Skyrim е една от тези игри, на които почти не можете да намерите отрицателни черти... и да искате. Мога да кажа само едно - ако сте фенове на ролевия жанр, то би било безумно да изпуснете това заглавие. Графиката на Skyrim не е толкова революционно красива, колкото тази на Oblivion, но все пак спира дъха ви. А и освен това, системните изисквания не са особено високи и енджинът е добре оптимизиран за PC. Така дори и с по-старички машини ще можете да се насладите на красотите, които тази игра предлага. Звукът на Skyrim е смазващо добър, само това мога да кажа. Озвучаването на NPC-тата е напълно професионално, като на всичкото отгоре няма да се натъкнете на диалози само с надписи. Саундтракът също е на най-високо ниво, като спокойните мелодии при разкриване на впечатляващо изглеждащата околна среда бързо се сменят с динамични композиции, когато изненадващо изскочи някоя гад и ви нападне. Перфектен. Много, много, много рядко ще видите подобни думи в този сайт. Но дори за моите неособено скромни изисквания, Skyrim е идеално заглавие. Наистина. Имате свобода, имате разнообразие, имате стотици часове геймплей. Имате и богати възможности за преиграване. Перфектна, перфектна работа. Не съм сигурен дали Skyrim е играта на годината - по принцип не обичам да давам подобни ултимативни присъди. Фактът е един обаче - ако сте фенове на RPG жанра и пропуснете това заглавие, то трябва да бъдете съдени с цялата строгост на закона! The Elder Scrolls IV: Oblivion беше много добра игра, но така и не успя да ме грабне наистина. Да, прекарах едно 40-50+ часа пред нея, може би и повече. Но някак дадени детайли като недоразумения в бойната система и в бойния баланс на играта развалиха впечатленията ми.

Съответно когато си пуснах Skyrim, въпреки вече появилите се ревюта от 10/10... не очаквах играта да ме израдва толкова. Просто през годините съм се нагледал на прехвалени игри.

Skyrim не е прехвалена игра. Наистина. Дори и хейтър като мен може да го каже. Оценките от 10/10 са заслужени... и толкоз. Просто това е ролева игра... така, както трябва да изглежда. Имате огормен свят за разкриване. Имате един тон странични мисии. Имате куп умения за развиване, всички от които ви се струват смислени. Не, наистина – не знам от колко време не съм играл заглавие, в което с кеф да вдигам Smithing (коване на предмети/оръжия), Enchanting (ъпгрейдването им с магичестки характеристики) и т.н.

Но нека започна отначало. Също както и в TES IV: Oblivion, вие започвате играта като незнаен затворник, обвинен в незнайно престъпление. Точно когато идва редът да отсекат главата ви... над екзекуцията преминава дракон, който смущава този акт и ви дава възможност да избягате.

Малко след вашето щастливо спасяване се оказва, че над континента на Тамриел е надвиснала поредната заплаха – мистериозно съживяване на смятаните за отдавна изчезнали дракони. И оттам нататък вашата задача е ясна – да спрете края на света... отново!

На пръв поглед може да ви звучи банално – особено ако добавя, че вашият персонаж е в ролята на Избрания/Избраната (или в случая – The Dragonborn). Игри като Skyrim обаче показват нагледно, че дори и нещо да е наглед изтъркано, то може да бъде реализирано доста добре. Мога да кажа, че мен лично главната история на играта ме изкефи – и като идея, и като начин, по който се развива.

Но не добрият сюжет е нещото, което блести в Skyrim… ами свободата, която имате! Наистина. Нямам си идея от колко време не съм играл нещо, в което да се чувствам толкова свободен. Може би последната подобна игра беше Fallout 2. Иде реч за заглавие... в което чисто и просто главният сюжет не ме интересува. Ей така, отвреме-навреме решавам да мина някоя и друга мисия от него за спорта. Иде реч за заглавие... в което ми е приятно просто да се разхождам из някоя гора, из някой баир, из някоя планина.

Просто защото светът на Skyrim е прекрасен и огромен. И за разлика от този в Oblivion, който също беше мащабен... но просто нямаше какво толкова да се прави из него, то нещата тук са различни. Винаги сте на нокти – да не ви нападне някой гигант в началото на играта, който ви убива с 1 удар или пък някой мощен магьосник, блущаещ из някоя гора.

Но не само това – когато разкривате непозната зона... просто знаете, че можете да се натъкнете на нещо. Дали ще е специален предмет, дали ще е по-силна гад, дали ще е някоя изоставена мина, от която да натрупате златни кюлчета, с които да направите скъпи предмети и налапате яко пари... винаги има какво да се намери.

Изобщо не говоря и за това, че в играта най-редовно срещате дракони на напълно случайни места, като можете да ги утрепете във всеки един момент... разбира се, някои от летящите гадове понякога са прекалено мощни и е най-добре просто да им избягате, вместо да се опитвате да ги гътнете!

Но дори и да не се биете, дори и да нямате идея да търсите златни мини... някак игралният свят на Skyrim е приятен за разкриване. В интерес на истината, дори не мога и да обясня защо. Има някаква магия, която не усещах в Oblivion. Просто на моменти ми се случва по 20-30 минути просто да си ходя безцелно из някоя планина или гора, без да следвам никаква сюжетна или куестова линия – просто защото ме кефят гледките и саундтракът!

Ебал ли съм го – може това да е при мен, може би съм някакво гнусно хипи. Кой ли знае. Но някак Bethesda са нацелили магията. И не говорим само за отворения игрален свят. Говорим и за останалите елементи като например RPG системата.

Както обикновено за серията The Elder Scrolls, пред вас няма ограничения за класове и т.н. Можете да направите кастър в тежка броня, който същевременно да е експерт и в двуръките оръжия. Можете да направите бърз меле герой с лека броня. Общо взето, можете да създадете каквото прецените.

Също както и в Oblivion, вашите умения се развиват с практиката. Когато някой враг ви удари, получавате точки на лека/тежка броня. Когато вие ударите някой, вдигате експириънс на даден тип оръжия – едноръко, двуръко, лък... или пък някоя магия. Вдигането на ниво идва, когато вдигнете определен брой точки на всяка една от 18-те дисциплини в играта.

За разлика от Oblivion, този път системата е замислена далеч по-добре. Дисциплините в играта са по-прецизно направени, като тъпотии от рода на Athletics са премахнати. С вдигането на всяко ниво, можете да вдигнете едно от основните 3 неща в играта: кръв, мана или издръжливост (stamina). Както бихте се досетили, второто от тези неща позволява на кастърите да пускат повече магии, докато по-сериозната издръжливост позволява на бойците да нанасят повече силни удари.

Освен това, при вдигане на всяко едно ниво получавате и по 1 точка, която можете да вложите във всяка една от 18-те дисциплини в играта. За разлика от Oblivion, този път имате дървета с умения, подобно на „класическите” RPG-та. Така ще е доста хубаво да внимавате за какво хабите точките си – ако вложите примерно 10 от тях в one-handed оръжия и след това решите да заиграете с two-handed такива... то първите 10 ще са безвъзвратно загубени и няма как да си ги върнете!

Иначе, 18-те дисциплини са условно разделени на 3 категории – такива за класическите архитипове в ролевите игри - боец, магьосник и крадец. В интерес на истината, в повечето време това не ви интересува – нищо не ви пречи да развивате каквото ви душа пожелае. А и като цяло в играта е по-скоро противопоказно крайното задълбаване в един от класическите архитипове – ако вашият герой е експерт в много дисциплини, това само ще ви помогне.

Особено кефещо ме нещо в Skyrim... е фактът, че за първи път от много време с кеф вдигам дисциплини като Smithing, Enchanting и т.н. По принцип сериозно ненавиждам да се занимавам с тези задачи, но в този случай нещата са изпълнени доста добре. Хубаво е, че има добър баланс между това с каква скорост се вдигат точките на тези умения – хем не е досадно бавно, което ще ви накара да ги игнорирате, хем пък и не е хипер бързо.

Яко е също, че наистина има значение, когато си направите сами предмет – обикновено е по-хубав от това, което можете да намерите из игралния свят! Да, някои хора критикуват това, тъй като смятат, че се обезсмисля изтребването на хипер силни врагове за броните и оръжията им. Аз не съм особено съгласен – според мен е правилно Smithing-ът и Enchanting-ът да ти донасят по-добри резултати от това, което се намира из игралния свят... иначе каква причина би имал даден човек да го изследва?

Откъм бойна система в Skyrim, тя е доста подобна на тази от Oblivion. Имате възможности или да влизате директно в схватка с меч в ръка, или да стреляте отдалеч с лък, или да засипете враговете с магии, или да се промъкнете тайно зад гърбовете им и да очистите с 1 удар. Естествено, доста често ще използвате комбинации от всичко това – примерно промъкване отдалеч, прострелване на враг с лък за двоен/троен демидж, след това превключване на едноръко оръжие с щит/магия или пък двуръко такова от мелее разстояние.

Иначе, в играта е яко, че лъковете са доста по-добре направени от тези в Oblivion. Там пуцането отдалеч се изчерпваше предимно с това да ударите някой за двоен/троен демидж в гръб и след това да минете на меле оръжие или магии. В Skyrim, лъковете нанасят сериозни щети и ако вдигнете повечко точки на тях ще можете да избивате доста от нормалните – че дори и някои специални гадове – само с тях! А и освен всичко друго, лъковете са един от основните начини за пуцане на дракони, докато летят над вас и ви удрят с огнени/ледени магии.

Магическата система в играта също е претърпяла разлики, като една от школите на Oblivion бива премахната и интегрирана в останалите класически за серията The Elder Scrolls. Има и някои любопитни моменти като например кастването с 2 ръце на 2 магии едновременно (ако е една и съща магия, тя е по-ефективна).

За разлика от Oblivion, битките в меле не са толкова силни, макар че все още са си достатъчно приятни.

Новост в играта са и т.нар. shout-ове. Става дума за езика на драконите, които само шепа богоизбрани могат да използват. В своята есенция, това са различни магии, които обаче не използват мана, ами вместо това имат кратък cooldown, преди да можете да ги използвате отново. Shout-овете допълнително обогатяват бойната система, като ви дават достъп до повече за побеждаване на враговете ви.

Сред плюсовете в Skyrim несъмнено е и трудността. Както обикновено, имате възможност да я сменяте в движение, докато разкривате игралния свят. На мен това ми хареса като опция – на няколко моменти увеличавах трудността, след като героят ми ставаше прекалено силен!

Иначе, дори и да започнете да цъкате на Adept (еквивалент на Normal), то играта предлага достатъчно сериозно предизвикателство. Естествено, доста вероятно е когато навлезете в Skyrim да е нужно увеличаване на трудността до Expert или Master.

Като сме заговорили за трудност, ще спомена и още един як плюс – фактът, че за разлика от Oblivion, в тази игра част от гадовете на са изцяло скалирани с вас. Това ще рече, че не всички ваши противници са винаги на подобно ниво откъм левъл и умения с вас. Oblivion беше често критикуван за това, като мене също ме дразнеше този момент – независимо дали бяхте 1-во или 50-то ниво, някои гадове изглеждаха еднакво трудни просто защото ставаха по-силни заедно с вас! Което беше досадно – нямаше как да видите някоя ултра мощна гад, която да ви насере с няколко удара.

В Skyrim, има немалко инстанции из света, в които се крият адски силни гадове, които си имат „отделен” левъл. Така когато рано-рано попаднете без да искате на някой труден бос... той просто ще ви убие с един-единствен удар! Да, точно така. Това е приятен момент – дава ви мотивация да вдигнете малко уменията на героя си и да се върнете по-късно, когато сте равностойни противници!

Все пак, скалирането на трудността все още си е налично в основната история. С други думи, докато я цъкате, то е доста вероятно да не се натъкнете на абсурдно трудни гадове, които не можете да минете.

Все пак, човек може само да се радва, че Bethesda са послушали феновете на серията и са променили така трудността, че да се ядва. Лично аз на моменти в Oblivion се чувствах така, сякаш съм прекалено добър и трудността е прекалено ниска... в Skyrim такива емоции се появяват едва към края, иначе в повечето време поне аз не цъках на Master (последната трудност), ами на тези средната Adept и малко по-високата Expert.

Що се отнася до свободата, която изпитвате в играта... то тя наиситна е на ниво, както споменах по-рано. Традиционно за серията можете да се присъедините към различни гилдии – например тази на бойците (наричаща се The Companions), на крадците, академията на магьосниците и т.н. Но не само това – има различни подфракции из игралния свят, в които можете да вземете участие. Разбира се, последиците от това ще са дълготрайни и ще бъде нанесена промяна в игралния свят.

Както обикновено, има безброй куестове из света... не, наистина – буквално безброй. От Bethesda се похвалиха, че в Skyrim постоянно биват генерирани нови задачи, тъй че дори и да приключите основната сюжетна линия... ще можете да се разхождате из света, мачкайки различни гадове. Яко е също, че почти винаги има нещо по-силно от вас, на което да се натъкнете и което да ви изпоти в битка!

В цъкалката има и вече тривиални възможности като това да си купите къща или пък да се ожените. Аз, като истински себеуважаващ се нърд, не направих нито едно от двете – съхранявах костите на убитите дракони (които тежат адски много!) в храма на The Greybeards – там няма кой мръсник да ги открадне!

Като цяло, свободата в играта е изключително яка заради едно нещо – дава ви разнообразие. Аз лично ненавиждам да играя по 4-5 сюжетни мисии поред – предпочитам малко да разпусна, преди да продължа историята на играта. Skyrim дава тази възможност – можете да отидете до някоя мина, да изкопате малко ценни метали, да направите някоя и друга нова броня, да убете някой и друг дракон, да изпълните някой страничен куест и после пак да се върнете към основната сюжетна линия... което е идеално.

Именно поради тези причини и прекарах един куп време пред Skyrim – просто защото играта е толкова зарибяваща! И то при все, че до мен има още няколко хипер качествени игри, които още не съм разцъкал!

Разбира се, както и при Oblivion, континентът на Тамриел е страхотен. Изследването му е просто прекрасно – винаги имате възможност да минете напряко през някоя планина, падина и прочее. А най-хубавото е, че ограничения в игралния свят почти няма! С други думи, почти невъзможно е да стигнете до място, където има невидима стена, която не ви позволява да преминете! Винаги можете да се спуснете набързо през някой скалист склон или пък да преминете напряко през някоя планина, вместо да блъскате по главния път!

Както и споменах по-рано, за разлика от Oblivion, в Skyrim изследването на игралния свят не е безсмислено! В предходната игра ,някак нямаше смисъл да блуждаете – най-често попадахте най-много на вълк или мечка или в редки случаи – на лагер с нисък левъл бандити. В Skyrim пак най-често срещате вълци, но пък има и по-силни гадове, по-сериозни инстанции, мини с ценни метали и т.н. И, разбира се, шибани дракони – наистина е голям кеф просто да си блуждаете из света, да чуете пронизващ рев и хоп – в небето летящата гад!

Традиционно за серията TES, аудио-визуалното преживяване е на най-високо ниво. Нямам идея колко часа диалози има в Skyrim, но ви уверявам – не са малко! Поне аз не срещнах нито едно NPC в играта, която да не е озвучено... което е нещо страхотно! Естествено, гласовата актьорска игра е просто страхотна – но това не е изненадващо!

Що се отнася до графиката, не съм чел специално какъв енджин използва, но мяза адски много на тази на Oblivion. Струва ми се, че двигателят е същият, просто малко подобрен. Не възприемайте това като нещо лошо – напротив, Skyrim е красив и най-важното – върви добре дори на по-посредствени конфигурации! Да, маниаците на тема графика вероятно ще отбележат, че играта е просто красива, а не хипер гига красива – ама аз не съм особено претенциозен в този аспект. А и дори на по-ниски от максималните детайли, лично на мен дъхът ми секна при немалко от прекрасните гледки в играта!

Заключението? Skyrim е една от игрите на годината. Определено е RPG-то на 2011-та. Просто представлява всичко, което иска един фен на жанра. Огромен свят. Безброй куестове. Приятна ролева система на уменията (да, има немалко бъгове и дисбаланси, но пък това си е нормално; за мен основният плюс е този, че просто имаш свободата да развиваш своя герой както пожелаеш... дори и това да не е възможно най-ефективния вариант). Добри битки. Сериозна игрална свобода. Красива графика и страхотен звук.

Естествено, когато човек играе Skyrim… просто се пита – как, по дяволите, BioWare имат безочието да пускат в продажба цъкалки като Dragon Age II? По дяволите, цялата тая игра има разнообразието на 1/20 от игралния свят в Skyrim!!!

В крайна сметка, свършвам с думите – ако сте феновете на RPG-то, задължително пуснете Skyrim. Oblivion ми се стори прехвален, но този път съм съгласен с целия мейнстрийм – шибаната игра заслужава 10/10!!!