва бързо и безкомпромисно[/caption]

Не само това, но и на доста места из нивата има и различни начини за справяне с гадовете. Например да съборите някой полилей връз тях! И други подобни интересни моменти (които няма да ви разкривам). Това допълнително увеличава различните ви опции в даден момент.

Самите нива в голямата си цялост представляват обширни отворени пространства. Това е супер яко – просто се качвате някъде и обмисляте откъде да се промъкнете! Не говорим за типичните модерни игри и клаустрофобичните им коридорчета... в Styx: Master of Shadows има мащаб. (Макар че кой ли знае – може би главният герой е прекалено малък и заради това всичко изглежда толкова голямо... това в сферата не шегата, естествено.)

Като архитектура самите нива също са добре замислени. Налични са и малки интересни детайли – например като се скриете под някоя маса и неволно бутнете стол – тогава пазачите се стряскат и тръгват да гледат каква е причината за странното явление. Други подробности включват и тази, че гардовете запалват изгасени от вас факли по време на патрула си и т.н.

Като цяло могат да се кажат големи плюсове за виртуалния свят. Естествено Стикс като гоблин има всички инструменти, за да го разкрива – най-вече чрез своите паркур възможности, напомнящи малко на персонажите от Assassin’s Creed серията. Не е никак случайно, че дори и в промоционални материали, разработчиците шеговито кръщаваха заглавието си Assassin’s Green.

Паркурът обаче не е от ключова важност в Styx: Master of Shadows. Използва се в немалка част от времето, но не и прекалено често. В повечето време се опитвате да минете възможно най-бързо през патрулите гадове... използвайки въображението си и подпомогнати от специалните умения на Стикс.

Типично за модерните игри и в Master of Shadows има ролева система. Интересно е обаче, че играта не е щедра с точките, които ви дава – като минете първата мисия, която ще ви отнеме вероятно около час, час и нещо – то ще установите, че можете да развиете около две базови умения и не можете да вдигнете някое от по-силните. Това също е плюс – не само сте мотивирани да изпълнявате страничните цели на всяко ниво, но и се чувствате така, сякаш сте спечелили с пот на челото всеки ъпгрейд на Стикс.

А не си мислете, че тази игра ви сервира всичко на масата от самото начало. На първото ниво дори нямате възможност да убиете противник иззад ъгъла или да се хвърлите връз него от тавана (марковото убийство в Assassin’s Creed). Всичко това са ъпгрейди... включително и такива, подобряващи ефективността на вашите отвари и увеличаващи броя на остриетата ви за хвърляне.

Особено интересни са няколкото ъпгрейда на вашия клонинг. Именно те са доста интересната част от Styx: Master of Shadows, която разнообразява доста геймплея и благодарение на която играта напомня доста на Dishonored. За какво става дума ли?

Стикс може (буквално!) да повърне един свой клонинг. Гадта има ограничен набор от умения, които се развиват с времето. Например да „прегърне“ даден противник, което да ви позволи вие необезпокоявано да го довършите. Също така съществото може да се скрие в шкаф или гардероб и когато пазач мине край него... да го вкара вътре и убие. А също така и може да се ползва просто за примамка – нещо, което споменах в началото.

Клонингът ви позволява да редите много интересни комбинации за убиване на лошковците, а освен това може да разреши някои тегави ситуации за вас (например да се промъкне и отключи врата, която вие не можете).

Като цяло може да се каже, че системата за вдигане на умения е добре изпълнена. Наистина нямате безброй скилове – по-скоро количеството им е ограничено. Но пък ще мине известно време, докато отключите всички от тях.

[caption id="attachment_35979" align="aligncenter" width="525"] Клонингът ви може да е доста полезен в някои ситуации[/caption]

Като споменах за предметите, които Стикс може да носи – те също са от особена важност. Те включват отвари за кръв и амбър (мана), ножове за хвърляне, пясък за изгасване на факли от дистанция и др. Всеки от тези предмети е важен. Маната например не се регенерира – а използвате ли два пъти невидимост за по няколко секунди, то целият ви амбър отива на вятъра! А една отвара възвръща само половината (и в началото можете да носите точно две!).

Същото важи и за ножовете за хвърляне – макар и да ви осигуряват моментално убийство над повечето противници от дистанция – което е доста полезно – то можете да носите само няколко, а играта хич не е щедра с осигуряването на допълнителни бройки през нивата.

В резултат внимателно трябва да следите как харчите тези ценни ресурси – да не се окаже, че в един момент кажи-речи няма да начин да продължите напред без помощта им. Наистина винаги има алтернативни схеми в Styx: Master of Shadows… но както винаги някои от тях са доста по-сложни от други!

Вероятно тук идва време да поговоря и за едно от най-важните неща във всяка една стелт игра – изкуственият интелект на противниците. Доколкото доста елементи от заглавието изглеждат доста добре, то AI-то е... противоречиво. Бих казал, че е по-скоро глуповато, отколкото впечатляващо.

От една страна, гадовете ви са донякъде късогледи и над определена дистанция – която не е чак толкова далечна – буквално не могат да ви видят. Често се случва да застанат точно до вас или да ви гледат иззад някой ъгъл – вероятно трябва да ви видят. Да, има оправдание, че Стикс е малък гоблин с половин човешки ръст, но пък и гардовете са си слепички.

Има го и другото нещо – че когато патрулират и някой от аверчетата им загине, те изобщо не забелязват липсата му. Въпреки че са се гледали допреди 30 секунди. Това всъщност е проблем на адски много игри (макар и да не фигурираше в Splinter Cell: Blacklist, което пък заглавие странно за мен получи доста негативни отзиви).

Да, AI-то не е перфектно, но за сметка на това противниците ви из нивата са много. Така вие трябва да внимавате какво правите... тъй като една грешна стъпка означава да ви надушат. А случи ли се това – смъртта почти винаги следва моментално.

Освен всичко друго, AI-то реагира достатъчно адекватно, ако решите да убиете някой с „шумно“ убийство. Тогава тръгва да патрулира и да ви търси, отваряйки килери и гледайки под масите. Така трябва да имате едно наум, че не е възможно да убиете противник до неговото другарче, а то да стои и да гледа с празен поглед в пространството. Което пък го има в немалко уж стелт заглавия.

Като цяло трудност има и тя не е ниска. Ако играете перфектно и не правите грешки, то няма да загивате (кашлюк-кашлюк – за разлика от Alien: Isolation и непредсказуемия пришълец там...). Това обаче не е никак лесно и е препоръчително да съхранявате играта си често.

Много често. Много много често!

Поне играта не ви пречи за това по никакъв начин – да, в Styx: Master of Shadows има шибан quicksave и ако искате можете да съхранявате на всеки 2 крачки. Което всъщност не убива по никакъв начин удоволствието – напротив. Styx: Master of Shadows не се опитва да ви цака с топла бира и да ви убива по нечестни начини. Имате си всички възможности за минаване на дадена секция – да огледате отгоре, отдолу, отляво и отдясно – а след това да преценявате как да процедирате.

А и заедно с това, загубата на 20-30 минути прогрес е едно от най-гнусните неща в гейминга. За щастие Styx не ви вкарва в тази шибана ситуация.

Иначе самите мисии са дълги – на мен ми отнемаха по над 1 час всяка! Че и повече. Да, наистина говоря за съвсем бавно преминаване. Вероятно при преиграване това време може да се свали доста (всъщност има подобно специално предизвикателство, според което повечето мисии трябва да се минат 2 пъти по-бързо от моето темпо... ама си мисля, че за това трябват доста умения... но пък поне имате мотивация да преигравате).

И така, наближава време за финалните думи. Но нека преди тях да поговоря за графиката и звука на Styx: Master of Shadows.

Визуално играта е окей. Графиката е старичка, но бих казал, че „става“. Не дразни, а архитектурата на нивата са добри. Е, говорим за стелт продукт в крайна сметка – когато гледате маси, столове, стени и т.н. от непосредствена близост, докато се криете зад тях... виждате, че текстурите хич не са добри дори и на максимални детайли. Все пак ако не сте от претенциозните, това няма да ви направи впечатление.

Откъм звук... нещата са разделени на две. Гласовата актьорска игра в по-голямата част от времето – включително и при разговорите на гардовете – е посредствена до ужасно лоша. Дори и при главния герой Стикс има какво да се желае в една част от кът сцените в играта, макар че интересно клипчетата, които ни разказват историята между мисиите звучат далеч по-качествено. Вероятно не е имало бюджет за достатъчно дубли на актьорите.

Все пак саундтракът наистина е страхотен и вероятно ще ви направи удоволствие. Особено и като се има предвид, че в повечето време ще сте спотаени в тъмнината, чакайки точния момент за промъкване между патрулите на гардовете. Тогава се усеща колко добро е музикалното оформление.

Заключението? Styx: Master of Shadows е доста добра стелт игра. Не, не говорим за някаква класика, която ще се помни вечно. За феноменален хит. Напротив, ниският бюджет се усеща явно на моменти. В грозноватата графика. В някои малки досадни бъгове и гличове. В не чак толкова качественото озвучаване и изкуственият интелект, от който може да се иска повече.

Но въпреки това Styx: Master of Shadows може да се намери и за 20 евро, а освен това предлага немалко количество геймплей. А най-важното е, че очевидно играта е правена със страст.

Както съм казвал много пъти в ревютата си – това не е нещо, което може да се измери по някакъв начин количествено. Просто се... усеща. Нивата са големи, обширни и просто си плачат да експериментирате. Да минавате дадени секции по възможно най-различни начини. Уменията са хитро направени и отварят вратите за доста нестандартни отигравания на някои секции.

В крайна сметка ако сте фенове на хардкор стелт игрите от старата школа – можете да дадете шанс на Styx: Master of Shadows. Доста вероятно е да ви се хареса. Фактически бойна система няма – само промъкване и убийства в гръб на противници. Но това не е никакъв минус. Напротив – така трябва да изглеждат стелт игрите. Истинските такива.

Искате да минавате нивата с агресия и убиване на всичко, което може да бъде заклано? Като мен? Стига да не ви видят - няма проблем. Можете да изколите и почти всички гардове. А можете да минавате и тихичко, спокойничко без да убивате никого. Това също е опция. Едно нещо не е позволено – да се дуелирате като рамбовци с гадовете. Тогава ви очаква почти сигурна смърт.

Няма лошо. Това си е хардкор стелт игра. И бих казал един от добрите представители на жанра в последните години. Препоръчвам.