The Last of Us е много качествена игра и в това спор няма. Това важи в пълна степен за кинематичната част. Но при самия геймплей има прекалено много противоречиви моменти, за да наречем тази игра "една от най-добрите за всички времена". Графиката е страхотна, особено ако говорим за оформянето на игралния свят и анимациите на героите. Определено един от сериозните плюсове на The Last of Us. Сериозни суперлативи се полагат и на звука в играта. Гласовата актьорска игра е на адски високо ниво, като същото може да се каже и за саундтрака и ефектите. Геймплеят като цяло е добър... но именно тук са противоречивите моменти при The Last of Us. От една страна, разнообразие няма... имаме просто стелт шутър от трето лице. От друга, изкуственият интелект е прекалено зле и често прави глупости, развалящи кефа ви. The Last of Us е страхотна игра. Сингълът като цяло е стабилен, благодарение предимно на кинематичните елементи. Мултито също си струва. Но мога да кажа преспокойно следното нещо... това в никой случай не е игра за 10/10. И няма как да бъде наречена "една от най-добрите в историята на гейминга"... В последните седмици прочетох какви ли не ревюта, изпълнени със суперлативи за The Last of Us. Твърдящи, че това е не само една от най-добрите игри за това конзолно поколение... но може би и изобщо. Колко перфектно, страхотно, идеално било всичко.

Аз не съм съгласен. Нека го кажа още в началото на това ревю. Да, The Last of Us е много добра игра. Която си струва. Не само сингъл кампанията е стабилна, но и мултито е на добро ниво.

Въпреки това, The Last of Us има своите проблеми и недомислици. Които някак остават на заден план. Нещо, което не ми се струва нито обективно, нито коректно. В крайна сметка, за да се каже нещо толкова гръмко като „това е най-великата игра изобщо“, за да се даде оценка 10/10... то всички трябва да е на впечатляващо ниво, нали? Е, положението тук не е такова. Минуси има, особено в геймплея.

Но нека започна от положителните страни. Най-хубавото нещо, основната сила в The Last of Us е историята на играта. Не толкова като сюжет, който всъщност е адски банален. Но като изграждането на връзката между Джоел и Ели – двама души, опитващи се да оцелеят в един адски брутален свят.

Действието в играта се развива в неособено далечното бъдеще, където светът е почти разрушен. Причина за това е мистериозна гъбична инфекция, превърнала се в световна епидемия много бързо. Макар и да не убива директно хората, то заразата прави нещо по-лошо – превръща ги в безмозъчни, безчовечни същества. Които убиват всичко, което срещнат по пътя си. Общо взето, говорим за традиционния сюжет от зомби филмите, макар че тук не говорим стриктно за ходещи мъртъвци. Инфектираните продължават да са живи... но без капка разум.

В началото на играта се запознаваме и с Джоел – закоравял трафикант на стоки без планове за бъдещето. Живеещ ден за ден на ръба на закона. Малко след началото на играта той получава странната задача да достави.. жив човек! А именно – 14-годишната Ели. Която се оказва, че е имунизирана към гъбичната инфекция, почти погубила човечеството. И съответно групировка с название Светулките се опитва на сигурно място да изследва как е възможно това.

Доколкото този сюжет е адски банален и сме го гледали в десетки постапокалиптични или зомби филми, то това не е силата на играта (междувпрочем, не съм дал сериозни спойлери в обяснението горе – става дума за първия около час и нещо от заглавието!). Якото е да видим как се изгражда връзката между Джоел и Ели. И как двамата се опитват да оцелеят в един свят, лишен от всякаква човечност. Не само ако говорим за инфектираните, но и самите хора.

В началото, Джоел приема Ели просто като задача, стока, която трябва да достави. Но в течение на времето, привързаността им един към друг се увеличава. Особено с оглед на купищата стресови ситуации, налични в света на The Last of Us.

Което всъщност е другият сериозен плюс в играта. Атмосферата, оформянето на съсипания от мистериозната зараза САЩ. Можем да видим големи градове или пък по-малки селища, променени по всякакви начини. В едни случаи имаме тучни поляни и сгради, обрасли с растителност. Приличащи на антични постройки, остарели с достолепие.

В други моменти са налични тъмни, мрачни сгради, изпълнени с разчленени трупове. В която светлината мъждука и трябва да използвате фенера си, за да намерите правилния път.

За разлика от много игри, в които няма особено разнообразие в околната среда, положението в The Last of Us е различно. Което оставя чувството на огромно приключение... а не на разходка сред еднообразен  град, джунгла и прочее.

И докато съм на тема плюсове в играта, нека спомена за диалозите. Които са на много добро ниво. И като сценарий, и като озвучаване. Имаме същинско холивудско качество – усеща се, че е бил хвърлен адски много труд в този аспект. Особено приятно е да се слушат множеството и разнообразни разговори между Джоел и Ели, както и спорадичните им придружители. Освен това из света има и различни писма, дневници и съобщения, които също са професионално изпълнени и ви помагат да се потопите в атмосферата.

Дотук всичко звучи като игра 10/10, нали? Е, време е да отделя нужните редове и за минусите.

Основният такъв е... еднообразието в геймплея на The Last of Us. Предполагам, че в този момент е време да направя едно сравнение с Uncharted. Друга хипер успешна игра на същите разработчици – Naughty Dog.

В нея геймплеят се състои от куп елементи. Имаме фрийрън платформинг секции, решаване на пъзели, престрелки, промъкване. Всичко това редуващо се със страхотно темпо едно след друго.

В The Last of Us, такова разнообразие няма. Фрийрън секции липсват. Пъзели... също няма. Просто еднообразни „загадки“, в които трябва да преместите стълба, летва или контейнер, за да стигнете до някое отдалечено място. И да, имам предвид буквално. Бог знае колко стълби и летви се местят в The Last of Us… но наличие на по-хитри загадки тип Uncharted просто липсват.

И какво остава? Просто промъкване. Да, именно – тази игра е предимно стелт сървайвър заглавие. Ако си пуснете последните трудности, то най-подходящата тактика е да избягвате конфликти. В краен случай да изтребвате противниците в гръб, без да издавате звук. Но не и да привличате куп гадовете към себе си.

При положение, че перспективата е от трето лице, то мнозина ще се почувстват моментално в свои води, когато трябва да се промъкват. Или пък водят престрелки. В своята есенция, The Last of Us си е просто един ковър шутър и толкоз. Бъдете сигурни, че всяка една стая, в която трябва да се промъквате или пък да водите престрелки е изпълнена с множество препятствия с височина около метър, зад които да клечите.

Които обекти някак странно липсват в онези секции, които просто трябва да обходите и няма врагове...

Не само това, но и промъкването в The Last of Us изобщо не е брилянтно изпълнено. Напротив, бих го окачествил като много лошо. Особено пък ако говорим за човешките ви противници.

Примерно често се случва двама от тях да са на много близка дистанция един от друг. Да дръпнете един от тях и да го удушите. Въпреки че другият уж трябва да чуе звуците от борбата на приятелчето му и молбите за милост, то това не се случва.

Всъщност, в немалко моменти се случва директно да навлезете в полезрението на враговете и те да не ви усетят. Ако пък решите да употребите малко по-директен подход и да пуцате наред, то е нужно просто да търчите бързо между укритията. И враговете ви бързо губят каквато и да е идея какво се случва... сякаш не са тренирани убийци, едвам оцелели в един брутален свят... ами някакви калъфи, на които току-щом са им връчили пушкало.

Естествено, човешките ви противници абсолютно винаги съвсем „случайно“ се разпръсват, докато патрулират. А пък по време на своите обходи, в дълги периоди от време стоят и се взират идиотски в някакви празни стени. Каква е логиката – не знам. Явно да е възможно най-лесно да ги удушите в гръб? Очевидно.

Като цяло, човешките противници са сериозно разочарование. И съвсем спокойно мога да кажа, че изкуственият им интелект е един от най-лошите, които ми е попадал в игра от подобен калибър.

При инфектираните обаче положението е по-добро. От една страна, самият факт, че говорим за безмозъчни същества предполага липсата на тактика от тяхна страна. От друга, гадовете се движат по абсолютно непредсказуем начин и често ще ви трябва адски добър мерник, за да се справите с тях. Макар че препоръчително е или промъкването иззад гърба им, или пък тоталното игнориране.

За разлика от хората, инфектираните имат някои по-силни побратими, които могат да ви претрепят от меле дистанция с един удар. Всичко това добавя нужния екшън в сблъсъците с тези същества.

Но за съжаление, играта не е особено трудна. Аз нямах почти никакви проблеми на Hard. Не отричам, че в някои случаи умирах и то адски много. Но пък повечето секции минавах без зор от първия път.

Естествено, Hard е предпоследната трудност. Финалната се отключва след превъртане на играта... и изглежда интересно. В тъй наречения Survivor враговете са по-силни, убиват ви по-бързо и тъй или инак малкото ресурси в играта са занижени като количество. Предполагам, че част от недоразуменията в геймплея ще са изчистени в нея. И играта ще е по-добра.

Да не говорим, че в Survivor е изключено свръхестественото умение на Джоел да чува противниците си през стените, визуализирайки ги. И правейки промъкването още по-лесно. Предполагам, че в тъмните коридори, изпълнени със зомбита, тръпката ще е съвсем друга.

Но дори и при това положение не мисля, че играта ще е чак толкова трудна. Най-вече заради значителното количество чекпойнти. Които превръщат минаването на доста ситуации в игра на проба и грешка, отколкото нещо друго.

Не може да се направи сравнение с първите части на Dead Space, примерно. В които има ограничен брой Save-ове. Които трябва внимателно да разпределите... и ако ви свършат далеч преди края на мисията, то ще умирате много пъти. Без прошка – зареждате от последния Save и толкоз! Ето това е трудна сървайвър игра. В която стоя и треперя на един удар дали поредната гад няма да ме приключи. И да преигравам отново дадена секция, която знам наизуст.

В The Last of Us… преди всяко меле има сейв и това е. Дори често ми се случваше ако гадовете ми вземат прекалено много кръв... просто да рестартирам. Да, може да се счете за „експлоатиране“ на играта...но пък това си е система, интегрирана от Naughty Dog.

Общо взето, не мисля, че в една сървайвъл игра трябва да има чак толкова чекпойнти. На доста моменти имате сейв даже по време на самото меле... убивате 3-4 противници и ако загинете, то при рестартиране пичовете са в гроба.

Но като цяло, основният проблем при геймплея си остава... липсата на разнообразие. Да, има сблъсъци с хора или пък инфектирани. Но механиките при тях са кажи-речи идентични. Просто е нужна малко по-различна тактика в единия и другия случай. Но нищо повече.

Ако имаше пъзели, някакви платформинг секции... елементи, които да поразчупят геймплея... щеше да е яко. Особено пък когато обикаляте игралния свят в търсене на тъй нужните ви провизии, за да оцелеете. Да разбиете шифъра на някой сейф... да се промъкнете през някой труден парапет, за да стигнете стая с муниции.

Но уви, всичко това липсва. В резултат, The Last of Us е игра, която не може да се похвали с разнообразието в геймплея на Uncharted… напротив. Съвсем праволинейна е в този аспект.

Всъщност, именно това са основните ми критики към сингъла. Балансът е прекалено сериозно наклонен към оглеждането на тъй или инак красивата околна среда, разговорите на Джоел и Ели и интеракциите им с околния свят. А пък истинският геймплей... е доста „тънък“. Понеже аз не смятам, че когато съм задал посока на левия тъмбстик, то това е „играене“. За някои хора може и да е.

Нека пак да кажа – The Last of Us има много силна сингъл кампания. Особено пък при конфликтите със зомбитата. Говорим за напрегнати битки, достойни за популярните представители на сървайвър хорър жанра. Също така, кампанията е адски дълга. Може би отнема едно 15-на часа за минаване на високите трудности, ако оглеждате всички ъгълчета на картата и не бързате? Това си е сериозно число!

Но като цяло, това е типичната кинематична игра. Кът сцени и разговори – бол. Професионално изпълнени – спор няма. Но какво остава за геймплея? Е, на заден план е. Това е положението.

Лично аз нямам проблем с подобен тип линейни, кинематични игри с акцент на психологията у персонажите и историята. Но когато получават оценки от 10/10… ами, много е. Така се раждат прекалено прехвалените продукти.

И още по-лошо – сигурен съм, че след The Last of Us все повече компании ще правят подобни игри. В които геймплеят е абсолютно посредствен. Забравен, оставен на заден план, игнориран. И се разчита на аудио-визуалното представяне. Което ми се струва глупаво.

Все пак говорим за игри. А не за филми. Ако геймплеят в една игра е слаб, то няма как да я окачествя като „великолепна“, „10 от 10“, задължителна и прочее. Добър продукт е, спор няма. Всъщност, говорим за сериозно високо ниво. Но ако трябва да дам „класическа“ оценка, то тя била 8.5/10. Максимум.

Но всъщност се отплеснах да пиша за сингъла. Нека отделя и малко редове за мултито. Което, всъщност, е наистина страхотно. Едно от най-добрите и зарибяващи, които са ми попадали наскоро.

На пръв поглед, нещата може би изглеждат скучно. Налични са точно два режима, които всъщност са вариации на отборния детмач.

В единия, вашият отбор има право на 20 прераждания. Ако те се изчерпат, вие губите. Целта ви е, логично, да изтребите противниците си.

Вторият режим е подобен на положението от Counter Strike примерно. При него прераждания липсват, като трябва да се печелят рундове чрез избиването на всички противници.

И в двата случая, най-важното нещо е едно... отборната игра! Тя е тотална, задължителна, интегрална част от The Last of Us. Основната причина за това е фактът, че убийството на противник се състои от две неща – сваляне и екзекуция.

При първата ситуация, вие взимате цялата кръв на член от другия отбор. Който съответно пада на земята без възможност да стреля, използва предмети и т.н. Но пък може да се движи. Ако има съотборник до себе си, той може да го излекува! При която ситуация даден враг не се брои за мъртъв.

С други думи, в режима с 20-те прераждания, то не се отнема едно от тях. Същото важи и за другата опция, подобна на Counter Strike.

Тази идея като цяло е хитро изпълнена. Тъй като много хора... включително и аз много често... се лакомят за екзекуция. Докато някой друг член на чуждия отбор само и това чака, за да ви претрепе.

Но най-важното е, че тактики тип „самотния вълк“ като цяло са безумни в The Last of Us. Не сте ли близо до съотборниците си... играта е 3/4 загубена. Да, с прецизна рамбовщина може и да постигнете краткосрочни успехи... но е почти невероятно.

Иначе, самият мулти режим е страхотен поради една друга причина – усеща се изцяло в духа на The Last of Us! С други думи, не е някаква зле скалъпена притурка. Напротив.

От една страна, в началото на всеки рунд/живот, вие нямате почти никакви муниции. Точно както в играта! Примерно далекобойната ви пушка има първоначални 5 патрона... с които можете да убиете 2-ма противници без броня и да вземете половината кръв на още един.

С картечниците пък можете да стреляте точно 15 пъти след раждане. Което значи, че всеки патрон ви е златен! Няма нищо общо с Call of Duty например и стотиците куршуми, които можете да изтреляте за минута време.

Така в The Last of Us, геймърите трябва да обикалят картата в търсене на муниции или пък други провизии, с които да си крафтват предмети в движение. Като адски силните коктейли Молотов, аптечки, бомби и др.

Всъщност, като стана дума за крафтване, то има и друг интересен момент. Можете да си купувате провизии като брони, допълнителни оръжия и т.н. по всяко едно време. За целта, вие отделяте част от точките, които сте спечелили в дадена игра с убиването на вашите противници или съживяването на съотборниците си.

Любопитното е, че сте изправени пред избор. Дали да си купите лъскава броня... или пък да спестите ценните ресурси. Защо ли? Когато минете даден мач, то наградата ви е... хора! Вместо рейтинг, в мултито на The Last of Us имате клан. Който се разраства след всяка игра. Но пък са нужни ресурси за издръжката му.

Същите ресурси, които получавате по време на игра. Така трябва да избирате – да си купя хубавата броня и да избия цената й след това? Или пък да действам на сигурно, за да си развивам клана? Като цяло, има мислене.

Хубаво е също, чекръвта ви не се регенерира! Подобно на модерните шутъри, особено Call of Duty. Тъй че ако останете на един шамар след някоя тежка престрелка... то без аптечка сте обречени.

Заедно с това, картите в мултито са адски яки като дизайн, а освен това и не са малко като количество. Напротив, прилично число са.

Общо взето, мултито е страхотно по мое мнение. Но пък има един сериозен проблем, който поне аз видях – мачмейкинга. Прекалено често ми се случваше в единия отбор да има хора на адски високи нива, докато в другия – тепръва започващи такива. Нещо, което наистина разваля удоволствието от играта.

Особено пък ако ви се навържат 5-6 игри, в които все сте в по-слабия отбор с хора, които се пръсват из картата в стил Call of Duty и биват избити като пилци от ветераните в играта. Супер гадно е, когато този момент съвпадне с някои специални събития, случващи се отвреме-навреме. При които трябва да изпълните дадена цел, например да екзекутирате 8 души в рамките на 3 игри. Ако не се справите с тази задача... губите примерно 20-100% от клана си. Аз попаднах в подобна серия няколко пъти... и е меко казано несправедливо да ви измрат почти всички хора, защото сте попаднали в адски слаби отбори няколко пъти поред.

И така, наближава момента на заключението. Но нека преди това да отделя обичайните няколко реда за графиката и звука.

Както споменах по-рано, The Last of Us е красива игра. Може би не е най-страхотната за настоящото конзолно поколение, но определено говорим за великолепно ниво. Не само това, но множеството различни локации са прекрасно оформени... истински кеф е да се оглеждат различните стаи в играта. Имам чувството, че е имало отделни екипи в Naughty Dog, които са отговаряли единствено за поставянето на различни детайли като PC-та, списания, вестници и стари документи, различни домакински съдове и други подобни.

Също така, хубави неща могат да се кажат и за анимациите в The Last of Us. Които определено са на страхотно ниво.

Звукът също е супер. Озвучаването е на холивудско ниво, не мисля, че някой би могъл да има забележки към него. Саундтракът по време на битка, ефектите... всичко е изпълнено с абсолютен професионализъм.

Общо взето, страхотно аудио-визуално представяне. Но както споменах, това е огромният плюс на The Last of Us.

И така, какво може да се каже за тази игра като заключение? Това е един много добър продукт, безспортно. Не само сингъл кампанията е добра и най-вече... дълга. Но и по мултито е хвърлен адски много труд и не е някаква притурка, която омръзва за броени дни. При всички положения The Last of Us не е игра, която човек съжалява, че е купил. Напротив. В някои моменти се замислих дали да я препродавам изобщо.

Но пък е тотално необективно да бъде давана оценка от 10/10. Да се нарича „най-добрата игра изобщо“. Тъй като проблеми в сингъла има и те не са малко. В небалансираното темпо. В лошото AI. В липсата на разнообразие като цяло.

Не бих казал, че The Last of Us ще е игра, която ще помня вечно. Която ще преиграя 2, 3, 5 пъти. Напротив, убеден съм, че спомените ми ще избледнеят за няма и година. И ще остане в съзнанието ми като „онази добра кинематична игра“... и нищо повече.