В крайна сметка мога да кажа, че предварителните ми емоции бяха далеч от истината. Както бихте се уверили The Division е в ънхейтабъл и бих казал, че е една от по-добрите игри, попадали ми в последно време. Най-малкото заради часовете, които съм прекарал в нея... реално можех да спра с новото отроче на Ubisoft и още преди няколко дни, за да почна с писането на ревюто. Но нещо ме държеше и не ми позволяваше да се откъсна. Което може да е един от най-големите комплименти за гейм продукт, които поне аз мога да дам...

Не си мислете обаче, че The Division няма минуси. Такива са налични и то доста сериозни. Но все пак онова, което е най-важното – основният геймплей, който трябва да ни завладее... е на високо ниво. И успява да прикрие недъзите доста добре.

Тъй като уводът започва да набъбва мисля е добре да премина и към съществената част. Традиционно – историята.

Която всъщност е нелоша като идея. Но това не бива да ни изненадва – името на вече покойния писател Том Кланси в заглавието на играта не стои просто така в нея. Усеща се ясно нишката от неговите трилъри и тук.

Та – какво се случва. Мястото е Ню Йорк, а обстоятелствата – зараза е обхванала града. Но не някой естествено мутирал грип да кажем, а нещо съвсем различно. Биологично оръжие, което се разпространява чрез... доларовите банкноти. Като за капак заразената валута бива пусната в обращение не кога да е, а по време на Черния петък – сещате се, оня ден от годината, в който нашите търговци се опитват да ни излъжат, че пускат нещо на промоция, като седмица преди това са надули цените, а пък янките същевременно се газят до смърт пред вратите на техните хипермаркети и магазини.

В крайна сметка за минимално време цял Ню Йорк бива обхванат от зараза, която се разпространява достатъчно бързо, за да застраши и цялото човечество. Ние сме част от елитен отряд войници, които биват върнати в  епицентъра на събитията с две задачи. Първо – да намерим първоизточника на вируса и съответно ваксина за него. И второ – да се справим с цялата престъпна хайка, опитваща се да завладее Ню Йорк за себе си.

Тъй като времената са кризисни за геймърите няма особено време да се запознават с обстановката. Напротив, влизаме в Ню Йорк с патлак в ръка, като в движение виждаме основните персонажи в кампанията. Което всъщност е добра идея. Едва ли може да има нещо по-скучно от бавен увод в MMO заглавие.

Като цяло за историята бих казал, че се развива окей като за представител на жанра. Не е нещо особено – озвучаването е посредствено, макар и не слабо, а пък кампанията е по-скоро клиширана, отколкото оригинална и запомняща се. Но пък в крайна сметка си върши работата и не дразни, което е най-важното.

[caption id="attachment_61817" align="aligncenter" width="525"] Плячка... есенцията на The Division[/caption]

И вече е време да се премине към геймплея. Тъй като говорим за MMO - няма файда да се вглеждаме прекалено много в сюжета. В своята есенция The Division е класически MMO шутър. През 99% от времето ще ходите напред и пуцате, без да мислите каквото и да е за скилове, пасивки и т.н. Почти през цялото време в играта едно нещо е от ключово значение - чисълцата на вашите оръжия... макар че в The Division има и достатъчен акцент на умението.

Но защо казвам MMO шутър, а не MMORPG или RPG? Интересно е, че The Division първоначално се рекламираше като представител на жанра, но за мен това е много далеч от истината. И тук ще дойде първата критика в ревюто. В The Division уменията – пасивни и активни – са прекалено, прекалено, прекалено малко! Или да го кажа направо – абсолютно мижаво количество.

Колко точно ли?

Ни повече, ни по-малко от дузина бройки! Да, точно така. В The Division имаме само 12 умения. Или всъщност ако трябва да съм точен... те са 9! Тъй като три от тях са т.нар. Signature skills, или казано иначе – ултимативки, от които можем да ползваме само една в даден момент, които дават внушителни бонуси, траят кратко време и се чака дълго, докато можем да ги ползваме отново.

[caption id="attachment_61799" align="aligncenter" width="525"] В The Division можете да познаете специален противник по това, че има свое име - или псеводним[/caption]

Та въпросните 9/12 умения са разделени в три дървета – Medical, Security и Tech. Вероятно ще се досетите горе-долу за какво иде реч. Medical включва две умения за лекуване плюс още едно, което ни разкрива позицията на противниците и осигурява по-високи щети на нас и хората от екипа ни. Security е за тежките войници – имаме два скила, свързани с ковър системата в The Division и още един, даващ ни възможността да се придвижваме под формата на танкове с тежък щит напред. Tech пък е своеобразният инженер – освен да хвърляме два вида специални гранати можем да си направим и статична картечница, която да ни помага в битка.

Както обаче можете да се уверите ми стига само един пасаж, за да ви опиша накратко скиловете в The Division. И това определено не е никак добре. Сякаш говоря за нещо от типа на сюжет на порно! И както бихте се досетили при толкова малко умения лошото е, че просто нямаме поле за това да си създадем оригинален билд. Шансът някой да играе по същия начин като нас, особено пък ако е решил да фарми сам в света на The Division е наистина огромен! Например рядко виждах хора, които да цъкат без станцията за лекуване на медика... за мен друг фаворит беше и укритието от Security дървото, което дава увеличени щети и намалява онези, които получаваме.

Да, реално уменията са насочени за това да бъдат подбрани от екип хора. Тъй като няма такива, които са да кажем... наистина „лоши“. Четирима души с разнообразна комбинация от всички скилове изглеждат определено интересно! Получаваме оптимални офанзивни и дефанзивни статистики. Но при всички положения количеството е ниско. До такава степен, че четирима души могат да екипират по две нормални умения... и имат почти всичко в целия The Division! Не, това не говори добре.

Някой би казал – „Ама то всеки скил си има модифицирани версии, което увеличава количеството им до не знам си колко“. Това е така. Но реално разликите в допълнителните вариации са по-скоро периферни, отколкото чак толкова значителни. Не и достатъчно, че да се каже – „Това е изцяло ново умение“.

Поне аз толкова много време цъках с абсолютно еднакви скилове, че в един момент тотално забравих за тях. На всеки сигурно 10 часа геймплей се сещах и пробвах нещо различно... само за да се окаже, че не ми допада и се връщах към обичайното.

Друг минус, който изрично ще посоча са пасивните умения. Тъй наречените таланти. Те са 24 броя... като една солидна част от тях – поне по мое мнение – не стават за нищо. Или за да не се изказвам чак толкова остро – могат да са полезни в прекалено специфични ситуации – когато правите някакъв специален хай енд билд в ендгейма. Но в другото време... ами, не струват! Имах си едни три пасивки, които ползвах най-често (pulse на противник при хедшот, увеличаване на активните умения при убийство и намаляване на отката при влизане зад прикритие) – и за останалите не ми пукаше особено. Има някои интересни за дадени ситуации, но не и за по-голямата част от времето.

[caption id="attachment_61810" align="aligncenter" width="525"] Жълтата екипировка е тъй нареченият high end, лилавата - superior или еквивалент на "редките" предмети от нормалните ролеви игри[/caption]

В резултат на което спокойно мога да кажа, че в The Division няма особен ролев елемент. Или поне аз под RPG разбирам игра, в която някак можеш да персонализираш героя си откъм умения, да направиш билд, който точно на теб ти харесва и ти се струва подходящ. Това го няма в The Division. Разнообразието е толкова скромно, че фактически опциите при умения и таланти са посочени в прав текст на геймърите. Наистина както споменах числата играят голяма роля - на дефанзивните и офанзивни статистики. Но това не е достатъчно, че да се каже, че нещо е RPG... MMO да, но не и RPG.

И тук вече идва въпросът – какво тогава може да ме накара да играя толкова много часове? Естествено отговорът е повече от ясен, особено за феновете на MMO жанра и loot заглавията. Фарменето на предмети.

Уменията може и да не са никак разнообразни, но пък пушкалата и броните – да. Така докато не можем откъм умения да персонализираме героя си, то подобна възможност имаме при предметите.

Нека първо отделя малко време на оръжията. Те имат някои основни категории – помпи, снайпери, тежки картечници, узита и т.н. Хубаво е обаче, че всеки от тези големи класове има множество разнообразни вариации. Например снайперите са поне 4-5 вида. Имаме такива с големи щети, но малко патрони в пълнителя и по-голям откат. Имаме и снайпери, които са близки до автоматичните оръжия. Пълнителят е по-голям, откатът не е толкова сериозен, но това идва за сметка на щетите и дистанцията, от която оръжието е ефективно. Налични са и пушкала, които покриват „средната земя“.

[caption id="attachment_61809" align="aligncenter" width="525"] Някои оръжия като този снайпер имат само две добавки - за цевта и оптика; липсващите две от картинката са за пълнител и underbarrel[/caption]

И не само при снайперите – разнообразието и в останалите класове е достатъчно сериозно. Това ви позволява да си изберете точно оръжието, с което ви се играе. Предполагам всеки от нас е попадал в ситуацията на „Искам точно такова пушкало“ в някоя игра, което обаче не е било предвидено. Бих казал, че Ubisoft Massive са се справили идеално с това да ни осигурят разнообразието. Поне аз не се чувствах така, сякаш играта ме е прецакала в някакъв аспект, че не ми е осигурила онова, което искам. Напротив. Докато започвах да цъкам и си казвах – „Ех, колко ще е хубаво да имаше точно такова оръжие – и по-късно го намирах“.

Иначе всяко пушкало си има по няколко таланта. Те не са свързани с онези, за които споменах по-рано, които можем да си избираме. По-точно е да се каже, че това са специфичните плюсове на оръжията. Например откатът да бъде значително занижен, ако убием някого с хедшот за 7 секунди, по-висок шанс за критична атака, щети и т.н. Уловката е, че тези таланти стават активни ако имаме достатъчно високи нива на Firearms, Stamina и Electronics – трите основни статистики, които можем да трупаме в The Division. Заедно с това според рядкостта на оръжието са налични повече таланти. Най-хубавите - high end - имат три. Лилавите - два, а пък сините - един. Обикновените зелени не могат да се похвалят с нищо интересно.

На оръжията можем да слагаме и редица подобрения – пълнители, заглушители, оптики и т.н. Всяко от тях оказва влияние на статистиките при оръжията – по-висока стабилност, щети, ефективна дистанция и т.н. Като цяло системата е достатъчно дълбока, че човек да прекарва дълго време пред нея и да се чуди как да сътвори идеалното пушкало. Поне аз прекарвах немалко време именно в тази дейност.

[caption id="attachment_61805" align="aligncenter" width="525"] Част от картата, която е прилична като размер... включително и с Dark Zone - основният ендгейм в The Division[/caption]

За разлика от пушкалата повечето брони нямат таланти – единствено най-добрите (high end) и то само един. За сметка на това те включват разнообразен спектър от подобрения – на шанса ви за критична атака, множество видове защита, подсилване на уменията ви и т.н. Макар и повечето бонуси да са по 2, 3, 4% - тоест число, което някак не звучи феноменално, чрез добра комбинация можете осезателно да вдигнете ефективността на някой от скиловете ви. Което не е никак зле. Естествено можете да акцентирате и повече на това да увеличите по всевъзможни начини щетите на оръжията си, без да залагате чак толкова на уменията – въпрос на вкус.

По-рано споменах за Firearms, Stamina и Electronics. Всяко парче броня ви дава определено количество на една или повече от тези статистики. Именно и те са гръбнакът на нашия герой. С вдигане на Firearms се увеличават щетите ни. Stamina подобрява точките ни кръв, а пък Electronics – ефективността на уменията. Типично за много MMO игри можем да превърнем героя си в glass cannon например – супер много щети, но малко точки кръв. Или танк – издръжлив на пердах, но нанасящ по-скромни щети и имащ неефективни умения персонаж. Все пак ми се струва, че в The Division е доста препоръчително да действате балансирано. Някоя от статистиките ви задължително ще е по-висока, но не можете да оставите кръвта си на 10 000 примерно в ендгейма.

Множеството статистики при оръжията ви кара да фармите такива с часове. А когато се появи някое, което да е точно това, което искате – чувството определено е страхотно. Типично за жанра разбира се не всичко е оставено на шанса. Налична е и крафтинг система, която е съвсем стандарта. Когато намерите оръжия и брони, които не ви харесват можете да ги счупите на части. Оттам нататък тези компоненти се ползват за създаването на нова екипировка.

Естествено не можете да правите всичко току-тъй. Нужни са ви рецепти, които пък от своя страна не са никак лесни за намиране. Повечето са доста скъпи – струващи или DZ валутата, или пък Phoenix Credits.

И може би е време да отделя малко време за икономиката в The Division. В играта няма никакви аукциони, нито възможност за търговия между потребителите. Каквото падне на земята – ваше си е. Ако не ви харесва – продавате го на NPC-тата или го чупите. Но няма как да стигне до друг жив човек.

До достигане на 30 ниво – което е максималното в момента за The Division – вие ще харчите предимно кредити. С тях ще си купувате от търговците екипировка, която да ви подсигури успешно завършване на кампанията. Стига да си купувате последното налично – отговарящо на вашето ниво – няма да имате особен проблем.

Стигнете ли 30 ниво обаче обикновените кредити бързо губят своя смисъл. Доста рядко ще се случи да намерите нещо интересно в „нормалните“ магазини. Всъщност от един момент нататък в ендгейма става невъзможно. Като алтернатива обаче идват Phoenix Credits и Dark Zone парите. И двете са пряко обвързани с ендгейма на The Division. Първите получавате навсякъде – и в „тъмната зона“, и изпълнявайки мисиите от сингъл кампанията на по-висока трудност. Вторите ви падат само в Dark Zone и можете да си купувате по-хубави предмети и рецепти от търговците там.

И сякаш естественото течение на статията ме отвежда към ендгейма, въпреки че има и други важни неща, за които не съм отделил време. Но нека поговоря малко и за него. Тъй като това може да се каже за ендгейма на The Division. Малко е. Общо взето имаме точно две неща за правене към момента.

Първо – преиграване на мисии от основната кампания на висока трудност. Засега имаме две такива – Hard и Challenging. Първата от двете не е толкова тегава. Малко след като ударите 30 ниво и се сдобиете с прилична екипировка ще можете соло да минавате мисиите на Hard. Втората обаче е определено трудна и без още няколко души, с които да се впуснете заедно се пишете обречени. Но за сметка на това Challenging мисиите ви дават както гарантиран легендарен (high end) предмет, така и прилично количество Phoenix кредити. Всъщност минавайки всяка мисия от кампанията ще получите малко от тази ценна валута – с убиване на босове получавате по няколко парички от нея.

Заедно с това имаме и Daily предизвикателства – едно от тях е на Challenging, другите две на Hard. Отново става дума за преиграване на мисии от кампанията. Дневните мисии обаче ви дават Phoenix кредити и на трудност Hard.

Онова, което се предполага, че трябва да е якият ендгейм е Dark Zone. Става дума за една зона в средата на Ню Йорк, от която дори и агентите на The Division са вдигнали ръце. В нея се шири значителна престъпност, като действат единствено правилата на джунглата – най-силният оцелява.

В резултат тъмната зона включва не само по-силни противници – съответно и даващи ви по-добри награди, но и още нещо интересно. А именно – вие виждате останалите играчи и те могат да ви убият. Нещо, което забравих да спомена е, че The Division в своята есенция е сингъл игра. Когато не сте в някоя база и за вас се генерира отделна инстанция на света. Тоест извън Dark Zone няма да видите друга жива душа в The Division.

Което може и да е нещо хубаво. Тъй като тъмната зона служи и като единствения PvP компонент на The Division. А някои хора по традиция ги сърбят ръцете да убият някого другиго. Не само това, но и умирайки предметите, които сте събрали в Dark Zone падат на земята и можете да бъдете обрани. За да стане ситуацията още по-драматична има и още една уловка. Не можете просто така да излезете от тъмната зона с вашата плячка. Трябва да я изкарате чрез хеликоптер, тъй като не е обеззаразена от вируса, избил половината Ню Йорк. Плячката можете да изкарате само на някои места от града... и можете да сте сигурни, че именно там се случват най-много от засадите...

Всъщност на теория Dark Zone звучи много добре като идея. Място тип „всеки за себе си“ с големи награди, PvP елемент и постоянно оглеждане дали някой няма да ви прецака. Но... в реалност ситуацията е съвсем различна.

Първото, което ми прави впечатление – тъмните зони са много празни към момента. Не знам дали Ubisoft са вкарали лимит от играчи, за да не им е тежко на сървърите – може би. Но независимо дали има или няма такъв не виждаме чак толкова много хора. Поне аз. Нерядко си фармите сами или с аверчета, с които цъкате кооперативно. Чат-пат се засечете с някого, по-често не.

Второто – PvP-то е скучно. В общия случай някой се опитва да ви претрепе по най-гнусния начин в гръб или пък банда от няколко души обикаля и сее смърт наоколо. И в двата случая говорим за путекнски и дразнещи за мен действия. Не, не съм от хората, които искат онлайн игрите да са политически коректни, розови и прекрасни и да няма PvP - напротив. Но в The Division е изпълнено зле и няма интрига и удоволствие. Или няколко души с мега яка екипировка ходят и убиват наред... или някой келеш ви претрепва в гръб в средата на меле по най-гнусния начин (нерядко и самият той умирайки след това). Което е безсмислено.

Интересно е обаче, че всъщност Dark Zone е нещото, което доближава The Division към класическо MMO. Защото ако се замисля – без него играта щеше да е... Borderlands. Един вид. Играете сами или в кооперативка срещу ботове и фармите по-хубави оръжия и брони. Borderlands. Но пък Dark Zone си е класическа MMO зона – имаме си куп противници, които периодично се прераждат след смърт, хората си щъкат, понякога ви помагат да убиете труден противник, понякога ви убиват в гръб по най-мръсния начин. Намирате дружки, намирате врагове. Освен това самата тъмна зона е направена интересно от друг аспект - има няколко фракции ботове, които редовно се пуцат едни други. Което съживява ситуацията - дори и да няма особено много живи хора, то пак има мелета, гърмежи и престрелки. Едва ли има нужда да казвам, че е забавно от далечината със снайпер да нижете хедшоти, докато ботовете са заети да се колят едни други.

Но истината е, че за мен тази част от The Division бе скучна. Става, колкото да пофармите час-два, но омръзва бързо. Сингъл мисиите ми бяха по-интересни... може би защото не са чак толкова... MMO. Но тук идва въпросът – какво друго да се прави?

Ето един от проблемите на The Division. Нищо! Това ви е ендгеймът. Фармите Dark Zone за кредити и нива (имате отделен левъл за тъмната зона, който е до 99). Или пък преигравате дневните мисии от сингъл кампанията и трупате Phoenix кредити. Плюс ултимативното предизвикателство засега - Challenging трудността - при която ви трябва екип адекватни хора.

[caption id="attachment_61816" align="aligncenter" width="525"] Това са всички активни умения в играта... като последният ред са използваните по-рядко ултимативки[/caption]

Това е всичко и е... много малко. Заради което бих казал, че The Division оставя класическото впечатление от MMO игрите. На недовършеност. Всъщност ми е изключително интересно какво ще предложи Ubisoft откъм ендгейм, понеже мисля доста хора усещат, че еднообразието ги обхваща много мощно. Дано да е нещо читаво...

И вече вероятно се чудите какво толкова успя да ме спечели в The Division, нали? Ролевият елемент е... куцащ, ендгеймът не е това, което трябва да бъде, също и MMO частта. Какво тогава е хубавото на играта?

Онова, което ми се нрави е самата пуцалка. Поведението на оръжията. И фактът, че The Division е заглавие, в което се очаква да имаме някакви умения. Тоест не типичното MMO. В което единствено числата имат значение. А битките в повечето представители на жанра се състоят в това двама души да застанат едни срещу други и да започнат да се лупате.

В The Division движението е от ключова важност. Противниците ви обичат да ви засипват с гранати и трябва да внимавате за тях. Заедно с това ако не сте зад прикритие... зле. Правят ви на пихтия за кратко време, така че винаги трябва да имате едно наум – да гледате къде можете да се скриете. Доста сблъсъци включват много движение във всички посоки, особено срещу по-тегави босове.

Яко е също, че прицелването е от ключова важност. Множество предмети и статистики включват бонуси за хедшоти и да, по-трудните противници трябва да се убиват с добре пласирани удари в главата. Без тях дори и някой обикновен сблъсък може да се проточи хипер дълго.

Заедно с това противниците имат няколко основни класа, за които е добре да внимавате. Ако свалите в началото на битка онези, дето хвърлят гранати, то това е едно досадно нещо по-малко, за което да мислите. Но пък те биват подкрепяни от снайперистите, които пък нанасят внушителни щети и пропускат рядко. Особено пък ако сте извън прикритие. Гадовете с помпи пък имат навика да се засилват изневиделица, правейки ви на пихтия. За капак са дебелаците с тежки картечници често правят мазалото пълно.

Битките са динамични – особено ако се изправяте срещу равностойни противници. И това е интересно, понеже AI-то... не е особено добро. Както можете да се уверите от клипчета за играта. Но някак... слабостта на изкуствения интелект е плюс за нуждите на The Division. Чудите се как? Понеже звучи малко тъпо, знам. Е, ще ви кажа.

Гадовете са тъпички като за шутър, но ако погледнем на The Division като MMO се движат доста коварно. Тоест не стоят на едно място да ви гледат кухо. А като се има предвид, че в ендгейма обикновените гадове падат след около 2-3 хедшота със снайпер, а пък по-специалните – от 5-6 (без да говоря за босовете), то можете да се сетите, че ако се движеха като ботове на Godlike от Unreal Tournament мнозина щяха да псуват прекалено много. Мисля, че е намерен баланс в The Division – ботовете хем се движат достатъчно, че да е интересно в битка, хем и са толкова тъпи, че да се измъкнете от заплетена ситуация с точен мерник.

Но всичко се случва с добра стрелба. Колкото по-зле се прицелвате... толкова повече трудности ще срещнете в The Division и толкова по-дълги ще са битките. Ясно ми е, че това звучи като „две плюс две е равно на четири“, но всъщност в адски много MMO игри числата са прекалено определящи. Дотолкова, че в един момент можете да стоите пред противник и да сте безсмъртни. В The Division те влияят... но не сте чак толкова безсмъртни. Да, когато ви е слаба екипировката някои противници - или живи хора в Dark Zone - изглеждат неубиваеми. Но при горе-долу равни начала има значително значение дали ще свалите някого с 5 хедшота или 15+ удара в тялото... очевидно. При неточен мерник не е невъзможно дори да останете без муниции!

[caption id="attachment_61800" align="aligncenter" width="525"] Едно от любимите ми места за фармене в тъмната зона[/caption]

Всъщност една от критиките за The Division е количеството кръв на някои противници – това го има и се усеща. Но в интерес на истината ако цъкате за PC, тоест хедшотите идват по-лесно, нещата изглеждат балансирани. Аз поне щях да си скъсам всички видове нерви на PS4-ката в The Division. И се радвам, че ми се отдаде възможност да играя на PC.

Хубавото в цялата пуцалка е, че не ви става скучно, докато фармите предмети. Ако престрелките не ми харесваха толкова щях да хвърля The Division в хейт ревюта без да ми мигне окото. Не са такива скучни и еднообразни, каквито ми се струваха тези в Destiny. Ако изфармите един бос 50 пъти, вероятно в 30 от тях нещата ще се развият по различен начин заради неговото движение и това на неговите приятелчета. Никога не изпадате в рутината да сложите мерника на 1 сантиметър над прикритие и да чакате някой да си подаде главата иззад прикритието, че да го гърмите. Понякога се случва... но рядко.

За мен винаги е било най-важно в този тип игри – с много фармене – основните битки да са интересни. Това го има в The Division.

Всъщност специално внимание бих отделил и на оръжията и поведението им. Имаше някаква новина, че отделно студио отговаряло за тях. И това не изглежда като празен PR! Оръжията се държат страхотно. Ако пише за нещо, че има голям откат – като изстреляте един куршум и ще хвръкне в небето. Ако пише, че нещо е неточно – ще видите как и от близка дистанция не можете да улучите враг. И тъй нататък.

The Division е далеч по-близък до старите шутъри – оръжията пропускат и то доста, особено ако задържите спуска в стил Call of Duty. И това ми се нрави. Така трябва да изглежда един шутър... пък и е яко да видите, че като сложите няколко ъпгрейда за стабилност на някое пушкало и то наистина започва да се държи по-добре. Не говорим единствено за някакви статистики, които не значат нищичко. Всяка промяна оказва влияние.

Реално основната пуцалка е нещото, което ме кара да хваля The Division. Но може да дойде въпросът – дали ще ви хареса на вас? Мога спокойно да кажа, че шансът е 50:50. И не в смисъла на онзи тъп виц – „Или ще еба Скарлет Йохансон утре, или няма да я еба“. Просто това е от полярните тип игри. Мненията на хората са различни. Доста.

Аз не харесах Destiny. След като играх The Division обаче разбрах каква е причината. Не толкова обичайните очевидни неща, които и тогава изброих в ревюто си. Обективните такива. Като тъпата история например. Просто пуцалката в Destiny не ми се понрави. В The Division ми се понрави. И толкоз. Успя да прикрие недъзите на играта. Които вече ви описах.

[caption id="attachment_61814" align="aligncenter" width="525"] С отключване на всяко от трите крила в главната ни база получаваме повече умения - хубаво е, че можем да изберем кога кое да отворим[/caption]

В този ред на мисли няма как да ви кажа дали играта ще ви хареса, понеже е хвърляне на монета. Ако ви се понрави пуцалката... тогава е вероятно да прекарате и 50, и 60+ часа пред The Division. Като мен. В противен случай ще стигнете до средата на кампанията и ще кажете – „Баси тъпото“. Трябва да пробвате, че да разберете дали играта ви кефи. Но ако имате впечатления от бетата... бих казал те могат да са лъжливи.

Аз бях подготвил хейт ятаганите за The Division след бетата. Бях сигурен, че няма да ми хареса. Но след единия ден, в който играх нещо от рода на 15 часа нон-стоп се уверих, че заглавието ме е спечелило. И все пак – аз бих се замислил дали да си взема The Division „на сляпо“. Ако не трябваше да пиша ревю за него. Със сигурност не е игра, която човек може да каже – „Това е хит“.

Апропо бих отделил и няколко реда на множеството отзиви в нета за това, че The Division изглежда „скучен“ от YouTube клипчета с геймплей. Определено играта може да оставя подобни впечатления, тъй като има някои адски досадни преходи по празните улици на Ню Йорк, които няма как да определя по различен от „скучни“ начин. Но самите битки... бих сравнил с Diablo II. Винаги ми е било мега скучно да го гледам, направо мъчително. Но когато го играех емоцията беше полярно противоположна. Именно и поради тази причина никога не съм обичал и едва ли някога ще обичам да си правя изводи по геймплей. Нещо трябва да се изиграе... другото е да гледаш порно и да размишляваш колко им е приятно на актьорите.

Вече наближава време за финалните редове, но преди тях – графика и звук.

Визуално The Division е... красива игра. Наистина! Поне аз трябваше да го пусна на минимални настройки – тъй че де що видите грозен скрийн от статията – от моето PC е. Но дори и с най-ниските детайли играта изглежда прекрасно. Ню Йорк е направен в пълни детайли, като всяка уличка, всяко помещение е специално декорирана. Изоставени сервизи, ресторанти, болници и какво ли не друго – всяко прилича точно на това, което трябва да е. Из едните са пръснати медицински принадлежности, из други – инструменти и тъй нататък. Дори и само за гледане градът е страхотен! В интерес на истината The Division бих определил като една от най-добрите игри във визуален аспект, които са ми попадали от известно време.

Най-малкото ми харесва, че и на изцяло low детайли заглавието е яко. В днешно време прекалено много игри с ниски визуални настройки приличат на гъз. Не и The Division. Имайте предвид обаче, че заглавието си е лакомо. Или по-конкретно казано – трябва ви минимум PC, покриващо препоръчителните изисквания... не, че играта няма да върви иначе, но не се надявайте на стабилни 30 кадъра в секунда... вероятно ще са по-малко.

Но все пак – мога да кажа само добри неща за The Division. И чисто откъм оформление на света и детайлите му, и при интерфейса. В началото изглежда прекалено натруфен, но нататък ще видите, че всичко, което виждате си има причина.

Откъм звук... нещата са добри. Не толкова впечатляващи, колкото при графиката – но са на ниво. Саундтракът е як и ви потапя в играта, ефектите на пушкалата са добри – въпреки че нямам никакви претенции да разбирам от огнестрелни оръжия, тъй че не знам доколко са автентични. Гласовата актьорска игра в кампанията е окей, но почти целият сценарий е на абсолютно средно ниво. Не толкова гаден, че да издразни човек, но и в никой случай особено добър.

Заключението?

За мен The Division е добра игра, която успя да ме хване. Не знам от колко време не ми се беше случвало подобно нещо. Но всичко това се случи, защото се потопих в пуцалката. Дали при вас ще стане това? Или пък няма? Ако се чувствате авантюристи и ви се цъка нещо ново можете да си вземете играта. Но мога да кажа още от този момент – шансът наистина е 50:50. А ако пуцалката не ви изкефи... ами, минусите ги има. И реално са много.

Ендгеймът е незадоволителен. Ролева система... ами, практически няма! The Division е пуцалка плюс плячка, събирате предметите, вдигате малко числата и продължавате към по-трудните зони. В своята есенция всяка игра „е числа“, особено пък MMO-тата. Но тук уменията – пасивни и активни – наистина са на прекалено заден план. Просто е скандално малкото им количество. А, да, също така липсата на PvP, на истинско, отделено в различен режим PvP, а не недоносеното такова в Dark Zone, за мен е титаничен минус. Всъщност реално няма никакво оправдание!

В крайна сметка предстои да видим дали The Division ще бъде разширен смислено от Ubisoft. Надявам се това да се случи. Ако ли не... поне знам, че не ме е яд за прекараните пред The Division часове. Но фактът е, че Ubisoft не трябва да се отпуска - има много да се развива в играта. Наистина много.